Иван Даракчиев
Както е и при повечето “демокрации”, българската конституция започва с основополагащото “властта произтича от народа…”.
Тази фраза формулира еднозначно и безапелационно статута на народа като най-висшата институция в българската държава.
Съответно на това, рангът на всички останали институции – Народно Събрание, Президентство, Съдебни Органи и пр., се определя като вторичен и третичен.
За схваналите горното ще повторя казаното неколкократно преди: всеки опит да се пренебрегне, заобиколи, или предотврати народната воля е равносилен на престъпление от национален мащаб /1/. Такова престъпление е всеки опит да се наложи промяна/поправка в Конституцията без плебисцит. Такова престъпление е приемането от НС на закон регулиращ процедурата по провеждането на референдумите, който закон надхвърля техническата
част и добавя контролни функции на низшестоящите в йерархията институции: Народно Събрание, Съдебни Органи и др.
По принцип в социо-политическата система, която наричаме Представителна Демокрация механизмът за иницииране на плебисцит предвижда три варианта: предложение
(i) от граждански инициативен комитет
(ii) от група депутати в НС
(iii) от Президента.
Предложенията се адресират до ръководството на Изпълнителната власт, тоест до МС, което възлага на МВР да формира комисия за валидизиране на легитимността им и да докладва на МС за даване ход на организиране на референдум. Изпълнението на задачата от страна на комисията за валидизация в третия случай изисква около минута време, във втория проверката за статута на определената бройка депутати, изискуема според този закон (5-10% от целия състав на НС) може да отнеме максимум няколко часа, и само в първия случай проверката на няколко стотин хиляди имена (3-5% от общия брой граждани в избирателна възраст) и др. данни може да отнеме седмици, в зависимост от оперативността на МВР. Във всички случаи компетенцията на тази комисия е само да
определи дали са спазени изискванията на закона за легитимност на инициативата.
Горното идва да илюстрира мащаба на престъпленията извършени от българската Номенклатура, която от над три десетилетия е подчинена на ЕвроАтлантическите външни сили.
Само през последната година и нещо, само по повод референдума за запазване на българския лев, присвоявайки си нелегитимен прерогатив Номенклатурчиците извършиха колективно за няколко инстанции престъпления измерващи се с двуцифрени числа: слугите на народа забраняват на господаря си да си каже думата!
Към този момент противостоянието на народа срещу своите “народни избранници” се изостря стремително.
Както вече писахме /1,2/, това всъщност си е една Гражданска война, втора по ред за България и засега е само позиционна, но ако “политическият елит” продължава в същия дух (да се подлага на своите задгранични господари), Народният Съд може да се случи много по-скоро, отколкото всички нормални български патриоти днес си мечтаем. Още повече, че Технологичната Инструкция за процедурата водеща по мирен, демократичен,
парламентарен път натам, отдавна съществува /3/.
Завентем, 16.05.2025
Библиография:
1. https://www.academia.edu/129134797/Националната_сигурност_на_България
2. https://www.academia.edu/125291727/Обзор_върху_Гражданската_война_2_в_България
3. https://www.academia.edu/115307152/ОФ_2020_Технология_на_Промяната_от_Номенклатурокрация_към_
Народовластие
