ЕДИННА НАЦИОНАЛНА ОРГНИЗАЦИЯ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ, ТЕОРИЯ и ПРАКТИКА
Общоизвестни истини, които упорито се премълчават
1. „Отделният индивид със своите ресурси не е в състояние да си
осигури сам условия за преживяване“. Поради това се формират общности с
различен брой индивиди за колективно създаване на условия за преживяване:
стада, ята, глутници, семейства, родове, махали, квартали, селища…
2. Всяка дейност се състои от три етапа: А – възникване на потребност;
Б – проект за нейното удовлетворяване; В – проект – програма за дейности
за удовлетворяване на възникналата потребност. С всеки от тези етапи е
свързано количество и качество на информация, определящи в крайна сметка
възможността за осъществяване на дейността и резултатите от нея.
Тези две истини пораждат определени следствия:
Следствие 1: Колективното създаване на условия за колективно
преживяване изисква организация и управление, за които е необходим
проект за всяка дейност.
3. Решенията – основа на проектирането. Доколкото целта на проекта е
удовлетворяване на потребности, то тяхното разкриване като същност и
количества в значителна степен определят ефективността на проекта.
Същевременно, за изпълнение на проекта, т.е. за неговата програма са
необходими ресурси. Възниква естественият въпрос за това кой и как да
определи потребностите и ресурсите. В принципната схема за управление
той е субект на управлението. На основата на неговите решения се проектира
етапът Б и се реализира етапа В, резултатите от който реално са предмет на
сравнение с решенията на субекта на управление. За този процес в схемата за
управление се включва контрол на изпълнение на решенията .
Дейностите,както и проектите за тях са с различна сложност, обеми и
информация за всеки от етапите. Огромната част от дейностите се извършват по
пълна информация и за трите етапа. Това са рутинни дейности. Те са различни
по сложност и обем. Практически сложните и обемисти се изучават, за да се
настанят в информационно – управляващата система на изпълнителите. При
много сложни дейности те се разделят на части по отделни изпълнители, които
пък се свързват в технологична верига.
При дейности информацията в един или два етапа липсва или е непълна
проектирането се насочва към нейното придобиване или разкриване до нужната
пълнота. В тези случаи става дума до вариативни проекти. Много от учебните
задачи и проекти в образователното съдържание са от този клас. Те са общо
взето частично творчески. Действително творчески са проектите, които
не разполагат с достатъчно пълна информация и за трите етапа. Такива,
без съмнение са проектите за социално-икономическата система /СИС/.
Първо, няма проблеми по отношение на желаещите да се занимават с такива
проекти. Второто е за зависимостта между желанието и потенциала за неговото
успешно удовлетворение. В тази посока първият проблем е осъзнаването на
обекта на проекта. В употреба са държава, икономика, власт и пр., които
общо взето имат отношения към СИС. И за да се прикрие липсата на яснота се
споменават елементи от СИС: здравеопазване, транспорт, търговия, образование
и т.н. и по всяко от тях се изказват оценки и се дават обещания за „подобрения“.
Често сумата надминава сто. Избирателите пък, на такива програми,
осъзнавайки посредствеността на техните автори намаляват
участието си в гласуването прогресивно. Всъщност, проблемите, които
обещават да решат са резултат от едно и също нещо: целта на проекта по
който се организира и управлява СИС: най-общо печалба, вместо по-пълно
задоволяване на потребностите на членовете на общността. А проблемът който
възниква е в това, че потребностите са неограничени, а ресурсите за
тяхното удовлетворяване са ограничени. При това има различия между
същността на индивидуалните потребности и тази, за което е предназначението
на това, което се придобива. Примерите от действителността са потресаващи:
– потребност – три – пет автомобила, а притежание на 10 пъти повече;
– потребност – жилище постоянно, жилище сезонно – дворец и то не един,
сезонни жилища – в няколко държави.
– потребност – една жена, с която справянето е проблемно – харем от десетки
и стотици жени – формален или неформален.
Естествено, при такова разпределение на колективно създаваните
условия за преживяване на всички членове на общността у едни членове
има ненужно излишество, а у други – остра липса. Следователно – целта
на проекта – ограничаване на удовлетворяваните потребности до
приемливи и достатъчни граници.
Пропускането на това разминаване и последствията от него не позволяват
ефективен проект по отношение на нейното състояние, в което проблемите на
настоящето ще бъдат отстранени в бъдещото.
Преобладаването на такива проекти и нарастващо отказване на избирателите
да участват в изборите показват дълбоката и престъпна порочност на Конституция
1991 г., която отне властта от народа и създаде условия да се замени
„СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА“ с „РАЗДЕЛЯЙ и ВЛАДЕЙ“ замаскирано в
тези два члена:
Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа
на политическия плурализъм.
(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или
утвърждава за държавна.
(3) Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на
гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както и
условията за тяхната дейност се уреждат със закон.
Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на
техните интереси.
(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си
поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на
политическите партии.
Резултатът е безнаказано беззаконие и диктатура на ОРГАНИЗИРАНАТА
ПРЕСТЪПНОСТ. И за да е неограничено дълга и жестока са следващите два члена:
Чл. 86. (1) Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения.
(2) Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички
държавни органи, организациите и гражданите.
Чл. 87. (1) Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и
Министерският съвет.
При липса на подкрепа на избирателите за партийното управление, което прави НС
незаконно, защото не представлява мнозинство от избирателите, ал.2 на
Чл.86 УЗАКОНЯВА ДИКТАТУРАТА НА ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ И
БЕЗНАКАЗАНОТО БЕЗЗАКОНИЕ.
Що се отнася до Чл.87 той превръща народния представител в стока, внасяща
закони и промени в тях по заявка на своя чорбаджия или наемател.
В тази посока е забележителен Чл.67:
Чл. 67. (1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а
и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително.
Този противоречив и фарисейски член с второто изречение в действителност
изключва представителството на своите избиратели, което в първото
изречение е по подразбиране. А за да е на целия народ, то трябва цялата страна да
бъде едномандатен район. Тъй като това не е така, а включването в избирателните
списъци е право на партийното ръководство, с което организираната престъпност
лесно договаря търговията с кандидатите на партията, кръгът се затваря,
както впрочем и България като държава. Пренесени към местната власт тези
конституционни норми позволяват и на местната организирана престъпност да
установи трайна диктатура на безнаказано беззаконие.
Резултатът: Отделният гражданин и даже група граждани са лишени от
възможността за защита срещу гнета на организираната престъпност.
Прекратяването на тази диктатура е в „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА!“
Реализацията му е в Единна национална организация на избирателите
/ЕНОИ/, която да ги обедини за колективна защита на правата и интересите
от ОТДЕЛНИЯ ИЗБИРАТЕЛ и КВАРТАЛ до БЪЛГАРИЯ КАТО ДЪРЖАВА
КАК ДА СТАНЕ ТОВА?
Принципно и според законодателството създаването на граждански
сдружения все още не е забранено. Не са ограничени и размера и обхвата на
сдруженията. Като такова се появи ГЕРБ и бързо се трансформира в партия на
организираната престъпност, т.е. на хора с общи интереси. В противоположност по
своята същност ЕНОИ приема възможността и правото за членство на всеки, който
има права на избирател и желае да участва в нейната дейност, да ползва
правата си и доброволно да изпълнява дейности, които са необходими за
подобряване качеството на живота в квартала, общината, областта и
държавата.
Изграждането на организацията по същество започва от първичните организации. В
конкретния случай това са избирателните секции. Първична организация може да се
формира както в отделна секция, така и група съседни избирателни секции. Началото
поставя инициативен съвет, който обявява с покана място и време за събиране на
желаещите за учредяване на първична организация. Сега поради изборите
избирателите излизат и се събират. Това дава възможност на будни граждани да
формират инициативен съвет и разпространят покана за учредително
събрание. Тъй като членството е по право, но не по задължение за легитимно
може да се приеме всяко число над седем. За присъстващите се прави списък с графи:
трите имена, адрес като избирател и подпис. Този списък задължително се
прикрепва към протокола от събранието. Учредителното събрание избира най-
малко ръководство от трима души, готови за устойчиво членство, като ядро на
организацията: Председател, секретар и касиер.
Междувременно е в ход подготовка за формиране на национално инициативно и
временно ръководство, което да извърши официалното създаване на организацията
чрез съответното по закона вписване в Националната агенция по вписванията, с
което организацията придобива статута на юридическо лице, в състава на което
да се включват структурите на организацията от различни равнища.
19.12.2025 г Професор Лозан Стоименов
ПРИМЕРНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПОКАНАТА
за Учредителното събрание на секционната организация
П О К А Н А
за участие в Учредителното събрание на секционна
организация на ………………….избирателна секция на
ЕДИННАТА НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ
Инициативата за нейното създаване възниква с управленския
хаос в управление на всички равнища и трайно установеното в
изпълнение на КОНСТИТУЦИЯ 1991г. БЕЗНАКАЗАНО БЕЗЗАКОНИЕ
довело до ДИКТАТУРА НА ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ , с
престъпленията на която по единично е немислимо да се
съпротивляваме. Това задължава да се осъществи девиза
„СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА!“ в единна национална организация
В Конституция1991г той е изхвърлен и заменен с Чл 11 и 12:
Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа
на политическия плурализъм /Скрит „РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ“/Чл.12 2) Сдруженията
на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически
цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите
партии. / Партокрация вместо демокрация/
Учредителното събрание е насрочено…в ………. на……….от ………..часа
ЕДИН ЗА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ЗА ЕДИН! Инициативен комитет
УКАЗАНИЯ ЗА УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ
За изясняване на целите и задачите и организационното устройство може да се
използва проектът на „Движение „НАРОДЕН ЮМРУК“ за закон за такава
организация. Да се изберат за ръководство на събранието водещ и секретар и СЕ
ВОДИ ПРОТОКОЛ. За участниците –списък с трите имена, адрес и подпис. Накрая
се избира временно ръководство: Председател, секретар и касиер. Копие от
протокола – на narodenjumruk@gmail.com
ЗЮЛНСЦ
Чл. 7. (1) Наименованието трябва да включва ясно означение на вида на юридическото лице с
нестопанска цел.
(2) Наименованието трябва да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави.
(3) Наименованието се изписва на български език и може да бъде допълнително изписано на чужд
език.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) След като юридическо лице с нестопанска
цел е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по
вписванията, не може друго юридическо лице с нестопанска цел да бъде вписано със същото
наименование.
Чл. 8. (1) Седалището на юридическото лице с нестопанска цел е населеното място, където
се намира неговото управление.
(2) Адресът на юридическото лице с нестопанска цел е адресът на неговото управление.
Писмени актове
Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) Всяко писмено изявление от името
на юридическото лице с нестопанска цел трябва да съдържа неговото наименование,
седалище, адрес, както и данни за неговата регистрация, включително и единен
идентификационен код.
Представителство
Чл. 10. (1) Юридическото лице с нестопанска цел изразява волята си и извършва правни
действия чрез своите органи. То се представлява от управителния си орган.
(2) По съдебни спорове между юридическото лице с нестопанска цел и управителния му
орган, съответно членове на управителния орган, юридическото лице може да се
представлява и от избрани от общото му събрание едно или няколко лица.
(3) Юридическо лице с нестопанска цел може да участва в работата на орган на
юридическото лице с нестопанска цел чрез своя представител или упълномощено от него
лице.
Устройство
Чл. 11. (1) Устройството на юридическите лица с нестопанска цел се определя от този закон
и учредителния акт или устава.
(2) Юридическото лице с нестопанска цел може да има клонове. Управителят на клона
представлява юридическото лице с нестопанска цел за дейността на клона.
Вписване на обстоятелства и обявяване на документи в регистъра (Загл. изм.
– ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.)
Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) На вписване в регистъра подлежат
следните обстоятелства:
1. наименованието, целите и средствата за постигането им, предметът на допълнителната стопанска
дейност;
2. седалището и адресът;
3. органите, имената на членовете на управителния орган, имената и длъжностите на лицата,
представляващи юридическото лице с нестопанска цел;
4. определянето за извършване на дейност в обществена или частна полза;
5. общият размер на първоначалните имуществени вноски, ако такива са предвидени;
6. прекратяването на юридическото лице с нестопанска цел;
7. преобразуването;
8. имената, съответно наименованието, както и адресът на ликвидаторите;
9. заличаването на юридическото лице с нестопанска цел;
10. клоновете на юридическото лице с нестопанска цел, седалището и адресът им на управление,
имената и длъжността на лицето, определено за представляващ, както и предвидените в
учредителния акт ограничения на правомощията и представителната му власт;
11. (нова – ДВ, бр. 27 от 2018 г.) идентификационните данни за действителните собственици и
данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се
упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) На обявяване в регистъра подлежат
следните документи:
1. решението за учредяване на юридическото лице с нестопанска цел;
2. уставът на сдруженията, съответно учредителният акт на фондациите;
3. решенията за промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване;
4. финансовите отчети на юридическото лице с нестопанска цел, както и докладът за дейността
по чл. 40, ал. 2 за тези, определени за извършване на общественополезна дейност.
(3) Относно клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел се вписват и:
1. целите на чуждестранното юридическо лице с нестопанска цел;
2. тези от целите по т. 1, които ще се осъществяват чрез клона;
3. определянето на клона за извършване на общественополезна дейност.
(4) На вписване подлежат и промените в обстоятелствата по ал. 1, 2 и 3.
(5) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г.) Обстоятелствата и актовете по ал. 1 – 3 се заявяват за вписване, съответно за
обявяване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по
вписванията към министъра на правосъдието, в едномесечен срок от деня на възникването им,
съответно на промяната им, с изключение на годишните финансови отчети и годишните доклади за
дейността, които се публикуват по реда и в сроковете на Закона за счетоводството.
Учредяване
Чл. 19. (1) Сдружението се учредява от три или повече лица, които се обединяват за
осъществяване на дейност с нестопанска цел.
(2) Сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се
учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица.
Съдържание на устава
Чл. 20. Учредителите приемат устав, който трябва да съдържа:
1. наименованието;
2. седалището;
3. целите и средствата за тяхното постигане;
4. определянето вида на дейност съгласно чл. 2;
5. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) предмета на допълнителната стопанска
дейност;
6. органите на управление;
7. клоновете;
8. правомощията на органите на сдружението;
9. правилата относно начина на представляване на сдружението;
10. правилата относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за
уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството;
11. срока, за който е учредено сдружението;
12. реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените вноски;
13. начина на разпределение на останалото имущество след удовлетворяването на
кредиторите.
Членски права и задължения
Чл. 21. (1) Членуването в сдружението е доброволно.
(2) Всеки член има право да участва в управлението на сдружението, да бъде информиран за
неговата дейност, да се ползва от имуществото му и от резултатите от дейността му по реда,
предвиден в устава.
(3) Всеки член е длъжен да прави имуществени вноски, когато това е предвидено в устава.
(4) За задълженията на сдружението членът отговаря до размера на предвидените в устава
имуществени вноски. Членът не отговаря лично за задълженията на сдружението.
(5) Членските права и задължения, с изключение на имуществените, са непрехвърлими и не
преминават върху други лица при смърт, съответно при прекратяване. Изпълнението на членските
задължения и упражняването на членските права може да бъде предоставено другиму, ако е
предвидено в устава.
Органи
Чл. 23. (1) Върховен орган на сдружението е общото събрание.
(2) Управителен орган на сдружението е управителният съвет.
Общо събрание
Чл. 24. Общото събрание се състои от всички членове на сдружението, освен ако в устава е
предвидено друго.
Права на общото събрание
Чл. 25. (1) Общото събрание:
1. изменя и допълва устава;
2. приема други вътрешни актове;
3. избира и освобождава членовете на управителния съвет;
4. приема и изключва членове;
5. взема решение за откриване и закриване на клонове;
6. взема решение за участие в други организации;
7. взема решение за преобразуване или прекратяване на сдружението;
8. приема основните насоки и програма за дейността на сдружението;
9. приема бюджета на сдружението;
10. взема решения относно дължимостта и размера на членския внос или на имуществените вноски;
11. приема отчета за дейността на управителния съвет;
12. отменя решения на другите органи на сдружението, които противоречат на закона, устава или
други вътрешни актове, регламентиращи дейността на сдружението;
13. взема и други решения, предвидени в устава.
(2) Правата по ал. 1, т. 1, 3, 7, 9, 11 и 12 не могат да се възлагат на други органи на сдружението.
(3) Решенията на общото събрание са задължителни за другите органи на сдружението.
(4) Решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната
законосъобразност и съответствие с устава.
(5) Решенията на органите на сдружението, които са взети в противоречие със закона, устава или
предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред общото събрание по
искане на заинтересуваните членове на сдружението или на негов орган, отправено в едномесечен
срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) Споровете по ал. 4 могат да бъдат
повдигани пред окръжния съд по седалището на сдружението от всеки член на сдружението или на
негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година
от датата на вземане на решението.
Свикване на общото събрание
Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Общото събрание се свиква от управителния съвет по
негова инициатива или по искане на една трета от членовете на сдружението. Ако в последния
случай управителният съвет в двуседмичен срок не отправи писмено покана за свикване на общото
събрание, то се свиква от съда по седалището на сдружението по писмено искане на
заинтересуваните членове или натоварено от тях лице.
(2) Поканата трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото за провеждането на общото
събрание и по чия инициатива то се свиква.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2006 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) Ако
друго не е предвидено в устава, поканата се обявява в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, и се поставя на мястото за обявления в
сградата, в която се намира управлението на сдружението, най-малко един месец преди насрочения
ден.
Кворум
Чл. 27. Ако уставът не разпорежда друго, общото събрание е законно, ако присъстват повече от
половината от всички членове. При липса на кворум събранието се отлага с един час по-късно на
същото място и при същия дневен ред и може да се проведе, колкото и членове да се явят, освен
ако уставът не разпорежда друго.
Гласуване
Чл. 28. (1) Всеки член на общото събрание има право на един глас.
(2) Член на общото събрание няма право на глас при решаването на въпроси, отнасящи се до:
1. него, неговия съпруг(а) или роднини по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до
четвърта степен, или по сватовство – до втора степен включително;
2. юридически лица, в които той е управител или може да наложи или възпрепятства вземането на
решения.
(3) Едно лице може да представлява не повече от трима членове на общото събрание въз основа на
писмено пълномощно, освен ако друга норма на представителство или събрание на
пълномощниците не са предвидени в устава. Преупълномощаване не се допуска.
Вземане на решения
Чл. 29. (1) Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство от присъстващите.
(2) Решения по чл. 25, ал. 1, т. 1 и 7 се вземат с мнозинство 2/3 от присъстващите.
(3) По въпроси, които не са включени в обявения в поканата дневен ред, не може да се вземат
решения.
Управителен съвет
Чл. 30. (1) Управителният съвет се състои най-малко от три лица – членове на сдружението.
Юридически лица, които са членове на сдружението, могат да посочват за членове на управителния
съвет и лица, които не са членове на сдружението. Членовете на управителния съвет се избират за
срок до пет години.
(2) Управителният съвет избира от своя състав председател. В устава може да се предвиди, че
председателят се избира от общото събрание или друг орган на сдружението.
(3) По решение на общото събрание функциите на управителен съвет могат да се изпълняват и от
едно лице – управител.
Правомощия на управителния съвет
Чл. 31. Управителният съвет:
1. представлява сдружението, както и определя обема на представителната власт на отделни
негови членове;
2. осигурява изпълнението на решенията на общото събрание;
3. разпорежда се с имуществото на сдружението при спазване изискванията на устава;
4. подготвя и внася в общото събрание проект за бюджет;
5. подготвя и внася в общото събрание отчет за дейността на сдружението;
6. определя реда и организира извършването на дейността на сдружението, включително и тази в
обща полза, и носи отговорност за това;
7. определя адреса на сдружението;
8. взема решения по всички въпроси, които по закон или съгласно устава не спадат в правата на
друг орган;
9. изпълнява задълженията, предвидени в устава.
Заседания на управителния съвет
Чл. 32. (1) Заседанията на управителния съвет се свикват и ръководят от председателя, освен ако
уставът не предвижда друго. Председателят е длъжен да свика заседание на управителния съвет
при писмено искане на една трета от членовете му. Ако председателят не свика заседание на
управителния съвет в седмичен срок, то може да се свика от всеки един от заинтересуваните
членове на управителния съвет. При отсъствие на председателя заседанието се ръководи от
определен от управителния съвет негов член.
(2) Управителният съвет може да взема решение, ако на заседанието му присъстват повече от
половината от неговите членове.
(3) Присъстващо е и лице, с което има двустранна телефонна или друга връзка, гарантираща
установяването на самоличността му и позволяваща участието му в обсъждането и вземането на
решения. Гласуването на този член се удостоверява в протокола от председателстващия
заседанието.
(4) Решенията се вземат с мнозинство от присъстващите, а решенията по чл. 14, ал. 2 и чл. 31, т. 3
и 6 – с мнозинство от всички членове. В устава може да се предвиди решенията, с изключение на
тези по предходното изречение, да се вземат и с друго мнозинство.
(5) Управителният съвет може да вземе решение и без да бъде провеждано заседание, ако
протоколът за взетото решение бъде подписан без забележки и възражения за това от всички
членове на управителния съвет.
Проект
УСТАВ
Мотиви и законови основания
за
Единна национална организация на избирателите
В Чл.1 на Конституцията на Република България се утвърждава, че властта
произтича народа, като му е отнето правото да я ПРИТЕЖАВА. Предвидена
е възможност да я упражнява пряко, но в Конституцията и законодателството,
обаче не са осигурени организацията и процедурите за прякото
упражняване на властта от народа. Провеждането на референдум се
разрешава от Парламента, което изключва прякото упражняване.
С много увъртания и разтакавания е приет Закон за референдумите, а
проведените национални референдуми са свързани със мащабни скандали.
Упражняването на властта на народа чрез избрани представители през последните
десетилетия се оказа не само неефективно, но катастрофално за България.
Упражняването от народа на властта чрез избрани представители също е осуетено.
Според Чл. 67:
Чл. 67. (1) „ Народните представители представляват не само своите
избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е
недействително.
С този текст реално се изключва представителство на конкретните
избиратели и техния контрол върху дейността на избраните представители.
Така званието НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ е груба манипулация. Кандидатите в
изборите са представители на политическите партии, членовете на които са
незначителни части от народа и претенциите за представителство на целия
народ също е груба манипулация. За това следва вместо Народно събрание
навсякъде да се използва Парламент и съответно депутатка и депутат вместо
народен представител.
Това положение налага законодателно създаване на реални възможности за
пълното възстановяване и прилагане на естественото правото на народа за
притежание на властта, ОТНЕТО МУ му в Конституция 1991 г.
При нежелание или невъзможност от Парламента да приеме закон за
ЕНОИ, ще се наложи нейното учредяване да стане от активисти организатори
включително до равнището на Национален комитет. При положение, че няма
друга власт според законодателството органите на организацията на
основание на ПРИТЕЖАНИЕТО НА ВЛАСТТА ОТ НАРОДА като осъществяват
властовите функциите на съответното равнище, предприемат действия за
провеждане на избори за постоянно действащи органи на властта.
Глава 1. Наименование, цели, функции и средства.
Чл.1. С настоящия устав се създава Единна организация на избирателите в
България с наименование Единна Национална Организация на Избирателите
«Народен юмрук» /ЕНОИ „Народен юмрук“/
Чл.2. Организацията се създава за следните цели:
1. Осигуряване на гражданите възможности да участват в подготовката,
вземането и контрола за изпълнение на важни за техния живот и интереси
решения на изборните органи на властта.
2. Осигуряване на колективна защита на интересите на гражданите като
потребители на стоки и услуги срещу накърняването им от икономически и
административни субекти, срещу беззаконието, престъпната активност и
корупцията.
3. Създаване на условия за взаимопомощ и взаимодействия на гражданите за
подобряване на социалната и околна среда на живеене.
4. Мобилизация на населението за защита при бедствия и аварии и за
преодоляване на последствията от тях.
5. Съдействие на органите на властта в тяхната разностранна дейност, когато е
свързана с участието на хората по местоживеене.
6. Изучаване на обективните закономерности във взаимодействията и процесите в
обществото и икономическото развитие и разпространение на тези знания
сред избирателите.
7. Предоставяне на възможности на избирателите за получаване на информация за
кандидатите за изборните органи и обсъждането им.
Чл. 3. За постигане на поставените в Чл.2 цели на организацията се
възлагат следните функции и съответните пълномощия:
1.Приемане от гражданите на молби, жалби, препоръки, предложения и
мнения, тяхното публично обсъждане при целесъобразност, представяне в
съответните органи на властта или икономически субекти и изисквания за
необходимите действия, включително внасяне на проекти за закони,
постановления и нормативни актове.
2. Организиране на събрания, обсъждания, митинги, на които гражданите да
изразяват своите проблеми, позиции, предложения, оценки и др.
3. Подбор, предлагане и избиране на представители на гражданите в
изборните органи на властта, възлагане на поръчения, изискване периодично
отчет за тяхната дейност, отзоваване при неудовлетвореност на гражданите от нея.
4. Участие на представители на организацията в подготовката и
обсъжданията на решенията на изборните органи на властта.
5. Провеждане на различни акции и мероприятия за подобряване на
социалната и околна среда на живеене.
6. Създаване и функциониране на информационна система за контакти с
гражданите и органите на властта.
7. Организиране и провеждане на изследвания, дискусии, семинари и други
мероприятия за процесите и проблемите в обществото и икономиката.
Чл.4. За реализация на целите и функциите организацията използва
следните средства:
1. Организиране на събрания, срещи и беседи с гражданите.
2. Създава работни и експертни групи и комисии с включени специалисти, упълномощени от организацията и отчитащи се пред нея.
3. Внасяне на декларации, становища, искания, жалби и
провеждане на публични изяви за защита правата и интересите на
гражданите.
4. Собствена изследователска и информационно-аналитическа
система.
Глава 2. Членство в организацията.
Чл. 5. Член на организацията по право е всеки гражданин, имащ
избирателно право. Членството се осъществява в секционната организация на
избирателната секция, в която е регистриран гражданина.
Чл. 6. Членът на организацията има следните права:
– да участва в разнообразните дейности на организацията;
– да прави предложения, препоръки и оценки за дейността на
организацията, органите на властта и икономическите субекти;
– да внася жалби и търси защита от организацията срещу нарушаване на
неговите права и интереси;
– да избира и да бъде избиран в ръководните и работните органи на
организацията.
Чл. 7. Членът на организацията е длъжен добросъвестно да изпълнява
възложените му и поети от него задължения и функции за реализация на целите на
организацията и да допринася за разширяване и укрепване на добросъседството и
взимопомощта между гражданите.
Глава 3. Организационна структура
Чл.8. Основната първична организационна единица е секционната
организация. Тя включва като свои членове избирателите от конкретна избирателна
секция. Това означава, че цялата организация се изгражда и функционира на
териториален принцип.
Чл. 9. Основен ръководен орган на секционната организация е общото
събрание на избирателите. То може да взима решения, когато на него участват
пряко или чрез упълномощени представители не по-малко от 1/3 от хората,
включени в избирателния списък на секцията.
Чл.10. За оперативно ръководство на дейността на организацията
общото събрание избира:
– председател на секционния комитет;
– секционен комитет, а за формиране на следващото организационно
равнище – делегати за участие в неговата конференция
– контролен съвет;
Чл. 11. Следващите организационни равнища са:
– общински избирателен район;
– община;
– избирателен район за Народно събрание;
– област;
– национално.
Чл.12. На всяко от тези равнища основен ръководен орган е
конференция с участие на делегати, избрани на съответното по-ниско равнище по
определена норма на представителство. Тя може да взима решения, ако в нея
участват не по-малко от 1/3 от избраните делегати, а за Националната конференция,
ако участват не по-малко от половината от избраните за нея делегати.
Чл. 13. Конференцията обсъжда и взима решения за дейността на
организацията, избира председател, комитет и делегати.
Чл. 14. Решение на даден ръководен орган се приема, ако за него са
гласували повече от половината от участващите в събранията и конференциите и
повече от половината от членовете на комитетите, работните и експертните групи и
комисии.
Чл. 15. Работните и експертни групи и комисии се формират от
комитетите на съответното равнище. Подробна инструкция за тяхната дейност
и пълномощия е неразделна част от този устав.
Глава 4. Финансиране и материално-техническо осигуряване на
дейността на организацията.
Чл.16. За провеждането на събрания и конференции на организацията и за
работата на комитетите и техните органи се използват помещенията за обществено
ползване към органите на местната и държавната изпълнителна власт.
Чл.17. За финансирането на дейността на организацията се
кандидатства за финансиране на основание на чл. 4 ЗЮЛНСЦ от бюджета на
държавата и местната власт в размер на сумата определена със закона и решенията
за бюджета за полагащите се за всеки избирател средства. Разпределението на
общата сума между отделните организационни равнища се определя в Закона за
бюджета, съгласувано с националното ръководство.
Глава 5 Структури на политическите партии и граждански организации
Чл. 18. Политическите партии могат да имат свои структури на всички
равнища на организацията, като ги регистрират в съответния комитет.
Регистрираните по този начин партии получават право и възможности за своята
дейност да използват при съответно съгласуване материално-техническата база на
организацията, да предлагат свои кандидати за изборите и осигуряват публично
обсъждане на внесените предложения.
Чл.18а. В рамките на организацията могат да съществуват различни други
обединения по интереси, професии и увлечения, дейността на които да е съпосочна
с тази на организацията.
Чл. 19. В съответствие с Чл.3, т.3. на организацията се възлага цялата
процедура по формиране на изборните органи на властта – подбор на кандидатите,
оформяне на листите и провеждане на изборите. Политическите партии правят
своите предложения в процеса на подбор на кандидатите, предлагани от
организацията и имат право да регистрират свои кандидати.
Чл. 20. Изборите се провеждат в три тура. На първия тур /предвариелен/
се гласува за всички регистрирани кандидати, практически без ограничения за
дължината на листите. Ако на този тур има кандидати, получили необходимия за
избирането им брой гласове, следващ тур не се провежда. За втория тур до участие
се допускат първите 3-5 кандидата. Ако някой от кандидатите получи необходимия
за избирането му брой гласове, трети тур не се провежда. До третия тур са допускат
само двама кандидати, получили най-много гласове на втория тур. Избран е
получилият повече гласове, ако няма допълнителни условия за това. Организацията
осигурява равни възможности на всички кандидати за информиране на
избирателите.
Преходни и заключителни разпоредби /ако уставът се приеме със
специален закон/
Чл. 21. Формирането на секционните организации се възлага на местната
власт. За целта да се определят помещения и се състави график за провеждане на
общите събрания на избирателите по секции. Графикът и обяви за събранията
широко да се разпространят сред гражданите. За провеждане на събранията да се
формират и обучат достатъчен брой екипи. Формирането на секционни организации
трябва да приключи в срок от четири месеца от влизане в сила на този закон.
Чл. 22. Формирането на общинските организации се възлага на местната
власт. За целта не по-късно от 45 дни след учредяването на секционните
организации се провежда организирана от общината общинска конференция.
Чл. 23. Формирането на областна организация се възлага на областния
управител, който организира провеждането на областна конференция не по-късно
от 45 дни след приключване на общинските конференции.
Чл. 24. Националната учредителна конференция се организира от
Народното събрание в срок от два месеца след приключване на областните
конференции.
Чл. 25. Националната учредителна конференция изработва и приема Устав
на организацията, с който подробно се регламентират дейността, пълномощията и
отговорностите на различните организационни структури.
Чл. 25. За финансиране на цялата кампания по създаване на Единната
Националната организация на избирателите се отделя сума равна на
произведението на броя на регистрираните избиратели по 2.0 лева на избирател.
Общата сума се разпределя в проценти както следва:
– за секционните събрания – 45%;
– за общинските конференции – 25 %
– за областните конференции – 20%;
– за националната конференция 10%.
Чл. 26. Сумата по Чл. 25 да се осигури от средствата предвидени в бюджета
за финансиране на политическите партии.
Чл. 27. Законът влиза в сила след публикуването му в Държавен вестник.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
При създаденото положение на липса на законно съществуващи органи на
властта народът е длъжен да прекрати безвластието и първо да създаде пряко
система за организация и управление на социално-икономическата система
като установи съответни властови права, норми, форми и задължения.
Конституцията допуска непосредствено осъществяване на властта от
народа, но с разрешение на Парламента. Тъй като той е незаконен, то за
реализацията на непосредственото осъществяване на властта не
съществуват законови препятствия.
Проблемът се свежда до орган на власт, представляващ гражданите. Доколкото
прякото събиране е затруднено, то той може да бъде формиран от съответно
упълномощени представители, осъществено чрез организирани форми на
упълномощаване. Според проекта за устав на ЕНОИ върховният му орган се формира
след форуми на по-ниски равнища. Това не ограничава възможността за по-мащабни
представителства. Така в София може да се започне с районни учредителни
конференции, които избират делегати направо за Националния учредителен конгрес.
Същото може да се направи в другите големи градове по области. За направените
избори следва да се съставят протоколи. При това положение Конгресът придобива
пълномощията на Народно събрание. Ако приеме проект на нова Конституция и
организира първо неговото обществено обсъждане, а после и референдеум за нейното
приемане, то това ще означава възстановяване на унищожената държавност.
В тази връзка провеждане на пресконференция и масови публични мероприятия
би се оказало полезно
10.02.2026 г.
