Над 42 500 археологически и културно-исторически обекти, стотици удивителни мегалитни и скални паметници, хиляди изключителни праисторически артефакти, над 15 000 тракийски могили и светилища (според редица изследователи могилите са 60 000, но само 1000 са проучени), останки от десетки големи римски градове (като Рациария, Хераклея Синтика, Сердика, Тримонциум, Никополис ад Иструм – Niсopolis ad Istrum, Улпия Ескус, Нове, Абритус, Диоклецианополис, само римските крепости по нашата част от Дунав са 60), останки от стотици ромейски и български средновековни крепости.
Пак стотици изключителни исторически находки – от Градешница, Врачанско, и „Юнаците”, Пазарджишко, до енигматичния Езерен град край Дуранкулак, от най-древните европейски медни рудници и неолитни жилища в Стара Загора до най-стария градски център в Европа – Праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата, от гордия Перперек и загадъчния Татул до златото на Варненски Халколитен Некропол.
Хиляди спиращи дъха гледки – от мегалитната „Врата на Слънцето” край Бузовград до изумителното скално плато и бойната кула на Средновековен град Червен/Medieval town of Cherven или причудливите форми на Харман Кая в Родопите, от зъберите на приличащата на „китайска стена” Крепост Овеч – Провадия край Провадия до старопрестолния Търнов и Асеновата Крепост край Асеновград.
Стотици артефакти с изключителна художествена стойност – от главата и маската на Севт Трети до великолепието на Панагюрското съкровище, от удивителните златни съдове на Вълчитрън до накитите от Преславското съкровище.
Всичко изброено до тук е само част от културно-историческото наследство по земите ни. Дори не споменах българската „седморка”, обявена за световно културно наследство от ЮНЕСКО – Рилският манастир, Боянската Църква, Ивановски Скални Църкви, Тракийска Казанлъшка Гробница (The Thracian Tomb at Kazanlak – UNESCO), Мадарският Конник, Старият град в Несебър и Свещарската гробница.
Пропуснал съм още десетки и десетки места или „неща”. Когато някой ви каже, че у нас „няма кой знае какво културно-историческо наследство”, му припомнете думите на акад. Дмитрий Лихачов – „България е отломка от най-старата култура сред европейските страни. Затова трябва да се пази.”
У нас наистина има какво да се види, но нито умеем много да го пазим, нито умеем да го показваме, защото за държавата ни културно-историческото наследство е по-често бреме, а не възможност. Въобще, България и нейната земя е приказка, която все още чака да бъде разказана на света. Когато с това не се справя българската държава, можем да я разказваме самите ние.
Източник: фб
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
