Басня с продължение…
Голяма бърканица стана в общинската гора. Така се разхвърчаха папагалите, че накрая птиците и животните се объркаха кой на кого е, кой с кого ще лети, кой с какъв цвят ще сяда на трона. Нали след два месеца щяха да избират горски съвет и господар на трона, сега се оглеждаха и си пееха едно на друго като въртяха глави ту наляво – ту надясно. Но имаше папагали и в средата. Та от там дойде бърканицата. Само червените папагали се събраха на ято, та определиха червена дългопера папагалка да бъде техният претендент за горския трон. Тя ръководеше горския съвет при сегашното управление на общинската гора и не беше папагала на червения козел.
Но преди това ги изпревариха сините папагали и избраха един бизнес- папагал. Той хвърчеше в различни гори и градеше на разни животни къщи . Но мина не мина време и го повикаха в областната гора, та там пък го определиха да хвърчи за трона от АБВ папагалите. И от тук започна бърканицата. АБВ папагалите открай време си бяха червени, а общинските папагали, които смятаха, че бизнес- папагалът има шанс, бяха сини. Ами сега?
-
Не виждате ли, че искат да попречат на червената папагалка да седне на трона? – цвърчаха някои животни.
А в това време русата гълъбица, която пък беше претендентка за трона за втори път от гербаджийските папагали и беше седяла четири години на горския трон, песни пеееше, храна раздаваше, хоро играеше в собственото си гнездо.
-
Не става работата с песни – лаеше хъскито, който беше председател на горския съвет, но се сговориха червените и гербаджийските папагали и го изхвърлиха. Сега беше само съветник, но много искаше да седне на горския трон. – Тя, русата гълъбица много добре знае кога хвърча грешно и какви бели направи в общинската гора – продължи да лае хъскито, готов да скокне и да схруска русата гълъбица.
Зелените папагали мълчаха. Вълкът не знаеше какво да прави. Рунтавата катерица хем и се искаше да продължи да управлява общинската гора, хем сама разбираше, че шансове няма. Но не го оправяше, за да знае вълкът в каква посока да извие зелените папагали. Само виеше, че червен папагал на този общински трон няма да седне.
Така хвърчаха папагалите в общинската гора, които още веднъж показаха, че заселените тук животни и птици все не се разбират, все кусури търсят, все другия им виновен…Така стана и когато трябваше да избират общинска горска комисия, която да проведе изборите за господар на трона и за горски съвет. Първо се събраха не в определения ден. Решила рунтавата катерица, изпратила писма до предводителите на ятата и сменила деня. Пристигнали кой крив, кой запотен, седнали и червеният козел изревал, че бил се разбрал с гербаджийския предводител на папагалите секретарят на тази комисия да бъде червен. Че като викна шведският папагал, че като му кресна: как така ще се разбирате, когато има среща на всички предводители на ята?
-
Ние искаме секретарското място и предлагаме черната пантера. Най – подходящото животно за това! – каза шведският папагал.
Настана неразбория и до решение не се стигна. А в тъмни доби черната пантера се разтича по съседните гори, подуши това – онова, което му трябваше, замина в централната комисия и уреди демократичните сини папагали от друго ято да имат животно в комисията. Големият мечок беше доволен от решението, защото то беше в полза на ятото на папагалите на шведския, хъските ръмжеше, та гората се тресеше, червените креснаха, че всичко се обърка, а сините папагали не заспаха цяла нощ. Черната пантера се излежаваше под едно дебело дърво, потриваше мустаците си и гледаше бърканицата около него. Остави животните и птиците да си блъскат главите защо червените и гербажийските папагали са се сговорили, няма ли да се сговорят и на изборите единият кандидат да е кмет, а загубилият – заместник- кмет и кой ще се навре да стане секретар, и как бизнес- папагалът на синьо-червените папагали ще бъде номер едно в листата на калинката.
ТРАКИЙСКИ СВЯТ ИРИНА КИРИЛОВА
