Най-древните следи от човешко присъствие край Варна откриваме в местността Побити камъни. Преди повече от 100 000 години – в края на късната старокаменна епоха, праисторическият човек е открил своя „дом“ сред тихите заливи и крайбрежните езера в околностите на днешна Варна. През среднокаменната епоха (мезолит) край Варненския залив древният човек оставя от малкото свои следи на европейския континент. По това време (X – VII хил. пр.Хр.) древните хора обитават няколко селища в местността Побити камъни край Варна. Тази местност е уникален природен феномен – своеобразна „каменна гора“ от кухи варовикови стълбове, образувани през терциера, преди 50 милиона години. Тук са открити хиляди кремъчни сечива с малки размери – микролити, които съставят една от редките мезолитни колекции от този вид в Европа.
По време на каменно-медната епоха (халколит) – през V – IV хил. пр.Хр., по плодородните брегове на днешното Варненско езеро се заражда и процъфтява най-древната европейска цивилизация, създала най-големия комплекс наколни, „потънали“ селища в Югоизточна Европа и най-старото обработено злато в света. При разкопките на уникалния халколитен некропол край Варна от V – VI хил. пр.Хр. – сред гробните дарове, наред с многобройните каменни, глинени и медни предмети, са открити сензационни находки, изработени от висококаратно злато – внушителни инсигнии на властта (скиптри, диадеми, нагръдници), изящни култови предмети (златни и костни идоли, маски на човешки лица със златни апликации, златни амулети), изобилие от златни и медни украшения (гривни, огърлици, обеци, пръстени). Тези великолепни образци на древното ювелирно изкуство са безспорно свидетелство, че най-ранното металодобиване в Древния свят води началото си от западния бряг на Черно море. През тази епоха тук се развиват земеделието и металообработването, по глинените съдове се появяват графични символи и орнаменти – наченки на най-ранна писменост. Тази високоразвита праисторическа цивилизация, възникнала много преди цивилизациите на Месопотамия и Египет, вероятно става жертва на резките и големи климатични промени, които стоят в основата на митовете за Потопа и библейската легенда за Ной и Ноевия ковчег.
През бронзовата епоха по бреговете на Варненския залив идват нови заселници, които по-късно, чрез великата творба на Омир „Илиада“, стават известни в световната история под името „траки“.
През цялото първо хилядолетие преди Христа траките населяват гъсто бреговете на залива и на варненските езера. Тук те основават 13 селища, едно от които вероятно дава името на античния Одесос – един от най-древните европейски градове. Траките оставят дълбоки следи в развитието на града със своите традиции, култура, религия, изкуство. Земята около Одесос е осеяна с тракийски „пирамиди“ – могилите-гробници на знатните, със скални некрополи, светилища, паметници и знаци, посветени на култа към слънцето, тракийския бог конник, на „Великия“ бог Дарзалас (по-късно главен бог на Одесос), с великолепни образци на бронзовата и каменната пластика, с типичната тракийска керамика и многобройните произведения на торевтиката – метални украси за конска амуниция, бронзови, сребърни и златни обеци, пръстени, гривни и фигури в характерния за тракийското изкуство стил.
Преди близо 2600 години преселници от малоазийския гръцки град Милет създават античния Одесос (днешна Варна) на мястото на едноименното тракийско селище. Скоро той става един от най-важните търговски центрове по Черноморското крайбрежие. Тук се създава рядка амалгама от местната тракийска и донесената от преселниците класическа гръцка култура. Главното божество на града остава Дарзалас – тракийският Велик бог на Одесос, но не по-малко почитан е и гръцкият бог Аполон. В града работят отлични скулптори и керамици, които извайват мраморни статуи и теракотови фигурки на различни божества, оброчни и надгробни релефи, изящни рисувани съдове. Строят се величествени храмове, украсени с мраморни колони, капители, архитрави и релефи. През IV век пр.Хр. е построен театър, в който са поставяни класически гръцки пиеси; в града са провеждани поетични и музикални конкурси, спортно-културни тържества, подобни на Олимпийските игри, наречени Хермаи (в чест на бог Хермес). От това време Одесос започва да сече собствени монети. Великолепните златни накити от V–I век пр.Хр., изработени тук, сега често гостуват в най-големите световни музеи.
През 15 г. сл.Хр. Одесос е включен в границите на Римската империя и става главно пристанище на римската провинция Мизия. Градът се разраства, построени са нова крепостна стена, много храмове и големи обществени постройки, водопроводи. Римската култура слага своя отпечатък върху живота на града. Тук се изработват портретни скулптури, надгробни и посветителни релефи, красиви керамични, бронзови и стъклени съдове, процъфтява златарското изкуство. Наред с традиционните божества се почитат и нови, сред които особено място заемат здравеносните богове Асклепий и Хигия. Към началото на III век са построени най-големите на Балканите и трети по големина в Европа топли бани – терми, с площ от 7000 кв. м. Запазените и до днес руини са с височина 14 м.
Появяват се и типично римски забавления – гладиаторски борби, а големите спортно-културни тържества носят вече името Дарзалеи в чест на Великия бог на Одесос Дарзалас. Градът сече собствени монети с образи на императорите и със своето име до средата на III век. В Археологическия музей на Варна са изложени великолепни образци на римското изкуство и култура, открити в Одесос и в неговите околности, както и най-голямата в България колекция от скулптурни надгробни плочи.
Източник: culturespace.bg
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
