Виждате двама велики българи. Единият е Христо Ботев, а другият е генерал Данаил Николаев, наричан още „патриарха на българската армия”. Това са личности с различна съдба. Ботев ще загине на 28 години, а Николаев ще бъде опълченец, ще стане един от строителите на българската държава и армия, ще има огромни заслуги за Съединението и за победата в Сръбско-българската война, ще получи пръв най-висшето военно звание – „генерал от пехотата” и ще доживее до дълбока старост. Ще си отиде на 90 години през 1942 година.
Какво е общото между тях? Не толкова известно е, че всъщност роденият в Болград, Бесарабия, Данаил Николаев, иска да стане Ботев четник, но го спира самият войвода. Каква е историята? По времето, когато Ботев започва да подготвя своята чета, Николаев е млад портупей-юнкер в 54-ти Мински полк в Кишинев. Каква по-добра кандидатура за четник от млад смел българин с военна подготовка? Само месеци по-късно Данаил ще е доброволец в Сръбско-турската война от 1876 г. и ще се сражава храбро. Защо Ботев му отказва? Ето какво пише генералът дълги години след това:
„Спомням си, аз бях с Филов в хотел „Европа”, където се събираха хъшовете, и този ден имаше необикновено оживление. Ботев готвеше своята чета, с която да се прехвърли на българска земя. Ние отидохме при Ботев и му предложихме с готовност услугите си да влезем в четата му. Ботев обаче, съзнавайки голямата задача, която предстои на младежта, а ние бяхме младежи с току-що наболи мустачки, ни каза:
– Господа, благодаря сърдечно! С тези 80 души, с които отивам в България, аз не мисля да я освобождавам. Отиването ни в България има за цел да повдигне съвестта на Европа.
– Вие, господа – продължи Ботев, – сте нужни на България. В непродължително време освобождението на България ще дойде. Кой тогава ще ръководи нейните съдбини?”
Край на цитата. Едва ли може да се съмняваме в словото на човек като Данаил Николаев. Думите си за срещата си с войводата изрича, когато е вече на 86 години през 1938 година. Самият той отдавна е легенда и няма нужда да „украсява неща” нито за Ботев, нито за себе си.
Защо те са важни? Защото ни показват един друг Ботев, не „луда глава” или „емоционален поет-революционер, който не знае къде отива”, а човек дълбоко съзнаващ мисията, която поема. Човек, виждащ в бъдещето. Човек, жертвал живота си, за да даде посока и дух на стотици личности като Данаил Николаев. Така че, на фотографиите, не виждаме просто двама велики мъже, а двама строители на онази България. Нека помним.
Източник: фб
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
