Вече има сборник с трудове на четири автора, които са се обединили, за да докажат, че дедите ни са древен народ, който е участвал в Троянската война. Книгата може да се поръча лесно на страницата на Изд. Атеа: ateabooks.com
Историята за бягството на Аспарух от хазарите и установявянето на дедите ни на юг от Дунава са запечатани в съзнанието на всеки от нас. Малцина обаче са се запитвали как един беглец е успял с изтерзаните си хора да победи най-силната и най-добре обучена армия навремето – тази на Римската Империя. Малцина са и тези, на които бе известно, че на Балканите Рим е издигнал осем пъти повече крепости от цялата територия на империята в Азия [по сведения на Curta]. Въпреки мощта на римската войска, въпреки огромния брой укрепителни съоръжения, въпреки уязвимостта си на беглец, княз Аспарух поставя император Константин Погонат на колене. Hа всеки прогресивно мислещ човек е ясно, че на тази история нещо ѝ куца. Няма как и да вярваме на представяните от историците ни карти на ранносредновековна България.
По принцип картите, които учените представят не са снимки на действителността. Картите биват създавани по сведения на разнични летописци. Въпросът е сведенията на кои летописци ще се ползват. Ако учените оформили нашата история бяха следвани твърденията на Димитри Хоматиан, Равенският Космограф, Вилхелм Тирски и др. то картината щеше да е съвсем различна. Щеше да се знае, че още през VII век южната граница на България е стигала почти до Константинопол, че териториите на днешните Албания, Македония, Сърбия, и дори част от Гърция, Турция, Хърватско са били под наша власт.
*Според Хоматиан българите не са кои да е, а известното тракийско племе мизи. В древността част от мизите обитават Мала Азия, а друга част са в Европа. През IV век преди Христа дедите ни влизат в конфликт с Александър Велики и са прогонени на север. След време те се завръщат и със страшна сила завладяват не просто Малка Скития (Добруджа), но също Панония, Далмация, Илирик, цяла Tракия и значителна част от Македония и Тесалия:
“европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия…”
*Виктор Тирски споделя следното:“ българите, след като дошли от северната страна, били заели още от стари времена една обширна област от Дунав до Константинопол и пак от същата река чак до Адриатическо море.”
*Равенски космограф твърди, че в земите на Мизия, Македония и Тракия живеят само българи: “Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant”.
По данните от “Именника” началото на българското княжество е някъде през 165-170 г., а точно тогава е и първия опит за освобождение на окупираните от Рим наши земи.
Сведенията на Димитри Хоматиан, Вилхелм Тирски, Равенския космограф и др., са пределно ясни, но за жалост тези ценни данни не са отразени нито на картата на Стивън Рънсиман, нито тези на нашите учени Ваклинов, Ризов, Коледаров и др.
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
