Проф. Лозан Стоименов
Необходимост и същност на социално-икономическата
система /СИС/. Необходимостта се определя от обективния закон, че „отделният
индивид със своя потенциал от ресурси не е в състояние да си осигури условия
за преживяване“.Това принуждава индивидите да се сдружават в общности за
колективно създаване на условия за преживяване. Така от обективния закон
възникват поредица от следствия.
Следствие: Колективното създаване на условия изисква то да бъде организирано
и управлявано, за което е необходим проект. От това произтича изискването за
създаване на условия за проектиране. В хода на реализацията на този процес се
създават общи за всички индивиди кодове за обекти, процеси, отношения и
свойства съществуващи в обективната реалност или език на общността.
Същевременно, тези кодове започват да формират своите носители под вида на
мозъчна кора. Разположени в нея и освободени при кодирането от важни естествени
характеристики, те могат да се комбинират и свързват в огромен брой конструкции или
проекти, както в мозъка на отделния индивид, така и в рамките на дадената общност.
Предимството на хората пред останалия животински свят е в способността за
декодиране на тези проекти. Първоначално се представя кодираната версия в
текст и изображения, а след това се преминава към окончателно разкодиране и
проектът следва да се реализира в съответствие с обективните характеристики на
обектите, процесите, отношенията и свойствата на кодираните компоненти на проекта.
Като резултат се появяват несъществуващи в природата стомано -бетонови планини,
метални птици с огромни криле, летящи със скорости по-високи от тази на звука и
взривове, унищожаващи планини.
Проблемът, възникващ от това следствие е в разликите на потенциалите на
мозъците на различните индивиди за реализация на процеса проектиране. Това се
дължи на факта, че в едни случаи за осигуряване на условия за преживяване броят на
участниците и необходимите действия е малък, а в други е огромен. И за всеки случай,
за да бъде изработеният проект приложим и ефективен, се изисква съответен мозъчен
потенциал за проектиране. И доколкото няма никакви ограничения върху индивидуалните
мозъци да реализират случайни процеси с кодираната информация и така всеки мозък
да твори невероятен брой проекти за решаване на проблеми и създаване на условия за
преживяне – свое и на общността, то общественото пространство се появяват огромен
брой проекти за решаване на такъв брой проблеми. И сред тях – с особена значимост са
тези за организацията и управлението на СИС.
В действителност, това са субективни проекти за обективна реалност с различна
степен на тяхното съответствие с нея. Това създава сериозни проблеми при избора и
практическа реализация на конкретен проект за СИС. На лице са мащабни предпоставки
за съперничество между субективни проекти за СИС. В основата му са в крайна сметка
потребностите и интересите на авторите на субективните проекти.
Съперничеството в някакъв момент се разрешава с налагането за реализация на
конкретен субективен проект. Както показва историческата практика, поради
разминаването му с обективната реалност относно СИС, реализираната версия навлиза в
необратима криза и открива възможност за реализация на нов субективен проект. За
съжаление, Човечеството сега изживява тъкмо такъв момент. Впрочем, проект като такъв
според разпространената практика за форма и съдържание, няма. а се налагат правила,
без каквато и да е обосновка, със силата на обективни закони. При това те не се
свързват и систематизират в единна система, и което е по-важно – без да е ясно за какъв
реален обект или система се отнасят. Типичен пример е текстът в Чл.3, т.3 на Договора за
ЕС:
„Съюзът установява вътрешен пазар. Той работи за устойчивото развитие на
Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж и ценова стабилност,
силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост
и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на
околната среда. Той насърчава научния и техническия прогрес.“
„Силно конкурентната социална пазарна икономика“ – това е цялото съдържание на
представата за същността на налагания проект за СИС. Щом ще е силно конкурентна,
то се предвиждат процеси на състезания. Добре известно е, че всяко състезание е
сложна система, включваща право за участие, правила за състезателната дейност и
нейната оценка, съдийство и класиране, награди и пр. В текста понятието система е
пропуснато и е оставено по подразбиране икономика с прилагателното пазарна.
Другото определение социална е груба манипулация. Силната конкуренция означава
силно социално разслояване, което и има място в ЕС.
При такъв подход конкуренцията се извършва при пълен хаос на съперничеството,
без ограничение на участници, средства, методи, ресурси и цели. Всяко съперничество се
организира и управлява. В един нормален проект за СИС субектите на организация
и управление следва ясно да са определени. При липса на такъв проект хаосът в това
отношение е пълен и позволява за такива да се включват всякакви индивиди и
организирани общности, които да налагат свои правила, които им осигуряват привилегии
в съперничеството. За реализацията на такива възможности се налагат без каквато и
обосновка правила за организация и управление не на СИС, а на държавата. За
отбелязване е, умишленото пропускане на необходимостта и същността на държавата.
За да се поддържа това положение се избягва и препятства създаването на
систематизирано знание за СИС, което да се противопоставя на злоумишлените
манипулации. Пренос в това отношение имат и изтъкваните за лидери в предлагането на
прогресивни идеи за развитието на СИС. Това са философстващи юристи, чиито
аналитичен потенциал е явно значително под равнището, необходимо за боравене със
СИС като изключително сложна функционираща във времето система. Възхваляваният
марксизъм издиган до равнището на наука, по същество е идеология, в основата на
която е представата за СИС като състояща се от две подсистеми: експлоататори и
експлоатирани и в основата на развитието на СИС е класовата борба. Анализ на
обективните условия за формиране на СИС и за това разделение липсва. Такава
представа изключва анализ на необходимостта от СИС и фактът, че тя трябва да се
организира и управлява. От това би следвала необходимостта от изработване на
проекти за нейната организация и за нейното функциониране и промени в
бъдещето. От тук би възникнал проблемът за изпълнителите на тези проекти и техния
потенциал за изработването им. Този въпрос се решава манипулативно – партията на
експлоатираните начело с философстващите юристи.
Проектите, които те представят са повърхностни, пропускащи съществени
характеристики на СИС по отношение на състоянието на развитие на индивидуалните
потенциали за участие в процеса на колективно създаване на условия за преживяване, за
индивидуалните потребности и интереси. Без внимание са процесите на взимане решения
както по отношение на СИС като цяло, т.е. системно-стратегическите така и по
отношение на оперативно-технологическите, отнасящи се до осъществяване на
преките дейности по създаване на условията за преживяване. Особено острата
проблематика, свързана с разделението и специализацията на труда при създаване на
тези условия и разпределението на резултатите от колективното участие между
индивидите е отмината без внимание. В тази посока се стига до сложните проблеми на
справедливост, при съотношенията между приноса и резултатите от индивидуалното
участие в създаването и разпределянето им. Стихийно създадените същности: пазар и
пари за решаването на тези проблеми не са предмет на обективен анализ, което
позволява мащабно използване на манипулации изгодни за техните автори и налагани с
използването на насилие. И за неговото осъществяване се използват въоръжени
формирования, представяни като държава. Целта им била според едни да осигуряват
мирното съществуване на противоборстващите класи, а според други – да осигурят
диктатурата на едните над другите.
Що се отнася до най.важния проблем – изработването и приемането на решения
отнасящи се до организацията и управлението на СИС, той не е предмет на вниманието
на теорията и публичното обсъждане. Той се решава чрез системата на насилието. За
неговото прикриване като обективни изисквания се формулират манипулативни
твърдения и принципи, въобще противоречащи на изискванията за устойчивост на
системата и се оформят в съответни решения и документи като обективно необходими и
задължителни. Особено място сред тях заемат конституциите. За да не се ходи далеч,
е достатъчно да се прегледа Конституция 1991 г. на Република България.
Доколкото става дума за осигуряване на условия за преживяване чрез колективно
участие, то възниква проблем за неговото организиране и управление. Той поражда
поредица от проблеми и първият е споменатата по-горе необходимост от определяне на
субектите, който ще извършват тази дейност. Тя включва както изработването на проекти,
така решения по тях като съдържание, с последвани решения за тяхната реализация. За
да се осигури ефективна реализация, всяко решение изисква възможно най-пълно да
бъде съобразено с обективните обстоятелства и условия за неговата реализация. Това
изискване поражда необходимостта от осигуряване за всяко решение на изпълнители,
чиито потенциал да е в съответствие с неговата сложност и важността. Тази
необходимост грубо се пренебрегва и условия и правила за нейното спазване дори
не са предмет на обсъждане.
Самият факт на развитие на човечеството доказва, че този проблем е решаван
приемливо успешно. Очертават се две посоки: естествен отбор на лидери и
колективно решаване в рамките на общността живееща на определена жилищна
територия, на която се осъществява и колективното създаване на условията за
преживяване. Към това трябва да се добави, че исторически план е налице усложняване
на СИС, а заедно с това и на необходимите за нейното съществуване и функциониране
решения. И очевидно, и двата процеса се усложняват: мащабите на общностите
растат, а заедно с тях и мащабите и сложността на потребностите.Така в крайна
сметка се повишава значимостта на участие на индивидите и техни обединения в
изработването и приемането на решения, отнасящи се до СИС от всички мащабни
равнища. Естествено, от особена значимост са тези на държавно равнище. Всички те
образуват единна система за организация и управление на националната СИС. В
опит за нейното представяне като единен проект се отделя специално внимание в
отделен документ –Конституция.
Всъщност, този клас документи се заражда в миналото хилядолетие за
удовлетворяване на интересите на възникващата финансово-промишлена
буржоазия за завладяване на позиции в разработване, прилагане и реализация на
решения, който ѝ осигуряват привилегии за сметка на останалата част от
обществото. На смяна на групирането по местоживеене, където се удовлетворяват
преобладаващия брой потребности на индивидите, започва групиране по икономически и
технологически интереси независимо от местоживеенето.Така се появява
идеологическо разпределение на индивидите в рамките на голямата общност –
държава. В нейните рамки са и интересите на формиращите се групи, представлявани от
техни политически партии. Естествено е те радикално да се разминават с тези на
общностите по местоживеене.В допълнение трябва да се отбележи, че те се
разпростират в множество общности по местоживеене и така възниква необходимост от
тяхното обединяване в национална държава и формиране в нейните граници на
национална или държавна СИС. Така възникват проблемите с нейното организиране и
управление.
Очертават се два подхода за тяхното решаване с участие на заинтересованите
индивиди и техните общности: по местоживеене или по икономическо технологически
интереси, а за кратко по идеологически.
Световната капиталистическа олигархия отработи технология на колониално
заробване без пряко окупиране на територията и назначаване на собствени генерал-
губернатори. Вместо тях се формира местна икономико-политическа върхушка, която се
поддържа във властта при условие,че обслужва интересите на своите господари от
чужбина. За да изглежда всичко законно, да не излизат на преден план господарите се
налага конституционен строй или устройство с използване на идеологическия
подход. Тази технология не отмина и България и намери реализация в натрапената
Конституция 1991 г.
Подготовката за диктатура на организираната престъпност изискваше
обединяване на различните криминални формации в момента на разграждане на
системата установена след Девети септември 1944 г. Едни бяха от средите на
засегнатите от мероприятията на тази система срещу предишната система –
национализация, конфискация и пр. Други бяха сива икономика на социализма, а трети –
самата върхушка на държавната власт – номенклатурата. Естествено имаше и
индивиди с криминални наклонности, както и дисиденти на чуждестранна ясла. Всички
имаха общ интерес от очертаващото се разграбване на натрупаното обществено
богатство в процеса на т.н. „строителство на социализма“. Известна съпротива на
престъпната дейност бяха различни структури на обществено-държавен контрол с
участието в значителна степен на ОФ и други обществени организации. За да я
премахнат номенклатурата разтури ОФ, Комсомола профсъюзите и ЦКС. Така от една
страна отделните структури на организираната престъпност си устроиха „Кръгла маса“,
която да легитимира правото ѝ да създаде видимост на законност за установяване на
безнаказана и вечна диктатура над мнозинството от народа на България. За подкрепа
потърсиха йерархията на световната организирана престъпност, която очерта развитието
на България в посока на собствените ѝ интереси под формата на „Програмата Ран
–Ът“
В едър план новата конституция следваше да установи като формален субект на
организацията и управлението на България Парламента, който от своя страна да е изцяло
под управлението на организираната престъпност. Още в Чл.1 на народа бе отнето
притежанието на властта:
„ Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него
непосредствено и чрез органите предвидени в тази Конституция».
Този текст замества Чл. 2, ал. 1 на Конституция 1971 г.
„В Народна република България цялата власт произтича от народа и
принадлежи на народа“
Сравнението показва, че републиката вече не е народна, а с парламентарно
управление и властта вече не принадлежи на народа. Индикация за евентуална
принадлежност у народа на власт в Конституция 1991 е непосредственото
осъществяване, като в следващите текстове е пропуснато да се регламентира то, а в
Чл. 84 е записано, че Народното събрание:
«5. приема решение за произвеждане на национален референдум;»
С това приключва непосредственото осъществяване на властта на народа. Това му
право е отнето с Чл.12:
Чл.12,ал.2«(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат
да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи
само на политическите партии»
Тази забрана с нищо не е е обоснована, както и това да се предоставя
политическата дейност само на политическите партии. Впрочем, същността на такава
дейност не се разкрива.
За това как Конституцията осигурява диктатура на малцинство чрез политическите
партии се разкрива с Чл. 11 и Чл.12 на Конституцията. В тези текстове се налага
фундаментален подход към проектите и решенията за организацията и управлението на
социално-икономическата система, реализирана в рамките на държавата. Манипулациите
продължават в изключително важно направление – утвърждаване на идеологиите като
основа за проектите, които определят как се организира и управлява СИС. Чл.11 на
Конституцията легализира идеологиите и тяхното неограничено многообразие:
«Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху
принципа на политическия плурализъм»
Пропуска се определението на това понятие и това се оставя на политическата
пропаганда. Премълчават се основанията, ползите и вредите от прилагането на този
принцип при организацията и управлението на социално-икономическата система и преди
всичко, че зад всяка идеология стоят определени интереси, а тяхното многообразие
раздробява обществото на огромен брой групи с интереси и създава конфликти между
тях. В крайна сметка това дава възможност на някоя мощна групировка като прилага
древния принцип „разделяй и владей“ да овладее властта и да я притежава
неограничено дълго. Тази мощна групировка е много лесно да бъде създадена от външни
и враждебни на България сили. За прикритие се налага като абсолютна
потребност политическият плурализъм
Тази същност на плурализма, пряко представена в енциклопедия Britannica:
„Pluralism, in political science, the view that in liberal democracies power is (or should be)
dispersed among a variety of economic and ideological pressure groups and is not (or should
not be) held by a single elite or group of elites. Pluralism assumes that diversity is beneficial to
society and that autonomy should be enjoyed by disparate functional or cultural groups within a
society, including religious groups, trade unions, professional organizations, and ethnic
minorities.
Забележителното в този текст е предположението, че плурализмът като
разнообразие /на идеологии/ е полезно за обществото. Това твърдение не се
подкрепя с никакви доказателства и самото е идеология, грубо манипулативна,
обслужваща принципа „разделяй и владей“.
Така Парламентът става достъпен само политическите партии, като на определени
партии се осигуряват с политическите закони /за партиите и за изборите/ привилегии,
които им осигуряват постоянно участие в Парламента. Що се отнася до самото участие, в
конкурентната пазарна икономика организаторите са същевременно и участници, което
им дава възможност така да организират съперничеството, че те да излязат победители.
Това на практика се получава чрез т.н. икономическо законодателство, създавано от
Парламента. За да отговаря то на властващото малцинство е Чл.87:
«Чл. 87. (1) „Право на законодателна инициатива имат всеки народен
представител и Министерският съвет.»
С този текст има пряка връзка и чл. 67:
Чл. 67. (1) „ Народните представители представляват не само своите
избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е
недействително.
С този текст реално се изключва представителство на конкретните
избиратели и техния контрол върху дейността на избраните представители.
Така с тези два текста народният представител се превръща в творяща закони
стока, която може да се продава и купува. Така парламентът става пазар за закони.
Колко интензивно върви търговията показва честотата на промени практически на всички
закони – средно примерно 5 – 6 пъти на година, нерядко и по 2 -3 пъти на месец За да е
възможно това в Конституцията умишлено е пропуснато каквото и да е ограничение
на честотата на промени в даден закон. За да се улесни законотворчеството процедурата
в тази сфера не е регламентирана строго в Конституцията, а е оставена възможност тя да
се установява от самия парламент.
В основни линии капанът е изработен. Проблемът е как да се вкара в него целия
народ, който като усети, че Парламентът е демократичната примамка, няма да
участва в нагласените избори. Това би означавало, непрекъснато намаляване на
подкрепата на избиратели за кандидатите на партиите. Развитието на този процес може
да доведе до състояние при което , мнозинството ще откаже да участва в изборите.
Това е край на обещаваната демокрация и поставя въпроса за властовите
правомощия на Парламента.
И тук капанът щраква.
Налице е неограничен във времето процес на загуба на подкрепата на народа
на системата с парламентарно управление на политически партии и
запазването на тази система води до ДИКТАТУРА както изглежда на
организираната престъпност и ликвидиране на държавата с всички тежки
последствия за нейните граждани. В особено положение са жертвите на
диктатурата, решенията и действията на която накърнява техните интереси
и качество на живот и е заплаха за него.
Съществуват ли ограничения на правомощието на НС като властови
инструмент при ниска подкрепа на избирателите. Такива ограничения липсват,
но е налице Чл.86:
Чл.
(1) Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения.
(2) Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни
органи, организациите и гражданите.
Така Народът с отнето притежанието на властта се оказва и в КАПАНА НА
ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ. Това, че мнозинството отказва властови
правомощия на представителите на организираната престъпност /те в такъв случаи не
следва да се наричат НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ/ означава че то не дава властови
правомощия на така избраното НС, с които да засягат интересите на това мнозинство и
то има законно право да оказва СЪПРОТИВА НА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ТАКИВА
ЗАКОНИ.
Първата стъпка е прекратяване на дейността на такова Народно събрание,
защото неговото съществуване противоречи на основатата на неговото съществуване:
«СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА!» Конституция 1991 година работи против този
принцип!
Втората стъпка е неизбежна и задължителна за излизане на народа от капана
на организираната престъпрост – СЪЕДИНЕНИЕ В ЕДИННА НАЦИОНАЛНА
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ, която да върне на народа ПРИТЕЖАНИЕТО НА
ВЛАСТТА! Обединяващият избирателите в единна система фактор е доминирането на
техните общи и съвпадащи интереси и потребности над индивидуалните и
груповите и тяхната колективна защита.
Две са възможностите за възстановяване на притежанието на властта от народа:
съгласуван мирен преход в процеса на който да се създеде цялостната организация
на ЕНОИ, а с това и тя да поеме временни властови правомощия или чрез
организирано обществено насилие за преодоляване на съпротивата на
организираната срещу възстановяването на притежанието на властта от народа.
За използването на първата възможност НС следва да приеме Закон за ЕНОИ, с
който да определи неговите правомощия и реда, задълженията и сроковете за неговото
създаване. След това НС се саморазпуска на основание липсата на подкрепа на
мнозинство от избирателите. За да се не допусне безвластие и дезорганизация в
управлението на държавата продължават своята дейност Президентът, Конституционния
съд, Съдебната система и Омбудсманът.
След завършване на пълното формиране на ЕНОИ с избор от Учредителния
национален конгрес на Национално ръководство, то временно поема функциите на
върховна власт в държавата като съвместно с Президента, Конституционния съд и
професионалните общности от специалисти в науката, икономиката, законодателството
организират изработване на проект на нова конституция, който да се предложи на
обществено обсъждане и приемане чрез общонароден референдум.
През целия този период членството на България в НАТО и ЕС поради това, че е
осъществено при грубо нарушаване на Ал.3 от Чл.1 на Конституция следва официално да
се замрази до провеждане на референдуми за всяко от тях.
