Преди десетина години два екипа ентусиасти си поставят за цел да изследват нашата история там, където тя не е изследвана, и да повдигнат българския дух.
Сдружение „Руните говорят“, подпомагано от сдружение „България“, се заема с нелеката задача за разчитане на прабългарските руни и изненадва българската общественост у нас и по света с невероятни открития.
„Руните говорят“, които наричат себе си интердисциплинарен екип и работят изцяло безвъзмездно, преди години е изследвал надписите на пръстените на цар Кубрат и е разчел техните послания.
Нещо повече – екипът е обосновал защо могъщият български владетел, основал Стара Велика България, не е нито «хан», нито «кан», а цар на българите.
Съкровището на цар Кубрат, какъвто екипът доказва, че е могъщият български владетел, е открито през 1912 година в Малая Перешчепина, Украйна. То съдържа предмети от самото покръстване на цар Кубрат – приел името на един от апостолите на Исус – Тома.
Сред съкровището са и три пръстена, единият от които е с много дълъг текст – този на българския владетел. Върху пръстена на цар Кубрат, или Тома, са изписани най-важните събития от историята на българите и има пълно описание на българската държава към датата на неговото царуване, на царската фамилия и покръстването или приемане на християнството от трите български племена под скиптъра на цар Кубрат.
Друго, което е важно, че има изписан заветът на великия български владетел – неговите наследници да пазят учението на християнството чисто и да владеят, и пазят изконната българска земя на Балканския полуостров – Едем.
Според Мила Салахи от сдружение „Руните говорят“, която владее седем древни и съвременни езици, писмото върху пръстените е комбинирано от нашите древнобългарски руни, които са основата на всички писмени системи в света и азбуката на Тот, което се казва и в самия пръстен:
„На Аза (душата, епифизата) за Светлината (Азо ра) и съдбата писха през вековете на божият слуга Тот с Богатството (азбуката).
Ясно се казва и кой ще прочете пръстена – това може да бъде само българин. „Битието (животът) на царя добре скрито в Кръста е. И с магия ще се прочете от клоните (българи) на царството. Дървото (родът, от който произлизаме) с ръцете си ще посеят и построят.
От Жреца Цар („есеиа“ – жрец, мъдрец, „есеите“ – кастата на Исус) с ръцете, с вати („ватан“ – първоезикът на руните, нишката). Умът от Извора ще им дари! И ще се радва, и ще спрат мъките в ковчега, когато от Светлината ще се посее!”
Цар Кубрат Екипът на „Руните говорят“ не просто твърди, че Кубрат не е кан/хан, а доказва, че е цар, тъй като според разчитането в пръстена ясно, и то неведнъж, е написано: «Кубрат Е и Т’Сара, и Хляба”.
Друг е въпросът, че до ден днешен никой не е потърсил и не е обяснил какво означава самата титла «цар». Оригиналното звучене е „Сар“, но както знаем, докато един език стигне до ниво аналитичен, какъвто е родният ни език (език, в който морфемите – най-малките смислови единици в езика – могат да съществуват самостоятелно и се смятат за отделни думи), се използват така наречените определителни членове.
В пръстена на цар Кубрат се използва Т’ и става Т’сар – царят. След известен период те се сливат и се преобразуват в буквата ц, въпреки че е запазено съчетанието тс в много думи – „детски“, „комитски“ и т.н.
Думата «сар» буквално означава «без примеси», в случая – чистокръвен. Тук трябва ясно да се каже, че престолонаследникът винаги е първородният син, а ако няма син, титлата може да се приеме от брата на владетеля – това е обичайното право на първия управляващ род. Това обяснява и традицията на царските и аристократични династии до днес – да не се изкривява кръвната линия на потеклото. Що се отнася до думите «кан» и «хан», когато не се познава семантиката (значението на думите) в езика, се греши. «Кан» е част, а «Кан Ас ю Биги» – «Част от звездата на бигите», нарицателно име на българите. «Хан» е «закон, законен»; също така означава «полк», военен термин.
Българската история е част от историята на Великата тирейска цивилизация, а тя е фундаментът на историята на човешката цивилизация, казва екипът и прави интересно разкритие и от разчитането от пръстена на Бела от Абдера – съпругата на Астир, познатият ни под името Аспарух създател на Дунавска България.
Този пръстен съдържа пророчество и то гласи: „Огнена девойка ще се роди! Слушайте я за написаното и да пише от потеклото! Нейното е да види Тис заровеният с анкха (живота)! И родовете да изкове с ръцете си тази! Сама ще съшие руните и Управляващия Род ще скове! С Божията сила влиза и ражда я в Царството, от тишината ражда я Тис. И от заровените камъни на Мисзо(исус) ще види, ще прочете и ще се завърнете!”.
Екипът на „Руните говорят“ работи чрез разчитане на древното българско руническо писмо, запазено до Х век, като спазва 15 строги правила за четене, зависещи според формата носител. Улавя се основата на думата и се проследява нейното развитие до съвременния ни език.
Екипът използва и метод за проектиране на звездите, картографиране и определяне на територии, базиращ се на свещената геометрия, която нашите предци са познавали отлично. След това екипът търси потвържение на своите открития в исторически източници, хроники и артефакти.
