Цитат от с. 233-243 от книгата ми
ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ Част първа.
[…]
„За целта ще откроим и разгледаме някои събития за периода до 9.9.1944 г.
Първо, събития свързани с процесите на „съжителство“ между интернационалното и националното в началото на 40-те години. Тези събития, а и следващите си имат предистория. На нея се спирахме, но да си припомним някои моменти от нея. По-горе посочихме, че на 28 май 1931 г. Г. Димитров пише писмо до ЦК на БКП. В качеството си на секретар на БКФ и ръководител на Западноевропейското бюро на Комунистическия интернационал, той обосновава необходимостта БКП да излезе с декларация по македонския, добруджанския и тракийския въпрос. Освен това, от позициите за борба срещу българската буржоазия, буржоазията в другите балкански страни и международния империализъм, Георги Димитров изисква да се декларира от БКП: „Правото на национално самоопределение на македонското, добруджанското и тракийското население и отделянето им от държавите поробителки, за свободното им обединение с останалите балкански народи в една Балканска федерация на работническо-селските републики […].“[481][ 481 БКП, КОМИНТЕРНЪТ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС (1917–1946), Том втори…, с. 797.] Проследихме в предходните години как шизофренното интернационално мислене на ръководството на БКП води до насилствено дезинтегриране на българската нация. Георги Димитров играе авангардна роля в интернационалното унищожаване на българщината. Той запазва тази си роля и през следващите години.
Уважаеми читателю, ще подчертаем отново, че срещу тази безумна, противобългарска политика на Георги Димитров, в партията на българските комунисти се изправят и трезви умове. Писмото си Георги Димитров завършва: „Въпросът за Марко биде предаден на разглеждане в интернационалната комисия.“ [482][ 482 Пак там, с. 799.] Марко е псевдоним на Методи Шаторов. Методи Шаторов е преди всичко българин и след това човек с леви идейни убеждения.
Няколко думи за Методи Шаторов, който е роден на 10 януари 1897 г. (в някои издания се сочи 1898 г.) в Прилеп, Вардарска Македония. След окончателната анексия на Вардарска Македония от сърбите и оттеглянето през 1918 г. на българската администрация, Шаторов емигрира в София. През 1920 г. става член на БКП (т. с.). Участва при създаването на ВМРО (об.) През август 1926 г. във Виена на пленум на ЦК на БКП е избран в комисията по националните въпроси. През есента, на нелегална конференция се формира Областния комитет на ВМРО (об.) за Пиринска Македония, сред делегатите е и Методи Шаторов. На Берлинската конференция 1927/1928 г. застъпва тезата, че не е необходимо на територията на Македония да се формират организации на ЮКП, а да се укрепват организациите на ВМРО (об.) През 1928 г. е избран за член на ЦК на БКП. През лятото на 1928 г. е в България и участва във формиране на 3-та революционна област на ВМРО (об.) за Пиринска Македония. Към края на 1928 г. при провал Шаторов е арестуван. Измъчван при разпитите, което се отразява на здравето му. Без съд стои единадесет месеца в затвора. На 23 юли 1929 г. е освободен. Заминава нелегално за Съветския съюз. От 1930 г. е сътрудник на Коминтерна по националнореволюционните движения на балканските народи. Избран е и за член на задграничното ръководство на ЦК на БКП. Изпълнява задачи в Югославия, Австрия и Германия.
По-горе не се спряхме, но тук ще подчертаем, че създаването на ВМРО (об.) не става гладко и безпроблемно. При учредителите има принципни различия. Основният проблем произлиза от теоретичните принципи на социалистическата революция и линията на Коминтерна за подчиняване на националноосвободителните движения на борбите за социално освобождение. Принципните различия са в това, че немалка част от учредителите на ВМРО (об.) отчитат българското национално самосъзнание и самоопределение на населението на Македония като македонски българи. Сред тях най-изявен е Методи Шаторов. Други от тях по-късно са набедени за левосектанти, сектанти, троцкисти и са ликвидирани при извършените от Сталин чистки/репресии. В основата им, без да се афишира е, че не приемат съществуването на македонска нация.
Когато Коминтернът формулира дълго подготвяната си теза за македонска нация, група дейци на ВМРО (об.) се дистанцират/напускат поради несъгласие с тази противобългарска теза. Това е основната причина ВМРО (об.) да няма влиянието, което се очаква от Коминтерна и от верните/послушните му български комунистически функционери начело с Георги Димитров, Васил Коларов, Антон Иванов, Георги Пирински, Станке Димитров, Трайчо Костов и др.
По всяка вероятност стечение на обстоятелствата спасяват Методи Шаторов от репресии, сполетели други български комунисти, неприемащи съществуването на македонска нация. По това време той е в Париж, където от февруари 1937 до октомври 1939 г. завежда задграничния пункт на БКП. В края на 1939 г. пристига в Прилеп, а в началото на 1940 г. става секретар на Покраинския комитет на ЮКП за Македония в Скопие. През есента на 1940 г. на петата конференция на ЮКП година е избран за член на ЦК на ЮКП, единствен от Македония. Виждайки отблизо политиката на ЮКП в Македония той влиза в конфронтация с М. Джилас и Йосиф Б. Тито. Един от въпросите в спора му с тях е и този за собствеността на земята в Македония, която в по-голямата си част е заграбена и е дадена във владеене от сръбски заселници.[483][ 483 Стефанов, Ил. Убийството на Методи Шаторов, С., 2005, Военно издателство, с. 9.][*Изследването на Илия Стефанов е интересно и важно! Проследява пътят на Методи Шаторов като политически функционер и партизански ръководител. В стремежа си за разкриване на убийството на Шаторов дава подробна информация за пътя на Шаторов като командир на трета въстаническо-оперативна зона с център – Пазарджик. Изследването на Илия Стефанов е важно и с това, че той прилага и редица архивни материали от разследване убийството на Методи Шаторов. Информацията за Шаторов основно черпим от изследването на Илия Стефанов.]
Шаторов, след анализ на обстановката, към края на 1940 г. издига лозунг „За свободна македонска република“, т. е. за скъсване и излизане от състава на Югославия. Интересно е да се отбележи, че и Тито през януари 1941 г. заема позиция: „Македонците не са нито сърби, нито гърци, нито българи, те са македонци […] имат право като народ на самоопределение до отцепване […].“ Тази постановка в първата си част не е нова. Видяхме, показахме как тя е изфабрикувана още в края на ХІХ в., как през ХХ в. е комунистически „модифицирана“ и станала Коминтерновска. Идеята за „самоопределение до отцепване“, също е с болшевишко-комунистически привкус. По-късно Тито като държавна глава, няма да даде никакъв шанс за самоопределение извън термина македонец, камо ли за отцепване от Югославия.
В края на 1940 и началото на 1941 г. интернационалното в „отношението“ си, в борбата си с националното в БКП е сякаш в патова ситуация. Според ЗБ на ЦК на БКП: „Нашата линия по македонския въпрос днес държи сметка за правото на самоопределение на македонския народ, което никой не може да му отрече, но в същото време е решително против щото македонският въпрос отново да стане ябълка на раздора между България и Югославия […]. Лозунгът „Балканска федерация“ ние считаме в сегашните условия неправилен […] вече е изживял своето време […]. Окончателното разрешаване на балканската проблема може да се по стигне само при сътрудничеството на балканските народи със СССР.“[484] [484 БКП, КОМИНТЕРНЪТ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС (1917–1946) Том втори…, с. 1044.]
Въпросът за бъдещото разрешаване на македонския въпрос стои и пред Президиума и Секретариата на ИККИ. На 3 януари 1941 г. Вилхелм Пик пише писмо до Георги Димитров. В писмото си той посочва: „В резултат от съвместното обсъждане с другарите Коларов, Марек и Белов беше съставен приложеният проект за отговор на питането на югославския другар Валтер*, за това трябва ли югославската и българската комунистически партии да излязат със съвместно възвание във връзка със споровете между великосръбските и великобългарските шовинисти в югославската част на Македония. Но преди това другарят Валтер трябва да ни съобщи предложенията си по това възвание […] ние се придържаме към нашата принципна позиция: правото на македонския народ на самоопределение, […]. Моля те изпрати на Валтер приложения проект за телеграма заедно с възможни твои бележки.“ [485] [485 Пак там, Писмо на Вилхелм Пик до Георги Димитров за подготвен отговор на питане на Й. Б. Тито за общо становище на БКП и СЮК по бъдещото разрешаване на македонския въпрос, с. 1045. *Валтер, псевдоним на Йосип Броз Тито.]
Проблемът и объркването в интернационалното ръководство на БКП и това на ИККИ по националния въпрос след освобождението на Македония, Тракия и Западните покрайнини се засилва. Н 1 май 1941 г. ЦК на БРП с телеграма иска инструкции от ИККИ каква позиция да заеме при създалата се ситуация. „Тодор Павлов съобщи, че последните събития са поставили Работническата партия в трудно положение. Работническата партия не може самостоятелно да определи отношението си към окупирането на Тракия и Македония от българските войски. Обявяването на Работническата партия против „освобождаването“ на Тракия, Македония и Западните покрайнини […], може да изолира партията от някои слоеве на населението.“ [486] [486 БКП, КОМИНТЕРНЪТ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС (1917–1946) Том втори…, с. 1045–1046.] За Георги Димитров това е тенденциозна телеграма. „За избягване на подобни неприятни недоразумения, както това беше с тенденциозното съобщение от Тодор Павлов, моля да предадете на др. Лавришев, че Цветанов* е довереното лице на ръководството на нашата партия в България и само тя има право да предава мнението и запитванията на ръководството на партията.“ [487][487 Пак там, с. 1046. Публ. в Г. Димитров, Дневник…, с. 231. *Цветанов, псевдоним на Цола Драгойчева, сътрудничка на МЛШ на КИ (1933 1935), чл. на ЦК на БКП (1937), чл. на ПБ на ЦК на БКП (1940–1948), гл. секр. на НК на ОФ (1944–1948).]
След разгрома на Югославия през април 1941 г. и след навлизането на българската войска във Вардарска Македония, Методи Шаторов лично установява контакт с ръководството на БРП (к) в София. За това са известени задграничното ръководство и лично Г. Димитров. На 10 май 1941 г. ЦК на БКП изпраща писмо до Георги Димитров. В писмото, с всичките му интернационално комунистически обременености за насаждане и прокарване тезите на Коминтерна за македонска нация, ще посочим някои неща. ЦК на БКП информира: „Вече имаме връзки с Македонския областен комитет, който по споразумение с КПЮ минава под наше ръководство. От устния отчет на Обл. к-т се вижда, че там партията наброява около 400 члена, главно в градовете, но политическото ѝ влияние е голямо. Организациите били млади, неукрепнали, кадрите неопитни и слаби. (Какво ли ще е това влияние с подобни кадри? – бел. Д.Й.) Една трета от населението (предимно младежта) бил с ясно оформено македонско съзнание. 1/3 (по-старото поколение) с българско национално съзнание, а останалото 1/3 – неоформено напълно, но със симпатии към македонското съзнание. За бивша Югославия никой там не съжалявал, […] Българската администрация вече изселва на партиди сръбското население […] забранява на населението да се нарича македонско, вместо излизащия след окупацията в Скопие в. „Македония“, започнаха издаването на в. „Целокупна България“ […]. Да се подпомогне комитета за издаване свой орган на македонски език […]. Решихме също тъй, македонският комитет да се нарича засега Комитет на македонските работници, […].“ [488][ 488 БКП, КОМИНТЕРНЪТ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС (1917–1946) Том втори…, с. 1051–1052.]
През 1939 г. Шаторов, след двадесет години, отново e в Македония. Към пролетта на 1941 г. той вече e година и половина начело на ПК на ЮКП за Македония. На 15 май 1941 г. пише до ЦК на БРП (к) писмо ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС. Времето от година и половина е достатъчно за Шаторов да се ориентира в обществено-политическата ситуация и относно духа на населението. Според Шаторов: „Може ли да се издига от нас сега лозунг за връщане на Македония на Югославия и за даването ѝ автономия вътре в една нова югославска държава, […]? За мене е съвършено ясно, че няма да се намери словом нито един македонец, който да се съгласи с подобно решение на въпроса, и следователно ние бихме се откъснали абсолютно от масите, което би било непоправимо нещастие за нас. Повече да се говори по този въпрос смятам за съвършено излишно.“ [489][ 489 Пак там., с. 1053.] Нещо повече! Шаторов, излагайки мисли в тази насока, посочва: „Крайно време е да се тури точка на всички доктринерско-сектантски спорове и дразнения около въпроса дали македонците са отделна нация, или са македонски българи. По този въпрос вече съм имал не веднъж случай да си кажа мнението по-подробно, така щото смятам за излишно да го повтарям сега. Ще кажа само, че за ИСТИНСКИ СВОБОДНА МАКЕДОНИЯ СА ГОДНИ ДА СЕ БОРЯТ НЕ САМО ТАКА НАРИЧАЩИТЕ СЕ МАКЕДОНСКИ СЛАВЯНИ, НО И МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ, […].“ Продължавайки Шаторов подчертава: „Най-сетне, не бива, според мене, не е целесъобразно да таксуваме всяка радост на всеки македонец от станалата промяна, като пример на реакционен шовинистически бяс.“ [490][ 490 Пак там, с. 1053–1054.]
Уважаеми читателю, няма да може да вникнем по-сериозно в проблема създаден от БКП, или по-скоро и чрез нея, ако не погледнем бързия отговор на Трайчо Костов по повдигнатите от Шаторов въпроси. Той е в България и не е запознат с истинското състояние на нещата във Вардарска Македония след като повтаря интернационалните, противобългарски коминтерновски постановки за създаване на македонска „нация“ и т. н. Според Трайчо Костов: „Ние трябва да имаме политическо отношение към тия хора и да съумяваме да ги убедим в нашата правилна политика с всички възможни средства.“ [ 491] [491 Пак там, с. 1058.] Той отива и по-далеч: „Накрая, позволи ми да изразя съжалението и учудването си, че твоето изложение не допринася за изясняването на македонския въпрос, както би трябвало да се очаква от човек като тебе. И това, по моему, едва ли е случайно. То требва да се изясни с неизживените още напълно от тебе остатъци от великобългарска постановка на въпроса. […] Но, очевидно, не всичко от великобългарската постановка е изживяно, все нещо е останало и то те дърпа назад. Само така може да се обясни, защо ти в последното си изложение съсредоточаваш вниманието си върху несъществуващи или изкуствено измислени „проблеми“ и защо раздуваш опасността от великомакедонския шовинизъм (македонците заплашвали с потисничество българите, […], […]. По моему, ти би трябвало да си помислиш върху това.
П. П. Що се касае до последния пункт на изложението ти, то е ГРУБА грешка, рецидив на твоето старо, неведнъж осъждано, не наше, антинаше разбиране на орг. проблеми, пакостно дело. Но по него и по други работи ще си поприказваме специално – и сериозно!“ [492][ 492 Пак там, с. 1059–1060.]
Това е през май 1941 г. Методи Шаторов провежда политиката, приема решението и преименува партията. Покраинският комитет на ЮКП става ПК на Работническата партия в Македония. Тези действия, и особено решението на Шаторов да не изпълнява нарежданията от Тито и ЮКП за организиране на въоръжена съпротива срещу българската администрация и българската армия довеждат до конфронтацията му с Тито и ръководството на ЮКП. Зад Методи Шаторов стои и цялата организация на ПК на Работническата партия в Македония. На критиките и упреците от Тито и ЮКП, Шаторов отговаря: „Тука не е Сърбия, тука населението посрещаше българската войска със знамена […].“ Тито и ръководството на ЮКП изфабрикуват обвинения срещу Шаторов в предателство към политиката на Коминтерна, саботиране на въоръжената борба, германофилство, българофилство. Започва системен натиск върху членовете на ПК и върху него от хора на Тито и от ръководството на ЮКП, което на практика е сръбско, но това не дава резултат. Тито изпраща изложения до Коминтерна, Сталин и Димитров. В същото време ПК на Работническата партия в Македония и организацията стоят твърдо зад Шаторов, който се изявява като най-влиятелен български комунистически функционер, неприемащ линията за „създаване“ на македонска нация.
В края на юни Тито провежда заседание на политбюрото на ЮКП за обсъждане политиката на Шаторов. За основа на обсъждането служи информацията и оценката на Колишевски, изпратен от ръководството на ЮКП във Вардарска Македония за проучване на ситуацията. Решават Шаторов да бъде изключен от ЮКП. Засега не е открит писмен документ от това заседание. Решават Колишевски да замине за Скопие, да запознае ПК с решението на политическото бюро на ЮКП и да отстрани Шаторов. Колишевски се връща в Белград и докладва, че „Шарло отказва да приеме решението и явно е подкрепен от ПК“.
Провежда се ново заседание с участието на Тито, Ранкович, Ив. Милутинов, Иво Лола Рибар за обсъждане положението в Македония и поведението на Методи Шаторов. Вземат решение за Скопие да замине Драган Павлович – Шиле, който да организира изключването на Шаторов и отстраняването му от ръководството на Покраинския комитет. На 24 юли 1941 г. ЦК на ЮКП изпраща писмо до ПК, с което обвинява Шаторов, че саботира указанията на ЮКП за въоръжена съпротива, за съзнателно прекъсване на връзките с ЮКП и за неправомерно свързване с БРП, за неприятелски позиции спрямо сърбите в Македония, за прояви на национализъм и шовинизъм. В писмото също се отправят призиви и препоръки за засилване на саботажите, палежите, въоръжените акции, в това число и „срещу българските окупатори […].“ [493][ 493 Стефанов, Ил. Убийството на Методи Шаторов…, с. 14.]
Мисията на Драган Павович в Скопие завършва с неуспех. Методи Шаторов отхвърля всички обвинения срещу него. Членовете на комитета не приемат обвиненията към тях и тези към Шаторов, т. е. не приемат решението на ЮКП. „Павлович им съобщава, че „ги суспендира от името на ЦК на ЮКП“. В разговор с Шаторов му обръща внимание за „неговото отрицателно отношение към Тито, за това, че го наричал диктатор и англофил […].“ Павлович пише, че изпратил Лазар Колишевскии с още един човек, не му пише името (това е Кузман Йосифовски – Питу – б. а.), за да направят връзка с ръководството на БРП в София.“ [494][ 494 Пак там с. 15.]
През август 1941 г. в София двамата се срещат с Цола Драгойчева. На срещата, според Драгойчева, Колишевски се държал „нагло и арогантно“. Без аргументи сипел хули и ругатни по адрес на Шаторов. Наричал го предател, саботьор, „дърт българин“. За срещата и поведението на Колишевски Цола Драгойчева информира Трайчо Костов и Антон Иванов. Двамата отхвърлят обвиненията и отказват среща с Колишевски.
Под ръководството на Тито ЦК на ЮКП води многопосочна дейност за отстраняване на Методи Шаторов и овладяване на КП в Македония. Освен писма и емисари, в ПК на Македония и до ЦК на БРП за „намеса в работата на ЮКП“, ЦК на ЮКП дейно занимават и ИК на Коминтерна. На 4 септември 1941 г. Тито изпраща поредна телеграма до Москва с обвинения срещу Шаторов. За пореден път ръководството на БКП се огъва и „прегръща“ антибългарския интернационализъм на Коминтерна. На практика се дава пълна свобода на противобългарската политика на ЮКП в Македония начело с Тито. Това е интернационално модифицираната политика на противобългарския великосърбизъм за унищожаване на всичко българско.
Междувременно ЦК на ЮКП действа безцеремонно. На 16 август 1941 г. Антон Иванов изпраща шифрована телеграма до Георги Димитров за взаимоотношенията с ЮКП в Македония, посочвайки: „КПЮ иска и занапред да ръководи Македония. Техен делегат, мимо нас, тия дни отстранил досегашния организационен комитет в Скопие начело с Марко (Методи Шаторов – бел. ДЙ) и пристъпил към създаване на паралелни организации и комитети в Македония […]. Нашето свързване с Македония стана на времето въз основа на съгласие на КПЮ. Отговорете бързо.“ [495] [495 Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944 г.), Том ІІ, С., 2005, с. 978.]
Отговорът не закъснява. На 23 август 1941 г. Георги Димитров с радиограма информира Антон Иванов за решението на ИККИ, че: „Ръководството в сръбска Македония трябва да бъде в ръцете на Югославската КП по съображения за практическа целесъобразност. Основната борба се води сега против немските и италианските окупатори и техните агенти. Главно средство на борбата сега е партизанското движение, което да дезорганизира тила на хитлеристка Германия и фашистка Италия […]. От своя страна българската компартия трябва да даде директива на българските комунисти, намиращи се на югославска територия, да оказват всестранна помощ на югославската компартия. Двете партии трябва да отстояват правото за самоопределението на македонския народ.“ [496][ 496 БКП, КОМИНТЕРНЪТ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС (1917–1946), Том втори…, с. 1060.]
В отговора на Георги Димитров ще отбележим: Първо, той говори за немски и италиански окупатори. Няма български окупатори. Говори за партизанско движение. Без да се отклоняваме да разсъждаваме за партизанското движение, ще отбележим, че то има различен характер в старите предели на България и в т. н. нови земи. Докато в България партизанското движение, дотолкова, доколко го има на този етап, а и по-късно, е на социална и класова основа. В Беломорието и Вардарска Македония то не е такова. В Беломорието, след Драмското въстание от есента на 1941 г., съпротивително движение на практика няма. [ 497] [ 497 По-подр. виж: Димитър Йончев, България и Беломорието…, с. 81–87.] Във Вардарска Македония, с отстраняването на Шаторов и подмяна на състава на КП в Македония със сърбомански комунисти, ситуацията придобива други измерения. Тя не е на социално-класова борба, а срещу българите и българщината във Вардарска Македония. Второ, Георги Димитров изисква „българските комунисти […] да оказват всестранна помощ на югославската компартия“, т. е. срещу българщината в Македония. Трето, за пореден път Георги Димитров, или Коминтерна чрез него, изисква, „да отстояват правото за самоопределение на македонския народ“, създаване на изкуствена македонска „нация“, т. е. да продължи интернационалното унищожаване на българщината.
Участници в онези събития и изследователи от България и Македония, разглеждайки тези проблеми твърдят, че Шаторов е бил осъден на смърт от партизанския съд на Тито. Засега няма открит писмен документ, което не отхвърля подобна версия. Това обстоятелство се свързва с други факти, което пък води и до различни определения, интерпретации и характеристики за дейността и личността на Шаторов.
След отстраняване от длъжността секретар на Покраинския комитет на КП в Македония от ИККИ под натиска на ЮКП, Шаторов по нелегални канали се прехвърля в София. През ноември ЦК на БРП го привежда в Пловдив и той поема ръководството на Военната комисия на ОК на партията. В края на януари 1942 г. ръководството на партията го връща в София, за да поеме работата на секретар на ОК на БРП. Той е един от активните партийни ръководители на проявите в защита на евреите в София и преди всичко за осигуряването на съюзници при формирането на комитети на ОФ. Има пряко отношение към ръководството на бойните групи.
През 1943 г. Методи Шаторов е определен за командир на Трета ВОЗ с център Пазарджик. Секретар на ОК на БКП в Пазарджик е Любен Гумнеров. Шаторов пристига сам в града в началото на ноември. За кратко време обикаля партизанските чети и се запознава лично с командири и партизани. Писмени бележки за него са оставили над петдесет човека, от които двадесетина са го виждали и преценявали в различни ситуации. Той е един от малцината, за когото оценките са изцяло положителни. Усетена е някаква отлика от другите – отсъствие на грубост и командорство, ерудираност, политически познания, житейски опит, доброта и човещина.
До септември 1944 г. Шаторов лично участва в три тежки сражения. Загива на 6 септември през 1944 г. на връх „Милеви скали“. За смъртта му има различни версии, които могат да се сведат до три: убит от войската, убит от партизанин, убит от внедрен човек на Тито. Убийството на Методи Шаторов е голяма загуба не само за БКП, но и за българите, независимо от кой политически спектър са, и за България. За това, да се опитаме да надникнем и разгледаме различните версии.
Илия Стефанов в книгата си Убийството на Методи Шаторов излага важни разсъждения, прилага и обилна фактология. Освен протоколи от разпити след 9 септември 1944 г., обследващи смъртта на Шаторов, има и немалко спомени. От изложеното от Ил. Стефанов може да се посочи. Първо, Методи Шаторов е убит на 6 септември 1944 г. Второ, сутринта на 6 септември последни с него са били Яко Молхов (след 1944 г. генерал) който му е свръзка, Манол Велев, Марко (Георги Шулев – б. а.), Митко Генов, Любен Гумнеров (секретар на ОК на БКП в Пазарджик), Миланка Станудина, дядо Васил (Стоян Попов), Ат. Семерджиев, Н. Кондов, Наташа, Планнски. В хода на бойните действия последно с Методи Шаторов остават Ат. Семерджиев, Любен Гумнеров, М. Велев. Трето, трупът на Шаторов е открит на 15 септември и закаран в Пазарджик. На 16 септември се прави аутопсия. „В дясната страна на гърдите, в областта на предната аксиларна линия една длан под аксилата има една кръгла рана с диаметър 1 см. На дясната страна на гърба, между горния вътрешен ъгъл на дясната плешка и гръбначния стълб една кръгла рана с диаметър 8 мм.“ [498][ 498 Стефанов, Ил. Убийството на Методи Шаторов…, с. 88.]Това ще рече, че Методи Шаторов е прострелян отблизо, при което входната рана е в гърба и изходна на гърдите. „Шаторов бил ударен с куршум от оръжие, каквото нямало в полицията и войската?!“ [499] [499 Пак там, с. 52.]
Следствени действия за убийството на Методи Шаторов започват да се извършва още през септември-октомври 1944 г. Те продължават и до 80-те години на ХХ век. Любен Гумнеров е изключен от партията, осъден и по-късно реабилитиран. Атанас Семерджиев расте във военната йерархия и т. н. Важно е да се разкрият и видят извършителите (което така и не става ясно, или
по-скоро на по-късен етап се завоалира и скрива), НО по-важно е да се разконспирират поръчителите. От кои среди са? Какво целят? Какво преследват въпросните поръчители?
Видно е, че всичко опира до Македония!!“
Димитър Йончев
