Уважаеми госпожи и господа,
По повод СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ от
ФОНД „ЦАР БОРИС ІІІ И ЦАРИЦА ИОАННА“
ЦАРСКИ ДВОРЕЦ ВРАНА
ЦАР ФЕРДИНАНД СЕ ЗАВРЪЩА В БЪЛГАРИЯ
ПРЕНАСЯНЕ НА ТЛЕННИТЕ ОСТАНКИ НА КОБУРГА В СОФИЯ
СЕ ОЧАКВА ДО МЕСЕЦ
Реших да предоставя на вниманието Ви за размисъл, а и за поведение и действие, следните цитати от мои книги:
1. АПОСТОЛЪТ НИ ЗАВЕЩА…
В книжен вариант, няколко бройки, я има в Хеликон. Книгата е качена в: https://www.academia.edu/30610252/Apostola_ni_zavesta_1_ стр. 78-79 „Първото истинско стъпване от Фердинанд на българска земя става в 18,30 ч. на 30 юли 1887 г. на кея на Видинското пристанище, когато безоблачното небе се забулва от дима на 500-те топовни салюта.
Само 27 дни са минали от както му е връчен акта на Великото народно събрание за избора му за княз на България. „Дързост и мъдрост, патриотично съгласие и – нека бог благослови България и ѝ даде блестящо бъдеще“, завършва словото си Фердинанд пред българската делегация, връчила му акта.
Но малко след това, на прощалната бохемска вечер с австрийските си приятели, тонът и поведението му са съвсем други: „Това ме забавлява“, им отговаря Фердинанд и други от този род приказки/125/ по повод на заминаването си. Съдбините на България отиват за забавление в ръцете на човек, на един непоправим циник, на който гостите му ръкопляскат и който ще си остане до край истински австрийски поручик.
Той се държи с император Франц Йосиф не като княз на България, а като австрийски поручик и то не само при първата си срещата с него, но и при всички по-следващи. На изказалият се ласкаво император към бившия
си поручик за „мъдрата увереност“, с която урежда делата в държавата си, Кобургът го уверява, че не само не е изменил на дадената нему клетва за вярност, но напротив – като български княз ще му служи много по-добре,
отколкото като хусар от неговата армия./126/
Най-точна характеристика на Фердинанд, му дава този, който го е довел на българския престол. Според Стамболов няма по-голям циник, по- неморален, по-капризен, по-надменен, по-жесток, по-отмъстителен, по- голям присмехулник от Фердинанд./127/ Колкото и да е точна и обективна характеристиката на Стамболов за Фердинанд, тя не сваля от него историческата му вина, че го е докарал на българския престол. Не само това, но и той самият изпитва жестокостта и отмъстителността на Фердинанд, колкото и да е прикрита с династическа коварност и лицемерие.“
/125/ Йовков, И. Кобургът, С., 1990, с. 139, с. 32-33.
/126/ Пак там, с. 81.
/127/ Пак там, с. 112
стр. 120-121 „Възмущението сред обществото все повече се засилва от своеволията на княза, който не зачита Конституцията, от бруталното отношение на правителството срещу стачниците, безредието в държавата и
т.н. На 3 януари 1907 г. вестниците съобщават, че ще се открие новопостроения Народен театър. Тогава студентите се организират и демонстрират негодуванието си от политиката на княза и от правителството, потъпкващи демократичните свободи, конституционните права и незаконното съсредоточаване на цялата власт в ръцете на монарха, получило названието „личен режим“.
На път от двореца за Народният театър Фердинанд е освиркан и обруган от студенти и гражданство. С него е и брат му Филип, често гостуващ в София, винаги по повод на гешефтарски сделки за сметка на българската държава. Зад тяхната каляска е тази на двамата малки князе Борис и Кирил. Фердинанд изпада в силна ярост, а престолонаследникът Борис е в страх и паника, очаквайки нещо по-страшно, което той никога не забравя. Следват репресии и поредица от незаконни действия от страна на властите срещу протестиращите и гражданите. Последват укази за закриване на Университета и уволнение на всички професори.
Правителствената реакция се нахвърля и срещу печата като твърди, че именно той е виновен за възбудата в страната. Въпреки всичко опозиционният печат не щади княза, който е главният виновник за неправдите, насилията и разхищенията ставащи в страната. От сега насетне да се иска смяна на правителството все повече губи смисъл, защото князът е този, който сваля и слага правителствата.“
стр. 130-131 „Фердинанд налага на поредното сложено от него правителство да се откаже от автономията и неделимостта на Македония и да възприеме предложението на Белград за нейната подялба. Това не е известно на Щаба на армията и българската общественост. Едва след това, на 29 февруари 1912 г. Сърбия подписва договора и получава съгласието на управниците в София да действа в посока на Шар планина. Създава се една „спорна зона“ от вр. Голям – до Охридското езеро, образуваща около 50 километрова полоса. (Виж Приложение № 2). По този начин Сърбия се стреми към обща граница с Гърция.
От своя страна в преговорите с Гърция, които продължават до средата на май 1912 г. политическите ангажименти не са конкретни, а по- скоро – размити. Не са фиксирани и териториални претенции като всяка от тях тайно се надява да получи по-големи придобивки след войната. Но и това се вгражда в логиката на гръцката политика, за което предварително целенасочено и упорито е работила.
От позициите на здравия разум, още по-необяснима е политиката на София по отношение на Черна гора, която си плува в сръбски води. Без да е фиксирано с договор участието на Черна гора в Балканския съюз,
България поема материалната издръжка на черногорските военни сили, които възлизат на близо една българска дивизия. Това е излишно натоварване на българската икономика. Тези материални и финансови средства по добре би било да се насочат за сформиране и окомплектоване на още една българска дивизия или поне бригада, която да действа в Македония. А тези черногорски военни сили, окомплектовани и издържани от България, след по-малко от година ще воюват срещу българската армия в Македония.
В самото начало на настоящия разказ разгледахме разликата между стратегически цели на политиката от една страна и стратегически цели на армията в дадена война, която ѝ се поставя от държавното ръководство. До тук се опитахме да покажем как се оформят и националните им доктрини, политическите им тенденции и политическите им стратегически цели.
Проследихме и как се ражда Българският национален идеал, прозрян и формулиран от Апостола на свободата. При разпокъсано българско етническо и териториално единство, проследихме как основателите на ВМРО го адаптират и как правителството на К. Стоилов трасира политиката на България върху два основни принципа – за политическа автономия и териториална цялост на Македония и Одринска Тракия в техните географски граници. Тези принципи залягат в борбата на всички фактори на българското национално дело. Откроихме и цар Фердинанд как (защо) той не възприема автономията на Македония. Със сключването на Балканския съюз, той се съгласява на дележ на Македония, с което пренебрегва и втория принцип – за териториалната цялост.
Тази престъпност на Фердинанд се отразява и върху воденето на войната от Българската армия. С това той подвежда и Щабът на армията при разработване плановете за война с Турция и тяхното усъвършенстване
с главна цел – разгром на основната ѝ войскова групировка в Одринска Тракия. Командването на българската армия не е имало предвид, че на Сърбия и Гърция ще им се предоставят възможности да оперират свободно
в районите на непосредствените им териториални аспирации. Щабът на войската има планове за отбрана на страната от вероятна агресия от съседите си, но при подготовка на войната с Турция и то при сключен
Балкански съюз не е допускал възможност за военен сблъсък със съюзниците си. За разлика от България видяхме как Сърбия и Гърция десетилетия назад започват да изграждат съюза си срещу България, който
включва и война с нея.
Едно е безспорно – българският народ не знае за тази престъпна политика на царя за дележ на Македония. В лицето на своите офицери и войници той е взел меча на правото дело, и чака с нетърпение звукът на бойната тръба да тръгне и да разсече веригите на робството и да даде свобода на измъчените и поробените си братя в Македония и Тракия.“
БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ (ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ,
БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО)
стр.287 „Но, уважаеми читателю, преди да продължим по нишката на нашия разказ, ще кажем още нещо за Фердинанд. Това ще ни е необходимо, за да си обясним не само втория фактор, но и малко по-сетне някои процеси и явления. Фердинанд се освобождава от Стамболов, след като последният, посечен и окървавен напуска този свят. С това пътят на Фердинанд към самовластие е открит, особено след постигане признаването му от великите сили за български княз. Той обаче иска не само да царува, но и да „се забавлява“ със съдбините на България. За това трябва да изчака малко, преди да се освободи от още една важна политическа фигура, която в продължение на близо пет години предостатъчно е използвал и която е изиграла също немалка роля за довеждането му в България. Сиреч за Константин Стоилов става дума.“
стр. 288-289 „Стоилов и неговият кабинет стават неудобни за Австро-Унгария, най-вече с проекта за реформи в Македония и Одринско.
Този проект е разработен през пролетта на 1896 г. от Върховния македонски комитет, избран от представители на легалните дружества в България. Проектът се възприема от правителството като основа на българската политика и е представен от България на най-високо международно равнище. ВМОРО възприема реформения проект на
Върховния комитет като своя политическа програма и през следващите години най-ревностно го отстоява. Този документ е изграден върху два основни принципа – политическа автономия и териториална цялост на
Македония (респективно на Одринско) в нейните географски граници. Той е плод на единомислие на всички фактори на българското национално дело. / 429/ Но единомислието е в резултат на българската политическа
тенденция, заложена от Апостола на свободата и отстоявана от българите в борбите им за свобода и независимост, а именно запазване на етническото и териториално единство.
Не може да не отбележим, че Стоилов е този, който с поредица от компромиси прокарва, или му е наложено да прокара, пътя на Фердинанд към всевластието, получило впоследствие омразното по съдържание и название личен режим. Има върху какво да се мисли и изяснява, както за силите, които са подтикнали Стоилов, да съдейства за идването на Фердинанд в България, но така и за мотивите му в прокарване пътя на монарха към всевластието. Въпросът е и до колко действията на Стоилов се вписват в казаното от Фердинанд на сина му цар Борис ІІІ: „Твоята баба, принцеса Клементина, бе неизчерпаем извор на достойно лицемерие и на царска хитрост. Вярно е, че ние много пари похарчихме, за да подкупим една част от министрите и влиятелните депутати; цяло състояние от няколко милиона похарчихме за българската корона…“/ 430/ Това е важно за изясняване, осветляване, за вникване по-дълбоко в следващи исторически процеси и явления. Тази пагубна подкупност я има и /429/ Елдъров, Св. Българи, България…, с. 153.
/430/ Съвети на цар Фердинанд към цар Борис ІІІ, Предговор и съставител – Ц. Билярски, С., 2011, с. 51. днес сред „министри и влиятелни депутати“ и тази подкупност тика Родината ни към гибел.
Съветва по много въпроси Фердинанд своя син цар Борис ІІІ, от които съвети се ползва и неговият внук, министър-председател/цар Симеон Кобурготски. Като се проследят в историята техните действия, Фердинанд е прав, като казва: „Нашата династия показа голям политически такт. И лютерани, и православни, и католици са наши
обожатели…, защото умеем да ги лъжем. Бъди добре с франкмасоните.“/431/
Че умеят перфектно да лъжат умеят го. Трагедията е, че българският народ е сякаш в някакво вцепенение и позволява и днес да го лъжат ли, лъжат. Че Фердинанд е бил добре с франкмасоните, е бил, че и Борис ІІІ е
бил добре с франкмасоните, е бил. Че и Симеон ІІІ е добре с тях, нали те го докараха, за да се възползва от съвета на дядо си, че „Българският народ е крава, която трябва да доиш до изтощаване.“/ 432/
/431/ Пак там, с. 65.
/432/ Пак там, с. 46.
стр. 314 „При тази сложна обстановка, интересно е как българите в Македония гледат на княза, българското правителство и българската политика. Ризов описва един разговор със свой познат в Скопие, поместен
във в. Реформи от 10/22 февруари 1899 г. „Ти вярваш ли – го пита неговият познат – в българския патриотизъм на твоя княз Фердинанд?, т.е. ако той се изправи пред дилемата да избира пред интересите на Австрия и интересите на България, вярваш ли, че князът ще предпочете българските, а не австрийските интереси?
Аз не вярвам.“ Аз се опитах да възразя, но македонецът продължи: „Не виждаш ли, че князът не прави хас от народа, народът пък се мръщи на княза. Князът иска сам да царува и да управлява, а народът желае сам да бъде господар на съдбините си. Князът кара на една страна държавните работи, а народът иска на друга. Тогава где ще
излезе края на българските работи? Защо си играе с Русия?… Ясно е, че князът иска да скара България с Русия и България да влезе в съюз с Австрия за владеене на Балканите. Княз Фердинанд е враг на нашата (македонската) автономия. И сега разговаря с крал Милана за споразумение за подялба на Македония. Князът не е враг на една
австрийска окупация на Македония.“/477/
/477/Генов, Г. Политическа и дипломатическа история на България. том ХVІ / ХVІІ. Вътрешна и външна политика на България …, с. 314
стр. 371 „Уважаеми читателю, само виж хода на едно поредно царско престъпление, довело до национална катастрофа. Фердинанд като главнокомандващ отдава на четири очи устна заповед на генерал Савов, т.е. на своя помощник, „да даде урок на сърбите“, т.е. да ги посбие.
Генерал Савов приема тази заповед, защото е назначен от царя главнокомандващ за негов помощник, която заповед е издадена по силата на Дисциплинарния устав. Към това може да се прибави, че според Устава
за полската служба, монархът „е фактическият главнокомандващ на действащата армия във военно време“. Дали всичко това оневинява генерал Савов, който изпълнява заповед, която иска да чуе? Самият той е заемал осем години поста на министър на войната и не може да не знае, че според Конституцията, правителството е отговорно и без преподписване на заповедта от министър-председателят тя е невалидна. Не е издаден и преподписан манифест от всички министри за обявяване на война, защото не съществува намерение за започване на такава.“
стр. 372-373 „Стига се до 16 юни, когато Фердинанд в своето безумие се разпорежда „да се даде урок на сърбите“ и да се „отговори със същата мярка“. Но това не е нито урок като урок, нито отговор като отговор. И „урокът“ и „отговорът“ не са издържани нито от политическа, още повече от военна гледна точка. Резултатът е, че българското правителство е игнорирано и поставено в ситуация да няма полезен ход, а българската армия не получава ясна и конкретна заповед, да не кажем, че въобще не се пристъпва към изпълнение на оперативния план, независимо от слабостите му, за водене на бойните действия. Разпореждането на царя, предадено от Помощник-главнокомандващият до войските, носи неяснота по отношение целите и задачите на армиите. […] Но Данев е в неведение какво става. На 17 юни към 11,00 ч. му съобщават по телефона, че рано сутринта са заговорили оръжията. Като слага слушалката пребледнява и тежко въздъхва: „Пропадна всичко!“
ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ
Част първа
стр. 25 „Когато се говори и пише за Кобургите е добре да се отчитат различията между баща, син и внук, т. е. между Фердинанд, Борис и Симеон. Фердинанд, допуснат и докаран на българския престол, си остава до последно един разбойник и поручик от австрийската армия.
Този разбойник си позволява зад гърба на Българския Народ и командването на българската войска да дели Македония – Свещената земя на Българите. Цар Борис ІІІ, минал и възмъжал през годините на войните, бил повечето време сред войските на фронта, видял и премислил не малко неща, е със съвсем по-различен подход от този баща си Фердинанд. На това ще се спираме сетне в хода на нашия разказ. Що се касае до сина му Симеон, народът го е казал: „Да си живееш като Симеончо!“ В годините, когато е на запад, той се „сражаваше“ и
пребиваваше на други „фронтове“, не като тези при баща му. Живя си и си живее. Да е жив и здрав.“
стр. 225-227 „В тези сложни, тежки и трудно предвидими времена посочихме, че цар Борис ІІІ решава да поеме в свои ръце съдбините на народ и държава. В историографията след 9 септември 1944 г. този ход на
Царя преднамерено е оприличен на личен режим. Цар Борис ІІІ много вярно долавя хода на събитията.
[…] Но държа да покажа достоверността на онова, което Дъглас Рийд ни остави. През 1940 г. той разговаря с царя в резиденция Евксиноград – Варна. След години лентата на спомените го връща към тази среща и към епизода, в който българският Борис III предсказал собствената си смърт.
Двамата обсъдили атентатите от последните двадесет и пет години (1914–1940), способите за извършването им и контрамерките.
„Той говореше като специалист, спокойно обмислящ професионални проблеми.“ Според Рийд „неговите българи го харесваха, в тях той не съзираше опасност.“ [24]
[…] „Той искаше да опази царството и да запази мира. Тъй че мотивите и интересите му съвпадаха с тези на българите.“ [ 25]
[…]Тогава, през 1940 година, по време на разговора царят още не знаел чия ще бъде ръката, която ще посегне на живота му. Ала нямал съмнение относно силите, които дърпат конците на подобни маши.
„Чия ръка би могла да бъде, руска, германска – чия? Опитах да го подтикна и се натъкнах на първия човек на високо място, който проговори за други сили извън познатите, за скрити, свръх национални сили.[…]
Той се усмихна. „Тогава кой беше престъпникът?“, ме попита. „По случайност аз предупредих Александър. Не, господин Рийд, на света има сили, които не желаят мир и ред на Балканите, където ще се решава бъдещето на Европа, но в никоя страна не можете да ги подведете под обвинение. Те са интернационални групи, по-скоро свръх
национални.“ [27] Та ако някой е посегнал на живота на царя, това са онези „интернационални групи, по-скоро свръх национални“, които сам Борис III идентифицирал, посочил и имал предвид. Те са imperium in imperio,
status in statu – държава в държавата.
Дъглас Рийд разказва за края на цар Борис III:
„Той умря на своя пост по начин, по който очакваше, и вярваше, че знае самоличността на своите „врагове“ […].
[24] Douglas Reed – „From Smoke to Smother“, Jonathan Cape, London,1948 г., Electronic edition, стр.11. Книгата е в архива на автора.
Автор Георги Ифантиев. Виж: diagnosa. net – ПРЕКРОЯВАНЕ – ОТ ТИХИЯ ОКЕАН, В ТИХИЯ ОКЕАН, ДО … ТИХИЯ ОКЕАН – ЧАСТ 3
Дата: Авг. 19. 2015
[25] Пак там.
[27] Пак там
стр. 249-251 „Да се опитаме да надникнем зад „кулисите“ на наднационалния политически „спектакъл“. От къде Царят може да е наясно с тези настроения?
Цар Борис ІІІ още като княз е както на фронта при войската, така и покрай баща си цар Фердинанд. От тогава той усеща, вижда силата на наднационалните сили. През годините на царуването си цар Борис ІІІ се стреми да предпази Българите и България от наднационалните сили, т. е. от интернационалното унищожаване на българщината. Да видим още нещо.
Секретар на цар Борис ІІІ е Станислав Балан. Той е третият син на акад. Александър Теодоров – Балан, известен и с това, че е първи ректор на Софийския университет. Най-големият син на акад. Балан е Владимир Балан, а вторият е д-р Милко Балан – лекар. Ще се спрем на най-големия и на най-малкия от тримата братя. Владимир завършва летателната школа в Германия заедно с Херман Гьоринг по време на Първата световна война.
Служи известно време в едно авиозвено с приятеля си Гьоринг. Той е и великолепен художник. След войната Владимир Балан е в запаса като офицер. Опитва да се издържа със своята великолепна дарба на художник,
но в тези години на хората не им е до картини. Животът му не е лесен.
След идването на Хитлер на власт, Владимир се обажда на приятеля си Гьоринг. Заминава за Германия и е зачислен в щаба на райсхмаршал Херман Гьоринг. Расте в кариерата. Става директор на авиокомпанията за
граждански транспорт „Луфтханза“. Влиза във висшите среди на Райха.
В края на 1942 г. Владимир се обажда на брат си Станислав. Вика го спешно да отиде при него в Берлин, за да му съобщи нещо важно, отнасящо се до Негово величество. Станислав уведомява царя и наследващия ден заминава при брат си. Двамата братя се срещат в сладкарницата на радиокулата в Берлин. Владимир информира брат си, че
в полицейските среди на Райха се подготвя убийството на цар Борис ІІІ.
Това трябва да стане по възможност най-скоро и страната да се оглави от „фюрер“ – българин. Той трябвало да мобилизира българската армия и да я изпрати на Източния фронт.
Връщайки се, Станислав информира царя. Той веднага заминава при Хитлер. Фюрерът не знаел нищо. Пита откъде е информацията. Когато цар Борис ІІІ му казва, че е от средите на Гьоринг, настоява царят да се срещне
лично с него. Царят се обажда на Гьоринг, и той след час долита в Берлин.
В разговора се установява, че и той не знае за съществуващия заговор.
Знаят или не знаят Хитлер и Гьоринг е отделен въпрос. От проучванията на Гьоринг се установява, че има такова нещо. Човекът, готвен за български „фюрер“, е запасният генерал Христо Луков. Оказва се, че за целта са сондирани мнения и с други лица, но никой не се съгласил да замести Негово величество. Дори и Луков проявил дълбоко колебание.
Изгубили надежда, немците посещават и бившия български цар Фердинанд, може би с желание него да поканят да заеме овакантения престол! Защо пък не – един цар се връща отново на мястото си. И когато Кобургът чува за какво се касае, и как синът му, на когото е той е предоставил престола на българските царе отказва да даде български войски за където трябва, изрича едно: „Моят син е подлец!“ Дава съгласието си да се върне в България и да подпише желания указ!
(Бел. – повд. ДЙ)
По това време генерал Луков се съгласява да играе „историческата“ си роля.
Цар Борис ІІІ се връща в София като попарен. Не е сигурен, че след раздухването на въпроса заговорът срещу него ще отпадне. Задействана е „машината“ на Никола Гешев, който в периода 1941–1944 г. е вече началник на отделение „А“ на Обществена безопасност в Дирекцията на полицията, предназначено специално за борба с комунистите. Без да се отклоняваме само ще отбележим, че Никола Гешев е съученик със Станислав Балан, Трайчо Костов, Иван Михайлов и други известни личности. Не злоупотребява и се съобразява за дружбата си с тях от
времето, когато са учили заедно. Гешев изгражда широка агентурна мрежа, състояща се от близо 200 агенти в средите на комунистическата партия, дори на най-високо ниво – ЦК на БКП/БРП.
Въпросът за ген. Христо Луков опира до Никола Гешев. На полицията не е удобно да убива „фашисти“. Той задейства агентурата си.
На 13 февруари 1943 г. ген. Луков е убит от хора на Военната организация на ЦК на БКП. Следват блокади, арести и т. н., но убийците така и не са разкрити. Пак от неизвестни стрелци на 3 май е убит и бившият директор на полицията, запасният полк. Атанас Пантев. Пенсионер, не се занимава с комунистите, но и той е потенциален „фюрер“.
След всичко това, има нещо много важно! За „услугата“ направена на Никола Гешев, да бъдат „отстреляни“ въпросните „фашисти“ от КП също искат „услуга“. От Гешев се иска да отстрани някои първенци от
комунистическата партия и най-вече Трайчо Костов и Методи Шаторов.
Това може да се иска, по конспиративни канали, от най-високо комунистическо ниво. Иска се, когато Трайчо Костов излежава доживотната си смъртна присъда. Той е трън в очите на тези, намиращи се в Москва.
Гешев отчита процеса срещу ЦК на БКП. Трайчо Костов е спасен, без той да знае как, от съученика си Станислав Балан. За Никола Гешев е ясен фактът, че след като смъртната присъда на Трайчо Костов е заменена с доживотна, това вече го прави уязвим и ще е коз в ръцете на противниците му в КП. На този етап той се въздържа да действа по отношение на своя съученик и приятел от младини. Остава въпросът за Методи Шаторов.
Никола Гешев има хора във всички партизански отряди. Знае ред подробности, за това как стоят нещата сред партизаните. / 508/ За Методи Шаторов се спряхме по-горе. Искането за „отстраняването“ му може да идва от най-високо ниво, не само в БКП, но и в комунистическото движение, т. е. от наднационалните, интернационалните сили. Същото важи и за Трайчо Костов. За „вината“ на Шаторов видяхме, че не признава преднамереното противобългарско създаване на македонска нация.
Интересна е причината за искането да бъде „отстранен“ Трайчо Костов, който е умен и предан на своя комунистически идеал. Неговата явна и нелегална комунистическа дейност минава основно в България. Той
не приема и не се вслушва много и в съветите, давани от Задграничното бюро на БКП. Трайчо Костов гледа по-трезво и реалистично на т. н. съпротивително движение в страната.“
/508/ По-подр. виж: Петър Япов, Трайчо Костов и Никола Гешев: Съдебни процеси 1942 и 1949 г., С.,
2003, с. 102–110
Уважаеми госпожи и господа,
От въпросното решение на ФОНД „ЦАР БОРИС ІІІ И ЦАРИЦА ИОАННА“ ЦАРСКИ ДВОРЕЦ ВРАНА се пораждат въпроси, а и констатации:
1. Психологическата война срещу Българите и България навлиза в крайно решителна фаза.
2. Пренасяне на тленните останки на починалия преди 9 години на т.н. престолонаследник Кардам и погребани на българска земя не е случайно.
То се вгражда с последвалото решение за ПРЕНАСЯНЕ НА ТЛЕННИТЕ ОСТАНКИ НА КОБУРГА В СОФИЯ.
3. Ако решението за Кардам може да е продиктувано от чисто родителски подбуди, дали е така с Фердинанд?
4. Решението за Фердинанд няма ли държавни, общонационални измерения?
5. В прерогативите ли е на ФОНД „ЦАР БОРИС ІІІ И ЦАРИЦА ИОАННА“ ЦАРСКИ ДВОРЕЦ ВРАНА да взима подобно решение? Това не е ли продиктувано от действията на imperium in imperio, status in statu – държава в държавата?
6. Отчита ли се, че цар Борис ІІІ, въпреки многократните молби на Фердинанд, не му разрешава да стъпи, припари в България?!
7. Днес големият въпрос, въпрос над въпросите не е ли:
ЩЕ Я БЪДЕ ЛИ БЪЛГАРИЯ?
Димитър Йончев
12.05.2024 г.
