Ирина Кирилова
Винаги съм мислила какъв е бил оня вътрешен порив, който е карал хората да оставят семейства, деца, бащи, майки, къщи, ниви и да тръгнат да умират в името на свободата. Защото те са знаели, че отиват да умират. Те не са очаквали друго, те са тръгвали с мисълта, че дават живот за свобода.
Дали са мислили каква ще е тази свобода, дали са си представяли какво ще е след тяхната смърт, дали са оценявали живота си, ние не знаем. Но те са знаели, че може и да нямат гроб, че там, където паднат, може да няма кой да ги погребе. И въпреки това са тръгвали.
Днес ние оставяме цветя пред паметници, изградени за тях – героите на България. В 12 часа стоим прави, за да ги почетем. А трябва да стоим прави и да се прекръстим и с този кръст да ги помолим да ни простят. За неизградените паметници, за неоткритите гробове, за страхливите ни сърца, за липсата ни на патриотизъм, за упреците ни към Родината. А те са се надявали, че ние ще я изградим – свободна, независима, красива със земята, попила тяхната кръв.
Неизброими са нашите герои. И в този ден един образ блести особено. Това е образът на един революционер, на ненадминат поет, публицист, журналист, войвода на чета, един хубав мъж от Калофер – Христо Ботев.
Той беше надминал времето, в което живееше след раждането си на Богоявление в 1848 година. Той беше различен в мисленето си, в действията си, в живота си, в любовта си, в устрема за свобода. Той имаше смелостта в робските години да говори за свобода на празника на светите братя Кирил и Методий. Той имаше куража да тръгне за чужбина, за да се учи. Той пишеше огнени статии направо на печатната машина у Любен Каравелов. Той се осмели да обикне жена с дете и да се венчае за нея. Той събра дружина, написа онова историческо писмо, в което се прощаваше с жена си Венета и с дъщеричката Иванка и тръгна. А храбростта му да накара австрийския капитан да спре на Козлодуй, за да слязат юнаците му, възхищава и до днес. И загина на българска земя в 1876.
Денят на Ботев – така казват хората за втория ден на юни. Не един ден, всеки ден трябва да гледаме към портрета му. И както си казваме молитвата сутрин: „Отче наш, който си на небесата….“ , така трябва всеки ден да се молим на светлия дух на Христо Ботев да ни прати един такъв смел, честен, неустрашим, готов да умре без гроб в името на Отечеството, за да ни поведе към по-добър живот.
Времето е друго – да, хората са други – да, но нали сърцата ни са като на Христо Ботев и на останалите загинали? Нищо в нашия ген не се е променило. Ние трябва да си повтаряме всеки ден, че Ботев – това е български герой, с българска кръв, с български език, с български устрем напред. И да станем такива.
12 часа. 2 юни 2025 година. Сирените свирят. Да спрем не само ние, които сме по тротоарите, а и колите, камионите, автобусите. Да замръзнем на място 3 минути, за да покажем на мъртвите герои, че сме народ – единен и вечен.
Тракийски Свят
