Луковмарш или ГЕНЕРАЛСКИ МАРШ
„След идването Хитлер на власт, Владимир се обажда на приятеля си Гьоринг. Заминава за Германия и е зачислен в щаба на райсхмаршал Херман Гьоринг. Расте в кариерата. Става директор на авиокомпанията за граждански транспорт „Луфтханза“. Влиза във висшите среди на Райха.
В края на 1942 г. Владимир се обажда на брат си Станислав. Вика го спешно да отиде при него в Берлин, за да му съобщи нещо важно, отнасящо се до Негово величество. Станислав уведомява царя и на следващия ден заминава при брат си. Двамата братя се срещат в сладкарницата на радиокулата в Берлин. Владимир информира брат си, че в полицейските среди на Райха се подготвя убийството на цар Борис ІІІ. Това трябва да стане по възможност най-скоро и страната да се оглави от „фюрер“ – българин. Той трябвало да мобилизира българската армия и да я изпрати на Източния фронт.
Връщайки се, Станислав информира царя. Той веднага заминава при Хитлер. Фюрерът не знаел нищо. Пита откъде е информацията. Когато цар Борис ІІІ му казва, че е от средите на Гьоринг, настоява царят да се срещне лично с него. Царят се обажда на Гьоринг, и той след час долита в Берлин. В разговора се установява, че и той не знае за съществуващия заговор. Знаят или не знаят Хитлер и Гьоринг е отделен въпрос. От проучванията на Гьоринг се установява, че има такова нещо. Човекът, готвен за български „фюрер“, е запасният генерал Христо Луков. Оказва се, че за целта са сондирани мнения и с други лица, но никой не се съгласил да замести Негово величество. Дори и Луков проявил дълбоко колебание.
Цар Борис ІІІ се връща в София като попарен. Не е сигурен, че след раздухването на въпроса заговорът срещу него ще отпадне. Задействана е „машината“ на Никола Гешев, който в периода 1941–1944 г. е вече началник на отделение „А“ на Обществена безопасност в Дирекцията на полицията, предназначено специално за борба с комунистите. Без да се отклоняваме само ще отбележим, че Никола Гешев е съученик със Станислав Балан, Трайчо Костов, Иван Михайлов и други известни личности. Не злоупотребява и се съобразява за дружбата си с тях от времето, когато са учили заедно. Гешев изгражда широка агентурна мрежа, състояща се от 251 души като близо 200 агенти са в средите на комунистическата партия, дори на най-високо ниво – ЦК на БКП/БРП.
Въпросът за ген. Христо Луков опира до Никола Гешев. На полицията не е удобно да убива „фашисти“. Той задейства агентурата си. На 13 февруари 1943 г. ген. Луков е убит от хора на Военната организация на ЦК на БКП. Следват блокади, арести и т. н., но убийците така и не са разкрити. Пак от неизвестни стрелци на 3 май е убит и бившият директор на полицията, запасният полк. Атанас Пантев. Пенсионер, не се занимава с комунистите, но и той е потенциален „фюрер“.
След всичко това, има нещо много важно! За „услугата“ направена на Никола Гешев, да бъдат „отстреляни“ въпросните „фашисти“, от КП също искат „услуга“. От Гешев се иска да отстрани някои първенци от комунистическата партия и най-вече Трайчо Костов и Методи Шаторов. Това може да се иска, по конспиративни канали, от най-високо комунистическо ниво. Иска се, когато Трайчо Костов излежава доживотната си смъртна присъда. Той е трън в очите на тези, намиращи се в Москва.
Гешев отчита процеса срещу ЦК на БКП. Трайчо Костов е спасен, без той да знае как, от съученика си Станислав Балан. За Никола Гешев е ясен фактът, че след като смъртната присъда на Трайчо Костов е заменена с доживотна, това вече го прави уязвим и ще е коз в ръцете на противниците му в КП. На този етап той се въздържа да действа по отношение на своя съученик и приятел от младини. Остава въпросът за Методи Шаторов.
Никола Гешев има хора във всички партизански отряди. Знае ред подробности, за това как стоят нещата сред партизаните. 508 [508 По-подр. виж: Петър Япов, Трайчо Костов и Никола Гешев: Съдебни процеси 1942 и 1949 г., С., 2003, с. 102–110.] За Методи Шаторов се спряхме по-горе. Искането за „отстраняването“ му може да идва от най-високо ниво, не само в БКП, но и в комунистическото движение, т. е. от наднационалните, интернационалните сили. Същото важи и за Трайчо Костов. За „вината“ на Шаторов видяхме, че не признава преднамереното противобългарско създаване на македонска нация.
Интересна е причината за искането да бъде „отстранен“ Трайчо Костов, който е умен и предан на своя комунистически идеал. Неговата явна и нелегална комунистическа дейност минава основно в България. Той не приема и не се вслушва много и в съветите, давани от Задграничното бюро на БКП. Трайчо Костов гледа по-трезво и реалистично на т. н. съпротивително движение в страната.
Съпротивително движение Никола Гешев, по внушение на царя, представя като много нараснало и силно. Целта на цар Борис ІІІ е да лавира и да се мотивира пред Хитлер, че ако изпрати войски на Източния фронт, означава да няма сили за съответен отпор, което ще застраши властта му. Трайчо Костов е начело, ако може да кажем, в списъка на комунистическите дейци в страната, които следва да бъдат отстранени. От Москва се очаква връщане на онези, които са добре хванати на каишка от наднационалните, интернационални сили.“
Посочвам този цитат [с. 250-251], от книгата ми
ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ Част първа
Готвеното шествие следва да е:
ГЕНЕРАЛСКИ МАРШ!!!
Организаторите на марша следва да дадат достоен отпор на така провъзгласилите се за антифашисти, след като в Царство България не е имало фашизъм. От АБПФК (Активни борци против фашизма и капитализма) се преименуваха на БАС (Български антифашистки съюз), НО пък само какви червени капиталисти станаха.
Хора, бдете!
Не на днешните неоинтернационалисти/неолиберали, затриващи Род и Родина!
Шествието следва да е с портретите на:
Убитите генерали и офицери в атентата на 16 април 1925 година в храм „Св. Неделя“. Също и на ген. Георги Вазов, починал 1934 г., на брат му ген. Владимир Вазов и неговите синовете, попаднали под ударите на т.н. народна власт и на др. генерали и офицери убити след 9.9.1944 г.
София,
07.02.2025 г. д-р Димитър Ал. Йончев
