Ирина Кирилова- журналистка
Великите нации пишат своите автобиографии в три ръкописа –
книгата на делата им, книгата на словата им и книгата на
изкуството им. Не можем да разберем нито една от тези книги,
ако не прочетем и другите две, но единствената, която заслужава
доверие, е последната.
България запълва своята книга на делата в продължение на
повече от 1300 години. Която и страница да отворим, все ще
намерим поводи за гордост. Ще виждаме оня прабългарски хан
Аспарух, пръв владетел на славяно – българската държава, ще се
прекланяме пред подвизите на Крум, създал законодателни
разпоредби, на Симеон велики – образован, дипломат, отворил
врати за просветителство, на Калоян, получил от Инокентий трети
титлата КРАЛ и цар Иван Асен втори, извел Втората българска
държава до най- великото си могъщество, ще плачем в деня на
обесването на Васил Левски, ще стоим прави в деня на Христо
Ботьов – 2 юни, ще падаме на колене на Трети март – денят на
освобождението ни от турско робство и ще пеем националния
химн в деня на нашата независимост.
А отворим ли книгата на словата, ще се захласнем от имена, с
които може да се гордее всяка нация. Един дипломат,
интелектуалец и създател на славянската писменост още в
девети век – Константин Кирил философ, един княз – Борис
първи, оня пръв български реформатор, покръстил българите,
създал автономия на българската църква и осигурил на
учениците на Кирил и Методий условия за разпространение на
българската писменост, един монах – Паисий Хилендарски със
своята „История славяно-българская”, с която започва модерната
българска литература и историография, един доктор от началото
на IXX – ти век – д-р Петър Берон – авторът на „Рибния буквар”,
който събира знания по философия, медицина, химия, физика,
математика, астрономия в Букурещ, Хайделберг и Мюнхен и още:
Христо Ботьов и Захари Стоянов, Иван Вазов и Алеко
Константинов, Елин Пелин и Йордан Йовков, Пейо Яворов и
Димчо Дебелянов, Симеон Радев и Боян Пенев, Димитър Талев и
Димитър Димов, Емилиян Станев, Йордан Радичков и Антон
Дончев – безкрайно много творци на словата.
И остава да отворим книгата на изкуството, за да видим образа
на Захари Зограф, оня възрожденски художник и иконописец,
оставил за нас стенописите си в манастирите Рилския,
Преображенския ,Троянския, Бачковския, в пловдивската църква
„Св. Константин и Елена”, в старинен храм на Света гора…Ще се
потопим в красотата на мадоните на Владимир Димитров –
Майстора, ще влезем в художествената галерия „Златю
Бояджиев”в Пловдив, за да се докоснем до гениалността, ще
застанем пред иконостаса в „Рилския” манастир, за да разберем
виталността на един дърворезбар, ще се потопим в гласа на
Борис Христов, Райна Кабаиванска, ще се прекръстим в храм-
паметника на село Шипка и ще се възхитим на песнопенията на
първия български композитор – Йаон Кукузел. Накрая ще зареем
погледа си в пъстроцветните български носии, красиви като
българската земя.
И след като сме прочели и трите ръкописа на биографията на
българската нация, ние ще разберем, че няма народ в света,
който да има определен ден, за да тачи своите будители. И в този
ден – първи ноември е редно да поздравим всички, които са
работили за съхраняването на историята, които са писали,
рисували, пели и танцували, за да разнасят изкуството на
българина по света, които всеки ден будят хората със знания и
слова, за да има повече светлина и биографията ни да става все
по – пълна.
В ден като първия на ноември, ние трябва да намерим
упование в себе си. Защото липсата на упование убива
цивилизацията. Ние можем да се самоунищожим не само с
бомби, а и с цинизъм и безверие.
Да отгръщаме по- често българската книга на делата, книгата
на словата и книгата на изкуството ни, за да ставаме по- добри!
Защото добрите хора имат убеждения, а убежденията могат да
ни превърнат в будители.
Ирина Кирилова за „Тракийски Свят“
