Събеседване на Ирина Кирилова с проф. инж. Димитър Назърски:
– Проф. Назърски, върнахте се от Тунис – една древна държава, в която са съхранени култури от атерийската, иберо-мавританската и капсийската култури. Още в XII век пр. Хр. на тази земя идват финикийците и не мога да не кажа, че най-голямо значение тогава има Картаген. Но нека започнем от причината, която Ви заведе в Тунис!
– Имам там бивш аспирант. Казва се инж. Салахедин Буслама. Той защити в Университета по архитектура, строителство и геодезия в нашата катедра една дисертация, която беше свързана с използването на доменна шлака от металургичните заводи в Тунис като добавъчен материал, с трошен камък и пясък за производство на бетон. Експериментите си по тази дисертация той провеждаше в Тунис. В нашата лаборатория правеше само някои от тях. Така направи едно добро обследване на свойствата на тази доменна шлака, показа възможностите ѝ за производство на бетон в Тунис. Защити дисертацията по добър начин, но беше и добър студент. След това стана преподавател в едно полувисше училище в град Набьол, който е на 40 километра от Средиземно море. Представи се добре като преподавател и вече е професор.
– Вашият студент е получил солидна основа в инженерната професия в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Вероятно работи с други инженери от Европейски университети. По- добър ли е от тях?
– Още при първата ни среща, когато дойде в България, съм го питал как се чувства като инженер сред инженери, които са завършили във Франция, в Испания, в Италия, в други западно-европейски страни. Той каза, че никога не се е чувствал по-малко подготвен. Даже в някои отношения се е чувствал по-подготвен. Той е проектирал сгради на частни лица, за да живее семейството му по-добре, и това, което много го възмущаваше е, че на практика тези, на които се възлага изпълнението на сградите, го натискат да намалява размера на колоните, на гредите, което е противопоказно от гледна точка на сигурност, на дълготрайност. Защото там сеизмичното въздействие е като в България – девета степен.
– Къде Ви заведе той, за да защити авторитета си на инженер?
– Той ми показа няколко сгради, които е проектирал в няколко градчета и направи сравнение с други сгради, които не се строят по
предвидения проект. Защото това, което се случи в Турция, би могло да се случи и при тях. Възмути се, че не се мисли за здравето и сигурността на хората, които ще живеят в тези сгради. Показа ми и други неща в този район. Там има мозайки от римския период. Това за мен беше много интересно.
– Има една легенда, че царица Дидона основала Картаген в IX век преди Христа.
– Точно така! Идвайки от днешния Ливан.
– Знам, че в 146 година пр. н.е. Картаген е сринат изцяло от римската армия и посипали земята със сол, за да не никне нищо. Вашият студент Ви е завел безспорно там.
– Бях в Картаген. От тези останки и артефакти от Картаген е останало много малко, защото варварите, които са дошли през Гибралтар в IV век след Христа, са унищожавали много неща, но не са могли да унищожат онова, което е построено 149-а година пр. Хр. Запазени са римските терми. Това действително са били произведения и на архитектурата и на строителната мисъл от високо ниво. От древния Картаген са останали много малко неща – зидове от сградите.
– В 533 година Картаген е византийски.
– Римският Картаген е от 149 година преди Христа. А когато се разделят и Западната част на Римската империя не съществува, а само източната, той е в обсега на Византийската империя от средата на VI век.
– И в 698 година е бил третият по големина в I век. Какво от археологическите останки Ви впечатли най- много?
– От този римски и византийски период има много артефакти, които са в градове по Средиземноморието на изток, където е запазен в град Джем най-големият колизеум. Там е сниман филма „Гладиатор“. В град Монастир, в Сид има запазени неща от римския период. Навсякъде се показват мозайки, подове на сгради и се вижда какво изкуство в областта на мозайките е имало в Рим и след това във Византия. Още в IV век след Христа, когато готите тръгват от нашите земи, столицата им става Равена. В катедралата на Равена стенописите са само мозайки.
– Искам мислено да се прехвърлите в Хисаря, защото знаете на колко века е крепостната стена и колко е запазена. Освен това в ранната есен на миналата година откриха мраморна плоча от 152 година и много интересна информация се прочете на нея! Как така тия римски строежи се запазват до днес, а при едно земетресение съвременните сгради падат?
– Това е интересен въпрос и аз ще започна така: В град Римини, който е близо до Равена в Италия, стои един каменен мост от времето на Тиберий, който още се използва от градската инфраструктура. Гледах професионално как са строили и установих, че те са строели с поглед в бъдещето. Основното, което е характеризирало политиката на римляните, на империята, това е, че всяка завладяна държава е интегрирана като човешки потенциал, за да може да казват: ние не сме покорени, не сме от Римската империя. Виждате в Пловдив какви неща се откриват от времето на империята, в София, в Арчар и къде ли не… Това се отнася и за Хисаря. Тези артефакти в Хисаря за мен са много значими в нашата страна. Това, което ми прави впечатление е, че общината, а може би и „Института за паметници на културата“ полагат грижи за поддържането на градежите от римския период. Те са знак за града.
– А в Тунис бяхте ли в бейския музей, който е превърнат в музей на древните мозайки? Предполагам, че е нещо уникално.
– Уникално! Там човек просто гледа и си казва: как е възможно преди 1500-2000 години да се правят такива произведения на изкуството? Това е част от архитектурната среда, в която са живеели хората в онези години. Това е един от най-интересните музеи.
– Може би затова останките на Картаген са вписани в културното наследство на ЮНЕСКО!
– Да, то няма как да не се впишат, защото Картаген, преди да бъде разрушен от римляните, е бил перлата на Средиземноморието с
архитектурата си, средище на търговия, на финансово дело.
– Проф. Назърски, Вие продължавате да сте преподавател вУниверситета по архитектура, строителство и геодезия. Има ли все още студенти от африкански държави, които да се учат и след това да се завръщат в своите страни?
– За съжаление – не. Преди 30 години имахме студенти от Сирия, Ливан, имаше доста палестинци, от Ирак, Египет, от Тунис, Алжир и Мароко. Имахме от Нигерия, от Мозамбик и т.н.
– Как се справяте с динамиката на живота, като имам предвид, че непрекъснато пътувате и се интересувате от новите технологии в строителството и топлоизолацията? Бяхте в Португалия!
– Аз съм от тези, които всеки ден искат да правят нещо, да научат нещо. Казвам и на по-младите колеги и на студентите: – Човек, ако днес не е научил нещо ново, макар и малко, този ден не е пълноценен. И това ми дава възможност да бъда полезен с това, което знам, защото аз искам и да предам щафетата на по-младите.
– И да се върнем в Тунис! Вашият студент ще дойде ли в България, за да види мостовете по магистралите ни, „Дунав мост 2“, сега се говори за проекта на „Дунав мост 3“ и ще го заведете ли да види античните останки в държавата?
– Да, има намерение да дойде и аз съм му обещал да го заведа на „Дунав мост 2“. Аз там съм участвал в хидроизолирането на
конструкцията. Правихме една тежка експертиза, защото испанската фирма – изпълнител беше допуснала напукване на бетона на стомано-бетонната плоча. Но сега това е едно много добро съоръжение. Ще заведа професора от Тунис в Смолян и във Велико Търново на обекти, които са строени преди 50 години, и ще му покажа реконструкцията им. Непременно ще го заведа да види Тракийския култов храм край село Старосел.
– Благодаря Ви, професор Назърски, че ми отделихте време!
Ирина Кирилова за „Тракийски Свят“
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
