Въвеждането на нови санкции от страна на Съединените щати върху Русия запрати отношенията между двете страни на най-ниското ниво, такова, каквото не се е наблюдавало след края на Студената война.
Всяка страна обвинява другата и твърди, че търси по-добри отношения, като се държи така, сякаш антагонизмът е просто нежелателна, но преминаваща фаза. Но докато мнозина в САЩ обвиняват за влошаването руския президент Владимир Путин, истината е, че отношенията между двете страни винаги са били нестабилни и периодите на сътрудничество са били кратки. САЩ не само имат проблем с Путин. Имат проблем с Русия.
Двете страни преплитат рога, откакто САЩ се очертават като голяма сила в края на XIX век и започнаха да се конкурират с Руската империя за влияние в Манджурия. Развитието на събитията по света може да е променило спецификата на съперничеството и технологичният напредък може да е увеличил рисковете. Но областите на несъгласие са останали постоянни: ценности, зони на влияние, принципи на световния ред.
Дори намесата на Русия в американските вътрешни работи не е нищо ново. Това беше постоянна заплаха по време на 74-те години съветско комунистическо управление Времената, в които Вашингтон и Москва са работили заедно, са ограничени и никога не са били толкова приятелски, колкото традиционно са били изобразявани.
Дори великият антихитлеристки съюз по време на Втората световна война, който руснаците имат като олицетворение на сътрудничеството, беше подложен на подозрение. Войната се води по-скоро успоредно, отколкото общо, и завършва с уреждане, което разделя Европа между двата конфликтни лагера. Надеждите за повече взаимоотношения след смъртта на Съветския съюз бързо се оказаха илюзорни.
Водейки се от мисленето си с липса на исторически контекст, САЩ вярват, че победата в Студената война означаваше, че Русия, както всички останали страни, нямаше друг избор, освен да приеме либерално-демократичния режим на свободния пазар, довел до просперитета и мира на Запад.
Погълната от опустошителната социално-икономическа криза, Москва не толкова подкрепи, колкото се съгласи с творението на Вашингтон. Но тъй като руската икономика се възстанови и традиционните тенденции в страната се затвърдиха при Путин, историческите напрежения отново се появиха.
Това приключи с изригването на кризата с Украйна преди три години и почти пълния срив на отношенията. САЩ трябва да започнат от трудната истина:
Русия скоро няма да се превърне в либерална демокрация, която се вписва удобно в западните структури. В същото време широкото присъствие на Русия на световната сцена е гарантирано от географското й положение в сърцето на Евразия, нейния ядрен арсенал и несравнимо богатство от природни ресурси – да не говорим за все по-способните му военни, дипломатически корпус от световна класа и съзидателна научна общност, която е способна да използва най-съвременната технология за национална цел, както свидетелства руската мощ в киберпространството.
Въпреки прогнозите за по-нататъшен спад, Русия няма да изчезне като основен играч.
Вашингтон няма друг избор освен да се занимава с Русия, като повдига въпроса: Как да управляваме отношенията с една голяма и мощна страна, която е от решаващо значение за всеки траен режим на сигурност в Европа, не приема чужди ценности и се конкурира за влияние в други стратегически критични региони ?
Задържането под контрол, подсилено с наказание чрез санкции, е една от възможностите – и сегашното предпочитание на политическата класа в САЩ. Но Вашингтон не може ефективно да изолира една от най-големите икономики в света, особено когато големи изгряващи незападни сили, особено Китай и Индия, не са готови да следват водещата роля на Америка.
Санкциите, в крайна сметка, ще разочароват – особено когато Русия вярва, че нейните жизненоважни интереси са заложени, както в днешна Украйна, и че никакви стъпки, които не могат да доведат до капитулация, биха довели до отмяна на санкциите предвид всеобхватния антируски дух във Вашингтон.
По-добър вариант би бил да се ангажираме прагматично с Москва и да се съсредоточим върху управлението на геополитическото съперничество, за да намалим до минимум риска от пълен конфликт.
САЩ трябва непрестанно да защитават жизнените си интереси, но да бъдат подготвени да намерят компромиси по други въпроси, стига да не застрашават основните си принципи.
Това би означавало да се настоява за пълно възстановяване на териториалната цялост и суверенитет на Украйна, например, но да се посочи готовността да се търсят алтернативи на евентуалното членство на Украйна в НАТО, като се има предвид категоричната опозиция на Русия.
Също така, САЩ трябва да защитават интегритета на своите избирателни процеси, но да са готови да обсъждат границите на приемлива намеса във вътрешните работи на другия, като се има предвид, че известна степен на намеса е неизбежна в днешния взаимосвързан свят.
Други ключови въпроси могат да бъдат разгледани в подобен дух. Неотложните глобални заплахи – разпространението на оръжия за масово унищожение, международен тероризъм, изменение на климата и пандемични заболявания – изискват съвместни действия от всички големи сили, включително Русия и САЩ. Вашингтон и Москва трябва да признаят, че нарастващият глобален безпорядък налага по-балансирано взаимоотношение, което, без да се пренебрегват историческите разногласия, би движило напред интересите и на двете страни.
БГНЕС ——————————————–
Томас Греъм, директор на Kissinger Associates, който е бил отговарящ за Русия в Съвета за национален сигурност на САЩ през 2004-2007. Неговият анализ е публикуван в „Политико“.
Прочети още на: http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4529588/
