Интервю с проф. Христо Даскалов
С това интервю искам да разкрия не опетняването на съвременната политика, а точно обратното – да покажа личност от управлението, мисленето му, целите и идеите му за България. Познат сюжет на пръв поглед, но далеч не е така! Навярно всеки, интересуващ се от настоящата политика е чувал името му. Но името му е познато и в Лесотехническия
университет, в Тракийския университет и дори студенти от Софийски университет „Св. Климент Оридски“ са се срещали десетки пъти с него. Народният театър „Иван Вазов“ е любимо място на софиянци от десетилетия. Като символ на културата, аз и моят събеседник избрахме мястото на срещата да бъде точно там. Място, на което всеки би могъл да
се срещне с хора, остарявайки на улицата, младежи, родители и възрастни. Избрах него, защото преди всичко е носител на титлата „професор“. Свързах се с него, защото съвременното общество страда от „незнание“. Човек, който е учен и същевременно е политик, беше най- добрият избор за събеседник. Избран за народен представител в миналото Народно събрание, на срещата ни проф. Христо Даскалов стоеше на пейка пред Народния театър. Нямаше куфарче, нямаше и вратовръзка. Представата за костюмирания неусмихнат политик беше погубена мигновено в мен. Исках да разбера мисленето на човек със своя роля в
съвременния живот.
– Смятате ли, че образованието е необходимо, проф. Даскалов?
– Задължително! Необходима е селекция на хората, в която едни да се образоват в една сфера, други във втора… като по този начин качествата на хората се превръщат в техни професии, удовлетворявайки нуждите им. Всеки човек има различни качества, които може да развие. Не
съм привърженик на облекчението.
– Какво за Вас е властта?
– Усещане. Кара те да мислиш и да вярваш. Имаш предимство да осъществяваш своите виждания, но не бива да се самозабравяш. Не трябва да има хора, които налагат своята свобода върху свободата на другите!
– Всеки ли има място в управлението?
– Не всеки, разбира се. Ние се раждаме неравни. Ето, занаятите, не всеки умее да го изпипа този детайл така, както майстора. Той така работи с ръцете си, че един ден произведението му има немислима за него културна стойност. Въпреки, че не сме равни, това не ни дава право да унижаваме хората. Те са по-добри от нас в друго.
– Като човек с дълъг професионален стаж, като учен, специалист и експерт в областта на биологията, безопасността на храните, както и болести на хидробионтите, ако си представим, че българското управление е воден басейн, какви риби го обитават?
– За съжаление растително- ядните са по-малко от хищните риби. Хищните се занимават не само с растително- ядните, но и се избиват помежду си!
– Какво успя да Ви даде Народното събрание, което университетът не успя?
– Ако искаш да повлияеш в университета, имаш въздействие само върху дисциплината и учебния процес. В политиката можеш да въздействаш навсякъде.
– Къде искате да повлияете толкова силно?
– Съществено значение за мен има демографския проблем на страната ни. Мой близък преди време беше в чужбина. Разказа ми една история и това ми помогна да осъзная, че България е една чудесна страна. Българите не са променили генетиката си на силен и борбен народ. България не е най-добрата, но е в „ Златната третина“. Има страни, които са далеч по-
неблагоприятни за живот от нашата. Всеки трябва да открие средата и пътя си, дори и той да бъде далеч!
– Кое Ви удовлетворява повече – предаването на знанието или идеята за управлението?
– Преподаването ми е дишането! Когато някой от студентите ми задава въпрос, без значение дали е с учебна цел, или е просто житейско запитване и аз мога да му отговоря и помогна, ме прави радостен. Моята цел е да предам знанието си на онези, които истински го искат, а за
останалите не се и опитвам. Преподаването е жизненоважен процес.
– Какво е чувството, когато от академична обстановка се премине в политическа?
– Няма грандиозна разлика. И в двете обстановки се спазват нормални морални критерии. Спазването им е необходимо, независимо от обстоятелствата. Няма значение къде са границите на властта, защото преди всичко трябва да се отнасяме с уважение към човека срещу нас.
– Коя е най-съществената разлика между науката и управлението?
– Управлението също е наука. То е науката за комуникация с хората. Изисква да можеш през своята призма да го направиш политика. Науката е част от мен и я отривам във всеки един неин вариант.
– Как използвате науката във властта?
– Науката много помага, придава ти авторитетно чувство! В Комисията по земеделие използвам много научни данни, които получавам от документи. В земеделието използването на науката е директно.
– Как „отровната“ среда Ви подмами?
– Както казах преди малко „властта е усещане, а преподаването е дишането ми“. Аз съм предпазен от тази среда чрез бронята, която притежавам.
– Как може да се промени тази среда в нещо положително?
– Младите не могат без възрастните и възрастните не могат без младите. Най- качествената среда е тази, в която млади, на средна възраст и възрастни работят заедно. В България има много хора, притежаващи добри качества. Една драстична промяна би била изключително труден и почти невъзможен процес. Необходимо е да се стабилизират паденията в политиката, като за момента е необходимо да не се допускат повече
грешки на управляващите. Достигането на равновесие ще изтласкародината много по-бързо към разцвет.
– Благодаря Ви за отделеното време, професор Даскалов!
– До скоро! Успех!
Интервю на Лора Филипова с проф. Даскалов
за „Тракийски Свят“
