Здравейте, скъпи мои любими деца!
Днес искам да говоря с вас за друг често срещан стереотип, който лесно можете да проследите, което означава, че той може да се припише на видимите „слоеве“ на тримерния свят в човешкия ум, или, с други думи, на неговите груби „слоеве”.
И става въпрос за вашето самочувствие.
Въпреки че вече сме говорили за това повече от веднъж, сега ще го разгледаме не като качество, присъщо на почти всеки човек, а като стереотип на мислене и поведение.
Навикът да оценявате всичко и всички вече е станал неразделна част от живота ви, така че оценката на себе си не е изключение.
С какво се различава от оценката и преценката на други хора и събития?
По същество не се различава.
И това се обяснява с факта, че всяка ваша преценка винаги е субективна и зависи от много неща.
Вашата възраст, възпитание, мироглед, религиозни възгледи, общо ниво на култура – всичко това влияе върху оценката ви за случващите се събития и техните участници.
Но тъй като вие самият също участвате в този процес, вие оценявате себе си заедно с другите.
В резултат на това тази ваша оценка е субективна, тъй като е оформена в рамките на вашия мироглед.
Разбира се, може да се промени в зависимост от обстоятелствата и вашата среда, които несъмнено ви влияят.
И все пак основните й параметри остават непроменени: вие и вашата роля във всичко, което се случва.
И тук много зависи от вашето Его, което по правило ви налага това или онова самочувствие.
Хората със силно развито Его са склонни да имат завишено самочувствие.
А за тези, у които е „по-скромно“, се подценяват.
Почти никой не е в състояние да оцени обективно себе си, тъй като това може да стане само когато си в позицията на страничен наблюдател, дори спрямо себе си.
И въпреки това всеки от вас се опитва да го направи.
Тогава защо самочувствието е толкова важно за един човек?
На първо място, той се нуждае от него, за да оцени позицията си в обществото и да очертае границите на позволеното.
Запомнете израза „Знай своето място“.
Ето това поражда този стереотип, който е характерен за почти всеки от вас.
Само като определите „своето място” се чувствате относително спокойни и защитени.
Но много хора не успяват да мръднат от това „място“ с години, а понякога и през целия си живот.
И това се случва, защото самият човек се е „заковал” на това място със своята субективна – подценена или надценена – самооценка.
И така, какво трябва да бъде вашето мислене и поведение към себе си?
На първо място, гъвкав и възможно най-обективен.
А това може да се постигне само когато се научите да гледате на себе си отстрани.
Станете внимателен и любящ наблюдател на себе си.
Не се укорявайте за грешки, които са неизбежни в тримерния свят, но ако ги забележите, опитайте се да не ги повтаряте отново.
И не се срамувайте да се хвалите, ако нещо се е получило добре за вас и в полза на другите.
Но най-доброто нещо, което можете да направите, е напълно да се отървете от самочувствието, просто да се наслаждавате на живота и винаги да действате, както ви казва вашата Душа.
