“Значи, през 1892 г. един сприхав даскал по френски в Мъжката гимназия в Русе, Стоян Михайловски, пише стихотворение от четиринайсет куплета. Някакъв даскал, ще кажат някои неумни. Да, ама самият Стоян Михайловски!
През 1902 г. един ловешки даскал по музика има задача да напише химн за светите братя Кирил и Методий. Пак някакъв даскал, ще кажат ония! Да, ама Панайот Пипков! И даскалът има задача да напише химн! Кой им ги е правил на тия даскали програмите, не знам. Хубаво, ама даскал Панайот не намирал подходящ текст, явно, нямало е и кой чиновник да му го спусне отгоре. И все отлагал, та до девети май. А празникът – на единайсти! И на девети г-н Пипков забелязва, че един ученик, вместо да слуша урока, чете поезия. Пореден шок! ЧЕТЕ ПОЕЗИЯ! Представяте ли си, кое тогава се е считало за нарушение на учебната дисциплина? Защото, явно и за поезията си е имало време предвидено в плана учебен.
И тръгнал даскалът Панайот към ученика непослушен, но преди по най-консервативен начин да му издърпа ушаците, погледнал все пак какво чете тоз вагабонтин лиричен. И забравил за ушите. Взел стихосбирката и налудничав може би за учениците, затананикал си полунаум, полунаглас. И грабнал тебешира, и ноти започнал да пише. И така, тананикайки, пишейки и бришейки, сътворил шедьовър. И учениците на даскал Панайот от Ловеч запели химна, написан по стиховете на даскал Стоян от Русе до края на часа. На единайсти май хорът на училището го изпял пред гражданите на Ловеч. През 1902 година. А през 1903, това вече бил “Химнът на св. и св. Кирил и Методий” в пределите на Българското Царство. Панайот Пипков, даскал в Ловеч, роден в Пловдив, и Стоян Михайловски, роден в Елена, учил в Галатасарай, завършил право в Екс ан Прованс, даскал по френски в Русе, създават тази божествена песен. И тя става химн на славянската писменост и култура!
Сполай ви, даскали, от мъничките селски училища, до най-реномираните световни университети! Бъдете химнописци во веки веков! Боже, дай култура на България и съхрани я в бъднините!
Поклон пред светлоносците!”.
Георги Проданов
На снимката е СУ “Христо Ботев” в Русе, наследник на Първа мъжка гимназия, където Стоян Михайловски пише текста на “Върви, народе възродени”. Това е моето училище.
Източник: фб
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
