Ирина Кирилова в Изследователски център ТРАКАРТ
– Защо точно в ТРАКАРТ в центъра на Пловдив , на главната улица е тази
изложба?- питам Жорж Трак.
– Ние се намираме на едно удивително място. Самата сграда е паметник
на културата, районът, в който се намира Изследователският център е
свързан дълбоко с историята на града, защото се намираме и в центъра
на Античния стадион от римско време за 30 хиляди човека. Тук се
намират тези четири етажа с колекция, която проследява
цивилизационното развитие на света – от вкаменелости, които говорят
за живот от преди 100 милиона години, през културата на догоните,
през култура „Марица“, през античното стъкло, стигащо до Тракия и
Рим. Всичко това е среда, сред която тези уникални произведения на
изкуството, създавани от наши класици в изобразителното изкуство в
продължение на по- малко от 50-60 години, показват на нас –
художниците, че са били хора с качества и възможности в
изобразителното изкуство и са довели до съвършенство своя път.
Много е важно да се срещнем с началото – тогава, когато те са учили в
Художествена академия, когато са изучавали занаята и виждаме, че
който си е добър, той е бил добър и съвестен в пътя на обучение и пътя
на развитие и е бил последователен и методичен в това, което прави.
– Да кажем за читателите на сайта имената на някои художници и защо
точно те са подбрани, защото хиляди хора са завършили Художествена
академия!
– Тук има над 50 произведения. Няма да изреждам всички, но не мога да
не кажа Христо Явашев -Кристо с четири негови работи, както черно-
бели, така и цветни, от които се вижда, че от времето на следването си
е бил перфектен рисувач. Христо Явашев е явление в световната
култура и бих го наредил като творец и като автор сред петте най-
забележителни личности, свързани с изкуството на ХХ век. Интересното
е, че във випуска, в който той следва, са били Светлин Русев, Жоро
Слона.
– Георги Баев…
– Димитър Киров, което показва, че в това след военно време има голям
духовен подем, което е позволило на тези личности след съзнателна и
упорита работа да стигнат там, където малцина стигат.
– Как бяха подбрани произведенията за тази изложба?
– Те са от фонда на Академията. Аз като ги гледах, някой имаха номера
600, други 800, изключително богата колекция има там. Бяха подбрани
познати имена: Илия Бешков, Светлин Русев, Христо Явашев. Аз много
се радвам, че публиката може да види толкова работи на Явашев.
– Абсолютно, защото някои не познават рисуването му.
– Това е безценен принос в световното изкуство.
– Да и никой не може да повярва, докато не го види.
– Тук виждаме как един и същ модел е рисуван от различни гледни
точки от различни автори. Ето, в тази зала виждаме четири гледни
точки върху един и същ модел. Всичко това показва и допълва
естеството на колекцията. Моето лично желание е да може отново
след тези революционни пориви, които са обхващали тенденциозно
столетия назад обществото, и което е довело до там, че когато в някои
западно- европейски академии видят в представянето на всеки един
автор качествени и добри рисунки, са казвали: ти си заразен, ти не си
за нашата академия, при нас не е необходимо да рисуваш толкова
добре. За мен това е друг вид важна крайност – да кажеш на един
художник, че не е необходимо той да бъде такъв перфектен рисувач,
това е все едно да кажеш на един доктор, че не е необходимо да
разбира толкова от анатомия.
– Достъпа до тези картини от Художествената академия със стари връзки
ли са или с нови познанства?
– Аз се радвам, че в Пловдив в Изследователски
център ТРАКАРТ за първи път се представя тази изложба, но ще отиде в
София, в Бургас, ще пътува в различни градове на страната и смятам, че
това послание ще достигне до много млади хора, които имат
отношение към изобразителното изкуство.
– А знаят ли в тукашната Академия за музикално, танцово и
изобразително изкуство, за да посетят тази изложба?
– Те могат да дойдат, да направят открит урок, да се поговори на тази
тема. В нашата Академия в Пловдив има много добри преподаватели,
професионалисти и ще се обърнат към студентите, за да видят тук нещо
различно.
– Ако някой ви попита коя е любимата ви картина от тази изложба?
– Безспорно – работите на Явашев.
– Познавахте ли го лично?
– Имах един контакт с него на езерото „Изел“ в Италия. Тогава беше в
чудесно здраве и настроение и циркулираше непрекъснато между
неговите послания във водна среда и тогава имах епизодичен контакт с
него. Имаше страшно много хора, енергията бликаше отвсякъде. Аз се
оставих да бъда един от манифестиращите върху неговите пътеки хора,
и там можеше да се види как на една съща пътека е събран целия свят.
За мен този проект беше – среща на хората от цял свят с послание, че
се събрани в един път, който трябва заедно да извървим.
– Вие сте известен в Пловдив повече като художник или повече като
мениджър?
– Аз за себе си мога да кажа, че съм художник. Какво образоване имам и
какви допълнителни специализации ми се е наложило да защитавам,
то е, защото в тези променливи времена трябва да оцелявам и да
продължа да се занимавам с изкуство.
– Забелязвате ли хубавите жени, за да ги отразявате после на платно?
– Тази тема е интересна, защото жената е това, което допълва мъжа и
винаги нейното присъствие както в живота, така и в творчеството на
всеки един художник е неминуемо. Тя е част от съществуванието.
Любовта има това качество при мъжа, че той е многостранен,
преминава през различните възрасти с различни скорости, емоции и
необходимости. Ако мъжът е художник, той трябва във всяка една да
открие нещото, което е незаменимо, неповторимо.
– А загадъчното вижда ли се с окото на художника?
– Според очите. В пубертета те са едни, в друга възраст са други, в
зрялата възраст – трети, в последната възраст – съвсем други.
– Връщаме се на изложбата! До кога ще остане в Изследователски
център ТРАКАРТ?
– Един месец, до началото на октомври.
– И всичко, което е скътано в Художествената академия Жорж Трак е
измъкнал, за да го покаже насред главната на Пловдив?
– Инициирахме този проект, за да може да се проследи пътя на всеки
един творец. Ако той е съвестен като ученик, като студент, ако е
работлив като млад художник, той ще изкачи върховете на
националното и световно изобразително изкуство.
– В следващия салон сме, тук виждам още по- голяма красота.
А, мъжка фигура, гола в гръб!
– А оценката е само много добър.
– А това е много хубава рисунка!
– Това е перфектна рисунка на Никола Гюзелев, още една вижте! Това
потвърждава,че който е добър в едно, може да бъде добър в сто и
едно. Голям рисувач!
– И става прекрасен оперен певец!
– Виждате Иван Милев с един изпят акварел, който сякаш е положен на
прима виста с голяма лекота и с голяма чувственост. Тези творби са
изразителни със своята чувственост – Александър Поплилов, Никола
Кожухаров- откриваш чувства в тях.
– Благодаря за удоволствието да видя всичко това! За мен беше
щастливо изживяване и докосване до великото. С поклон към
българските творци си тръгвам!
Ирина Кирилова за „Тракийски Свят“
