Здравейте, скъпи мои любими деца!
Днес искам да продължа нашия разговор за така наречената „самост“ и този път да поговорим за нейната положителна – творческа – страна.
Ние с вас много пъти говорихме за това, че най-ценното нещо, което всеки човек притежава, е неговата ИНДИВИДУАЛНОСТ.
Именно тя представлява най-голямата опасност за Дракорептилиите и техните слуги във властта.
Затова беше създадена тримерната матрица, в която човечеството беше затворено и в която сегашните „господари” на Земята все още го държат.
Но е възможно един човек да се задържи в нея само когато той самият живее според програмите на тази матрица, които се състоят в пълното обезличаване на хората.
И това, което може да се наблюдава сега на Земята, предполага, че Дракорептилиите ПОЧТИ са постигнали целта си.
Ярък пример за това е техният успешен експеримент, свързан с „пандемията“, когато успяха чрез масирана атака срещу съзнанието на хората да ги принудят да приемат т. нар. „ваксини“ и изключително да ограничат свободата им на движение, затваряйки всички в домовете им.
Вдъхновени от успеха си, представителите на дълбинната държава решиха да стигнат докрай, като поробят напълно съзнанието на хората чрез всеобщо чипиране на населението и задължителни ваксинационни паспорти за всички.
Но на пътя им застанаха същите „ПОЧТИ”-та – чистите и древни души, които успяха да избягат със съзнанието си от „затвора” на тримерната матрица.
И главна роля за това изигра тяхното САМОСЪЗНАНИЕ.
Това е „самост” от различен вид, която се основава не на модели на мислене и поведение, наложени отвън, а на това, което идва от собственото човешко разбиране за реалността, който има вътрешен усет, или добре развита интуиция.
Такива хора, чието съзнание е извън тримерната матрица, винаги са били на Земята, но сега, на кръстовището на две епохи, особено много от тях дойдоха тук.
Именно те сега ръководят протестните движения от глобален характер, разбирайки истинските причини за случващото се и целите, които дълбинната държава си поставя.
И по този път ги води същото това самосъзнание: техните собствени възгледи за живота, а не тези, наложени от общественото мнение и медиите.
Всъщност за всяко „само-“ има много тънка граница между собственото и наложеното.
И то е толкова тънко, че понякога човек не може да определи къде са неговите собствени мисли и желания и къде са чуждите, възникнали у него в резултат на дълбоко вкоренените в съзнанието му програми на тримерния свят.
Някои хора вече са толкова оплетени в мрежите на тримерната матрица, че напълно са загубили способността си да мислят самостоятелно, живеейки изключително от стереотипните програми, имплантирани в тяхното съзнание.
Затова следващия път ще говорим по-подробно за тънкостите на „самостта“ във всичките й проявления, за да се научите безпогрешно да усещате къде е вашето и къде е чуждото.
Отец-Абсолют, който ви обича безмерно, ви говори
Прието от Марта на 26 април 2024 г.
