От книгата на проф. д.и.н. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ „Дракула българската версия“, изд. „Маркет пул“, С., 2020 г., ще разберете че Влад Цепеш не само не е бил трансилвански граф, още по-малко вампир, но е пишел на български език и е бил български войвода.Истината и митовете около Дракула и вампирството,пресекли се в писателското въображение на един ирландец – в разговора на Валери ТОДОРОВ с известния наш учен – археолог.Влад Цепеш даже е бил умерено жесток по средновековните стандарти. „Българският“ прочит на историята на този талантлив владетел и военачалник не хвърля сянка върху общото минало на два съседни народа – България и Румъния, а по-скоро подсказва възможностите на „Дракула – туризма“, родил се от една балканска легенда и писателското въображение на един ирландец. С добавената магия на кинематографа и мощта на Холивуд.
Валери Тодоров: Проф. Овчаров, свързваме историята на Дракула повече с Румъния, въпреки че историята доказва българския произход на Влад Цепеш. Откъде идва това заблуждение толкова години?
-Бързам да поправя една грешка . С Румъния, да. Но с днешна Румъния. Румъния по времето на Дракула като държава не е съществувала. Румъния се създава като държава през през 1856 г. от сливането на двете княжества Влахия и Молдова. А е призната цели 20 години по-късно от високата порта след Руско-турската война. Това е било териториална придобивка заради участието на румънци в освободителната война за България. По времето на Дракула, това е 15 век, съществуват Влашкото княжество или воеводство, велики войводи, които са преки наследници на българските боляри на север от Дунав. Това са факти, които в историята са добре известни. Целият род Басараба, от който тръгват влашките войводи през 14 век, знае се точно бащата Тихомир или Токомир – както пише в някои извори. Това са български боляри, които са били назначени основно да пазят проходите в Карпатите. Има документи за това, например в обръщение към цар Иван Александър. Има запазена интересна грамота на един от влашките войводи от 14 век, в която един от войводите се оплаква, че ванаджите, т.е. митничарите на Иван Александър много крадат от митото и се обръща към царя да се краде така, че да бъде по-справедливо на границите. Това са неща, които са съществували през 14 век. С падането на България под османска власт става така че Влашкото воеводство и Молдовското, което е малко по на изток и североизток, стават самостоятелни. По някакво чудо те успяват да съхранят своята независимост. Те са васали на султана, разбира се, но запазват относителна независимост. И излъчват такива велики владетели като Дракула – Влад Трети Цепеш. Това е прякор, с който се славел, заради набиването на кол. Но веднага трябва да се каже, че неговата жестокост не идва от някакъв садизъм, а това е било разпространено средновековно наказание. Впрочем, набиването на кол е било измислено от аизатците. Идва с турците на Балканите. Друг войвода, от малко по-късен период, е Михаил Храбри. Той така се подписвал, въпреки че сега го наричат Михай Витязу, но има грамота, че той се е подписвал като Михаил, в Христа бога верен войвода на Влахия. Досещате се на какъв език.
Имаме много такива примери, има запазени около 400 грамоти от онова време, не само на влашките войводи, разбира се, в които има страшно много необългаризми. Т.е. езикът е един много чист, хубав български език за онова време, който се отдалечил от средновековния език и ни показва развитието на българския език в периода от 15 – 16 век. Румънските историци много често казват, добре де, не е влашки език, но е църковнославянски. Ние много добре знаем, че църковнославянски е измислено понятие от руснаците, за да могат да омаловажат старобългарския език. Църковнославянският е едва ли не един мъртъв език, на който се пишат само документите, докато хората си говорят някакъв друг език. Във всички грамоти, които виждаме, това е констатация, направена от един голям руски учен – Самуил Бернщайн, са навлезли много неща от бита. Няма нищо общо с църквата. Не знам дали мога да си позволя да разкажа нещо, защото е нестандартно, но в грамота на един голям войвода с името Иван Александър, той живее по-късно, но е кръстен на царя, в една негова грамота против лъжците, се казва. „Който лъже да му е..е пес жена му и дъщеря му“. С това завършва грамотата. Както виждаме, това не може да бъде църковен език. Неслучайно езикът на молдовските и влашките войводи, особено на влашките, при молдовските има малко влияние от руския и руските княжества отгоре, служи за установяването на този среднобългарски преминаващ в новобългарски език.
В.Т. Какво се случва на тази територия по времето на Влад Цепеш. Чия тя, как се създава румънската държава? Говори се за арумъни, цинцари, Всъщност ка се формира Румъния като държава, какво се случва? Изчезват част от народите на тази територия…
– Не е лесен този въпрос. Факт е, че това са земи, които също много често са били опустошавани от варварските нашествия. И не само през 4 – 6-ти век, но и по-късно. Съответно, понеже турскят удар идва от юг, те остават донякъде защитени от Дунав. Донякъде обаче, защото през 15-ти, особено през 16-ти век те са в непрекъсната война. От една страна ги натиска силната унгарска държава, от другата – османското нашествие. Името на Влад Трети Цепеш – Дракула, идва не от митовете за негови престъпления или жестокост, а от Ордена на дракона, създаден от германския император Сигизмунд в началото на 15-ти век именно за борба с османското нашествие. Бащата на Влад Трети Цепеш – Влад Втори, участва в този орден и оттам идва прякорът Дракона, ракула, който се прехвърля на неговите наследници. Мисълта ми е че през този период османците буквално навлизат с политически интриги във Влашкия двор – сменят един войвода, слагат друг. Малко са тези, които си позволяват да се опълчат срещу османците и Влад Трети Цепеш е един от тях. Мога да кажа, че той е един от последователните борци с османците и в края на краищата животът му завършва по трагичен начин. Той е убит и радостта на султана е била толкова голяма, че той накарал да му одерат кожата, да я напълнят със слама и да я разнасят из градовете на османската империя.
В.Т. В книгата си Вие се опитвате да отговорите на въпроса имало ли е вампири…
– Всички свързват Дракула с вампирите. Сега повечето хора знаят, че това се дължи на една нелепа случайност. Става дума за романа на ирландеца Брам Стокър, който през 1897 г. издава поредния си готически роман. Между другото, той на времето си няма особен успех. Това е модата на 17-ти век. Но по-късно, когато се появява кинематографът, Дракула става един от любимите филмови персонажи. В романа Дракула е описан като трансилвански княз. Между другото, той е влашки оттам е трансилвански княз. Да, има малко истина, той е роден в Трансилвания, защото баща му тогава е бил там пограничен командващ. Но реално той се бори винаги за властта във Влахия, не в Трансилвания. Това е област малко по на север от Влахия. А вампирството, измислено от Брам Стокър, става отличителна черта в представата за Влад Цепеш, по-късно се развива Дракула туризмът. Затова аз в книгата си казвам, той може днес да се използва и от българи, и то румънци, без да се караме помежду си.
Впрочем, Дракула освен че е говорел на български език, често е пребивавал на български територии на юг от Дунав. Така че можем заедно са се опрем на този исторически герой.
В.Т. Иначе казано, исторически не знаем каква кръв е пил повече – българска или румънска…
– Що се отнася до т.нар. вампири, има цяла глава в книгата на тази тема. Има такива погребения. Аз лично съм откривал няколко. Естествено, много шум с вдигна около“вампира“ от Созопол, който особено силно разгласи покойният проф. Божидар Димитров, със забит в сърдечната област палешник – върхът на ралото. Аз намерих такъв на Перперикон. Има и други подобни погребения. Има и много начини за противодействие срещу вампирясване. Това го има в психологията на балканските народи – и ние, и власите, сърбите. Има го и в Ирландия, Полша. Тава е страхът на роднините човекът след смъртта си да не се превърне във вампир. Вампир е един от термините, с които са наричали тези същества. Главно в християнстовото, когато човекът е загинал от необичайна смърт – дали на война не му е намерено тялото или от мистериозна смърт. И за да не вампиряса, се извършват един куп обряди, които впрочем ние и днес извършваме. Всички обряди, които се правят до 40-я ден, хората не го знаят, са против вампирясване. Известни са такива случаи, особено в Средновековието, има запазени, има описани в книга случаи и в България, и в Румъния. Нещата са много драстични. Забиването на такъв железен предмет в тялото, в книгата на Стокър е кол, и с прочутия чесън… А има даже случаи, описани в съдебната практика. В Румъния преди 30 – 40 години едно цяло семейство е осъдено, защото изкопават гроба на техен роднина, за когото предполагат, че е вампир, изтръгват сърцето му, изгарят го, правят елексир от пепелта и го пият, за да не допуснат вампирясване. Вярата във вампирството съществува, но се получава голяма каша в представите за него, защото ирландецът Брам Стокър пренася тази ситуация на Балканите, които не познава. Западният читател възприема именно драконовската форма на Дракула като човек, който пие кръв. Макар че действието на романа му се развива във Великобритания, а не на Балканите.
В.Т. Да чакаме ли продължение на книгата…
– Вижте, такива книги са полезни, за да знаем и историята на съседните народи. Такъв е и въпросът за Северна Македония е свързан с история, която трябва да се знае. Тук не става дума да се заяждаме със съседите. Фактите трябва да се знаят. Както и в скандалите с Русия, с влиянето от България. Трябва да се знае че кирилицата е измислена тук, а не е руска писменост. Това са доста фронтове, на които ние трябва да отстояваме нашата истина. Това е и истината за българския език , за българската култура, която поради нещастното развитие ,заради петвековното турско робство сме забравили дори и самите ние.
В.Т. Впрочем, знае ли се откъде е дошъл сегашният румънски език?
– До голяма степен, като граматика, е латинска, на базата на вулгарния латински език. Пропуснах по-горе да кажа, че към 17 – 18-ти век се наблюдава едно слизане от планините на влашки елементи, арумъни и в надписите се вижда как постепенно българският език се измества от влашки език – на този език, който е с латински норми, но е един вулгарен латински език. Не е онзи прекрасен латински език на древността. Кирилицата обаче остава. Чак до 1856 г., когато е отменена с правителствено решение, когато се създава Румъния и се минава на латиницата. Така че тези влияния се запазват до късно. Що се отнася до фонетичния багаж, някои казват че до 50 % от думите в румънския език имат славянски корени. Знаете как свършват румънските филми – пише “свършит” – свърши. Между другото, тази латинизация, както и при македонсикия език, е вторична. От 1856 г. започва масова замяна на стари български думи и фонетичния багаж силно намалява. Но колкото и да намалява, пак е огромен. Между другото, интересно е желанието на румънците да се наричат румънци. Държавата се казва Романяска. Такова нещо се създава чак към 18 – 19-ти век като понятие. Напротив, в стария език румънец означава роб. По време на тези събития през 18 – 19-ти век той става романец. За да се прихване връзката с една гласна от римляните. Те не са знаели, че после и циганите ще се нарекат роми. И започва един процес на търсене на история. Той започва още в буржоазна Румъния, после при Чаушеску, на търсене на произход при даките…
Източник: obache.bg
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
