Трябва да желаете свобода. Робърт Адамс
16 януари 1992 г.
Един търсещ човек се обърна към мъдреца и му зададе въпрос:
– Учителю, виждали ли сте Бог?
Мъдрецът го попита:
– Защо искаш да знаеш?
Търсещият отговори:
– Ако сте виждали Бог, тогава можете да ми дадете неговото явяване. Нека и аз го видя.
Мъдрецът каза:
– Преди да ти дам явяването на Бог, трябва да те представя на него. Кажи ми, моля, кой си ти.
Търсещият наду се и каза:
– Аз съм Джон Браун.
Но мъдрецът го попита отново:
– Джон Браун е името, което са ти дали при раждането. Кажи ми, кой си ти наистина? Кой си ти?
На това търсещият отговори:
– Казах ви, че съм Джон Браун. Аз съм католик.
Мъдрецът се засмя:
– Това е твоето име и религия. Те са ти дадени при раждането. Ти не си това. Кажи ми, кой си.
Търсещият беше изумен и каза:
– Аз съм архитект.
Мъдрецът отново се засмя:
– Ти си учил за архитект, това е твоята професия. Но искам да ми кажеш точно сега кой си, за да мога да ти дам явяването на Бог.
Търсещият се разтревожи и каза:
– Аз… аз съм мъж.
И отново мъдрецът се засмя:
– Това е очевидно, но това е твоят пол. Кой си ти наистина? Кой си? Кажи ми.
Сега търсещият беше напълно объркан. Той заплака и каза:
– Аз съм човешко същество, част от човешката раса.
Мъдрецът се засмя отново и каза:
– Това е твоята раса.
Той погледна търсещия с голямо съчувствие и реши да му даде наставление:
– Ти знаеш толкова малко за това кой си. Как можеш тогава да знаеш кой е Бог? Първо познай себе си, открий кой си. Тогава няма да ти се налага да молиш някой да ти даде явяването на Бог. Ти сам ще го познаеш.
Същото важи и за нас. Опитваме се да премахнем външните обстоятелства от живота си. Правим голяма грешка. Човек се разболява и търси външни начини за изцеление, но ако погледне навътре в себе си, ще осъзнае, че истинското Аз, което той е, не може да се разболее. Истинското Аз е абсолютната реалност. То е навсякъде и в него няма място за болест. Съществува само Бог.
Същото се случва с човек, който изпитва страх, разочарование или гняв. Той отива при психиатри, прави всичко възможно да премахне тези обстоятелства. Това е трудно. Но ако погледне навътре в себе си, ще открие истинското Аз.
Истинското Аз е чисто и неопетнено. В истинското Аз няма гняв. Истинското Аз е напълно свободно и в него няма болка. В реалността няма проблеми, проблемът съществува само в състоянието на сън, в убеждението, че ти си човешко същество, че ти си тялото. Докато се идентифицираш с това състояние, ще възникват трудности.
Когато започнеш да гледаш навътре и спреш да търсиш навън, ще откриеш, че всички отговори, които търсиш, се намират вътре в теб. Там са истината, щастието и покоят.
Ние винаги търсим тези неща отвън, но светът не може да ти даде покой. Светът не може да ти даде щастие. Покой и щастие са твоята истинска природа. Ти вече си това. Как можеш да го откриеш? Обръщайки се навътре, ще разбереш своята реална природа, пробуждайки се към истинското Аз.
Но за повечето хора този път изглежда труден. Те продължават да търсят отвън, продължавайки да се тревожат и да се оглеждат наоколо. Запомни, че ако се откажеш от външното, то ще се върне отново и отново. Независимо колко пъти премахнеш външните обстоятелства, те ще се появят отново в друга форма. Това е като тумор, който се премахва, но се връща на друго място.
Идеята не е да премахнеш външните обстоятелства, а да познаеш истината за себе си, да разбереш кой си. Как да направиш това? Въпросът е за кого са възникнали тези обстоятелства. Трябва да изследваш себе си.
На тази земя няма нито едно човешко същество, което наистина може да ти помогне. Самореализираните мъдреци могат да ти покажат пътя, но трябва да го извървиш сам.
Започваш да се интересуваш от тези въпроси само когато светът те наранява и разочарова. Жалко е, че когато светът ти показва добрата си страна, не се замисляш за това. Но махалото ще се залюлее назад. Не се заблуждавай, че можеш винаги да имаш само доброто. Всичко в света е променливо. Няма да бъдеш винаги болен, беден или ограничен, както няма да бъдеш винаги здрав и богат.
Махалото се люлее в двете посоки. Но хората се надяват да подобрят живота си. Това е илюзия. Ти приемаш света твърде сериозно.