Из разсекретените руски архиви за България

Все още много непознати документи са потънали в прах в архивите на Русия. И не само тази е причината те да не стигат до професионалните историци и до любителите на историята. Дори когато се разсекретят, малцина са тези, които ги разгръщат и ползват добросъвестно, но в същото време пишат по същите теми и се изказват “компетентно” до немай къде. Разбира се, има чудесни изключения, спомням си сега заглавия на професоритеАнгел Веков, Витка Тошкова, Йордан Баев, Искра Баева, Евгения Калинова, Луиза Ревякина, Татяна Волокитина…

Днес ви предлагам разсекретени документи, някои от които са познати, но има и такива, които за пръв път ще видят бял свят. Ще има и недоволни, но както казват “братушките” на днешните наши неофашисти – “Истината и нищо друго освен истината.”

Един от тези текстове, меко казано неприятни за някои днешни коментатори и политици, е кратка нота от 5 септември 1944 г. – досещате се навярно, че става дума за обявяването на война от Съветския съюз на България. Какво е особеното в него? И досега в обслужващи властта медии понякога се тръби , че Червената армия на своя глава била нахлула в България, без поне да съгласува това с Англия и САЩ. За да ни поробел СССР. Но ето, че от този документ се вижда, че нотата първо е обявена пред първите дипломати на двата западни съюзника на Русия в Москва, които едва ли не възторжено одобряват обявяването на война от Съветския съюз на България.

И други интересни нещица могат да открият любознателните читатели в тези десетина документа, някои слабо познати – да речем нотата с причините, поради които всъщност Съветският съюз ни обявява война през септември 1944 г., с това днес особено много се спекулира. И отговора на българското правителството ви предлагам, в който то отрича и най-малкото обвинение към“безгрешните” му действия. Този спор избухва още през септември 1941 г. А за съглашението за примирие през октомври 1944 г. на трите страни победителки във войната с България, сателита на Хитлер, за условията, поставени ни от тях и за стриктния контрол над нас за изпълнението им – ни гък, ни мък, дори преди ден в спекулативна декларация на ПП в парламента звук за тези неща не чухме! Затова пък чувала с лъжите и хулите по Москва пак бе развързан.

[Посланик] Кер казва, че той лично е доволен от това, че Съветският съюз е обявил война на България.

[Посланик] Хариман казва, че се присъединява към удовлетворението, изказано от Кер.

Нота на НКИД до правителството на България, 10.9. 1941 г.

Връчено от др. Молотов на българския посланик Стаменов

10 септември 1941 г.

Народният Комисариат по външните работи има честта по поръчение на Съветското Правителство да заяви на Българското Правителство следното:

Още преди вероломното нападение на Германия над СССР Българското правителство зае по отношение на Съветския съюз позиция, несъвместима с официалните уверения на Българското Правителство за лоялно и дори уж дружествено отношение между България и СССР.Съветското правителство своевременно нееднократно обръщаше внимание на Българското правителство на обстоятелството, че тази позиция противоречи на нормалните отношения между две страни, и настояваше да се премахне това съвършено недопустимо положение. Съветското Правителство специално обърна внимание на Българското Правителство за недружелюбната позиция на Българското Правителство още на 14 януари, 4 февруари, 20 февруари т.г. и в редица други случаи.

Това недружелюбно и нещо повече – нелоялно, отношение на Българското Правителство към СССР, още повече се усили след нападението на хитлерова Германия над Съветския съюз.

Намиращите се на разположение на Съветското Правителство данни свидетелстват, че в последно време България започна да се превръща в плацдарм за разгръщане на военни действия против Съветския съюз от страна на Германия, Италия, Румъния и други нападнали Съветския съюз страни. През пролетта на тази година България, без формално да обявява война нито на Гърция, нито на Югославия, изигра ролята на на плацдарм за нападение срещу тях от страна на Германия и Италия, като предостави на Германия и Италия своята територия в качеството й на база за това нападение. Всички факти, намиращи се на разположение на Съветското Правителство, без съмнение говорят за това, че сега България се е превърнала в плацдарм за военно нападение на Германия и нейните съюзници над Съветския съюз, с използване на територията на България за нападение над Одеса, Крим и Кавказ.

За това свидетелстват следните факти:

1. На територията на България са съсредоточени немски и италиански дивизии, чието количество се увеличава, натрупани за десантни операции срещу Одеса и Крим.
2. На летищата на България се съсредоточава германска военна авиация и българските летища се намират под контрола на германските военни власти.
3. Българските пристанища на Черно море – Варна и Бургас, са приспособени за базиране на германски и италиански подводни лодки и военни съдове.
4. Както в черноморските пристанища на България (Варна и Бургас), така и в българското пристанище Рушчук (Русе – б.с.) на Дунава, се съсредоточават военни съдове и подводни лодки на Германия и Италия, а също – германски и италиански военни и военно-морски части.
5. Намиращият се в настоящия момент в България германски генерал Редер и други представители на германския военно-морски щаб са заети да организират на Черно море военен флот от германски и български подводни лодки и военни съдове за подготвяните против Съветския съюз военни операции.
6. Българските железопътни пътища са заети с превоз на германски военни и военно-морски части, а също – на германски военни материали.
7. От германските власти е построен и се използва понтонен мост през Дунава до Рушчук с цел прехвърляне на германски войски и на военни материали.

Нееднократните опити на Българското Правителство да припише на Съветския съюз хвърлянето на бомби от самолети над територията на България, въпреки явно неправдоподобния и клеветнически характер на тези опити и въпреки нееднократните категорични опровержения от страна на Съветското Правителство,провокационният изстрел на 7 септември в центъра на българската столица в помощника на съветския военен аташе и редица други провокационни актове в България, насочени срещу СССР, да не говорим за открито водената на страниците на официозния български печат враждебно войнствена кампания против Съветския съюз – всичко това свидетелства, че Българското Правителство не само не съблюдава лоялно отношение към Съветския съюз, но и насърчава провокационните актове, насочени срещу СССР.

Всички тези факти, както и екстреното въвеждане в последно време на военно-репресивенрежим в България, свидетелстват за подготовката на България заедно с Германия за съвместно нападение над СССР. Както и Румъния, България е превърната от хитлерова Германия в плацдарм за военни действия срещу Съветския съюз, за нападение над СССР откъм Черно море.

Изхождайки от изложеното по-горе, Съветското Правителство смята за необходимо да направи пред Българското Правителство настоящето изложение и да му обърне внимание, че позициите и действията на Българското Правителство по отношение на Съветския съюз са нелоялни и не съответстващи на позициите и действията на държава, намираща се в нормални отношения с СССР, което е по дълбокото убеждение на Съветското Правителство, в еднаква степен несъответстващо на интересите на самата България и на българския народ.

Копия са изпратени до:

др. Сталин,

др. Молотов,

др. Микоян,

др. Берия,

др. Вишински,

др. Лозовски

135-М

Ответна нота на правителството на България, 11.9.1941 г.

Правителството на България има честта да потвърди получаването вечерта на 11 септември тази година на текста с изявлението на Представителството на Съюза на съветските социалистически републики, съобщен на 10 септември т.г. на Българския пълномощен министър в Москва.

Правителството на България е длъжно преди всичко да отклони съдържащите се в изявлението твърдения, че още до възникването на германо-съветския конфликт Българското правителство е заело позиция, несъвместима с официалните заявления за лоялно и дружеско отношение към Съюза на ССР. Във връзка с твърдението, че на 14-ти януари, 4-ти и 20-ти февруари тази година Правителството на Съюза на ССР е обръщало по този повод внимание на Правителството на България, последното направи подробна справка в архивите на Министерството на външните работи, обаче не можа да намери никакви следи от специални изявления по важни политически въпроси. На тези дати в Москва се водеха разговори с Българския Посланик по въпроса за разпространението на съветски книги и филми в България. Впрочем, Правителството на България още тогава по най-дружески начин даде своите обяснения по този въпрос, а именно, че ако някои съветски книги и филми са били забранени в България, това е било направено не защото те са съветски, а в следствие на това, че тяхното съдържание е било несъвместимо със съществуващия в България правов ред.

Правителството на България също така е удивено от твърдението, че неговото уж нелоялно поведение спрямо Съюза на ССР се е усилило след възникването на германо-съветския конфликт и че България е станала плацдарм за нападение срещу Съюза на ССР от страна на Германия, Италия и други воюващи с СССР държави. В качеството на доказателство Правителството на Съюза на ССР твърди, че в България се намират германски и италиански дивизии, чието количество уж се увеличава, че тези дивизии са предназначени за операции срещу Одеса и Крим, че германски и италиански военни съдове и подводни лодки били съсредоточени в български пристанища, че адмирал Редер и неговите сътрудници организират в Черно море флот с германски и български подводни лодки и т.н. и т.н.

Правителството на България заявява по най-категоричен начин, че във всички тези твърдения няма нищо вярно. Правителството на България отдавна следи тези и други нападки от подобен характер против България, които се разпространяват от разни радиотелеграфни станции с пропагандни цели, и то се удивява, че Правителството на Съюза на ССР е могло да бъде вкарано в заблуда и да ги приеме сериозно.

Що се отнася до понтонния мост през Дунава до Русе, на Правителството на Съюза на ССР вероятно е известно, че той съществува от март месец, когато германските войски минаваха през България, и затова не може да се допуска, че построяването на този мост е насочено срещу СССР.

От факта, че германските войски, които се намираха в България, действаха срещу Гърция и Югославия, също е съвършено невъзможно да се стигне до извода за каквато и да било враждебност по отношение на Съветския съюз. И тогава, и впоследствие България направи само това, което можеше най-добре да защити нейните интереси.

На Правителството на България не са известни никакви провокационни действия на българска територия. То чува за първи път за някакъв изстрел в помощника на Военното аташе на Съюза на ССР в София, направен на 7 септември; досега Мисията на Съюза на ССР в София не му е съобщавала нищо за подобен факт, а и самата българска полиция не е отбелязала подобен инцидент.

Що се отнася до въздушните нападения, Правителството на България имаше няколко пъти случай да се обясни с Представителството на Съюза на ССР в София, за да няма нужда да се връщаме отново към този въпрос. Във всеки случай то има достатъчно убедителни данни за това, че бомбите, за които ставаше дума, са били хвърлени от съветски самолети: като доказателство за това служат не само тези бомби, но и спускането на парашутисти, чийто произход е ясно установен.

Що се отнася до поведението на българския печат, то е само следствие от поведението на съветския печат и на съветските радиостанции.

Накрая, Правителството на България е длъжно да протестира срещу твърдението за това, че изменението на някои углавни санкции, чрез законни постоянни гласувания в Народното събрание, означава някаква подготовка на България да нападне СССР. Това е пример зя това как приеманите от България изключително охранителни и отбранителни мерки се тълкуват, иначе казано, се извращават като агресивни. Впрочем, в дадения случай темата засяга въпрос на изключително вътрешни работи.

В заключение, Правителството на България със съжаление трябва да констатира, че Правителството на Съюза на ССР е много погрешно осведомено за положението в България и че то дава неправилно тълкувание на някои факти от вътрешния живот на България. В противен случай Правителството на ССР не би имало никакво сериозно основание да упреква България за нелоялност или да й приписва агресивни намерения.

От дневника на

В.М. Молотов

Секретно

Приемане на британския посланик Кер и на посланика на САЩ Хариман

5 септември 1944 г., в 18 ч. 30 мин.

Присъстват от британска страна – 2-ри секретар на Посолството Барс

От страна на САЩ – 2-ри секретар на Посолството Пейдж

Молотов заявява, че е поканил посланиците за това да им предаде копие на нотата, която той днес ще връчи на българския посланик, за скъсване на отношенията с България и обявяване на война на България от страна на Съветското правителство.

Кер пита кога ще бъде извикан българският посланик.

Молотов отговаря, че българският посланик ще бъде при него в 7 часа вечерта.

Хариман пита предвижда ли се влизане на съветските войски на територията на България.

Молотов отговаря, че това ще зависи от военната обстановка.

Кер пита следва ли тази нота на Съветското правителство да се счита за обявяване на война на България.

Молотов отговаря утвърдително и казва, че можеше да се очаква България да се сети да смени своята политика и да скъса с Германия. Правителството е намеквало нееднократно в публични изявления, че е време България да премине от прогерманския лагер в лагера, обединяващ всички демократични страни, но България видимо не е искала да направи това.

Кер казва, че той лично е доволен от това, че Съветският съюз е обявил война на България.

Хариман казва, че се присъединява към удовлетворението, изказано от Кер, но той би искал да отбележи, че би бил по-доволен, ако аналогичен акт от страна на Съветското правителство би бил изпратен и по отношение на страните, разположени по-нататък на изток.

Кер казва, че си позволява да изрази надежда, че Молотов ще му даде на него необходимото време, за да може да предаде тази нота на българското правителство преди публикуването й. Той предполага, че и Хариман също желае американското правителство да се запознае с тази нота още преди публикуването й.

Молотов отговаря, че тази нота ще бъде предадена, съгласно решението на Съветското Правителство, по радиото днес в 9 часа.

Хариман заявява, че в такъв случай той и британският посланик трябва да бързат, както правят това кореспондентите, изпращайки спешни съобщения.

Беседата продължи 15 минути.

Записал… (В. Павлов)

Нота за скъсване на дипломатическите отношения между СССР и България

Три години и нещо България помага на Германия на дело във войната против Съветския съюз. Съветското Правителство се съобразяваше с това, че малката страна България не е в състояние да се съпротивлява срещу мощните въоръжени сили на Германия в такова време, когато Германия държеше в ръцете си почти цяла Европа. Съветското Правителство търпеше това положение. Съветското Правителство търпеше и тогава, когато българските управляващи кръгове помагаха на немците да се евакуират от Крим и да спасяват остатъците от разбитите германски войски в Юга на Съветския съюз.

През лятото на тази година обаче настъпи силна криза в състоянието на въоръжените сили на Германия. Притисната в клещи от съветските войски от изток и от съюзните войски от запад, слезли във Франция, Германия се оказа в катастрофално положение и въоръжените й сили, разбити на пух и прах, са принудени да отстъпват на всички фронтове. Германия окончателно загуби Италия. Германия загуби Франция. След това от Германия отпадна Румъния. Ще отпадне дори такава неголяма страна като Финландия, тъй като тя вижда, че продължаването на дружеските отношения с Германия води страната към гибел.

Участта на Германия е решена. Войната е окончателно загубена от Германия.

При такъв обрат на нещата можеше да се очаква, че България ще се реши да използва благоприятния момент и, следвайки Румъния и Финландия, да се откаже от прогерманската политика, ще скъса с Германия и ще се присъедини към антихитлеровата коалиция на демократичните страни.

Независимо от това, Българското Правителство и сега отказва да скъса с Германия, провежда политика на така наречения неутралитет, по силата на която продължава да оказва пряка помощ на Германия против Съветския съюз, спасявайки нейните отстъпващи сили от преследването на Червената армия и давайки им база на българска територия за създаването на ново огнище на съпротива от страна на Германия срещу силите на антигерманската коалиция както на суша, така и на море.

Съветското Правителство не може да оценява тази политика на България по друг начин, освен като фактическо водене на война в лагера на Германия против Съветския съюз, независимо от коренното влошаване на военната обстановка за Германия и независимо от това, че България има сега пълна възможност, без да се страхува от Германия, да скъса с Германия и с това да спаси страната от гибел.

По силата на всичко това Съветското правителство не смята повече за възможно да съхранява отношенията си с България, къса всякакви отношения с България и заявява, че България не само се намира в състояние на война с СССР, доколкото на дело тя и преди се намираше в състояние на война с СССР, но и Съветският съюз отсега нататък ще се намира в състояние на война с България.

Москва, 5 септември 1944 г.

7 часа вечерта

АВП РФ, ф. 06, оп. 6, п. 23, д. 242, л. 60-61; 58-59

ДО ЗАМЕСТНИК-НАРОДНИЯ КОМИСАР ПО ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА СЪЮЗА НА ССР

Другаря Вишински А.Я.

Представям списък на членовете на българската делегация, пристигаща в Москва за водене на преговорите.

1. Министър на външните работи професор Петко СТАЙНОВ
2. Министър без портфейл Добри ТЕРПЕШЕВ
3. Министър без портфейл Никола Д. ПЕТКОВ
4. Министър на финансите професор Петко СТОЯНОВ
5. Пълномощен министър професор Димитър МИХАЛЧЕВ
6. Генерал от артилерията Георги ПОПОВ
7. Директор на гражданската мобилизация полковник Иван АНТОНОВ
8. Секретар Крум КЮЛЯВКОВ
9. Преводач писателка Анна КАМЕНОВА
10. Машинописка

Прието по телефона ВЧ от

генерал-полковник БИРЮЗОВ

ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК:

(Щеменко)

13 октомври 1944 г.

1. М.

АВП РФ, ф. 06, оп. 6, п. 34, д. 406, л. 1, 2

Изявление на оглавяващия българската делегация – министъра на външните работи на България Стайнов на съвместното заседание на СССР, Англия, САЩ и България

27 октомври 1944 г.

Българската делегация за сключване на примирие от името на Българското правителство заявява, че приема условията на примирието, предложени на България от името на съюзните правителства на Обединеното кралство, Съветския съюз и Съединените щати на Америка.

При това делегацията смята за свой дълг да уведоми представителите на съюзните държави за това, че за осъществяване на своята програма новото българско правителство на Отечествения фронт от първите дни на своята работа премина към активни действия и затова Правителството вече успя да изпълни значителна част от условията, предвидени в проекта на съюзните държави.

Българското правителство смята за свой основен дълг да положи всички усилия за изпълнение по най-добросъвестен начин на условията за примирието.

Това примирие ще помогне на Българското Правителство да установи отношенията между България и народите на Обединените нации и да постави начало на политиката на сътрудничество с тези народи. Българското правителство си поставя задачата да развие и да задълбочи сътрудничеството с народите на Обединените нации, за да може България още преди подписването на мирния договор да заеме своето място сред свободолюбивите и демократични народи, които в своето общо сътрудничество и взаимното съблюдаване на интересите един на друг ще осигурят благополучието на целия свят.

Българското правителство е в състояние да заяви на всеослушание, че за реализирането на тази политика зад него стои целият български народ, който със своята преданост към принципите на мира, свободата и демокрацията от своя страна ще съблюдава свято точното изпълнение на приетите задължения по условията на примирето.

Българската делегация ще бъде много благодарна на представителите на Съюзните правителства, ако те се съгласят да й дадат някои разяснения относно съдържанието на някои пунктове на предложения проект, за да облекчат още повече по този начин осъществяването на вече приетите от българското правителство задължения и да изпълнят по най-добросъвестен начин условията на това примирие.

АВП РФ, ф. 06, оп. 6, п. 34, д. 410, л. 20-22

Изявление на члена на българската правителствена делегация генерал Попов на съвместното заседание на делегациите на СССР, Англия, САЩ и България

27 октомври 1944 г.

Българската делегация приема пункт “с” от глава 1-ва на проекта за примирие – да предостави необходимите въоръжени сили на България в разпореждане на Съюзното (Съветското) Командване.

Делегацията смята за необходимо да добави, че още на 17 септември българските въоръжени сили бяха предоставени под командването на Маршал Толбухин без всякакви уговорки или очаквания за изгоди от това участие във войната против Германия.

Във всеки случай Българското правителство е уверено, че тези усилия на българския народ и на българската армия, които вече се споменават в съветските оперативни сводки, ще бъдат надлежно оценени от всички.

Изпратено на:

др. Сталин,

Вишински,

Деканозов

Изх. № 1265-М.

АВП РФ, ф. 06, оп. 6, п. 34, д. 410, л. 25

Подписване на мира с България

28 октомври 1944 г.

Подписите под съглашението за примирие

https://mid.ru/upload/medialibrary/253/1vn5vlltbwgumh14py11mj7utainheer/059.pdf

Кратки изявления при подписването на съглашението за примирие

18 октомври 1944 г.

Изявление на г-н Стайнов:

Това е началото на новия живот на България в семейството на свободните народи.

Изявление на В.М. Молотов:

Надявам се, че изпълнението на съглашението ще върви също така добре, както и неговото приемане.

АВП РФ, ф. 06, оп. 6, п. 34, д. 410, л. 37

Българският министър на външните работи Стайнов връчи на В.И. Молотов на 29 октомври 1944 г.

МЕМОРАНДУМ

ЗА ПАСИВНАТА И ВЪОРЪЖЕНАТА СЪПРОТИВА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД СРЕЩУ ФАШИСТКИЯ РЕЖИМ И ХИТЛЕРОВАТА ОКУПАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ

България неведнъж е била въвличана в пагубна политика против волята на нейния народ. Но българският народ винаги е реагирал с всички средства, с които е разполагал, срещу насилието над неговата собствена воля, както по отношение на външната, така и по отношение на вътрешната политика на страната.

Много остро реагира българският народ през септември 1923 г. срещу реакционното правителство, което взема властта в страната след преврата на 9 юни 1923 г. Незабравими ще останат септемврийските нощи, когато за първи път в своята най-нова история българският народ тръгва на въоръжено въстание. Макар въстанието да не успява, пролятата кръв на 30 000 български синове е доказателство за това как българският народ е умеел да се бори срещу фашисткия терор.

Въпреки неуспеха обаче тази борба не е прекратена. Действията на партизанските отряди през 1924 и 1925 г. в горите на Балкана са продължение на същата борба срещу узурпаторите на народната свобода.

Борбата продължава и след 1925 г., за да се разгори с нова сила през войната (1939-1944 г.). В течение на последните пет години българският народ доказа на дело, въпреки германския военен терор, че умее да се бори срещу тази политика, която му натрапи война срещу великите демократични страни и Съветския съюз. Тази борба се изрази не само в речите на демократичните лидери в народното събрание, но и в широката гражданска съпротива на целия български народ. Тази борба се разпространи и в планините, където хиляди представители на българската младеж с оръжие в ръка поведоха истинска война срещу фашисткия режим в страната.

Борбата на българските въстанически отряди носеше характер на обща акция, организирана в цялата страна. Тя често приемаше мащабите на истинска война между жандармите и войската, от една страна, и въстаналия народ и организираните партизани – от друга. Много често такива случаи имаше в районите на Карлово, Чирпан, Копривщица, Батак, Перущица, Трън и др. Фашисткото правителство бе принудено да праща наведнъж значителни сили, не по-малко от един полк, за операции срещу въстаниците. Въпреки всички тези мероприятия от военен тип, въстаническите сили непрекъснато превземаха села и в някои случаи – градове, и пред очите на всички екзекутираха фашистки агенти и германци. Като отмъщение фашистката власт палеше села, екзекутираше стотици граждани и селяни, мотивирайки се с това, че те уж са проявявали симпатии към въстаниците.

Това бе истинска война. Тя избухна вътре в страната още в деня, когато Българското правителство премина на страната на германците, обвързвайки се със задължения към тях. Тя постепенно обхвана учреждения, фабрики, транспорта, пощата и телеграфа. В нея намериха смъртта си множество верни синове на народа, обвинени в саботаж. Въстаниците изгориха много фабрики и работилници, които работеха за немците, цели влакове с германско оборудване бяха хвърлени във въздуха, въстаниците палеха резервоарите с гориво. Накрая въстанието стигна до казармите и така бяха подготвени обща акция и съвместно действие на войските и народа, които завършиха с делото на девети септември 1944 г., когато бе свален фашисткият режим.

В броя на въстаниците трябва да се прибавят и хиляди ятаци и помощници в градовете и селата.

Фашисткият режим не забави реакцията си. За размерите на гражданската и военната съпротива на българския народ може да се съди по хилядите убити въстаници; хиляди хора бяха изведени от домовете им и умъртвени без всякакъв съд; издадени бяха голям брой смъртни присъди; в затворите бяха затворени за дълги години 8 908 граждани, от които 655 жени и 1 010 малолетни деца. Над 25 000 души бяха задържани за две, три и четири години в концентрационни лагери. Опожаряваха домовете на тези борци, роднините им бяха интернирани; учителите бяха лишавани от длъжносттите им, а учениците и студентите лбяха изключвани от учебните заведения и изселвани.

Най-същественото в тази борба бе това, че бе установено пълно единство – идеологическо и тактическо, в средите на антифашисткия демократичен фронт под единен лозунг : “Смърт на хитлеризма и фашизма, сътрудничество с демократичните сили и Съветска Русия, взаимно разбирателство с новата Югославия на маршал Тито и със съседите”.

Накрая следва да се подчертае обстоятелството, че веднага след 9 септември 1944 г. обновената войска на България застана рамо до рамо с войските на съюзниците и днес води кървава война за освобождаването на Балканите от германските окупатори и за разгрома на хитлеристка Германия.

Доколко е била истинска въоръжената съпротива на българския народ срещу германофилската политика на узурпаторското правителство на България може да се съди по следната декларация на английнския Министър на външните работи в палатата на общините, направена на 21 юни 1944 г. и предадена от агенция “Ройтер”:

“Лондон, 21 юни (Ройтер) – Министърът на външните работи г. Антони Идън днес (сряда) заяви в Палатата на общините, че в България съществува голямо политическо течение, враждебно на прогерманската политика на днешното правителство, и че, освен това, партизански отряди действат в различни части на България. Г-н Идън отбеляза, че не може да даде подробности за дейността на политическата опозиция или пък за тези, които се противопоставят на германците с оръжие в ръка, тъй като това би означавало предаване на Българското правителство и на германските му господари на сведения, които биха им дали възможност да предприемат контрамерки”.

Ние се надяваме и сме дълбоко убедени, че представителите на великите съюзни нации ще имат предвид усилията и жертвите на нашия народ, който никога не е преставал да се чувства сътрудник на съюзните народи в борбата срещу общия враг – фашистка Германия; те ще имат предвид и факта, че днес българският народ взе съдбата си в своите собствени ръце и най-накрая по свой път, за който той е мечтал с години – път, покрит с жертви и страдания, върви към укрепване на своите връзки със Съветския съюз, с великите демокрации и със своите съседи, към установяването на свобода и мир на Балканския полуостров.

Изпратено на:

др. Сталин,

Молотов,

Ворошилов,

Микоян,

Берия,

Маленков,

Вишински,

Деканозов

4 Европ. Отд.

1. ам № 12/б – М.

АВП РФ, ф. 06, оп. 6, п. 34, д. 410, л. 47-49; 44-46

Изказване на Министъра на външните работи на България г-н Стайнов пред микрофона на кинохроника на московското летище на 31 октомври 1944 г.

Българският народ ме изпрати с вяра във Вашата Белокаменна Москва – столицата на нашите освободители.

Вярата на българския народ не остана излъгана, защото ние намерихме в Москва, в средата на Вашето съветско Правителство, и помощ, и разбиране, и оценяване на борбата, която ние водихме срещу немците, оценяване и на борбата, днес българският народ редом с Вашите войски – с Червената армия – води против немците, заедно с войските на маршал Тито.

За топлия прием – огромно благодаря.

АВП РФ, ф. 06, оп. 6, п. 34, д. 403а, л. 52

Телеграма на Дамян Велчев до Сталин

До негово превъзходителство

Йосиф СТАЛИН,

Маршал на Съветския съюз и Върховен главнокомандващ

Българската народна войска е щастлива, че може днес за първи път свободно да вземе участие в честването на празника на славната Чевена армия.

Моля, Ваше превъзходителство, да приемете по този случай горещо поздравление от името на българското народно войнство и от мое име.

Желая от цялото си сърце гръмките победи на Червената армия под Вашето върховно ръководство да донесат в най-скоро време окончателен разгром на хитлеровата тирания.

Военен министър

Генерал-лейтенант ДАМЯН ВЕЛЧЕВ.

Копия са изпратени до др. Молотов,

Вишински,

Деканозов

4-ти Европейски отдел

Протоколен отдел

Телеграма – отговор на Сталин

15 март 1945 г.

До генерал-лейтенант ДАМЯН ВЕЛЧЕВ,

Военен министър на България

София.

Благодаря Ви, господин министър, за дружеските поздравления по случай 27-та годишнина на Червената армия.

И. СТАЛИН

АВП РФ, ф. 06, оп. 7, п. 9, д. 94, л. 20, 21; 22

За възстановяването на дипломатическите отношения

14 август, 1945 г.

Предадено по ВЧ

В 21 ч. и 15 мин. 14 авг. 1945 г.

Спешно

СОФИЯ.

ДО БИРЮЗОВ

Посетете Георгиев и му предайте още днес писмо със следното съдържание:

“Уважаеми г-н Премиер-Министър,

Съветското Правителство ме упълномощи да ви съобщя следното:

Имайки предвид, че България, започвайки от 9 септември 1944 г., участва активно на страната на Обединените нации във войната против Германия и че българският народ със своята борба внесе принос в делото за разгрома на Германия, а също съобразявайки се с това, че България изпълнява лоялно задълженията, възложени й със Съглашението за примирие, Съветското Правителство реши да възстанови дипломатическите отношения с България и предлага да си разменим посланици”.

Телеграфирайте за изпълнението.

В.МОЛОТОВ

Предал Павлов.

Приел Кирсанов.

Копия са изпратени до:

др. Сталин,

Молотов,

Микоян,

Берия,

Вишински

Деканозов

Отд. за Балканските страни

Правния отдел,

в дело.

1. М

АВП РФ, ф. 06, оп. 7, п. 28, д. 351, л. 12, 11

16 август 1945 г., в 15.40

ТЕЛЕФОНОГРАМА

(по ВЧ)

От София

До г-н генерал-полковник БИРЮЗОВ

Г-н генерал-полковник,

Имам честта да ви известя, че Българското правителство с голяма радост и удовлетворение приема предложението на Правителството на Съюза на съветските социалистически републики за възстановяване на дипломатическите отношения и обмяна на Посланици.

В този акт на Съветското Правителство българският народ вижда нова проява на внимание към положените от негова страна усилия в борбата против нацизма и още едно признание, проявено с дейността за установяване на демократичен ред в страната след 9 септември 1944 г.

Българското Правителство се възползва от този случай, за да ви помоли да съобщите на Правителството на СССР, че то възнамерява да акредитира в качеството му на Пълномощен министър и Извънреден посланик г-н Димитър Михалчев, председател на Българската академия на науките, професор на Софийския университет, бивш Посланик в Прага и в Москва и в сегашния момент Политически представител на България в Москва.

Българското Правителство моли по този начин да дадете агреман за акредитиране на г-н Михалчев.

Моля приемете, г-н генерал-полковник, уверенията ми за особено уважение към Вас.

Председател на Министерския съвет

Кимон ГЕОРГИЕВ

№ 528 16.VIII.45 г. София.

Предал: Сучков

Приела: Василева

1. М

АВП РФ, ф. 06, оп. 7, п. 28, д. 351, л. 14

Източник: pogled.info

Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld