https://www.youtube.com/watch?time_continue=2&v=ubiOpOxHa1I&feature=emb_logo
Мария Габриел, Джан-Франческо Лупатели и Андрей Ковачев на церемонията в Европейския парлемант на 10 декември 2019 г. [bgathletic.com]
Брюксел. Препълнена заседателна зала на Европейския парламент. Представители на градове и общини от цяла Европа. Евродепутати, гости. Бляскава церемония. Слова и аплодисменти.
Джан-Франческо Лупатели – председател и основател на Асоциацията на европейските столици и градове на спорта „ACES Europe”, връчва традиционно поредните титли. И така, сред светлините, Пазарджик става „Европейски град на спорта” за 2020-та година. Цяла делегация от Община Пазарджик, водена от кмета Тодор Попов получава приз и знаме.
Кметът благодари за престижното отличие и казва, че е щастлив. И че това било оценка за усилията на неговите съграждани. И обявява голямата цел – само след година, 55 процента от жителите на Пазарджик да бъдат активно спортуващи.
„ACES Europe” е частна неправителствена организация, базирана в Брюксел, която всяка година определя европейска столица, градове и селища на спорта. Градовете кандидатстват за този приз, внасят в организацията такса за участие и специална комисия от организацията „ACES Europe” ги посещава, защото се предполага, че би трябвало да прецени на място, доколко политиката на общината е превърнала спортът във важен фактор в живота на хората. Би трябвало…
И акцентът е върху масовия спорт. Досега в България са били отличени София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас и Стара Загора.
Сега призът получи Община Пазарджик. И това би трябвало да означава, че общинската управа популяризира активния начин на живот, развива спортни политики, разполага с инфраструктура с добри съоръжения, разработва специални програми и активности. Би трябвало…
През месец май, тази година, в Пазарджик пристига специалната комисия на организацията „ACES Europe”, за да види с очите си, къде пазарджиклии спортуват масово? И заслужават ли титлата „Европейски град на спорта”?
На тази снимка се вижда, как общинарите и кметът Попов показват на чужденците кортовете „Писковец”. Това са 11 корта върху земя в парка, публична общинска собственост, които от дълги години се стопанисват от един клуб-наемател. Стои си на сянка под едно дърво на алеята групичката с оценителите на спорта в Пазарджик, а само на метри от тях е Илиян Янков – бивш републикански шампион по тенис на корт, национален състезател и председател на „Тенис академия Илиян Янков”.
От месеци Янков безуспешно се опитва да наеме два корта от тези, за да може да учи децата на тенис.
И все пише на кмета писма: „ Искам да уча децата на тенис”.
Накрая кметът му отговаря – за тези кортове е стартирала процедура за отдаване на концесия.
Илиян Янков няма обяснение за това, което се случва между него и общинската управа. Нарича това тотален абсурд. Защото, за да обучава децата на тенис, неговият клуб трябва да стане член на Българската федерация по тенис. А за да стане член, той трябва да покаже на федерацията договор, който е сключил с Община Пазарджик. И след като няма такъв договор, защото общината мълчи и не дава никаква информация, то няма как да стартира един такъв нов клуб.
Това не обезверява Илиян и той твърди, че ще се бори. И добавя, че имал право да задава въпроси и да получава отговори. Защото за него бъдещето на тези кортове „Писковец” е неясно. Не се знае, какво ще направи тук концесионерът им, след като от сега са обявени плановете да се строят на това място хотели и ресторанти. И според бившия шампион по тенис на корт, отдаването на кортовете „Писковец” на концесия би било минус за общината и за масовия спорт.
Фактите сочат, че през септември миналата година, Общинският съвет на Пазарджик приема план за действие за общинските концесии. И на първо място е записана концесията за изграждане, управление и поддържане на спортен център за тенис на корт „Писковец”. Концесията е за строителство и според документа на Община Пазарджик, с концесията ще се възложат строителни дейности на хотел, ресторант, фитнес център, спа комплекс, бар и част от кортовете ще станат закрити.
От един запис на заседание на Общинския съвет в Пазарджик слушаме отговора на кмета Тодор Попов на въпрос на общински съветник.
Кметът Попов твърди, че кортовете се ползват от 20 години от клуба на чичо Боре.
И договорът с него бил типов договор, като всички останали. Но, според кмета, с концесията ще се развият повече възможности в тази зона и трябва да си намерят такъв партньор, който да я доразвие с допълнителни инвестиции в рамките на 1 милион лева.
Питам се, как общинската администрация получава приз за европейски град на спорта, а в същото време спъва желанието на свой изявен спортист от миналото, републикански шампион по тенис на корт, да обучава деца? Може ли стартиралата процедура по концесията на общинските кортове да бъде причината за това? И какви изисквания е изпълнила Община Пазарджик, за да получи тази титла?
В Община Пазарджик отидохме два дни след церемонията в Брюксел.
Очаквахме кметът Тодор Попов и на нас да каже пред камера, че е щастлив.Вместо това ни съобщиха, че той бил зает с лични дела. И друг щял да ни говори. Но, докато чакахме този някой друг, ние открихме в кабинета му заместник-кмета Петър Петров.
Влязохме ненадейно при него по време на заседание с други членове на общинската управа. Исках да попитам заместник-кмета Петров за г-н Лупатели и писмото, което той е изпратил на председателя на „ACES Europe”. Но, за моя най-голяма изненада, господин Петров ми каза, че не се сещал, кой е този господин Лупатели… Е, това е организацията, която ви връчи титлата „ Европейски град на спорта” – подсещам го аз. И за какво я получихте? – продължавам да питам заместник-кмета. Но, явно неподготвен за такова посещение и такива въпроси, господин Петров отговори единствено, че сигурно са заслужили тази награда. Заради това, че развивате масовия спорт ли? – пак му подсказвам и тогава заместник-кметът успя да каже, че развиват и масов спорт, и клубни спортове.
Но важният въпрос към него беше – в чии ръце ще отидат фондовете, които обикновено потичат при подобен приз – от частни спонсори и от държавни институции, които понякога преразпределят еврофондове.
Заместник-кметът ме убеди, че щели били да спазват всички правила, определени от Брюксел за европейските средства. И разви тезата, че концесията била вид публично-частно партньорство и нещо като съвместна дейност. Общината предоставяла определени съоръжения и терени, срещу ноу-хау и инвестицията, която отсрещната страна представя.
Попитах финансиста на Община Пазарджик – Георги Гайдаров, колко пари е внесла като такса Община Пазарджик за тази титла – „Европейски град на спорта”? Господин Гайдаров каза, че не можел сега да отговори на този въпрос.
Общинският съветник Александър Иванов ми потвърди, че той е гласувал „за” тази концесия на заседанието на Общинския съвет, защото лично негово убеждение било, че концесионната практика е добра практика, тъй като тя се отдавала на хора, които имат по-голяма експертиза от общинската администрация да управлява конкретни и по-специфични обекти.
А секретарят на Община Пазарджик Румен Кожухаров гордо изброи причините, заради които Пазарджик е получил приза „Европейски град на спорта”. Това били възстановените през последните 10 години всички спортни обекти, които се използват както за масов, така и за по-висок спорт. А именно: покритият басейн, който бил основно ремонтиран, спортните съоръжения в парк „Острова”, футболният комплекс на града бил разширен, новото игрище с изкуствено покритие, волейболният клуб на града, който е водещ отбор в първенството на България.
Да, наистина. може би волейболът имат своите успехи, но на професионално ниво. А смисълът на приза Европейски град на спорта е заложен в масовия спорт.
Кои са местата за масов спорт в Пазарджик?
Ето кои.
Градският плувен басейн „Балона”. Това е място на истински руини.Те доказват, че това е опасна сграда. Не е оградено, не е обезопасено. Опасно е за живота на хората и най-вече за децата. От една заповед, която виси смачкана на една колона, разбираме, че градският басейн „Балона” е работил до 2007-ма година.
Общинският спортен комплекс „Зоната на здравето”. Построена е по времето на комунизма и е била предназначена за работнически масов спорт. И тук откриваме руини. И тази сграда е опасна. И тя не е обезопасена. На игрището в далечината могат да ритат топка хората от квартала. А до игрището работят строителите на т.нар. „жабешки мост”. Заради него наскоро избухна скандал, свързан с обществената му поръчка. Кметът Попов обяви, че този мост ще свързва Острова с плувния комплекс „Балона”.
Затова сега отиваме в парк „Острова” и при спортните му съоръжения.
Виждаме пистата по лека атлетика. Но, тя е покрита със сгурия, вместо с тартан. Колко души могат да тичат тук? Един. Само един бегач. Или най-много – двама.А едно време преди много години, тук се е провеждало състезанието „лъвски скок”.
Ето го и общинският плувен басейн. Тук наистина плуват много деца. Но и тази сграда е от времето на комунизма. Паметникът на Христо Чочев доказва това.
Накрая пристигаме на общинския градски стадион „Любен Шкодров”. Гордостта на Пазарджик във времето на комунизма.
Тук са се провеждали спартакиади. Имало е 6 коридора за лека атлетика. Имало е площадка за дълъг и висок скок. Но сега стадионът прилича на лунен пейзаж. Превърнал се е в…поле с бурени. А една жена бяга по пистата…сред бурени и дупки.
Бизнес със суета
А в Брюксел се поинтересувахме как точно работи ACES Europe. От сайта на тази организация личи, че тя е раздала много титли в Италия и Испания, и много малко в други страни, например Франция или Германия. Може би защото единият от шефовете на тази организация, генералният секретар Хуго Алонсо, е испанец, а другият, Джан-Франческо Лупатели, президент и основател, е италианец?
Нищо подобно, твърди генералният секретар Хуго Алонсо. Просто там „наградите спечелиха голяма популялност“, обяснява той в писмен отговор. Да, за кандидатура се заплаща, по 5000 евро за Европейска столица, по 1800 за Европейски град и по 900 евро за Европейски малък град или остров. Той бие отбой по темата за реалната стойност на тези титли – очевидно става дума за бизнес със суетата на местните власти. На искането ни за достъп до техния доклад, с който е оценен Пазарджик, отговори, че тази информация е конфиденциална. Какво конфиденциално би могло да има по оценката на една кандидатура? Особено след като кандидатурата е била успешна, нормално е информацията да е публична и публикувана на техния сайт…
Запитан как в ACES Europe са реагирали на писмото на Илиян Янков, който предупреди, прилагайки документи, че градският спортен комплекс е предвиден за 35-годишна концесия на частни предприемачи, за които спортът е последна грижа, Алонсо се крие зад оправдание на Община Пазарджик, което представлява откровена лъжа. Защото на 29 ноември общината пише, че не е решила нито обсъдила трансформацията на Общинския тенис комплекс, докато приложените от Янков документи ясно сочат, че на 27 септември 2018 г. тенис комплексът е бил решен да бъде обект на концесия за 35 години в периода 2018-2020 година.
Тоест ACES Europe си затваря очите при ясни предупреждения. На организацията не й прави впечатление, че спортната база на Пазарджик е по-скоро куриоз: руини от епохата на комунизма.
Защо във Франция и в Германия има толкова малко Европейски градове на спорта? Дали защото тези страни не развиват спорт? Или защото общинарите им не са чак такива лапнишарани, че да дават парите на данъкоплатците на търговци с човешка суета, срещу титли със съмнителна стойност?
Разкошни церемонии в Европарламента лесно се организират, стига да има евродепутат, който да бъде домакин. А публични средства могат да бъдат мобилизирани, особено ако има еврокомисар и евродепутати, които да удостоят такива церемонии с присъствието си. Нека потекат, ако са наистина за спорт. Но в Пазарджик по-голяма е вероятността парите да отидат при концесионера, за който спортът ще е последна грижа.
