Явор Дачков разговаря с Валентин Вацев за пренареждането на силите и консервативния обрат в света, за европейската милитаризация и рисковете пред България в година, когато се сменят фаворитите на властта. Разговорът е записан на 13 януари 2026 г. в Ехо Медия Студио.
Краят на войната в Украйна няма да настъпи скоро. Руските цели не влизат в смисловия хоризонт на западната пропаганда, а Тръмп вече не се интересува от този конфликт. Кремъл ще воюва за демонтирането на украинската държава до неутрална и проруска, с много по-малка територия. Заявките на Европа за мирен контингент са празни работи.
ЕС няма да се разпадне, но формата на съюза ще се промени, връщайки се към историческите си модели на обединение – от Карл Велики през Наполеон до Хитлер. България продължава да живее в андрешовска увереност, че може да остави „колата в калта“ и да се скрие под бюрото, докато началниците се разберат – поведение, което означава изпадане от историята.
Не е невъзможно Източна Румелия да се озове под турска икономическа доминация, а Софийският санджак и Северна България да останат в зоната на евентуалното руско и европейско влияние.
Симпатичен ли е или не, Костадин Костадинов ще бъде ръководител на единия от двата политически фаворита на България през 2026 г.
Вторият е президентът Румен Радев и очакваната президентска партия, която ще се роди тази година. ГЕРБ е „задгробният живот на БКП“, а Борисов – „омалено и леко смехотворно копие на Живков“; „те са изпуснали политическата и историческата вълна на развитие“.
ПП–ДБ са местен филиал на „най-важната и най-силната политическа партия в света“ – Американската демократическа партия.
Днешните неолиберали не просто напомнят троцкизма – „същото в нови дрехи“. „Соросианството“ е „новият троцкизъм“ на XX и XXI век. БСП е „неуспешен проект, който принадлежи на българската история“.
