Името Гордий няма обяснение на гръцки език, но основателно и достоверно се обяснява на български.
Гордий е стара форма на българските лични имена Гордей, Горди, Гордьо.
Разкопките показват, че постройките в Гордион са били величествени, украсени с мрамор и изкусно изработена мозайка. Гърци и римляни ще издигнат подобни сгради чак дълги векове след като тракийският град е смаял всеки, който е преминал по улиците му. Намерените в гробниците мебели превъзхождат по качество и красота дори и египетските. Фреските и декоративните керамични плочици украсявали стените на просторни домове са от изключително високо качество.
Фригийската столица е получила името си от Гордий – горд, богат и мъдър тракийски владетел. Легендите разказват, че той бил от обикновено потекло. Един ден докато пътувал с каруцата си орел кацнал на нея, а това било знак, че младият тракиец е избраник на боговете и ще стане цар. В същото това време фригите били изпаднали в бедствие и имали нужда от владетел. Оракулът предсказал, че първият човек, който влезе в храма на Сабазий с волска кола трябва да бъде провъзгласен за цар. Понеже това бил Гордий, сънародниците му го направили свой властелин. Каруцата, с която тракиецът дошъл, била запазена в храма и била завързана с особен възел. Който успеел да го развърже щял да стане господар на цяла Азия. Ариан разказва как Александър Велики се опитал да развърже възела, но не му се отдало, тогава той извадил меча си и го разсякъл…
Гордий не е някакво екзотично и непознато на нас българите име, а само стара форма на българските лични имена Гордей, Горди, Гордьо…
Това не би трябвало да ни учудва, фригите се местят в Азия от Балканите, където били наричани бриги. Те обитавали региона между Беласица (дом на древните балагри –българи ) и долното течение на река Струма (Strymon). Фригите както и старите българи са практикували изкуствената черепна деформация. Както и дедите ни, фригите са жертвали коне в гробовете на благородниците си и са ползвали криви сложносъставни лъкове.
Не само имената на тракийските столици притежават българска етимология. Това важи и за названията на други фригийски селища като Водас, Загора, Бела, Баба, Дебри, Коне, Вир, Листи. Тези древни имена са обясними с българските думи
бял, баба дебри, коне вир , листи , вода, гора, Загора.
Възможно ли е при толкова конкретни съвпадения да се отрича близостта между фригийски/тракийски и български език?
Още едно свидетелство за българско обитание на Балканите от незапомнени времена.
Много по-късно българите завладяват територии из Волго-камския регион, но като нашественици и завоеватели, а не като коренно азиатско население.
Източник: фб
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
