Вече съм ви представяла Веселин Димитров, когато преди време той се завърна от Индия, където в Делхи бе посетил училище с името на Георги Раковски. И сега новата ми среща с Веселин е свързана с името на революционера, визионер, поет, публицист, журналист Георги Раковски.
Скоро Веселин Димитров ще получи отпечатаната книга на Раковски „Българска старина“ ( осъвременен текст), която за първи път се издава в Букурещ през 1865 година в печатницата на Стефан Расидеск.
Тук напомням, че Раковски е владеел няколко езика, сред които старогръцки и латински и когато попада в Марсилия, продължава да изучава задълбочено самскритски и зендски езици с помощта на тогавашните най-напредничави френски научни публикации. Точно там той прави своето откритие, върху което спира вниманието си и Веселин Димитров.
– Г-н Димитров, как достигна до Вас книгата на Георги Раковски „Българска старина“?
– Творбата „Българска старина“ ми попадна чрез един мой приятел, който получил няколко книги на Раковски под формата на PDF от свой приятел, живеещ в Америка. Книгите достигнали до този негов приятел чрез университета в Станфорд. Изглежда, че неизвестен родолюбец е направил подарък на библиотеката им и някой си е направил труда да ги сканира и да ги препрати. Така книгите стигнаха до нас, за което съм много благодарен.
– От къде идва преклонението Ви пред Раковски, който безспорно е бил един от най- високо образованите личности по онова време не само в България, но и в Европа?
– Когато се върнах в България през 2017 година, след като повече от 25 години живях в чужбина, тогава се случи да попадна на книгите му, които ми направиха огромно впечатление. По същото време попаднах и на две беседи на изследователя на живота на Раковски – г-н Христо Коларов, който в последствие написа и епилога към новото издание на „Българска старина“. Четейки творбите на Раковски, много силно впечатление ми направи дълбоко академичния му подход в изследването на историята на България, най-вече чрез методите на лингвистиката. Забележително е и как внимателно е издирил етнографски останки, видими в България по неговото време, които са подсказвали за древното духовно и културно Ведическо минало на българите. Както езика, така и обичаите ни нямат нищо общо с предписваната ни „татарщина“.
Най вече ми направи впечатление подчертаната и важна връзка, която той е направил между български и санскрит. Интересното е, че аз бях направил същия паралел, изследвайки езика санскрит първо по – повърхностно, а после и задълбочено през последните 25 години, без да имам представа за изследването на Раковски. В последствие, когато прочетох неговите творби и специално „Българска старина” се изумих от прозренията му, привични само за една свръх интелектуална и духовна гениалност.
Първоначално най- вече ме заинтригува тази езикова връзка и защо изобщо се е ровил из езиковите руини. Целта му се оказва една – доказването на позицията на българите и България и тяхната най-древна принадлежност към Балканите още далеч преди присъствието на така наречените елини.
– Да се намери човек, който да разчете оригинала, не е лесна работа. Кой ви помогна за това?
– Аз работих с екип от няколко човека – едни преписваха, други редактираха и коригираха, а аз отговарях за главната редакция на текста. Там, където имаше неяснота, аз работих много, за да се избистрят някои детайли в текста и за това как логически тече мисълта на Раковски, за да е запазена в чистата ѝ форма. В края на краищата от мен се изискваше да дам най-много от времето си, за да се постигне издаването на книгата.
Наистина беше трудно и минах през много препятствия, но в края успяхме и мисля , че Раковски ще е много доволен от „възраждането“ на текста му.
Книгата е доста комплексна, защото освен преписа на българския имаше екип, който ми помогна за гръцкия препис. За френския текст ми помогна най вече Лилия Ставрева, която живее във Франция.
– Раковски не използва гръцкото понятие „,история“, а „повестност“, не използа „философия“, а „мъдрословие“, пише „любословие“, а не „литература“, „баснословие“, а не „легенди и митове“ и други. Вие оставихте ли тези красиво звучащи думи да ги прочетат хората в книгата?
– Да, разбира се! Оставих ги с радост и съм сигурен, че много от думите, намерени в книгата, ще си проправят път отново в съвременния ни разговорен речник. В това издание просто се опитах да направя словореда по-лесно достъпен за съвременния читател. Иначе тези стари и красиви думи ги запазихме.
– И колко страници стана книгата?
– Оригиналът е към 209 страници, но шрифтът в оригиналния текст е много малък. Ние увеличихме шрифта, за да стане още по-лесно за четене и от хора със зрителни проблеми. Така книгата стана 356 страници. В тези страници е включен моят предговор, въведението на доцент Веселина Вачкова, както и епилога на Христо Коларов. Подготвих и кратък българо-санскрит речник с 442 думи, който може да бъде намерен в края на книгата.
– Обяснихте ли си защо Раковски е написал тази книга? Какво е философското заключение?
– Мога да кажа, че Раковски е написал тази книга с цел да докаже, че българите са най-старите жители на Балканите, и че ние сме наследници на тези най-стари жители. Това е основната идея, това му е била целта. Чрез прийомите на езико-изпитанието той го доказва като навлиза в основите на античния древногръцки език и чрез цитати от Платон, който цитира Сократ, доказва, че всъщност древногръцкият език е пълен с така наречените „варварски“ думи, наследени от пелазгите / както са се наричали прабългарите (белазги) /. Раковски доказва, че езикът на елините е смесен с много думи от тези на старите прабългари, тъй като елините са късни пришълци и думи от речника на местното население са навлезли в античната им реч.
Философското ѝ значение е събуждането на грандиозния културно- интелектуален български дух, който е бил базиран на древните божествени или вселенски принципи, намерени във Ведите.
– Да не забравяме, че Раковски е завършил висше училище – „Куручешме“ и е бил твърде начетен за онова време!
– Да! И аз смятам, че още тогава е започнал да изследва много неща.
– И аз така мисля! Дали тази книга е върха в интелекта му?
– Според мен тази му творба е крайъгълният камък сред всичките му останали писания, защото чрез тази специална книга той доказва българската старина до съвършенство по начин, по който никой друг не би могъл. Пак подчертавам, че той го прави чрез изследването на антично-елинския и древно-българския език. Раковски посочва, че в древно-елинския език, който е много различен от сегашния гръцки, се намират думи, които още от най-дълбока древност са съществували в нашия български.
В този ред на мисли Раковски ни насочва и към нещо много интересно, описано внимателно в книгата: той пише, че в съвременния по негово време гръцки има думи, изписвани с диакритични знаци над някои от буквите, защото по този начин, чрез звукови промени гръцките лингвисти са укривали заетите думи от древния български, намиращи се в гръцкия. Така са заличавали следите.
Раковски също ни информира, че първата българска азбука не е тази на братята Кирил и Методий. Българите са имали много по-древна азбука, с което лесно можем да се съгласим в контекста на гореспоменатото, че е станала основата и за така наречената елинска азбука, а не обратното.
В книгата ще разберете повече по темата. Най-важното му прозрение е, че българският език е най-близък до санскрит, което е най – съществения и най- интригуващ момент в книгата, защото както знаем санскрит е признат за майката на индо-европейските езици и щом българският е семантично най-близък до санскрит, това означава, че той е най-запазеният комплексен говорим език днес на земята.
С други думи гръцкият и латинският и производните му са нови езици в сравнение с българския. Това е необоримата истина, изговорена/ съхранена/ от буквите и самия език.
– Да поговорим за предстоящото събитие!
– Първото събитие във връзка с книгата ще бъде на 16 май 2025 година в Сливен в кино „Агликина поляна“. Ще имаме готови вече екземпляри от нея. Освен, че работя като литературен издател , аз съм поет и композитор и на тази дата ще представим моята песен “Завинаги“ и видеото към нея, а представянето на книгата ще е съпътстващо събитие.
Ще имам много специални гости от Южно-африканската република – саксофониста и флейтист Ийтън Смит, както и Теш Ланга от Мозамбик, който ще застане зад ударните инструменти. Те са ми приятели, с които издадох моя първи албум в ЮАР още през 2012 година. Ще представим няколко песни от предстоящия ми албум, като „Изгубено село“, „Любов“, „Родопско прозрение“ и други. Паралелно с това ще представя книгата и хората, които ще дойдат, ще могат да си закупят „Българска старина“.
Веднага след това ще направя програма за пътуване из всички малки и големи градове на България, за да я представя пред публика.
Тази книга е един безкраен фестивал на истината и всеки българин трябва да я има.
– Благодаря! Успех на 16 май в Сливен!
Ирина Кирилова в интервю с Веселин Димитров от Сливен
„Тракийски Свят“
