Автор: Ирина Кирилова
Ах, какъв сняг имаше на Рождество някога! Какъв бял, пухкав, красив сняг беше оня, който тате ринеше с лопатата, за да ми направи пътека да отида до кладенеца и да налея вода! Защото щяха да дойдат помагачи, прасето да изкарат на изринатата площадка, сламата да приготвят, за да го опърлят, а ние, децата да се въртим наоколо и да чакаме да ни повикат:
– Хайде, елате да лапнете от опърлената кожичка на прасето!
А кожичката вкусна, а дъхът истински, а въздухът – кристален, а радостта – божествена…
Боже, колко отдавна беше това време! Има ли нещо по- красиво от весели детски очи?
Има ли нещо по- сърдечно от топлината между хората, събрали се, за да посрещнат Рождество?
А днес Рождество е с друг вкус. Не с опърлената със слама кожичка, не с истинския дъх на свинско, не с бялата мас на филийката, поръсена със захар от захарно цвекло, не с вкусното свинско със зеле, а с промишлено произведени меса и зеленчуци.
А къде е радостта? В това, че се е загубило дете и ти го набиват в главата няколко пъти на ден? В това, че са загинали младежи и ти го казват три дни поред, в това, че някакви, които не са чели „Време разделно“ се
наричат с най- просташки думи в Народното събрание?
В това, че четири пъти на ден ти казват, че ще ти увеличат цената на електрическия ток от следващата година?
В това, че пратеници на средства за информация висят пред прокуратурата, сякаш ще видят Гео Милев или Йосиф Хербс – безследно изчезнали? Впрочем дали висящите знаят кои са тези двама най- видни интелектуалци в 1925 година?
Дали знаят, че Гео Милев е бил преводач на три езика по време на Първата световна война? Дали знаят, че Йосиф Хербс е издавал вестници и е бил съпруг на сестрата на Лора Каравелова – Виола, която след изчезването му от мъка е стигнала до психиатрична клиника?
Нищо не знаят. Тези в Народното събрание трябва да им дадат по една лопата, да ги пуснат в една кравеферма от 4 сутринта до 22 часа вечерта, та да видят как се изкарва храната, за която прекупвачите дават стотинки. В срамно време живеем. Време без интелигентност, без култура, без съвет и без морал.
А онова време, с дълбокия сняг – чист и кристален няма да се върне. Защото в небето има хиляди ракети, които разбиват дъждовните облаци, за да има долу на земята суша. Всеки знае , че като няма вода, няма да има треви и цветя, няма да има паша за животните, няма да има храна за животинския свят, а това значи, че няма да има храна и за нас. Това е тя –
техническата революция. Сега си дръжте телефоните, говорете си с децата си, които са далеч от вас, пишете на латиница, забравете ръкописните букви и трупайте култура! От къде ще я натрупате?
Филмите ли са човешки, игрите ли са човешки, любовта дори изгуби красотата си. Защото хората не си говорят, гледайки се в очите, а в камерата на телефона.
Защото всичко е обърнато. Защото бързането унищожи и живота ни и нас самите като хора.
А колко малко е нужно! Една добра дума на човека, който е самотен, една прегръдка за този, който никога не е погален, един хляб на бедняк, едно помилване на пострадал, една молитва за здраве на умиращия, един огън за бездомника…
Това се иска срещу Рождество Христово!
Знам, че това са само мои пожелания. Знам, че богаташите ще хукнат по топлите страни да си харчат парите, знам, че бездушните ще се надсмиват над моите пожелания, знам, че добрите ще плачат, когато ги четат, знам, че моята интелигентност все още е ценена, но знам, че някои хора ще забравят за мен на Рождество. Ще ми е мъчно особено за тези, за които съм направила много, за които съм давала от себе си всичко, за да успяват те в живота. Но знам, че в тази нощ, в този ден Господ отгоре всичко вижда и всичко чува.
И в бъдеще ще връща – на добрите ДОБРО, на неблагодарните – това, КОЕТО НЕ СА ОЧАКВАЛИ.
Започнах с оня незабравим вкус на опърлената кожичка на прасето на Рождество и ще завърша с вкуса на целувката по детските бузки. Нека всеки да има щастието около себе си да има дечица на Рождество с две топли ръчички, с две големи очички и една красива устичка да каже: ЧЕСТИТА КОЛЕДА! Аз имам това щастие!
Прегръщам всички читатели с обич: Ирина Кирилова
