Представяме ви някои избрани мисли от 1918-а година, които създателят на Антропософската наука – Рудолф Щайнер казва за времената, в които ние живеем:
Хората могат да отхвърлят колкото си искат факта, че Ангелите подготвят в техните тела идеалите на бъдещето, но това е точно така. И наистина при формирането на образите от страна на Ангелите действа един точно определен принцип. Действа принципът, че занапред нито един човек по Земята няма да може спокойно да се наслаждава на щастието, ако други хора край него са нещастни.
В сила влиза импулсът на абсолютното братство, абсолютното единство на човешкия род, на правилно разбраното братство, що се отнася до социалния ред в условията на физическия живот. Това е едното, едната гледна точка, от която ние виждаме как Ангелите пораждат образи в човешкото астрално тяло.
Обаче съществува и един втори импулс, според който Ангелите насочват своите действия, а именно: те преследват определени цели не само по отношение на външния социален живот, но те преследват определени цели също и по отношение на човешката душа, по отношение на човешкия душевен живот. Що се отнася до душевния живот на хората, чрез образите които влагат в астралното тяло, Ангелите преследват друга цел: занапред всеки човек да вижда във всеки друг човек скритото божествено начало.
Ето коя е голямата опасност за епохата на Съзнателната душа. Става дума за онова събитие, което все още би могло да настъпи, ако хората не поискат да се обърнат към духовния живот преди началото на 3-то хилядолетие.
Както е известно, 3-то хилядолетие започва през 2000-а година. Все още би могло да се случи така, че това, което би трябвало да бъде постигнато за Ангелите с оглед на тяхната работа да става не чрез будния човек, а чрез спящите тела на хората, така че Ангелите да изтеглят цялата си работа извън астралното тяло на човека и да я потопят в етерното тяло, за да осъществят своите намерения. В този случай човекът изобщо не би участвувал във всичко това. То би трябвало да се осъществи в етерното тяло, именно за да се избегне присъствието на човека, защото ако би присъствувал, бидейки буден, той щеше да пречи на Ангелите.
Обаче какво би настъпило, ако Ангелите би трябвало да се заемат с една такава работа без участието на човека, да се заемат с нея там, в етерните и физическите тела на хората, докато те спят? По този начин в еволюцията на човека неизбежно биха настъпили три неща. На първо място, в спящите човешки тела, докато човекът именно спи, без да е там със своя Аз и със своето астрално тяло, би възникнало нещо, което после той ще намира, обаче не в свобода, а просто ще го заварва сутрин, когато се пробужда. Той винаги ще го заварва. Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в съзнание за свобода и по този начин ще оказва вредно въздействие.
И наистина има опасност, определени инстинктивни познания да станат вредни, защото те насилствено влизат в човешката природа; да, те са свързани с мистерията на раждането и зачатието, с целия сексуален живот; а тази опасност, за която говоря, идва от определени Ангели, които сами биха претърпели известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори.
Бихме могли само да добавим: това, което настъпва в хода на общочовешката еволюция, би се състояло в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа биха се проявили по един разрушителен начин; тези инстинкти биха довели не просто до някакви заблуждения; те биха нахлули направо в социалния живот, създавайки там определени социални структури; преди всичко чрез това, което навлиза в човешката кръв като резултат от сексуалния живот, те биха подтикнали хората към всичко друго, но не и към това, да изграждат братство на Земята; напротив, те непрекъснато биха се бунтували срещу братството. И това би се превърнало в един инстинкт.
Хората ще стигнат до едно инстинктивно познание за определени лечебни средства, до едно вредно познание за определени лечебни средства. Всичко онова, което е свързано с медицината, ще претърпи, в материалистически смисъл, един небивал подем. Хората ще получат инстинктивен достъп до лечебната сила на определени субстанции и определени практики, с което ще предизвикат неописуеми увреждания, обаче ще ги квалифицират като полезни за здравето.
На хората просто ще им доставя удоволствие това, че в резултат на определени практики някой може да изпадне в нездравословно състояние. Следователно, в подем ще се окаже точно познанието за лечебната сила на определени процеси, на определени практики, но всички те ще бъдат насочвани в една крайно опасна посока. Защото преди всичко благодарение на определени инстинкти хората ще узнаят, че определени субстанции и определени практики предизвикват болести и според напълно егоистичните си мотиви те ще могат да предизвикват болести, ще могат и да не ги предизвикват.
Третото, което ще настъпи, е следното: Хората ще опознаят точно определени сили, чрез които, бих казал, чрез съвсем леки усилия, чрез хармонизиране на определени трептения, светът ще бъде завладян от колосалните сили на машините. По напълно инстинктивен начин хората ще усвоят едно донякъде духовно направляване на машините, на механическите уреди, но така че цялата техника ще започне да функционира в безредие и хаос. Обаче това безредие и този хаос ще обслужват много добре егоизма на хората и ще им доставят удоволствие. Това е само една малка част от конкретното разбиране за еволюцията на Битието, само една малка част от разбирането за живота, която всъщност може да оцени само онзи, който е наясно, че едно бездуховно вникване в живота чисто и просто не е в състояние да даде някакво разумно обяснение на нещата.
Ако някога на преден план биха излезли, примерно, една болестотворна медицина, едно ужасяващо объркване на сексуалните инстинкти или някакви ужасяващи механизми – разчитащи главно на човешките духовни способности – за използването на природните сили, тогава един бездуховен светоглед не би могъл да проникне във всичко това, не би могъл да забележи как хората се отклоняват от верния път, също както спящият, докато спи, не може да види приближаващия крадец, който иска да го ограби и едва по-късно, пробуждайки се той разбира какво се е случило. Естествено това би било едно твърде неприятно пробуждане за човека.
