Уважаеми госпожи и господа,
От изпълнителната и законодателната власт,
Ваше Светейшество Даниил
Патриарх Български и митрополит Софийски
Първи февруари е Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
„2. Нека Бог да прости жертвите и никога да не прощава на убийците!
ФрогНЮЗ/slivensega.wordpress.com/ 09.09.2015
Божидар Димитров
Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров заяви, че Народният съд в България от 1944 г. не е дело на комунистите, а на евреите от САЩ. […]
На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени още същия ден.“ [ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ Част първа, Димитър Йончев, С., 2023, с. 13-14.]
На 1 февруари 2025 г. се навършват 80 г. от тяхната гибел.
На 16 април 2025 г. се навършват 100 г. от Атентата в църквата „Света Неделя“ – най-големият терористичен акт в българската история.
„Нека Бог да прости жертвите до 9 септември и тези след него.
Нека Бог даде ум и разум на българите за помирение, почитане жертвите на политическото насилие и никога да не вдигат повече ръка един срещу друг.
В днешните съдбоносни за българите дни няма друг път освен помирение, единение и всички заедно за своето и на България спасение!“ [ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ Част първа, Димитър Йончев, С., 2023, с. 16.]
Да се преклоним пред паметта на жертвите!
Гр. София Димитър Йончев
27.01.2025 г.
Велислава Дърева: Потрес! Според „История. бг“ Гео Милев бил станал „жертва на модерността“
https://www.sbj-bg.eu/article/details/59859
21.01.2025 Фейсбук Велислава Дърева
Уважаеми госпожи и господа,
Велислава Дърева в гневната си реакция на своя профил във Фейсбук на твърдението на водещия в предаването на БНТ „История. бг“ за гибелта на поета Гео Милев през 1925 г. се открояват четири въпроса.
– „…носители на тази модерност? Очевидно – превратаджиите на 9 юни, Александър Цанков, ген. Вълков, ген. Русев, …“;
– „…погубили през 1923-1925 г. над 30 хиляди леви интелектуалци – комунисти, земеделци, социалдемократи, поети, писатели, журналисти, адвокати, учители.“;
– „…атентата в „Св. Неделя” и до гибелта на Гео“;
– за „модерността, погубила Гео“.
Няма да се спирам на предаването, на неговия водещ и на участниците. Ще се спра на написаното от г-жа Дърева. За целта ще приведа някои цитати от книгата си ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ Част първа, Димитър Йончев, С., 2023.
Преди да се спра на посочените по-горе четири въпроса, малко предисловие. Да видим как г-жа Дърева се „труди“ за изкривяване на историческата истина. Вижда се, че тя не може да проумее мисълта на П.К. Яворов, която съм сложил на корицата на книгата си: „Унищожението на българщината е дело интернационално!“ Ако е от хората, журналистите които са и четящи, а не само пишещи, ще види как интернационалното унищожава Българщината.
Казвам: ще види! Като отчитам нейния произход, едва ли ще види!? Още повече да коментира делото и съдбата на Методи Шаторов.
с. 233 […] „Уважаеми читателю, ще подчертаем отново, че срещу тази безумна, противобългарска политика на Георги Димитров, в партията на българските комунисти се изправят и трезви умове. Писмото си Георги Димитров завършва: „Въпросът за Марко биде предаден на разглеждане в интернационалната комисия.“ 482 [482 „БКП, КОМИНТЕРНЪТ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС (1917–1946), Том втори…, с. 799.] Марко е псевдоним на Методи Шаторов. Методи Шаторов е преди всичко българин и след това човек с леви, комунистически идейни убеждения.“
с. 242-243 […] „Освен протоколи от разпити след 9 септември 1944 г., обследващи смъртта на Шаторов, има и немалко спомени. От изложеното от Ил. Стефанов може да се посочи. Първо, Методи Шаторов е убит на 6 септември 1944 г. Второ, сутринта на 6 септември последни с него са били Яко Молхов (след 1944 г. генерал) който му е свръзка, Манол Велев, Марко (Георги Шулев – б. а.), Митко Генов, Любен Гумнеров (секретар на ОК на БКП в Пазарджик), Миланка Станудина, дядо Васил (Стоян Попов), Ат. Семерджиев, Н. Кондов, Наташа, Планнски. В хода на бойните действия последно с Методи Шаторов остават Ат. Семерджиев, Любен Гумнеров, М. Велев. Трето, трупът на Шаторов е открит на 15 септември и закаран в Пазарджик. На 16 септември се прави аутопсия. „В дясната страна на гърдите, в областта на предната аксиларна линия една длан под аксилата има една кръгла рана с диаметър 1 см. На дясната страна на гърба, между горния вътрешен ъгъл на дясната плешка и гръбначния стълб една кръгла рана с диаметър 8 мм.“ 498 [498 Стефанов, Ил. Убийството на Методи Шаторов…, с. 88.] Това ще рече, че Методи Шаторов е прострелян отблизо, при което входната рана е в гърдите и изходна на гърба. „Шаторов бил ударен с куршум от оръжие, каквото е нямало в полицията и войската?! 499 [499 Пак там, с. 52.]
Следствени действия за убийството на Методи Шаторов започват да се извършва още през септември-октомври 1944 г. Те продължават и до 80-те години на ХХ век. Любен Гумнеров е изключен от партията, осъден и по-късно реабилитиран. Атанас Семерджиев расте във военната йерархия и т. н. Важно е да се разкрият и видят извършителите (което така и не става ясно, или по-скоро на по-късен етап се завоалира и скрива), НО по-важно е да се разконспирират поръчителите. От кои среди са? Какво целят? Какво преследват въпросните поръчители?
Видно е, че всичко опира до Македония!!!“
Днес интернационалното е наметнало дрешката на неолибералното, мултикултурното, евроатлантическото. Унищожението на Българщината и войната срещу Православието, водена от Велзевул, е перманентна.
Г-жа Дърева, журналистка, обсебената от интернационалното, как ли ще коментира /ще иска ли?/„бащицата“ на интернационалното в България:
с. 43. […] „В тила, в Народното събрание, Димитър Благоев също се „труди“ за „Поражение на собственото правителство в империалистическата война“. Горкичкият „дядо“, той не бил и българин: „Д. Благоев: Аз съм родом от Загоричане, но не съм българин, аз съм славянин. (смях) И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска страна, която има свое собствено управление.
Някой от десницата: Какво търсиш в България тогава?
Д. Благоев: Тъй че, г. г. народни представители, процесът, за който ни се говори, е процес за завладяване, а не за обединение на българското племе […].“55 [55 По-подр. за мисленето на създателя на партията, сменяла си много пъти името, вж: ДНЕВНИЦИ (стенографски) на VII-то ОБИКНОВЕННО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, четвърта редовна сесия, открита на 28 октомври 1917 г., закрита на 7 април 1918 г., 7 заседание, понеделник, 10 декември 1917 година.]
Това изказване на Д. Благоев е по време на зимната (1917–1918 г.) сесия на НС. Вижда се, че интернационалното у Благоев води до процес на раздвоение в мисленето му.
Уважаеми читателю, запомнете тази мисъл на Димитър Благоев. По-сетне ще се спрем по-обстойно как я „развиват“ и „доразвиват“ Георги Димитров и Васил Коларов.“
с. 52-53 „[…] Периодът юни – септември 1923 г. е наситен с драматични събития. За преврата на 9 юни има немалко исторически публикации, със съответни интерпретации. Нас ни интересува, колко и как този преврат се вписва във войната на интернационалното срещу националното в унищожаване на българщината. Ще се спрем накратко на преврата и убийството на министър-председателя Александър Стамболийски, в опит да дадем светлина върху политическите процеси. Безпристрастното разглеждане на историческите източници показва, че ВМРО има морален принос в подготовката на преврата на 9 юни 1923 г., но не участва в него. […]“
След това предисловие да се спрем на посочените по-горе мисли, от това което е написала г-жа Дърева:
Първо: „…носители на тази модерност? Очевидно – превратаджиите на 9 юни, Александър Цанков, ген. Вълков, ген. Русев, …“;
За готвения преврат:
с.56 […] „Постоянното присъствие на Военния съюз решава да направи преглед на силите, с които разполага. За Северна България заминава на инспекция Дамян Велчев, за Южна България – Никола Рачев. В столичния гарнизон, който е с ключово значение, се заемат лично Иван Вълков и Кимон Георгиев.“[…]
с. 56-57[…] „В правителството влизат: Александър Цанков (Народен сговор) – Председател на министерски съвет и министър на народното просвещение. […] и Кимон Георгиев като министър без портфейл. Изпълнява не какво да е – наблюдава и ръководи репресивния апарат. Задачата им е да изловят хората на Стамболийски. В комунистическата историография събитията около преврата са представени така сякаш Кимон Георгиев не участва.
Александър Цанков е противник на убийствата. В историческата литература се лансира тезата, че к-н Иван Харлаков извършва убийството на Стамболийски по заповед на министъра на войната ген. Иван Вълков. След убийството на Стамболийски, Цанков пита Харлаков: „Абе диване, кой заповяда да убиете Стамболийски?“ Харлаков му отговаря: „Как кой? Кимон.“ […] В изкривяване на историческата истина, влиза в „играта“ и дамгосването на Ал. Цанков за „кръволок“.“ […]
Второ: „…погубили през 1923-1925 г. над 30 хиляди леви интеректуалци – комунисти, земеделци, социалдемократи, поети, писатели, жрналисти, адвокати, учители.“
с. 71-72 […] „Посочихме, че това „въстание/бунт“ се и именува още и за първо „антифашистко“. Това понятие също е привнесено. „За дълъг период от време употребата на термините фашистки режим и фашистко управление е пряко свързана с идеологическото отношение, което има БКП към политическите процеси в България след Първата световна война. (Повд. – ДЙ) Както в повечето случаи и по този въпрос българските комунисти възприемат изцяло тезите на Коминтерна. Още през 20-те години на XX в. в документите на Третия Интернационал започва повсеместно да се прилага етикетът „фашистки“ за събитията в Европа.“113 [113 СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЦИ ПО ВЪПРОСА: ИМАЛО ЛИ Е ФАШИСТКИ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ? С.,23.11.2022. https://www.bas.bg/?p=41867]
Въстанието/бунтът от септември 1923 г. е важен етап в „двубоя“ на интернационалното с националното, където интернационалното е добре завоалирано. Този бунт представлява решителен завой за българския народ и крушение на българския национален дух и единството на българската нация.
Да погледнем към Мона Фосколо – сериозен безпристрастен френски изследовател с български корени. „За първи път българи се изправят с оръжие в ръка, за да се изтребват едни други.(Повд. Д.Й.) Бруталното потушаване на въстанието дълго време ще подхранва изграждането на фашистки имидж на правителството на Цанков. За равносметката на жертвите от сблъсъка се е писало много; в зависимост от източниците броят им варира между 1500 и 30 000. Според годишника на Музея на българското революционно движение, издаден през 1969 г., за периода от юни 1923 до септември 1944 г., общият брой на жертвите на всички управляващи тогава български правителства възлиза на 5639, от които 2740 са само за периода 1941–1944 г., т. е. 2899 са жертвите за предходните осемнайсет години. Като се има предвид, че атентатът през 1925 г. е последван от нова вълна репресии, действителният брой на жертвите от септемврийските събития през 1923 г. вероятно е между 1000 и 1500 души.“114 [114 Фосколо, М. цит съч. с. 60]
Септемврийският„бунт“ налива масло в кървава гражданска война в България. Войната на интернационалното срещу националното ескалира!“
Трето: „…атентата в „Св. Неделя” и до гибелта на Гео.“
Малко за месеците преди атентата в „Св. Неделя“.
с.121-123 „В периода 1924–1925 и докъм края на 1926 г., властта взима връх и революционната дейност стихва. До тогава, а и след това доколкото ги има, при четите се запазва „съжителството“ на разбойничеството, анархисткото и революционно – комунистическото. За потърпевшите разлика няма.
Да погледнем към някои от акциите на четите, за да придобием по-ясна представа за гражданската война през тези години:
„Отрядът на Георги Янчев и Тодор Грудев е образуван през април 1924 г. по нареждане на ЦК на БКП, изпратено до нелегалния Бургаски окръжен комитет. Формират се две чети – едната действа в Малкотърновско с водач Тодор Грудев, а другата в околия Поморие (тогава Анхиало), водена от Георги Янчев. В началото съставът ѝ е от 19 души, но след август същата година значително се увеличава, понякога достига до 150 четници. През септември към тях се присъединяват Атанас Премянов, известен като Главореза, изпратен от ЦК като негов представител, брат му Георги, Коста Петров и известният садист Станко Стаматов.
На 11 септември 1924 г. четниците влизат в село Турски Алагюн (сега Богданово, общ. Средец), задигат оръжието, което намират в общината, и вземат от населението 100 000 лв. контрибуция.
На 17 септември четата напада трудовашка група в местността Падалото. Тук бива убит капитан Багрянов по най-отвратителен и зверски начин. С пронизано рамо, пробита глава, облян в кръв, изгубва силите си и пада в безсъзнание. Свестяват го и наново започват безмилостни удари с прикладите. Под страх от разстрел дава се заповед всеки трудовак да удари с по едно дърво своя началник. Изнемощял, облян в кърви, Багрянов изгубва сили и пада в безсъзнание. В това положение Коста Петров и Желязко Янев опитват ножовете си в гърдите на нещастния Багрянов. Тежките охкания и стенания не трогват главорезите. И още неиздъхнал, започва се оная страшна и зверска операция, която би отвратила и най-коравото сърце. Ръцете и краката на Багрянов биват отрязани и закачени на дърветата, а червата извадени и разхвърляни по продължение на лагерната ограда. Багрянов се е бил на фронта 3 години и трябваше да бъде убит от ръцете на комунистически разбойници.
На 18 септември четата влиза в село Кърък Харман, където Атанас Премянов отряза главата на селянина Георги Багрев, и то сред селския площад. От това село четата прибира близо 40 000 лева като контрибуция за революцията. На 25 септември четниците влизат в село Мехмеч Кьой, като взимат контрибуция от 25 000 лева, а от село Урум Кьой се взимат 18 000 лева. На 27 септември – село Дюлгерии, тежко раняват кмета и след безчестия взимат 42 000 лева контрибуция. На 2 октомври влизат в село Саалъ Кьой, където най-вулгарният разбойник Хасан Хаджиоглу отрязва главата на българина Желю Добринов, като взимат 42 000 лева контрибуция.
През октомври четата влиза в село Черан Кьой, убива невинния свещеник и взима 100 000 лева обезщетение. В село Коджа Бук убиват кмета, един полицай и един войник, които са били случайно в селото. В село Дингизово, Атанас Премянов отрязва главата на един селянин и един митнически стражар, защото същите лица са молили четниците да не налагат контрибуция на селото поради това, че е бедно.
Четническата дейност преди атентата в църквата „Св. Неделя“, извършен през април 1925 г., обхваща повечето военни области, на които е разделена страната, според плановете на ЦК на БКП и Военната организация […].
Главатарите на четата: Тодор Грудов, Георги Янчев, Станко Стаматов, самият Коста Петров и братя Премянови, са били безмилостни:
[…] Атанас Премянов застреля свещеника […]. Атанас Премянов уби с дърво гайдаджията и му отряза ушите […]. Георги Янчев уби Г.Б., а Атанас Премянов му отряза едната ръка и единия крак […]. Тодор Грудов и Георги Янчев убиха кмета […]. Георги Премянов и Георги Янчев стреляха през прозореца и убиха Г.И., както си вечеряше с децата […]. Георги Премянов и Станко Стаматов хванаха кмета и го набиха с пушките си […].
В Горноджумайско войводата ренегат Илия Пандурски предвожда чета, действаща срещу ВМРО в услуга на сръбското правителство. Тя е влезнала от Сърбия и е убила известен войвода автономист.“226 [226 Алтънков, Н. Г. История на БКП (1919–1989), С., 2018, с. 139–140, с. 141. Авторът дава обширна информация не само за четите, но и пуска в научно обръщение архивни документи, старателно прикриване в продължение на десетилетия..
Също виж: https://www.168chasa.bg/article/6336037 ]
Възприетият/наложен от „странство“ „курс за въоръжено въстание“ води до Атентата в църквата „Света Неделя“ – най-големият терористичен акт в българската история. За атентата има немалко изследвания, виждания и комунистически интерпретации. Ще отбележим:
– Атентатът се извършва на 16 април 1925 година, Велики четвъртък. По това време в нея е опелото на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април, два дни по-рано, от деец на комунистическата военна организация.
– Атентатът е планиран старателно. Главно действащите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек. Този човек – Петър Задгорски, изиграва най-главната роля. Не за друго, а защото той е клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества.
– Целта на атентата е да бъде ликвидиран политическият и военният елит на страната. Жертвите са много, трагедията е огромна, а хаос цари навсякъде. По случайност всички членове на правителството се отървават с не толкова тежки наранявания. А главната „мишена“ Цар Борис III не присъства на опелото, тъй като е на погребение на убитите по време на опита за атентат срещу него в прохода Арабаконак, извършен също два дни по-рано.
Министрите и царят се спасяват, но общият брой на загиналите е огромен – 213 души, сред които 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани и трима депутати. Сред жертвите са бойци, сражавали се геройски за своята Родина: Генерал Стефан Нерезов, водил Първа българска армия край Дойран, генерал-лейтенант Калин Найденов (военен министър по времето на Първата световна война), генерал-лейтенант Кръстю Златарев, командвал Единадесета пехотна македонска дивизия по време на Първата световна война, генерал Александър Давидков, генерал-майор Иван Попов, майор Никола Рачев и др.
Пожарният командир Юрий Захарчук споделя:
РАЗХВЪРЛЯНИ ШАПКИ, РЪЦЕ, ОКЪРВАВЕНИ ГЛАВИ И ВСИЧКО ТОВА БЕ ЗАСТЛАНО С КРЪВ. ВСИЧКИ ХОРА БЯХА ЗАГУБИЛИ ПРИСЪСТВИЕ НА ДУХА, БЯГАХА НА ВСИЧКИ ПОСОКИ И ВИКАХА.“ […]
с.123 […] „По-сериозен и продължителен опит беше да се припише този акт на екстремистите и назначеното отгоре ръководство на движението у нас. Всичко това, обаче, бяха маневри, които не можеха да убедят никого, че атентатът е замислен и проведен по нареждане от нашето върховно ръководство, което се намираше зад граница в Москва.“227 [227 Ангелов, В. Неизвестни страници от миналото 1919*1923*1925*1944* 1956*1968, С.,1993, с.53.
*Книгата на Върбан Ангелов (1887–1974) е интересна и полезна. Книга, писана от комунист идеалист, свидетел и участник в събития през годините. Показва не малко неща, така както са били. Естествено е, че си има и субективна страна, което не намалява нейната стойност и обективно представяне на исторически събития и процеси. Това не снема историческата му вина, че като обвинител във Втори състав на т.нар. Народен съд, иска 15 смъртни присъди за депутати.]
Може г-жа Дърева да не вярва на Върбан Ангелов. Да видим какво „говорят“ документите, понеже написаното слово остава.
с. 129-131 […] „Интересни за разкриване на истината са отговорите на Христо Халачев. Той посочва: „Аз съм убеден, че ако външните другари своевременно бяха се намесили с авторитета на Коминтерна да спрат тази тактика, атентатът щеше да се избегне. Те имаха достатъчно време за това, защото ултралевич [арският] уклон се забеляза още през есента на 1924 г., а за готвения атентат знаеха още през януари 1925 г., но въпреки това не счетоха за нужно с авторитета на Коминтерна да спрат тези безумия.“ 240 [240Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944 г.) Том І, Документи, С., 2002, с. 430.] Продължавайки отговорите си, Христо Халачев завършва: „За писмото на Станке, в което той пише, че трябва да се извърши атентатът, научих още през лятото 1925 г. Това ни се донесе от затвора. Но също там ни се съобщи, че за атентата чрез това писмо дал съгласието си и др. Виктор (Псевдоним на Г. Димитров – бел. ДЙ). По-сетне това потвърди и др. Т. Павлов, след като излезе от затвора. Тъкмо поради това цялото бюро реши единодушно др. Виктор да бъде отстранен от ЦК. През м. юни 1926 г. др. Островски (Псевдоним на Младен Стоянов бел. Д.Й.) се завърна от Виена. Той ни съобщи, че др. Виктор отричал да е давал съгласието си за атентата. Обаче др. Т. Павлов се изсмя на това и решително заяви: „Писмото аз лично четох няколко пъти; в него ясно, недвусмислено се казваше, че и др. Виктор е съгласен за атентата. Др. Янков се основаваше най-много на това писмо.“ 241 [241 Пак там.]
Да погледнем как представя нещата Вълко Червенков. В доклада си от 12 октомври 1925 г. Червенков казва: „През есента на 1924 г., не много след Горноджумайските събития, една вечер бях повикан на среща от нашия (младежки) представител на ЦК на БКП (т. с.) др. П. Искров, в която той ми предаде решенето на ЦК на БКП (т. с.), съгласно което аз се определям за член на специална наказателна тройка (Чека), сформирана при ЦК. Решението ми се повери в абсолютна тайна, […]. Проектът за атентата в „Св. Неделя“ е узрял във ВО. […] Аз узнах за тоя проект към края на м. януари […]. Атентатът носеше вече ярко политически характер. Той се превърна в изключително средство за събарянето на Цанковия фашизъм. И не след много за нас главният обект не беше Обществена Безопасност, а правителството. То трябваше да бъде избито в черквата, него ние търсихме да унищожим.“242 [242 Пак там, с. 439, с. 440: документ № 173 – „Доклад на Вълко Червенков за терористичната дейност в България“, 12 октомври 1925 г.]
По-горе видяхме, че заради атентата Виктор (Псевдоним на Георги Димитров), бъдещият „вожд и учител“ на българския народ, единодушно е отстранен от ЦК на БКП. Не е благосклонна съдбата към тези, които го отстраняват.
Неслучайно, години по-късо, разсъждавайки по тези въпроси, Върбан Ангелов стига до убеждението: „Г. Димитров, особено той, а и В. Коларов, имаха всичкия интерес да отстранят всички по-стари дейци от ръководството на партията и на държавата след 9.9.1944 г., което и сториха.“ 243 [243 Ангелов, В. Неизвестни страници от миналото …, с. 113.] Отстраняването на неудобни и непослушни комунистически дейци върви и преди, и след 9.9.1944 г. На това ще се спрем и по-късно в хода на нашия разказ.“
Четвърто: за „модерността, погубила Гео“.
с. 125-126 […] „И Гео Милев, с респектиращ поетичен талант и интелект, показва в поетичното си творчество съжителство на интернационалното с атеизма и антиправославието. Поемата „Септември“ е написана през 1924 г. Отпечатана е в книжки 7–8 на списание „Пламък“. Видяхме по-горе деянията на комунистическите чети. Списанието е конфискувано, а Гео Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. След атентата в „Св. Неделя“, на 14 май 1925 г. Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години заради поемата. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд. На 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно. Установява се години по-късно, че е удушен с тел. Такава е съдбата и на Христо Ясенов.
През 20-те години на ХХ в. войната на интернационалното срещу националното, срещу българщината вече е със сериозни успехи. Гражданската война, започнала с убийството на 28 ноември 1907 г. на Борис Сарафов и Иван Гарвалов – едни от най-видните дейци на ВМРО, извършено от хора на левицата във ВМРО ескалира. Войната, предизвикана и разпалена от интернационалистите/комунистите, води до разбиване на националното в българската народопсихология.
По повод навършването на четиридесет дни на жертвите в атентата, Архимандрит Борис публикува статия в Църковен вестник. В нея той ясно, точно и кратко анализира състоянието на нещата, антихристиянската война на интернационалното срещу Българщината. Статията му и днес е актуална. Може свободно да се отнесе и до нашето съвремие.
Според Архимандрит Борис: „Притъпели в своето чувство и потъмнели в своя разсъдък, ние започнахме най-напред да се отнасяме равнодушно към истината и лъжата, към правдата и безправдието, към закона и беззаконието, към добродетелта и порока, към доброто и злото, сетне се опитахме да заличим разликата между тези съвършено противоположни сили, и най-подир стигнахме до онова чудовищно състояние, в което прогласихме истината за лъжа, а лъжата за истина – честта за безчестие, а безчестието за чест, – правдата за безправдие, а безправдието за правда, – закона за беззаконие, а беззаконието за закон, – добродетелта за порок, а порока за добродетел, – родолюбието за родоотстъпничество, а родоотстъпничеството за родолюбие, – човещината за дивотия и безсмислица и по-страшно помрачение е невъзможно и немислимо!
Тази извратеност в чувствата и разбиранията, този хаос в ума и душата ни се отразиха в творчеството на много наши поети и писатели, в действителността на много държавници и народни служители. Животът и трагичният край на един от най-талантливите наши поети, който, след като възпя в своята поезия и въплати в своя живот великолепно истината и правдата, започна да изповядва в мъчителни поетични творби, че душата му е останала вече само „пепелта на всички истини – лъжи“ и че в нея са умрели вече „и дявола и Бога“, – който, след зората на своя живот и творчество, тръгна – без да почака зараждащия се хубав ден – по странен път в непрогледна нощ и не се върна вече, – като че ли мъчителният живот и трагичният край на тоя „поет на нощта“, който изчезна в нея без време, отразиха типично мъката на нашата разпокъсана душа и трагизмът на нашия обезсмислен живот.“230 [230 Архимандрит Борис (впоследствие Неврокопски митрополит Борис), Църковен Вестник …, брой 23.]
По-подробно за катастрофалната за Българщината интернационална политика на БКП по отношение на българските национални интереси и Македония, за титаничната битка, която водят Тодор Александров и Ванче Михаилов виж в книгата ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ Част първа.
Книгата ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ Част първа е продължение на БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ (ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО), в която „пътувайки“ през годините, разкривам и показвам действията на хилядолетните врагове на Българите и България.
И днес въпросите/проблемите за Македония, инспирирани от враговете български, са в центъра на политиката на антибългаризъм.
Враговете Български не пестят сили и средства да ни затрият като народ и държава.
София,
24-27.01.2025 г. Димитър Йончев
