Ирина Кирилова – журналистка
Днес много искам Христо Ботев да е жив. Бих се запознала с него и бих го попитала:
– Разкажи ми, как обикна Венета? Та тя имаше дете на пет годинки! – Как се пребори с вуйчо ѝ, как преодоля обществените клюки?
Той щеше да ме погледне с красивите си черни очи и да каже:
– Беше любов.
– А тогава защо остави тази любов и тръгна с дружината си, след като ти знаеше, че ще умреш?
– Обичах България! Обичах я, мечтаех да стъпна на земята ѝ и да помогна да си отидат поробителите от нея.
– Но ти нищо не успя да направиш. Твоите хора ли те предадоха, уплашени, неподготвени за такъв голям отпор, или черкезки куршум те достигна?
– Е, това не знам. На оня свят съм, гледах как се оправдават след Освобождението, но и аз не разбрах от къде дойде куршумът.
– Сега, когато си горе, гледаш ли, че имаш паметници из цялата страна, че стоим прави на 2 юни посред обед, за да се поклоним пред паметта ти, за да почетем другите, загинали като теб?
– Гледам! 148 години гледам от „Околчица“и се чудя толкова ли велик съм бил, та хората дори плачат за мен.
– Ти наистина ли не знаеш, че си ненадминат публицист, журналист, че твоите 20 стихотворения са безсмъртни литературни творби, че хората са ги изпели в песни, че портретът ти е навсякъде, че са събрали съчиненията ти в томове и ги има във всяка българска библиотека?
– Знам, аз всичко виждам отгоре. Но не ми харесват много неща в днешно време.
– О, нека не говорим за това! Защото нито има смел като тебе, нито има готов да умре за България като тебе, нито има поет като тебе, нито има личност като тебе.
– Някога бях беден, стихотворенията ми понякога пишех в кръчмите върху цигарени кутии и добре, че приятели са ги събирали, за да излязат после в онази първа книжка – моите и на Стамболов.
– Ти си красив, висок, строен, с хубава коса, с черни огнени очи… Много момичета биха те харесали днес.
– Това може и да е така, но в сърцето ми завинаги остана Венета. Венета, децата Димитър и Иванка. Така ще е.
– Ако сега слезеш долу, какво би направил?
– Аз бях неустрашим. Ако днес съм такъв, ще трябва да започна от келявите, които за нищо не стават. Те или имат интереси, или са слабохарактерни, или са тъпи, а с тъп народ наникъде не се върви. И ми е много мъчно, че няма днес хора като мен – да се дадат курбан, за да живеят останалите по- добре.
– А какво има горе, там, където си ти?
– Горе са само достойните, онези, които не са живели за себе си, а за Родината. Горе има светлина, величие и горди хора. Горе има ореола на Господ.
– И ти си с него, Христо Ботьов! Ти си с ореол, затова те славим и пак ще стоим в тишина на 2 юни 2024 година! Вечно ще е така!
Ирина Кирилова за ТРАКИЙСКИ СВЯТ
РАЗМИСЛИ
С Ботев влязох в университета. Темата беше: „Любов и омраза в поезията на Христо Ботев“. Получих оценка 5.50. Баща ми се върна разплакан от радост от “Стената на плача”. Прегърнах го.
Все пак той беше с мен от самото начало. Той и майка ми ме научиха да обичам книгите. Той ми показа много пътища. Обичам го. Питам се как ли ме гледа отгоре от звездите?
Ботев… Вселена.
Когато се качих за първи път на „Околчица“ и на „Вола“, още не знаех да чета. Но знаех кой е Ботев и знаех стихотворенията му. Бях и в Калофер. Щастлив съм, че можах
миналото лято да заведа децата си в родното му място. Духът му още витае там. Защото не е забравен.
И всеки път, когато съм на билото на Балкана през нощта, и “звезди обсипят свода небесен” си спомням за Хаджи Димитър, а вятърът пее “хайдушка песен”.
И до ден днешен младите хора се качват през нощта на всички тези свети за България места: на Бузлуджа, на Шипка, на Беклемето…
Радвам се, че не съм единствен, че и други луди като мен се качват през нощта и тихо посядат да послушат хайдушката песен. Докато я има, България е жива. Ехти от хиляди години и пак ще ехти и ще разказва.
Кирил Николов
