Интервю на журналистката Ирина Кирилова
Винаги, когато слушам Илия Ангелов, си представям песента „Ключ от чужда стая“, която получи „Златен Орфей“ през 1995 година. Връщам се в онези времена, когато светът беше добър, дисциплиниран и подреден.
Едно, обаче е останало същото – любовта винаги идва в неподходящо време. Но важното е човек да я изживее, защото няма да знае какво е радост, мъка, тревога, щастие, горчилка – все характерни черти на любовта.
А Илия Ангелов си го представям с акордеон, едно момче на шест годинки, което вместо да играе на народна топка, отива в музикалната школа. Затова и така започвам.
– Къде е г-н Ангелов акордеона, с който започнаха Вашите първи стъпки към музикалното изкуство?
– Първият акордеон, който са ми купили моите родители, е съвсем малък. Наскоро моята сестра ми каза, че е някъде при нея. Помолих я да го намери и да ми го даде и той влезе в снимките на песента ми „Бащина земя.“ Истинският акордеон „Велмайстер“ 48 баса, с който ходих на уроци през годините, му изгубих следите.
– Първите учители никога не се забравят. Учили са Ви да свирите, а някой учител зае ли се да Ви показва вокално майсторство? Питам Ви, защото не сте бил студент в Българската музикална консерватория.
– Ако питате дали съм вземал уроци по пеене, трябва да си призная, че никога не съм вземал. Обичам да казвам, че моите учители са „Бийтълс“, Стиви Уондърс, Пол Роджърс, Дейвид Ковърдейл и така нататък… Учил съм се от тях, като съм пял техните песни. За да не останете с погрешно впечатление, ще кажа, че съм пял и много песни на български певци. Пял сам всички известни песни за времето.
– Ще Ви върна към казармата. Тогава имаше прегледи на художествената самодейност и Вашите командири сигурно са били горди да представяте поделението с Вашите песни. Това помагаше ли Ви по-леко да минават войнишките дни?
– Бях радист в по-специални войски и там не се допускаше да има свободни изяви. Когато бяхме група „Лазури“ към Младежкия дом в град Пазарджик, ходехме по така наречените прегледи на художествената самодейност и да, печелихме награди.
– „Траки“ – така се нарича първата група, с която пеете и в радио София правите първия си запис. Роден сте в Пазарджик, в Тракия. Но как от акордеона преминахте в музикалната група „Стандарт“ да свирите на бас-китара?
– След казармата започнах да свиря в различни формации в ресторантите на Пазарджик и окръга. Когато добих достатъчно опит, събрахме се млади момчета и основахме група „Траки“. Тя се разпадна в началото на 1981 година и аз започнах като бас- китарист с група „Стандарт“ в София.
– Казвал ли Ви е композиторът Митко Щерев как е научил за Вас, та е хукнал да Ви потърси и да Ви покани в „Диана Експрес“ през 1981 година?
– През 1980 година, когато група „Траки“ свиреше в ресторанта на комплекс „Орбита“ в град Батак, тогавашният барабанист на „Диана Експрес“ е доведен специално от негова приятелка да чуе групата. След време той си спомня за певеца с високия глас, който е чул, и казва на Митко: „Това е човекът“. Разпитват къде съм в момента и пристигат в ресторанта на град Правец. Именно там получих предложението да започна с „Диана Експрес“.
– Вие сте тенор. Пеете фалцет. Опитвали ли сте някога да пеете арии?
– Аз съм средно между лиричен и дискант тенор. Единственото произведение от друг жанр беше серенада от Шуберт при кандидатстването ми в естрадния отдел на консерваторията. Не ме приеха и добре направиха. Не обичам някой да ме вкарва в калъп. Музиката е Вселена и всеки трябва да изрази себе си в нея.
– Ако не бяхте изпели „Молитва за дъжд“, „Наследство“ „Северина“, „Блус за двама“, „Утре“… щяхте ли да бъдете толкова популярен?
– Това никой не може да предвиди.
– Приятно ли Ви е, когато гледате филм и там звучи музика, изпята от Вас? Имам предвид филма „Скъпа моя, скъпи мой!“
– Песента „Скъпа моя, скъпи мой“ стана много популярна не заради филма, а заради самата песен и успешното съчетание на тембрите ни с Милица. С нея се запознахме на самия запис в „Балкантон“. Това се казва съдба. И двамата бяхме много, много млади!
– Имате турнета в Лаос, в Камбоджа, във Виетнам, в Скандинавските страни и в държави в Европа, но не е ли най-мило на душата Ви да пеете на българска сцена?
– Когато пееш на хора, които разбират всяка дума, усещането, че песента им харесва е незаменимо. В чужбина е съвсем друго, там пеехме световни хитове и хората се забавляват. Пак е приятно, но по друг начин.
– Да получиш награда за принос в изкуството и културата на град като Пазарджик е голямо признание. Как се отблагодарявате на съгражданите си?
– Преди девет години на шестдесетата си годишнина направих концерт в спортната зала на Пазарджик. Имам голямо желание догодина да го направя пак, само живот и здраве да е!
– Имате още награда за хит на годината, за песен на годината от Музикална борса, за авторска песен. Коя награда Ви е най- скъпа? Може би, когато „Ключ от чужда стая“ взе наградата на „Златния Орфей“ и стана след това песен на годината Вие бяхте най- щастлив? А може би, когато песен на годината стана „Не плачи за мен, България“?
– Наградите са признание, но не са най-важното. За един музикант е важно какво харесват хората сега и след години. С песента „Ключ от чужда стая“ показах на хората, че освен да свиря на китара и да пея, мога да пиша песни.
– Колко песни е написал Митко Щерев за Вас?
– Като певец на „Диана Експрес“ участвам в шест албума. Моите авторски албуми също са шест. Песните, които съм написал, отдавна преминаха сто. В това число влизат и песните, които съм писал за други певци: Лили Иванова, дует „Ритон“, Богдан Томов, Роси Ганева, Бойка Дангова , Илиан Михов и други. Миналата година с моята съпруга Таня Бойчева издадохме диск с детски песни. Стиховете на Таня са прекрасни и песните с удоволствие се слушат и от възрастни хора. Щастлив съм, че песента, която дадохме тази година с Таня на дует „Ритон“– „И ден и нощ“, се приема изключително добре.
– Композиторът или певецът правят една песен да е вечна?
– Песните могат да бъдат различни и за това значението на компонентите, съставящи песента – музика, текст, аранжимент и изпълнение, имат различно значение. При една песен за танцуване текстът може да е от две фрази, но песен за слушане трябва да има добър текст и добро изпълнение.
– Къде могат да Ви видят хората, ако не сте на сцената? Да бягате в някоя градина, да рисувате или да ремонтирате колата си сам?
– Някога тренирах лека атлетика, така че спортсмена в мен още живее. Обичам да карам колело и да се разхождам, като разходката съчетавам с пазаруване в по-далечни магазини. С Таня обичаме природата, така че често ходим да подишаме чист въздух и да се наслаждаваме на прекрасните гледки на българските гори.
– Имате ли намерение да правите изложба на нарисуваното от Вас?
– Скоро ще бъде готова автобиографичната ми книга и в нея ще разберете повече интересни неща за живота ми. Прочел съм повече от двадесет автобиографии на световни музиканти и едно от интересните неща, които установих е, че повечето музиканти рисуват. Пол Стенли от „Кис“ казва, че е продал картини за повече от петдесет хиляди долара. Известно е, че Джон Ленън, Ерик Клептън и други също са рисували. Аз навремето рисувах, но сега не остава време.
– Къде Ви предстоят концерти, г-н Ангелов?
– Тази година пътувахме заедно с различни певци на турнето „С обич и песен“, организирано от Евгени Боянов. Освен това участваме в концерти на празници на градове. С песента си „Ще ме вкараш в грях“ участвах на фестивала „Бургас и морето“, а с Таня представихме песента на Борислав Мирчев „Сътвори ме“ на фестивала „София пее“.
– Ще участвате в благотворителен концерт на поета Бисер Бойчев в Шивачево на 24 октомври 2024 година. Милостив човек ли сте?
– Целият ми живот е изпълнен с музика и това ме прави щастлив, особено когато видя, че хората харесват това, което правя. Знаете, че който пее, зло не мисли!
– Благодаря! Желая Ви здраве, удоволствие от това, което правите, и вяра, която винаги ни помага да бъдем по- добри!
Илия Ангелов ще представи своя нов албум „Бащина земя“ в град Шивачево в голямата зала на читалище „Просвета 1898“ на 24 октомври. Навършват се 40 години от обявяването на Шивачево за град и това е повод съпругата на Илия Ангелов – Таня Бойчева да представи стихосбирката си „Полет“.
Събитието на семейството е под наслов: „Поезията, музиката, любовта“.
Ирина Кирилова с Илия Ангелов за „Тракийски Свят“
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
