В България, центрове за разпределение на проститутки са Плевен, Добрич, Сливен, Стара Загора, Търговище, Пловдив, Пазарджик, Сандански, Благоевград, Монтана. Големи вътрешни консуматори са София, Варна, Бургас, Русе.
Педофилски бардаци с 6-10 годишни деца бяха разбити в Шумен, Димитровград, Пазарджик.
Каналите за нелегално осиновяване и проституция са взаимосвързани с каналите за дрога. Едни и същи са покровителите или са взаимно обвързани в прането на пари от тези канали. Занимаващите с проституция ползват дрога за свои нужди, пласират я чрез момичетата, като за услугата, наркодилърите им предоставят свои канали и хора за “живата стока”.
Има и неорганизирани в канали кражби и продажби на деца от индивидуални “гастролиращи” похитители (главно албанци, араби или иранци), а също така от роми. Най-често във пресата се пише за разкрити далавери от роми именно, защото ромите не са част от добре организирания бизнес с български деца, където пробив на наша територия не се допуска.
Всъщност организирането на търговията с българчета започва още през 70-те години на миналия век. Тогава влезе в сила един Указ за насърчаване на раждаемостта, а абортите бяха абсолютно забранени. Всяка родилка можеше да остави новороденото си бебе срещу 500 лв. на държавата. Държавата изкупуваше на безценица много бебета. Къде тогава отиваха тези бебета?
Българските бездетни семейства винаги са имали проблеми и малко от тях можеха да осиновят дете. След падане на Берлинската стена определени хора на властови позиции приватизираха начините и каналите на осиновяване, търговия и проституция. Точно за това към 2006 г. в България няма система за издирване, откриване и връщане на българчета.
Твърди се, че Емил Кюлев (собственик на три големи банки и финансов съветник на президент Първанов) се е “оплескал” с пари и от трафик на хора и от дрога, плюс, че е изпирал и препирал съответните суми. Той самият неслучайно създаде фондация с огромен начален капитал, уж за борба с трафика на хора, но целта е била съвсем друга – прикритие на канали и хора и източване на суми през самата фондация.
Например има голямо публично съмнение, че “Анимус” (дългогодишни любимци на МВР и с огромно финансиране), всъщност са събирали и обработвали сведенията, получавани от жертвите на трафик и жертви на домашно насилие, чрез психо-тестове и беседи с тия пострадали жени, включително от пострадали при домашно насилие съответни съпруги на служители в МВР.
След което, каналите се доусъвършенстват, виновните за провалите се елиминират, слага се намордник на съответни офицери, от които са се оплаквали в подробности техни съпруги, любовници и т.н. За жертвите нищо добро, освен че в тяхно име са се източили хонорари по разни програми и се кандидатства за още пари. Всъщност никой не знае какви огромни пари се източват от разни фондации уж в защита правата на децата и на жертвите на престъпления.
В новия закон за МВР генералите успяха да пробутат точка, чрез която си осигуриха правото да учредяват неправителствени сдружения, с което нанесоха удар на гражданското общество.
14.04.2006 г., гр. София
Изготвил:
/Тодор Деянов – бащата на Съвестин/
