Интервю на журналистката Ирина Кирилова
Професор д-р инж. Божидар Янев – преподавател в университета
„Колумбия“ в Ню Йорк е един от най- големите познавачи на мостовете по
света. Отговарял 30 години за инспекцията на 800 моста в Ню Йорк, той е
видял уникални творения на проектантската, инженерната и строителна
мисъл от различни векове, в различни държави. След като прочетох
книгата му „Конструктивният поглед“, илюстрирана със стотици снимки,
фотографирани от него, разбрах, че ако има някой, който да вижда
детайли, незабелязани от минаващите по мостовете, това е проф. Янев.
– Проф. Янев, защо търсите сравнение между мостовете и
катедралите? Заради вечността, в която те остават, или заради
антагонизма между шум и тишина?
– Погледнато „от отгоре надолу“, ако възможните взаимоотношения се
свеждат до противоречие, кооперация, конкуренция и конфликт, то
първите две могат да се интегрират конструктивно, а вторите две водят до
разрушение. Така шум и тишина могат да си противоречат и
конструктивно, или да се унищожават конфликтно. Мостовете и
катедралите вътрешно постигат това и взаимно се допълват. Мост се строи
от две познати страни, катедрала се изгражда към нещо невидимо. Едните
ни служат за да бързаме, другите – за да се спираме.
– Разкрийте, моля Ви, приликата и контрастите между мостовете и
катедралите! Дали не е заради конструкцията им? Защото конструкцията
на мостовете е спойката между движението и дъното, а конструкцията на
катедралите е съчетание между тишина и възвисяване. Имали сте
възможност да видите много мостове по света и в тях, както и в
базиликите откривате сводове, арки и спирали. Като имам предвид
откритата преди години базилика в Пловдив с уникална римска мозайка,
мъча се да си представя нейния свод и арката ѝ. Вероятно са били
фантастични. При мостовете предназначението на сводовете, арките и
спиралите е свързано със сигурност и дълговечност. Как се постига тя?
– Погледнато „отдолу нагоре“, от конструктивна гледна точка, в мостове
и катедрали от древността до днес се проявяват най-силните таланти, най-
смелите решения и най-възхитителните резултати, защото за тези
приложения те са били най-търсените. А материалите са наложили
формата. Сводовете и арките най-ефектно използват камък и тухли, още от
римските аквадукти, Пантеона и „Света София“. Когато целта е
комуникация, формата се усложнява. Ако се цели само гробница, плътна
пирамида е достатъчна. Ако целта е публичен музей – пирамидата трябва
да е куха и прозрачна – 5,000 години еволюция.
– Вие сте се катерили по мостовете, за да правите уникални снимки.
Затова и книгата Ви е толкова интересна. Пишете, че „ инспекторът търси
нетрайното зад вечната форма на паметника и постоянното зад
временната функция на съоръжението.“ Хайде да разшифроваме тази
Ваша мисъл!
– Няма шифър, всичко се вижда, но трябва да се погледне. Снимките
ми показват елегантен каменен свод на катедралата Кингс Чапел в
Кеймбридж, но над него, дискретно, има прозаичен дървен покрив с
оловна обшивка. Между двете има пространство, в което моят домакин
(професор там) не беше влизал. Отвътре за пръв път (за него) измерихме
дебелината на каменния свод. Виждаме куполите на „Св. Петър“ в Рим и
„Св. Павел“ в Лондон, но тези от вътре и отвън не са същите. Инспекторът
иска да знае какво има между тях, а е доста сложна дървена конструкция.
Снимаме пропаднали пътни платна на мостове (за съжаление често), но
стоманената носеща конструкция може да има още много „полезен“
живот, ако ѝ се даде шанс. А може и да няма.
– Според Вас кулите са вертикални мостове, устремени към небето.
Колко кули трябва да има един мост? Това от дължината му ли зависи, от
проекта ли, или от това дали е за камиони, за коли, за пешеходци?
– Кулите на мостовете са по-скоро устремени към земята. И мостът, като
всичко, трябва да стъпи на здрав терен. Колкото е по-дълъг отворът му,
толкова по-малко стъпки използва. Проектантът трябва да избира – повече
дължина, или повече опори – според наличните възможности да ги
построи.
– Да влезем в Китай! В Шанхай кулата Джин Мао е 421 метра, а до нея
е Световният търговски център, висок 492 м. Разкажете за все виждащото
око на мъдростта!
– А до тях Шангхай Тауър – 621 м. Там решението е много оригинално.
На върха имат нужда от 1,000 тонен амортесьор, който да регулира
люлеенето на кулата от вятъра. Представлява маса, окачена на (мисля) 18
кабела и върху нея е монтирана тази скулптура, като махало. Функцията
придобива атрактивна форма. А лекото люлеене дори се вижда.
– Как се правят висящите мостове като имам предвид, че на виадукта
Мийо има седем кули и най- високата е 342 м?
– Мийо е вантов мост. Там решението е оригинално, защото
стандартните вантови мостове бяха с по една или две кули. Йорг Шлайх
построи в Хонг Конг един с три, смел, но и малко измъчен. Мишел
Вирложю дълго разработваше идеята за много-отворен вантов мост.
Запознахме се, когато преведох на английски първата му статия по въпроса
и го поканих да я представи във Вашингтон. През 2004 година други
французи откриха Рион – Антирион в Гърция с четири кули, а той и лорд
Норман Фостър проектираха Мийо със седем кули. Целта беше да се
премости цялата долина и да и се спести тежкия трафик. Китайците
веднага възприеха.
– Била съм в Санкт Петербург и знам, че има 342 моста над река Нева и
каналите. Дванадесет от тях се отварят. Видяла съм как се отваря
„Благовещенският“ мост, построен в средата на ХIX век, за да минат
параходите. Това само с хидравлична система ли може да стане?
– Електромотори не подхождат за такъв супер-тежък мост.
Наблюдателите не виждат огромните контратежести, които балансират
под земята теглото на пътната конструкция, за да облекчат ротацията на
пътното платно.
– Сега отиваме в Париж. Над Сена има 37 моста. Всеки от тях е
различен и е граден по различно време. Но, когато хората отидат в Париж,
говорят преди всичко за Айфеловата кула, открита през 1899 година.
Инженер и архитект Гюстав Айфел проектирал и ръководил строежа ѝ, в
който са вложени 18 хиляди парчета ковано желязо. Вие сте бил там не
веднъж, но изминавали ли сте 1710 – те стъпала, за да стигнете до тайната
стая, проектирана от Айфел само за отбрани гости?
– Стаята сега е атракция с кукли, представляващи Айфел и неговия гост
Томас Едисън. Но там имах един от най-досадните фотографски провали.
Инженер от Société Eiffel ме покани на върха на кулата (много над
туристическите платформи), където той трябваше да планира монтажа на
нови 16 м антена. Първо ми показа подземието, където има 16-метров
цилиндър за най-долния хидравличен асансьор. После от самия връх
слязохме по стълбите по изгрев слънце. Имаше и бояджии по
конструкцията, един ми махна, докато си палеше цигарата, яхнал греда на
200 м над земята. Направих два филма уникални снимки и обещах да
споделя с колегата. Обективът не е работил. Нищо. Колкото и да снимам
кулата, никога няма да компенсирам тази загуба.
– Казвате за Златната Порта в Сан Франциско , че е шампион по
красота. Кое прави този мост така красив?
– Естествено не знам точно, но самият залив трябва да е имал някакъв
принос. Затова писах „Noblesse oblige“. Първоначалната идея на Джоузеф
Щраус е и грозна, и несъстоятелна. Намесват се най-големите специалисти
по висящи мостове – Чарлз Елис, Отмар Аман, Леон Моисееф, архитектът
Ървинг Мъроу внася елементът Арт Деко, избират „индустриално
червения“ цвят – и се получава шедьовърът, който сега изглежда като
неизбежен.
– Най- дългият висящ мост в света – „Чанаккале 1915“ свързва Европа с
Азия и пресича Дарданелите. Простира се на 2023 м. Това, че заеми за
построяването му са взети от Южна Корея, Франция, Германия, Италия,
Обединените арабски емирства, Кувейт, Китай, Великобритания, Дания,
Турция, показва колко скъп е този мост. Мен ме интересува как шестте
платна на висящия мост са само с две кули.
– По-скоро се протяга на 2023 м, около 70 м над водата. Кулите са
високи по 318 м. Ширината на протока налага ограничението от две кули,
както и рекордната дължина от 2023 м (рекордът на Акаши-Кайкио беше
1991 м). При тази дължина задачата е да се окачат шест платна, защото по-
малко не биха оправдали строежа, а и не са стабилни, а повече стават
много тежки. Продължават работи по мост в Месина, където отворът би
трябвало да е към 3 км, с пътни платна и влак – далеч извън познатите
мащаби.
– Проф. Янев, искам да се върнем в Ренесанса! Да минем по стария
мост във Флоренция, по Риалто във Венеция от XVI век и по Новия Мост от
1604 година в Париж! Кое е гениалното в тях?
– Според мен гениалното е, че са още с нас. Ние сме продукт на всички
поколения, които са построили и после са минали по тях, вродено ни е
чувството, че това е възможно, правено е от майстори и те задължават да
можем не по-малко. А докато ренесансовите майстори са интегрирали
Марк всички знания и умения на тогавашната наука и изкуство, в
сегашната пазарна икономика всички знаем все повече във все по-тесни
специалности. Така мостовете навремето са били продукт на таланти като
Никола Фичев, после проекти на инженери, а напоследък – концепции на
архитекти. Единици като швейцарецът Кристиан Мен, германецът Георг
Шлайх, испанецът Сантияго Калатрава, французинът Марк Мимрам,
японецът Шитоши Мики и австриецът Файхтингер се стараят да интегрират
тези специалности.
– И да завършим с подвижния мост над Харлем Ривър, който се
завърта около островче в средата на канала. Как става това?
– Такива по Харлем Ривър има шест, това са „суингърите“, които се
завъртат паралелно на канала около централно островче, за да освободят
навигацията. Работят на електричество, но при спешност има и начин да се
задвижат ръчно, дано не се наложи. Това е възможно, защото завъртането
около вертикална ос изисква много по-малко енергия от това около
хоризонтална ос или чисто повдигане. В това се състои ефикасността на
този тип подвижни мостове. Те са от преди 130 – 140 години, когато реката
е изглеждала прекалено широка за мостове на един отвор. Сега понасяме
всичките им главоболия, защото са исторически паметници. От Япония
идваха да ги изучават, защото имали много такива.
– Благодаря Ви за всичко, за което си приказвахме! Мостовете водят от
тук до там – казвате Вие. Бих искала като тръгнем от тук, да стигаме до
радостта и щастието там, от другия край на моста!
Професор Янев пред Ирина Кирилова за „Тракийски Свят“
