ЕФРЕМ ЧУЧКОВ – ЗАБРАВЕН ГЕРОЙ

Ефрем Чучков и Гоце Делчев (седналите), и Климент Шапкарев (София, 1901 г.);

 Интервю на журналистката Ирина Кирилова с Явор Чучков

От ляво надясно: Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков и Атанас Димитров-Бабата на Скопския конгрес на ВМОРО, 1905 г. (прякорът „Бабата” на Димитров идва от турската дума за „татко”);

Има хора, които оставят светла диря, за да ги помнят потомците. Това са тези, които са дали живота си за свободата на Родината. Те са безстрашни, те са верни на идеята си, те са герои, чиито имена трябва да се помнят вечно. За един такъв човек ще си говорим днес с Явор Чучков – правнук на Ефрем Чучков. А Ефрем не е обикновен герой. Той е ОГЪН, както са казвали турците. Животът му е свързан с едно име, за което се пеят песни и до ден днешен – Гоце Делчев.

– Г-н Чучков, Вие сте завършили английска филология, работили сте в Научноизследователския институт по общо образование, били сте завеждащ международното сътрудничество в Министерството на културата, работили сте в екипа на вицепрезидента на България Блага Димитрова, имате квалификация по журналистика в Би Би Си, изнасяли сте лекции по хуманитарно право, пишете статии, превеждате… За кое Ви е най-драго да си спомняте?

– Госпожо Кирилова, радвам се, че такава именита, стилна и ценна журналистка като Вас подема темата за българския герой Ефрем Чучков, който е почти забравен в самата България.

През последните десетки години аз се занимавах с една, бих я нарекъл, идеалистична материя – международно хуманитарно право, и с неговото популяризиране. Огромен брой курсове и семинари бяха проведени, както и редица кампании на Българския Червен кръст и на Международното червенокръстко движение. Доста сборници и наръчници бяха издадени под моя редакция и съставителство. Всичко това бе предназначено за най-различни аудитории: за юридически съветници в държавните ведомства, журналисти, парламентаристи, преподаватели във висши училища, студенти, червенокръстки персонал и т.н., дори за съдии, прокурори и следователи, като най-важната аудитория, разбира се, бяха командните и щабните офицери от Българската армия, тъй като хуманитарното право е военновременно право.

Безспорно тази дейност ми носеше удовлетворение, но за жалост международно право вече фактически не съществува. Още през 90-те години мъдрецът Радой Ралин, който обичаше да ми се обажда от една телефонна кабина до кино „Изток” и да водим дълги разговори, възразяваше в свойствения си стил: „За какво международно право говориш, Яворе-е-е, то вече има само международно пиратство-о-о!”.

Един от другите периоди, за които ми е драго да си спомням, са 80-те години, когато работих в Съюза на българските писатели. Всъщност, и сега писателският съюз си е същата достойна институция, но за съжаление отдавна не получава така нужната му държавна субсидия. Дано това да бъде променено.

– Как се живее в род, в който цял живот са Ви давали за пример Вашия велик прадядо?

• Интересен факт е, че всички Чучковци, включително жените от рода, както и много от личностите от майчиния ми род, са били дейни противници на турското потисничество и на сръбската пропаганда.

Ефрем Чучков е имал бунтарски прояви и е повеждал физически спречквания с турците и османските власти още в Щипската прогимназия. Заради тия негови бунтове и непримиримост младият Ефрем напуснал Щип след третия прогимназиален клас, опасявайки се от отмъщение от страна на местните турци, и продължил учението си в Скопие. Няколко години по-късно той чете свои реферати, посветени на българските въстания, в първото Младежко македонско дружество в Кюстендилското педагогическо училище – кръжок против османската тирания, който е тайно подкрепян и насърчаван от тогавашния преподавател в училището и бивш националреволюционер Стоян Заимов.

Някои мои роднини са подпомогнали Солунските атентати от 1903 година. От дюкяна на прадядо ми Никола (преселник от Прилеп в Солун) е прокопан основният от двата подземни тунела за взривяването на солунската Отоманска банка – втората по големина банка в Османската империя след тази в Цариград. След атентатите прадядо ми се е крил дълго време в къща извън Солун. Обезглавен е с ятаган от турската жандармерия, след като е бил предаден от един сърбин.

Неговата дъщеря – баба ми Виктория (бъдеща учителка в Струмица и дълги години в Горна Оряховица), е била около 18-годишна куриерка на ВМОРО, когато в началото на 1903 година е пренасяла на кон от Солун за Струмица пощата на Гоце Делчев, Ефрем Чучков и Организацията. Като е наближила Струмица, селяни от близките села са я догонили и предупредили, че идва турска потеря. Тогава тя е изяла писмата, които е носела. Турците са я претърсили, но тъй като не са открили нищо подозрително, са я оставили да продължи пътя си.

• Вие имате общо и с Ачкови от Прилеп.

• • Прабаба ми Цона е от прилепската фамилия Ачковци, най-известни от които са Георги (заточеник в Диарбекир), Боян (съратник на Гоце Делчев и Ефрем Чучков), и Димитър и Йордан Ачкови (членове на ръководството на македонските братства), както и Лидия Ачкова (деец на Тайната организация на македонските българки), участвала през 20-те и 30-те години на ХХ век в събирането и прехвърлянето зад граница на подробни сведения за сръбския терор над българското население в Македония.

• Чела съм, че Вашият прачичо Панайот Манов е бил един от най-видните дейци на македонската емиграция в България.

• • Да, но това е след Първата световна война. Панайот Манов от Щип е основател на някои от революционните комитети в Македония и Източна Тракия, учител и общественик, полубрат на дядо ми по бащина линия Христо Чучков. Завършил е „Естествена история” в Женевския университет. Преподавал е естествени науки в Щип, Сяр, Скопие (българското педагогическо училище), Одрин, Цариброд (директор на прогимназията) и София. През 1897 година е издаден на турските власти и лежи в затвора „Куршумли хан” в Скопие. Бил е един от първите организатори на революционното дело в Скопско, пълномощник на ЦК на ВМОРО в Одрин преди и по време на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание и член на ръководството на Одринския революционен окръг.

• Разкажете ми за Христо Чучков от Щип.

• • До 1913 година дядо ми Христо Чучков е бил тясно свързан с бунтовническата дейност на ВМОРО. А е учил в Робърт колеж и в Българската духовна семинария в Цариград, както и оперно пеене в Одеса. Притежавал е удивителни музикални и певчески дарби. Бил е екзархийски инспектор по музикалното образование в Солун и директор на Свещеническото училище в Битоля. След първата национална катастрофа, с баба ми Виктория се заселват в Горна Оряховица, където той е свещеник в църквата „Св. Никола“ и основава първия светски хор в града. През Първата световна война е бил свещеник на предните линии на фронта в Македония. По-късно му предлагат висок пост в Търново, но той отказва, защото не е искал да загуби връзката с паството си в Горна Оряховица, чийто любимец е бил.

• За него бихме могли да направим отделно интервю, но нека сега чуем за другите родствени връзки!

• Прабаба ми Таса (Анастасия) е сестра на бележития просветен деец и издател Коне (Константин) Самарджиев от Прилеп – преселник в Солун, изпратен на заточение заради печатаната и разпространявана от него литература, в чиято печатница в Солун са печатани учебниците за българските училища в Македония и в която Даме Груев, Пере Тошев, Никола Наумов и Гьорче Петров са работили като коректори. Племенникът ѝ Йордан Самарджиев е един от Солунските съзаклятници; след атентатите през 1903 година е заловен и подложен на изтезания, но не издава революционната организация.

Много близка е родствената ни връзка и с Кусевци от Прилеп. Един от тях – Тодор Кусев, става известен с църковното си име Методий Кусев – водач на българското църковно движение в Македония, по-късно заместник на екзарх Йосиф I и Старозагорски митрополит. Методий Кусев е и инициатор на писмото на Антим I до Петербургския митрополит Исидор, върху което на 12 август 1876 година руският цар Александър II написва знаменитата си резолюция: „Да се освободи България!“…

• В края на ноември през 1870 година се ражда в Щип Вашият прадядо Ефрем Чучков. Как се запознава с Гоце Делчев, за да бъде дясната му ръка, след като македонска България остава под турска власт?

• Както са писали мнозина, Ефрем Чучков е бил най-близкият приятел и другар на Гоце Делчев, с когото е учил в Солунската българска гимназия, Кюстендилското педагогическо училище и от 1891 година – в софийското Военно училище (днешната Военна академия), откъдето са изключени през 1894 година един месец преди дипломирането на съвипускниците им заради социалистически убеждения, разпространение на социалистическа литература и участие в стачка. От София двамата заминават за Кюстендил и се отправят към Щип, където са назначени за български учители от Екзархията. Иначе, Чучков е бил учител в Щип и преди постъпването си във Военното училище.

Йордан Бадев например посочва, че юнкерите във Военното училище Гоце Делчев, Ефрем Чучков, Борис Сарафов и Борис Дрангов са организирали през 1893 година там таен кръжок, съставен от македонски българи, който да пропагандира сред курсантите освобождението на Македония и нейното обединение с България.

През 1894 година учителите в Щип Даме Груев, Гоце Делчев, Ефрем Чучков и Мише Развигоров създават първия активно действащ революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), заедно с бившия учител Тодор Лазаров и други ентусиазирани идеалисти. Броят на метежниците е набъбвал и нелегалната мрежа се е разширявала. Събирали са се предимно в къщата на Тодор Лазаров и в къщата на Чучковци, както и в дома на баба Агния. Малко по-късно, през 1895 година Даме се отправя към Солунско, а и не след дълго е пратен в затвора и на заточение. По съображения за сигурност, Гоце също напуска Щип (през 1896 година) и учителства в Банско, създавайки мрежа от комитети в Пиринска Македония, след което става задграничен представител на ВМОРО в София.

• А защо избират точно Щип?

• Градът не е избран случайно, защото жителите на Щип са традиционно в първите редици на българското църковно, образователно и освободително дело и са дали на България както порив към напредък във всички области на живота, така и достоен за завиждане брой общественици, духовници, учени, революционери, просветители и деятели на културата.

Щипският комитет е основата на същинската нелегална мрежа на българското националноосвободително движение в Македония. Под ръководството на Гоце Делчев, Даме Груев и Ефрем Чучков град Щип, наричан македонският Витлеем, се превръща в най-голямото бунтовническо огнище и в истинска революционна лаборатория. Тук се разработват и изпитват на практика начините за посвещаване на новите членове, изобретяват се конспиративни методи за кореспонденция, създава се мрежа от бомболеярници, куриери, водачи и органи за връзка и се натрупва ценен опит, който по-късно ще се приложи навсякъде в Македония.

След началото на арестите през ноември 1897 година в Кочанско, Щипско, Кратовско, Паланечко, Радовишко, Кумановско, Скопско и други райони вследствие на Винишката афера, Ефрем Чучков успява да се изтегли и да се прехвърли временно в България. Тогава Мише Развигоров – един от стотиците заловени и изтезавани дейци, не разкрива Чучков и другарите му, а поема вината само върху себе си и е заточен.

Ефрем Чучков, когото са наричали „Практикът на Организацията” и „Дясната ръка на Гоце Делчев”, участва в основаването на множество други нелегални революционни комитети в Македония, а на 12-ти април 1898 година повежда първата чета на Организацията в качеството си на пръв войвода на практически създадения от Гоце Делчев и Чучков Четнически институт на ВМОРО. В края на ХIХ век и в началото на ХХ век понякога пребивава в София, където (в хотел „Батенберг”) пред Чучков и неговото „разпятие от кама и револвер” полагат клетва доброволците от територията на Княжество България, желаещи да посветят живота си на каузата за извоюване на свободата на Македония.

На практика до смъртта си Гоце Делчев е имал безрезервно доверие само в Ефрем Чучков, тъй като са го подвеждали немалко хора, които са се оказвали предатели (по-късно Гоце дори е убит след предателство). В писма до желаещи да се включат в революционната дейност, Делчев споделя: „Искаш да се присъединиш към борбата ли? Тогава отивай при Ефрем Чучков. Той, ако те одобри, ще ти даде оръжие и пари, и ще те приеме в Организацията.”

• Имате някои уникални снимки. На една от тях е Гоце Делчев.

• Делчев и Чучков са отказвали да се шуми около имената им от съображения за сигурност. Все пак, те са се съгласили да им бъде направена снимка заедно с Климент Шапкарев в София във фотографското ателие на един техен добър познат – Александър Владиков, кукушанин и деец на Върховния македоно-одрински комитет. Ателието му тогава се е намирало в едноетажна къща на бул. „Витоша” 4, на ъгъла с ул. „Позитано”. Повечето хронисти неправилно отнасят тази историческа снимка към 1902 година, но тя е от 1901 година.

От ключово значение, извън агитационните му и бойни акции като войвода на чета във вътрешността на Македония, са били и дейностите, координирани и извършвани от Ефрем Чучков за организиране, подготовка, окомплектоване, инструктиране и прехвърляне в Македония на четите от различните погранични пунктове на ВМОРО – най-вече от главния разпределителен център Кюстендил, но също и от други пунктове, включително например Лъджене (сега квартал на Велинград), Дупница, Кочериново, Рила и Бураново. Ръководел е и тайните канали за снабдяване на четите с оръжие и бойно снаряжение от България.

Тази денонощна координационна и организаторска работа на Чучков тогава е била направлявана предимно по писмен път от Гоце Делчев в качеството му на (фактически) първи ръководител на Организацията и неин основен задграничен представител в София. Най-голям е бил финансовият проблем, макар че Гоце е полагал всички възможни усилия да осигурява пари от София. Нужно е било да се пести всяка стотинка и от кореспонденцията на Ефрем Чучков например с Гоце Делчев проличава, че живеещият в постоянни лишения Чучков е следял бдително за злоупотреби от страна на дейци на Организацията, като е отделял особено внимание и на недисциплинираността и авантюризма на някои от войводите. Заради тази своя непримиримост спрямо проявите на разбойничество и с уличаването на користни извършители на нарушения на организационните принципи той обаче си е спечелвал и врагове.

– Неговата идея е била България да остане цяла. Бил е войвода на чети, които са плашили до такава степен турците, че са го нарекли „Огън Ефрем“ и „най-издирваният български комита в Македония”. Четите му са се сражавали от 1898 до смъртта му през 1923 година. Бил е началник на Скопския революционен окръг. От къде идва такава убеденост в идеята за освобождение на Македония?

– Идеалът на Ефрем Чучков, предаван от поколение на поколение, е бил: постигане на свобода и социална справедливост за Македония и опазване на българщината чрез неотстъпчива борба срещу турските поробители и срещу по-сетнешната сръбска окупация и пропаганда. И също: култивиране на непоносимост към чуждопоклонничеството и безродничеството и запазване на богатството на българския език чрез всеобщо зачитане, изучаване и популяризиране на неговите македонски и други народни диалекти.

Запомнил съм следния негов завет: винаги люто да мразим и да проклинаме притворството и безскрупулността на Западните сили, които чрез Берлинския конгрес са обрекли българите в Македония на продължаване на робството и на произтичащи от това адски мъки и страдания – опожарени села и градове, десетки хиляди избити мъже и изнасилени жени, безправие и поругано човешко достойнство.

Турските власти са обявявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита. Понякога конни и жандармерийски табори са обкръжавали цели градове и села в Македония, за да заловят или убият Чучков и неговите четници. Войводата Ефрем Чучков, водил безброй сражения срещу турските поробители и по-късно – срещу сръбските окупатори, е увековечен в някои от народните песни на македонските българи.

Бидейки един от най-ярките стожери на българското национално самосъзнание в Македония, Ефрем Чучков е бил известен и със своята безкомпромисна принципност. Така например, когато новоизпечените македонисти и бивши българи Кръсте Мисирков, Стефан Дедов и Диаманди Мишайков отишли при него, за да го молят за подкрепа, той им се е присмивал и подигравал, а след като те започнали да му досаждат, ги е изгонил и заплашил.

– Разкажете историята за 300 шинела, поръчани в България, за да се създаде у сърбите страх, че редовна българска войска стои насреща им!

– По време на Балканската война, през октомври 1912 година, с четата си, вече наброяваща няколкостотин души поради включването и на местни доброволци, Ефрем Чучков освобождава от османското робство Кочани, Щип и Щипската област, разбивайки турците в поредица от сражения (включително в битката при Султан тепе) и пленявайки стотици турски войници. Тогава той отправя писмена молба към българските управляващи да изпратят там поне малко българска редовна войска като подкрепление, за да не бъде окупирана областта от сърбите. Докато чака отговор от българските управници, знаейки че сръбската армия се придвижва към Щип, той установява там импровизирана форма на българска власт и решава да приложи заблуда, като праща свои хора до Царството, за да донесат триста български войнишки шинела. С тях Чучков „облича” триста щипяни, и когато сърбите наближават Щипската котловина, за да я окупират, те спират настъплението си, защото от околните възвишения с биноклите си виждат в града хора, чието облекло наподобява униформите на българската армия.

За да подсили тази измама, Ефрем Чучков изпраща писмено „уведомление” до сърбите, че в Щип са влезли български редовни военни подразделения и е установена българска военна комендатура. Чучков обаче, естествено, не разполага с български печат, а трябва по някакъв начин да „официализира” уведомлението си. Затова той нагорещява сребърна петолевна българска монета, с която притиска хартията върху подписа си. Така в писмото му до сръбското командване се появява мъгляво подобие на печат, което свършва работа.

Всичко това забавя за известно време сърбите, но не би могло да ги откаже да окупират Вардарска Македония, а пък е и очевидно, че българското правителство е имало някакви тайни договорености с тях – договорености, които са били до голяма степен предателски спрямо македонските българи. Ефрем Чучков тогава не знае това. Той не знае и че властниците в София умишлено са излъгали българския народ, че ще водят война за освобождението на македонските българи, а всъщност ламтят да завладеят Солун и Цариград-Константинопол (градове, които практически никога не са били част от българската държава).

Истината лъсва, когато Ефрем Чучков най-после получава отговор на писмото си. В този свой отговор безумните български управници му пишат, че няма да му изпратят като подкрепление нито един войник, а вместо това той „да изпрати хората си на Чаталджа”, за да завладяват Цариград…

След като с четниците си е освободил Щип, разбил е турските военни складове в града, раздал е намиращите се в тях оръжия и боеприпаси на местните доброволци и е съумял да предотврати окупирането на Щип от сърбите, през втората половина на октомври 1912 година Ефрем Чучков решава да тръгне с четата си към Велес, за да установи българска власт и там, въпреки че сръбската армия е вече влязла в града. Велешкият деец Александър Мартулков радушно уверява Чучков, че ако го стори, населението на Велес ще му бъде признателно за вечни времена, но успява да го разубеди с довода, че това би предизвикало дипломатически усложнения и дори война между Сърбия и България, още повече че след освобождението на Кочани и Щип Чучков е назначен от българската държава за български околийски управител.

• Доколкото знам, и кореспондентът Лев Троцки е подчертавал бойните му заслуги?

• В книгата си и в интервютата си за Балканската война Лев Троцки, който е бил кореспондент на няколко руски вестника в София в този период, поставя Ефрем Чучков на първо място сред българските герои от Македония през войната. Заради това, че Троцки е пишел против Фердинанд и царизма, Фердинанд го прогонва от България в края на ноември 1912 година, но той продължава от Букурещ да отразява събитията и да поддържа българската кауза – особено по време на Междусъюзническата война.

– Освен през двете Балкански войни, Ефрем Чучков е бил назначен за български Щипски околийски управител и през Първата световна война. Награждаван е с български военни ордени, бил е близък с Тодор Александров. Можел е да стане задграничен представител в София, но отказва. Тази длъжност я заема Яворов. Открили ли сте в архивите на прадядо Ви как продължава пътят му по-нататък?

– Практикът Ефрем Чучков лансира Тодор Александров, който е бил негов четник и помощник и се превръща с подкрепата на Чучков в „Дипломатът на Организацията”. Още през 1905 година той обсъжда със своя близък другар и основоположник на Организацията Даме Груев, че Александров се е справил много добре с поставената му задача да подготви таен канал за преминаването на четата на Чучков от източната част на Вардарска Македония в Югозападна Македония. През 1911 година Тодор Александров е избран чрез т.нар. „писмено разбирателство” за член на Централния комитет именно по предложение на по-темпераментния Ефрем Чучков, който решава да му отстъпи своята тогавашна функция на фактически първи ръководител, вземайки под внимание дипломатическия такт на Александров и възможната стойност на поддържаните от него контакти с българските управляващи среди. Същата година Чучков отказва и да бъде избран на относително безметежния пост задграничен представител на ВМОРО в София, в полза на Яворов. Суровите условия в планините на Македония не биха могли да са подходящи за един гениален поет. От София Яворов се е стремял да улеснява взаимодействието между Тодор Александров, Ефрем Чучков и други ръководни дейци.

Макар и да са отминали младежките му години, след Първата световна война Чучков отказва предложения му в София от министъра на вътрешните работи Александър Димитров чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на нелегалната борба в планините на отново окупираната Вардарска Македония, превърната в Южна Сърбия. В докладите си сръбското военно разузнаване съобщава за съвместни обходи на Александров и Чучков в Източна Вардарска Македония заедно с революционни чети. Двамата заседават най-често в „тяхната си база”, както самите те са наричали къщата на Георги Даскалов в село Покровник, Горноджумайско.

Наред с обиколките си за укрепване на нелегалната мрежа в окупирана Македония, в периода 1919 – 1923 г. Ефрем Чучков, в качеството си на втората авторитетна фигура във ВМРО след лидера ѝ Тодор Александров, за пореден път действа и в пограничните пунктове (предимно в основния разпределителен център – Кюстендил) като координатор, организатор и инструктор на четите, влизащи от България в Македония. Успоредно с революционната си дейност в Македония, той е и председател на Комитета за подпомагане на бежанците в Кюстендил. Бойните му акции срещу многочислени подразделения на редовната сръбска армия обаче са неминуемо обречени. В крайна сметка, четата на Чучков е разбита след поредица от неравни битки (само например през 1922 година той води седем сражения със сръбски военни части в Малешевско и Кочанско). Тежко болен вследствие на получените рани и несгодите на живота в нелегалност, Ефрем Чучков умира в болницата на Червения кръст в София на 1 октомври 1923 година. Изпълнена е била предсмъртната му воля да бъде погребан в Кюстендил.

• Като какъв го определят в онова време?

• Бидейки революционер-практик, посветил се на законспирираната дейност и известен с пословичната си скромност, Ефрем Чучков е странял от политиката, от партиите и интригите, от „партизанските” борби и от „светлината на прожекторите”. В тогавашния печат и в спомените си съвременниците му са го наричали „колос на революционното дело”, „легендарен войвода, един от бележитите водачи на ВМОРО/ВМРО”, „организатор на боевата дейност и инструктор на четите”, „непоколебим бранител на основополагащите принципи на Организацията, съхранил името си неопетнено”.

– Ще се съгласите ли с мен, че Ефрем Чучков, толкова преследван от турците, е бил като Левски – преобразявал е външния си вид, за да не бъде заловен, обикалял е села и градове, сеел е слово за свободна и единна България?

– Чучков е действал неотклонно за пробуждане на българския народ в Македония след духовните опустошения, причинени от петвековното робство. Навсякъде в Македония е бродил, а също и в поробената част на Тракия, но винаги старателно и изобретателно се е укривал и законспирирал. В Скопие го наричат „Загадката Ефрем Чучков”, защото упорито е избягвал всякаква публичност. Поради тази причина е отхвърлял и молбите на родения в Щип професор Любомир Милетич да му издиктува спомени, които Милетич да запише.

Христо Попкоцев пише за Чучков: „Той сновеше по селата и паланките на своето царство ту с чета, ту без чета, ту предрешен като просяк или кюмюрджия, ту като учител под чуждото име Симеон, ту като селянин и подушен от турците, всекога навреме и сръчно е успевал да им се изплъзне от ръцете…”. И добавя (имайки предвид периода 1912-1913 г.): „Благодарение на него Щип остана цяла година български!”.

От голямо значение за успеха му в привличането на привърженици за участие в освободителната борба е била не само неговата легендарност като безстрашен войвода, но и обаятелната му склонност да общува с хората от народа с ведрина и навикът му да бъде достъпен. Пеел е „омагьосващо”, както са писали негови съвременници – най-често хайдушки народни песни, понякога на чашка сливова ракия. Всички са утихвали, за да го чуят, когато е запявал. Масово са му имали доверие, а и той е познавал отлично местните диалекти и обичаи в различните райони. Не се е държал началнически, освен когато е трябвало да налага дисциплина в съответствие с основополагащите принципи на Организацията. Тогава се е преобразявал.

В бр. 743 на вестник „Целокупна България” (Скопие, 1943 г.) има следния текст:

„Противникът познаваше силите и способностите на Чучков и затова всичко правеше да го унищожи. Прочутият скопски полицай Дервиш-ефенди даваше торба злато, за да има в ръцете си, жив или мъртъв, Ефрем Чучков. Но „чичо Ефрем”, както го наричаше народа, беше неуловим. Самото му име беше една тайна. Народът го обичаше и го пазеше здраво. Цели тридесет години Чучков, като апостол и войвода, работи за свободата на Македония. Неговите дела са чутовни и са известни вред из родната страна. Никога той не се умори, никога не наведе глава в отчаяние. Чучков беше и си остана голяма тайна за приближените си.”

– Днес в България рядко се поменава за него. За сметка на това в Македония Кирил Македонски написа опера, в която Даме Груев, Гоце Делчев и Ефрем Чучков са представени като мъченици на Македония, борещи се едва ли не против България. Вярно ли е, че великият български бас Борис Христов е бил поканен в Скопие да пее в тази опера?

– Да, Борис Христов, чието потекло е от Битоля и Прилеп, е канен да пее в Скопие в спектакли на две от трите опери на композитора Кирил Македонски – „Цар Самуил” (1968 г.) и „Илинден” (1973 г., обновена през 1987 г.), в която един от четирите централни персонажа е Ефрем Чучков. Борис Христов с възмущение отказва да участва в такива антибългарски фалшификати.

В своите публикации и речи държавниците в Република Северна Македония наричат Ефрем Чучков „македонски национален герой“ и „колос и мъченик на борбата на македонския народ за национално освобождение“. Това е откровена провокация. Той винаги се е борил за българската кауза и е отдал живота си за свободата на Македония и нейното обединение с България.

– Ефрем Чучков, ако сега гледа отгоре, би се гордял с Вас и с това, което правите, за да възкресите името му. Какво бихте искали да бъде направено от властта, за да се помни името му и в бъдеще?

– Ефрем Чучков е един почти забравен у нас апостол на освободителната епопея на македонските българи. Навремето, преди да започне провеждането на курс към голямо сближение с Югославия, е имало училище „Ефрем Чучков”. В София поне е останала една улица, която носи неговото име, но на въпроса кой е той, при проведена анкета на случаен принцип никой от анкетираните не е могъл да отговори. И няма как да е другояче, защото в хаоса на 90-те години на ХХ век, поради някакъв административен пропуск, дори престанаха да съобщават неговото име по време на проверките-заря за загиналите герои на България.

• Бихте ли разказали за Възванието за отдаване на почит към Ефрем Чучков?

• През 2023 година група известни учени от бившия Институт за военна история, съставляващи Българската национална комисия по военна история – член на Международната комисия за военна история при ЮНЕСКО, приеха „Възвание за отдаване на дължимата национална почит към героя на България Ефрем Чучков“, съдържащо призиви за изграждане на негов бюст-паметник в Борисовата градина, за съобщаване на името му на проверките-заря (както беше преди години), за включване на информация в българските учебници по история за делото на Чучков и за осъществяване на популяризаторски начинания на национално равнище и го разпратиха до висшите държавни институции.

Към възванието единодушно се присъединиха учените и обществениците, участвали в Тържествената научна конференция в Централния военен клуб по случай 120-годишнината от Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание. Възванието бе подкрепено и от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките, Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. ВМРО издаде брошура „Ефрем Чучков – Апостол на революционните борби на македонските българи”. През 2025 г. СБП публикува отново специална декларация в подкрепа на възванието на военните историци, напомняйки на държавните институции в страната, че е крайно време този заслужил радетел на българската кауза да получи достойно признание от потомците. Учрежденията обаче досега не са предприели никакви действия в отговор на тези призиви.

– Разбрах, че писателят Димитър Талев, автор на „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Гласовете ви чувам“, в които така прекрасно е пресъздаден живота в оня край, е идвал на гости във Вашия дом. Кога е ставало това?

– Димитър Талев беше близък приятел на дядо ми по майчина линия Милан (Михаил) Небреклиев. Болката, наречена Македония, бе постоянната тема на честите сбирки вкъщи в София, които помня от 60-те години. Докато беше жив дядо ми Милан и след смъртта му, посрещани от неговата вдовица – баба ми Мария, у нас идваха Талев, Кусевци, Ачковци, Коста Църнушанов и други видни идеалисти от Прилеп и изобщо, родом от Македония.

Дядо ми Милан е бил уважаван учител в Прилеп, където е бил избран за председател на българския Акционен комитет в града, целящ предварително улесняване на установяването на българска власт след предстоящото влизане на българската войска в Македония. Когато това става през април 1941 година, дядо ми, заедно с други видни граждани на Прилеп, повежда населението на Прилеп извън града за тържествено посрещане на българската войска. Там, намясто, старият екзархийски учител Небреклиев държи огнено приветствено слово за майка България и дългоочакваното идване на българската армия, а насъбралото се множество го вдига на ръце и скандира: „Го сакаме Милана за кмет!”. Малко по-късно, той е избран за кмет на Прилеп (1941 – 1944 г.). Този мой дядо е бил участник в Македоно-одринското опълчение по време на двете Балкански войни, а преди това е бил учител и в Солунската българска гимназия.

Неговият произход е от род на учители, някои от които са били заставени от сръбските окупатори да напуснат Македония, заселвайки се в свободната територия на днешна България. През 1944 година той е бил арестуван от титовистите и сигурно е щял да изгние някъде или да бъде убит. Тогава обаче се е намесил бъдещият високопоставен държавен функционер на Македония Кръсте Цървенковски, който казал: „Чекайте, бре, лугйе, Милан Небреклия ни е изучил сите нас, пуштете го!”. В крайна сметка, дядо ми Милан успява да дойде в България и по-късно почина в София.

Спомням си, като се събираха у нас, как Димитър Талев извисяваше гласа си и се гневеше от развитието на налагания днешен литературен български език, възмутен от българските ръководни фактори и от тяхната езикова политика. Например гневните му думи: „Че те на практика вече сякаш забраняват даже и употребата на нормалните традиционни падежни форми „мене” и „тебе”, и вместо тях налагат изгъзиците „мен” и „теб”! Кой в Македония ще приеме да говори така? Дори и думата „компир” им простее и я изхвърлят от българския език!!!”… Всъщност, пренебрегването на групата от македонски диалекти на българския език е била основната болка и на всички други видни македонци (т.е. големите български възрожденци и просветители от Македония).

• Прадядо Ви Ефрем Чучков е смятал, че свободата е нещо свещено. Вие сте с кръвта му от град Щип, който днес не е български град. Как се чувствате – като свободен българин, като македонец, или като българин от Щип?

– Целият ми род е от Вардарска Македония и затова аз съм македонец – македонец в стария смисъл, разбира се, тоест българин от Македония, както и моят прадядо Ефрем Чучков. „Македонец” винаги по-рано е било географско понятие и топоним от древногръцки произход, а не етноним, указващ народностна принадлежност. Покойната ми баба Мария например, когато някой я попиташе каква е, отговаряше: „Яс сум македонка!”. Понякога, макар и много рядко, се случваше човекът, задаващ този въпрос, да е млад и невежа, и да я запита: „А какво означава това?”. Тогава тя се сърдеше и казваше: „Како шо значи? Значи бугарка от Македония!!!”.

– Вашият род е прочут не само с прадядо Ви. Вашите родители – Спиридон и Вера Чучкови, са получавали повече от половин век голяма почит в Горна Оряховица. Брат Ви професор Виктор Чучков е пианист, композитор и музикален педагог със световна слава, почетен гражданин на Горна Оряховица. Сестра Ви, доцент Миляна Чучкова-Гюрковска, е виден микробиолог. Освен родствената връзка, какво друго Ви сближава с тях?

– Баща ми Спиридон Чучков е роден в Горна Оряховица, макар че родителите му са бежанци от Щип и Прилеп (Македония). Той и майка ми Вера Чучкова (родена в Прилеп) бяха действително в продължение на около 50 години едни от най-известните и уважавани лекари и общественици в Горна Оряховица и в целия Търновски окръг. Що се отнася до брат ми Виктор, Енио Мориконе например писа за него: „Музиката извира от всичките му клетки…”. Сестра ми Миляна беше дългогодишна ръководителка на прославената българска лаборатория за БЦЖ ваксина, но и талантлива пианистка с многобройни успешни изяви. Нейната дъщеря Олга Гюрковска, живееща и работеща в Париж, е именит оперен и песенен мецосопран. Смятам, че всички от рода ми, без изключение, сме обединени от страстта към музиката.

– Вашият чичо Иван Чучков е завършил електроинженерство в Прага, през 1941 година е проектирал първата тролейбусна линия в София и от 1973 година е бил директор на „Метропроект“ в София. Какво си спомняте за него?

– Освен родителите ми, за историята на нашия род най-големи знания имаше Иван Чучков, брат на баща ми. Той е бил близък приятел на Никола Вапцаров – заедно са учили в Морското машинно училище във Варна, обитавали са там една стая. По-късно, когато Вапцаров е безработен поради „неблагонадеждност” и гладува, чичо ми, тогава инженер в Дирекцията на трамваите и осветлението, с големи усилия успява да му намери работа (в Екарисажа) в един особено труден за гениалния поет период, когато Вапцаров е изпълнен с огорчение и отчаяние от мракобесническия режим в България. През съдбоносната 1940 година приятелите Кольо и Иван, с риск за живота си (и двамата – глави на семейства), разлепват нощем из улиците на София саморъчно подготвени листовки против включването на България във войната и присъединяването ѝ към Тристранния пакт.

Иван Чучков посвещава живота си на своята мечта – столицата на България да има метро, и става автор на проектите на бъдещия Софийски метрополитен и негов инициатор и стратег. Преки свидетели са ми разказвали за упорството и безкомпромисността, с които той, макар и безпартиен, е отстоявал тези свои проекти пред многобройните противници на Софийското метро: „Или приемате, или си подавам оставката!”. И в крайна сметка са ги приемали… А само за първия експлоатационен участък на метрото, проектите му е трябвало да бъдат одобрени от 36 инстанции!

Чучков започва въпросната борба като главен инженер на „Софпроект” и ръководител на колектива за проектиране на софийското метро. Този колектив е преобразуван през 1973 година в „Метропроект”, чийто директор става инж. Иван Чучков. През 1968 г. той разработва Технико-икономическия доклад за метрото, утвърден в 1972 г. от Министерския съвет. През 1975 година е приета Генералната схема за развитие на линиите на Метрото с три диаметра, а в 1978 г. започват отчуждителните процедури и обезщетяването (с над 2000 апартамента) на собствениците на имоти по трасето на първия метрорадиус. Същинското строителство започва през 1980 година, но поради недостатъчния размер на инвестициите основният обем строителни работи се извършват чак след 1987 година.

Както пише в книгата си „Носители на огъня на Прометей” (2002 г.) инж. Мире Спиров – хронистът на електротранспорта на София, „Инж. Иван Чучков, наричан вулканичен дух с голямо сърце, желязна воля и принципност, разгневяван от аксиоматичното мислене, успя да се пребори за приемането на метросистемата като гръбнак на масовия столичен пътнически транспорт, както и да наложи вижданията си за днешния вариант на Софийския метрополитен”.

Приживе, Иван Чучков е удостояван с орден „Народна република България” първа степен, ордени за участието си във Втората световна война, носител е на званието „Почетен гражданин на София”, и много други отличия.

Той живя с болката, наречена Македония. Последните му думи преди да умре в 1991 година, бяха: „Какво става с Македония?”.

– Вярвате ли, че ще дойде време, когато кражбата на български герои от политиците на Северна Македония ще спре?

– Не мога да предвидя. От огромно значение е да не правим никакви компромиси с историческата ни памет, доколкото е останала такава. Например, недопустимо е да си мълчим, когато властите в Скопие издават цели книги и излъчват филми за Ефрем Чучков, в които дори не се споменава, че той е българин от Македония. Немислимо е българската държава да позволява подобна гавра.

– Търся обобщение за Вас. Трудно ми е, защото не познавам миналото Ви. Дали сте били горе, дали сте се срутвали, дали сте бил открит, дали сте бил верен на заветите на прадядо Ви, дали сте се страхували, или открито сте вървели срещу ветровете? Затова ще искам Вие да обобщите образа си! Моля!

– Понякога съм премълчавал това, което е трябвало да кажа публично. И все пак ми се струва, че по-често съм вървял срещу ветровете. В случая нещата са ясни: бюрокрацията днес е сякаш непобедима. Учрежденията непрестанно си прехвърлят топката – вече цели 6 години им пиша писма, историци и общественици отправят и публикуват призиви, но резултат няма. Усещам и че все повече държавни служители не съзнават, че именно държавата е длъжна да се погрижи за отдалия живота си герой, а не някой негов роднина или недържавна организация…

• Благодаря Ви за това, че се съгласихте да разкажете толкова интересни неща пред мен!

Представих ви Явор Чучков – наследник на Ефрем Чучков. Колко малко иска той! Името на героя да се чете на зарите, в учебниците по история да има информация за него, един бюст-паметник да спира хората, за да сложат цвете! Да му помогнем всички заедно!

Февруари 2026 година