Четири дни в България: какво щях да запомня, ако бях чужденец

Стотици журналисти ще отразяват срещата на ЕС за Западните Балкани в София. Малко преди нея Александър Андреев посети България и експериментално описва видяното през погледа на един средностатистически западен журналист.

В самолетите за София само допреди година-две публиката се поделяше на няколко различими с просто око категории: студенти във ваканция, сезонни работници, успели или неуспели кандидати за работа и за социални помощи, куфарни търговци, малко бизнесмени, малко туристи. Мнозинството бяха българи, естествено. Днес, особено в полетите на нискотарифните превозвачи към края на седмицата, преобладават чуждестранните туристи: млади двойки, аматьорски футболни отбори, абитуриентски класове, ловджии, дружества на нумизмати и филателисти, женски групички, образовани семейства на средна или пенсионна възраст. Пъстра и разнородна публика с пъстри и разнородни интереси. Едни отиват просто за уикенда и заради изгодните условия. Други – за да обиколят софийските клубове и барове. Трети – защото са научили, че в България има какво да се види. Четвърти пък – защото покрай европредседателството за пръв път са открили нова туристическа дестинация с вкусна храна и отлично вино. Ще ги видиш навсякъде из софийските улици. За половин час, прекаран на масата пред някое кафене в центъра, край теб задължително ще преминат: трима немскоезични представители на новата прослойка “експерти”, дузина весели скандинавци с бири в ръце, италианско семейство с луксозни пликове от софийски бутици.

***

Но не е само София. Един малък и изграден с вкус спа-комплекс в Югозападна България прелива от туристи, които плащат високи европейски цени за гледката, минералните води, процедурите, вкусната храна и доброто обслужване. На паркинга ще видите автомобили с гръцка и холандска регистрация, бургаски Хамър последен модел, Мазерати с митнически номера. Независимо от отблъскващата парвенющина на част от гостите, персоналът е повече от доволен: целогодишен трудов договор, отлично заплащане, европейски условия на труд. Казват, че за местните хора никога през последните години не е имало толкова работа: в овощните градини и новозасадените лозя, във винарските изби, животновъдството и мандрите, в строителството, в туризма, в активния бизнес-обмен със съседна Гърция. А и европейските пари си личат навсякъде – както в инфраструктурата, така и в селското стопанство.

***

Процъфтяващият капитализъм си има обаче и обратна страна. В магазин за конфекция продавачът е готов на всичко, само за да продаде избрания костюм: “Ще ушием нов панталон, ще поправим сакото, всичко експресно, в неделя можете да си го вземете.” В неделя? Презадоволените общества на благоденствието в Западна Европа не гледат с добро око на извънредния труд и работата в неделя, докато в София човек има чувството, че всичко работи 24/7. През 19-ти век на това са му казвали “безмилостна експлоатация”. Да, хората печелят добре, но нямат време за нищо друго – нито за децата си, нито за почивка или някакви културни занимания. Неслучайно често ще чуеш българите да се оплакват от простотията в училищата, от вулгарния вкус на младите, от галопиращата бездуховност. Разбира се, и от корупцията, но това е друга тема. Още повече, че оплакващите се често пъти сами участват във всекидневната “малка” корупция, защото “нямало друг начин”, както ще чуеш от дребни бизнесмени.

***

Дребни бизнесмени, които в България фалират на конвейер. “Зарязах си сигурната държавна работа и подхванах бизнес”, въздиша шофьорът на такси. “Преди парите бяха малко, но поне бях осигурен. А бизнесът ми се провали за месеци – и ето ме сега, въртя волана за чорбаджията…” Млада софиянка пък разказва за тъжната “игра”, която играела със сина си: “Обзалагаме се на по един сладолед колко ще издържи новоткритият ресторант или новото магазинче в квартала”.

***

България в светлини и сенки. Както, впрочем, всяка друга страна по света. Покрай срещата на ЕС за Западните Балкани стотиците чуждестранни журналисти ще видят Рилския манастир и Пловдив, ще опитат великолепната българска кухня и отличните вина, но ще научат и за забатачената съдебна реформа, за олигарсите, за превзетите медии и за репресираното гражданско общество. И сигурно ще напишат за всичко това. Малко от птичи поглед. Както по-горните редове.

• Дата 16.05.2018

• Автор Александър Андреев                      http://www.dw.com/bg