Ще промени ли нещо наистина срещата между Тръмп и Путин? Андрей Райчев в интервю за Явор Дачков и подкаста му “Гласове”:
- Хората, които защитават Русия в тази война, го правят по убеждения и от исторически чувства, във вашия случай, Яворе, това е православието. Аз съм инстинктивно на тяхна страна, просто защото съм свързан с руската култура и въобще, като ми кажат, че руснаците са орки, това е смехотворно. Кой е орк? Антон Павлович Чехов ли, моят любим Юрий Трифонов, Пьотр Илич Чайковски ли? Това е абсурдно, неграмотно, тъпо и грозно. Колкото до руските агенти тук, Русия винаги е била много слаба с пропагандата. Разбира се, че има руски разузнавателни мрежи, главно военни. Те не изглеждат така, както изглеждат т.нар. руски шпиони. Например, има един Малинов, който по цял ден казва, че Путин е велик и България трябва да се присъедини към руския свят. Не така изглежда руският шпионин. Изобщо руският шпионин не е този, който вика “Да живее Путин!”. Руският шпионин вика “Долу Путин!”. Тагарев прилича много повече на руски шпионин, още повече, че е бил в Русия, там е учил и т.н. Наистина ли смятат, че разузнавачи на това сериозно разузнаване излизат и пеят “Катюша” по улицата? Хората от т.нар. градска десница ужасно се страхуват, че България ще бъде извадена от западната орбита и не че няма особено основания този страх, има. Идеята, че Путин ще влезе в натовска страна, че ще окупира, ми се вижда глупава, но купища мои познати там искрено мислят, че Путин ще дойде и ще ги арестува. Един от тях обича да носи папионка. Абсолютно искрено мисли, че него ще го арестуват. Това е смехотворно.
- Мирното решаване на конфликта в Украйна е под голямо съмнение, защото Зеленски може би за втори път ще направи грешка – ще се опре само на Европа и ще се опита както тогава, през 2022 г., когато беше пред подписване на мир – всичко беше готово, с изключение на това, че пристигна британският премиер Борис Джонсън и го спря – “Не, недей, воювай си! Ние ще те подкрепим! Много пари ще ти дадем, много оръжия”. Това вкара Украйна в режим на оцеляване, който може да продължи, но няма никакъв режим на възможна победа на Украйна. Това ми се вижда най-големият парадокс на ситуацията. По начало има много аргументи, но най-големият аргумент е: няма отговор на въпроса какво означава да победиш ядрена страна. Как изглежда тази победа? Дори войските тържествено да напредват, когато стигнат до Шереметиево, преди Москва, ще бъдат хвърлени атомни бомби и ще приключи всякаква победа за когото и да било. Това е абсурдно. Ядрена държава не може да бъде победена. Тя може да спре да воюва. Това се е случвало – самата Русия спря да воюва в Афганистан, изтегли се. Америка после повтори упражнението, пак се изтегли. САЩ излязоха от Виетнам, в този смисъл Виетнам победи САЩ.
- Хубавият проект на Украйна беше европейският, лошият проект беше да останат като Беларус чист сателит, но те избраха междинния, а тук има столетна история, Русия е основана в Киев. Обръщам внимание на една книга, написана от комунист, гениална между другото – “Тихият Дон” на Михаил Шолохов, която описва тази история. Там влизат в едно село и питат една баба “Кой ги уби?” – селото е избито. – Белите или червените?”. И тя им отговаря “Люди убили” – “Хората ги убиха”. Това е ужасно силно. Прекратява се възможността да кажеш кой е прав! Това е просто трагедия! И тук – да не помислите, че чак толкова обичам Тръмп, но той е единствено правият човек – трябва да се спрат убийствата, да спре избиването.
- Тръмп успя да промени световната карта и като че ли целта му е мир. Той е убеден, че Америка печели от мира, от търговията, от бизнеса. Тръмп разклати света, първо потисна излишните безумия. В момента сме на етапа на обирането на крайностите, но това още не е новият свят. Излизаме от крайностите, опитваме се да ги балансираме, но това още не са тези големи идеи, които ще бъдат предложени на човечеството. С други думи, ние сме в преддверието на промяната. Първо, това е раждане, а не е смърт, което много държа да подчерта, и второ, ние сме в преддверието и може малко да надникнем в хола да видим какво има там. Чака ни съвсем нов живот. Съвсем друг. И аз съм сигурен, че когато стане, както винаги, ще се смеят на страховете ни, а ние вечно, както моите любими ескимоси, се опитваме за нещо съвсем ново и бъдещо да си кажем “То е еди-какво си”. Няма, то ще е друго. Светът на дилижансите ще бъде изместен от автомобилите и автомобилът не е бърз дилижанс. Друго е, съвсем друг свят.
