Сергей Николаевич Лазарев е известен руски лечител, психолог и биоенергетик, направил открития без аналог в съвременния свят. Той съумява да разкрие механизма на кармата, споменаван в различни източници, но реално неизучен от никого до сега. За първи път в историята Лазарев успява да види дълбочинните структури на душата, които определят нашето здраве и нашата съдба. Успява не само да ги види, но и да разработи система, с която може чрез душата да се излекуват тялото и съдбата. Системата на Лазарев всъщност е система за разбирането на света.
Днешното човечество много се е отдалечило от духовните първоизточници – като кораб, чийто екипаж се е изпокарал, капитана го няма, дъното е с пробойни, а двигателят – неизправен. Някои от моряците вече започват да разбират какво става, чуват се призиви за помиряване и ремонт на кораба. Но главната беда е, че корабът плава към рифове, така че и да се направи ремонт, не се ли смени посоката, няма как да се спасят нито корабът, нито екипажът му.
Силният, енергичният човек, който има воля, опит и интелект, въпреки всички тези качества може да стигне до пълен крах, поради незнанието на законите, управляващи Вселената. Ако човек не познава духовните закони, то той се уподобява на този, който кара кола, без да познава законите за движение по пътищата. Дори и този, който не познава тези правила, но пази любовта в душата си, интуитивно ще се държи по същия начин както и онзи, който ги познава. Любовта и добродушието, дори и в случаите на непознаване на духовните закони, ни позволяват да оцелеем по пътя, наречен живот.
ПРИЛЕПВАНЕ (ПРИСТРАСТЯВАНЕ) КЪМ ЧОВЕШКИТЕ СТОЙНОСТИ
Стойностите, към които човек се пристрастява, превръщайки ги в абсолютна цел (самоцел) в своя живот са: ЗЕМНИ БЛАГА, ПАРИ, ДУХОВНИ СТОЙНОСТИ, ЛЮБОВТА КЪМ ХОРАТА, ВЯРАТА, БОЖЕСТВЕНОТО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ, СЪВЪРШЕНСТВОТО, БЛАГОПОЛУЧНАТА СЪДБА, УСЕЩАНЕТО ЗА ОСОБЕНОТО СИ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ (поражда високомерие и усещане за изключителност и се лекува с разрушаване на съдбата и съдбовни удари), РАЖДАНЕ НА ДЕТЕ, ТВОРЧЕСТВО, КОНТРОЛ НАД СИТУАЦИЯ (пораждат: ревност, гордост, презрение, страх от загуба, обида, осъждане, нежелание за живот, желание да натрапиш волята си на другите).
Признакът на прилепването е нежеланието и неумението да се понесе болката при загуба и унижение на стойностите. Всяка стойност, която човек абсолютизира, в последствие се загубва. Ако обичате нещо повече от Бога, след това започвате да ненавиждате същото това нещо.
Когато човек превръща в цел и в смисъл на живота си всичко друго освен Бог, душата започва да насъбира агресия, водеща към нещастия, болести и смърт. Болестта е следствие от натрупана агресия. А агресията – това е следствие от невярна система от стойности. Болестта спира неправилното ни възприемане на света. Главната причина за болестите е желанието да превърнем човешките стойности, дори и най-висшите от тях, в по-висши от любовта ни към Бога.
Бог ни откъсва от това, което ние превръщаме във висше щастие, тъй като душата загива, ако се привърже към нещо повече, отколкото към Бога. Човешките стойности не бива да бъдат самоцел, а средство за изпитване, съхраняване и увеличаване на любовта в душата, любов без претенции.
Бог – това е най-висшата стойност и възвръщането към Него е висшата човешка стойност.
Чрез любовта в нашата душа ние се съединяваме с Бога. Усещането на Бога в душата – това е безкрайна любов без претенции, без условия, без изисквания.
Любовта към Бога в обикновения живот се проявява като вътрешна любов към обкръжаващия ни свят, независеща от нищо. Ако се опитваме да я поставяме в зависимост от нещо, това чувство намалява и ние започваме да боледуваме и да умираме. Колкото е по-високо чувството любов, което човек изпитва, колкото по-малко претенции има в любовта, толкова е по-голям запасът от твърдост спрямо унижението на това чувство и толкова по-близо до Бога е човек.
ХОРАТА СА ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВИ, САМО КОГАТО ГЛАВНАТА СТОЙНОСТНА СИСТЕМА ИЗЛИЗА ЗАД ПРЕДЕЛИТЕ НА ЕДИН ИЛИ НЯКОЛКО ЖИВОТА
Ние се връщаме вкъщи, кракът ни е на стъпалото. В дадения момент това е цел. Като вдигнем погледа си, ще видим стълбищната площадка. Тя също е цел, но твърде висока. Но ако тя се абсолютизира, ние ще пренощуваме на площадката. Ние не виждаме вратата на апартамента си, но се стрем към нея, за да я отворим и да влезем в дома си. Така всеки човек, който не вижда Бога, трябва да се стреми да се завърне при него, съхранявайки приоритета на тази цел.
Всичко, което обичаме в този живот, всички човешки стойности изсмукват от нас сила, любов и енергия. А Бог дава всичко. Ако обичаме Бога повече от всичко останало, както и живота, то ние получаваме повече сила и любов, отколкото отдаваме, и този остатък оставяме за себе си и за потомците си. Ако започнем да обичаме нещо повече от Бога, душата ни става зависима от нещото и тогава чувството любов угасва и се появяват претенции. Появява се агресия, а оттам и болестите и нещастията. Оказва се, че на фино ниво ние непрестанно храним душите на потомците си чрез своята любов. Ако обичаме нещо повече от Бога, ние отдаваме повече, отколкото получаваме и тогава започва деградацията на душата чрез вземане на любов от душите на потомците си и от нашите души. С цел съхраняване на човешката душа, от нея се отнема онова, към което тя се е пристрастила, онова, което е обичала повече от Бога. И ако човек приеме това и се устреми кьм Бог, тогава той влиза в равновесие и спасява душата си.
Започнем ли да вършим нещо и да го превръщаме във Висша цел и щастие, това е първият признак, че любовта към Бога отслабва. Като втора крачка ние започваме да се боим, да съжаляваме, да проявяваме претенции, да поставяме условия. Третата крачка – това вече е пряката агресия, обидата, ненавистта, осъждането и презрението.
ДВЕТЕ ЛИНИИ НА ЧОВЕШКИ СТОЙНОСТИ
Първата линия се реализира като любов към света и хората. В основата й е желанието да имаме семейство и да обичаме любимия човек. В основата на любовта към любимия лежи желанието да имаме деца от него, тоест инстинктът за размножение, на който е базиран инстинктът за творчество и съзидание. Колкото са по-значими човешките стойности, толкова по-близо сме до Бога. Но въпреки всичко те си остават човешки стойности и затова подлежат на разрушение, тоест на съзидание в ново качество.
Втората линия на стойностите е свързана с развитието. В основата на способностите и интелекта е заложена ценността на съвършенството, в чиято основа е съдбата. В основата на съдбата пък е бъдещето.
Ако човек превърне линията на любовта към хората и към света в своя абсолютна цел, тогава се появяват ревността и специфични болести, а те се лекуват чрез предателства, кавги, обиди и изневери. При желание линията на съвършенството и развитието да се превърне във висша стойност се появяват болестите на гордостта, които се лекуват с неуспехи, измами, несправедливи оскърбления и обиди, неприятности от съдбовен характер, разрушаване на бъдещите планове. Ако се абсолютизират и двете линии, се появяват тежки заболявания като рак, шизофрения, диабет, склероза и т. н.
Знаете ли защо ние остаряваме и умираме? За да получим нова порция любов, отивайки при Бога. Всичко създадено от Бога периодично трябва да се завръща при Бога, за да бъде заредено с нова порция любов и енергия. Главното условие за контакт с Бога – това е отричането на всичко създадено от него. При стареенето и умирането ние изоставяме всички свои човешки стойности и тогава става възможно да се получат новите порции любов, но те могат да бъдат и недостатъчни за цял един живот. За новия контакт би трябвало да бъдат унизени всичките човешки стойности, включително и най-висшите. Особено силно това унижение трябва да бъде преди зачатието на деца, за да дарим с любов не само себе си, но и тях. Колкото по-малко нашата любов зависи от човешките стойности, толкова повече в душата си ние се уподобяваме с Бога. Бог нали от нищо не зависи?! И колкото повече се уподобяваме с Бога, с толкова повече любов се изпълва душата ни. И тогава ние от мръсна локва се превръщаме в чист извор.
Източник: „Диагностика на кармата“ (трета част), Сергей Лазарев
Източник: integral-art.press
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
