Ирина Кирилова
Така горда съм била, когато Петя Панева с българска народна песен спечели „Гласът на България“. Тогава тя обърка всички сметки на журито, а народът показа, че българската народна песен, излязла от един изпратен от Бог, ангелски глас, може да покори света. То и сега, ако я бяха изпратили да представя България на Евровизия, би шашнала света, но като нямаш голи крака и силиконов бюст, накъде ще вървиш с естествената си хубост и с уникалния си глас?
Започвам така, защото Петя Панева пее из света и показва таланта си навсякъде.
Защо съм горда днес? Ами заради едно двадесет годишно момче с едно най-българско име – Тервел, което спечели бронзов медал на Олимпийските игри 2026 в Италия.
Сноубордът не е пеене. Сноубордът е най-напред смелост, после желание, после дисциплина, после труд, труд и много труд по пистите на една малка балканска държава. За първи път това момче спечели квота за участие в Олимпиада.
Днес мина през квалификациите, достигна до осминафинал, после полуфинал и няколко стотни не му достигнаха, за да се състезава на финал. Но за третото място беше готов, беше смел, беше неудържим дотолкова, че фотофиниш трябваше да определи, че той печели бронзов медал. Баща му, който е там, как ли е издържал напрежението?
Тервел застана на подиум до спортисти от Австрия и от Северна Корея. Знаем за дисциплината в Северна Корея. Знаем в какъв политически режим са там, но човекът, спечелил сребърен медал бе на 37 години.
Знаем каква държава е Австрия, където отиде златния медал. Ние сме една шепичка народ. И сред тази шепичка едно момче на 20 години и сестра му на 16 години са достигнали до участие в Олимпийски игри.
Нашият Тервел Замфиров си свали шапката, когато свириха химна на Австрия. Колко ми се искаше да звучи „Мила Родино!“ Затова винаги се чудя какви са тези хора, които живеят извън България. Като мене ли се вълнуват? Като мен ли плачат като слушат българския национален химн? Или сърцата им са вкаменени?
Но…да се върнем на сноуборда! Един бронзов медал ще краси гърдите на едно двадесет годишно българче. Първият за нaшата страна от двaдесет години нaсам в зимните спортове. И това ни стига, за да сме горди, че от една шепичка народ нашето знаме се издигна на пилона на 1990 м надморска височина. Може би толкова високо, а и още по-високо трябва да е самочувствието ни! Защото никога не трябва да забравяме коя историческа личност е Тервел, чийто име носи нашето момче.
Напред, Тервел Замфиров! Напред като оня български хан с твоето име, който спря нашествието на арабите, и до днес го тачим и смее горди, че сме негови потомци! Той е управлявал 21 години! Напред и 21 години да ни правиш горди, наше българско момче!
8 февруари 2026 година
