Горен Египет или най-древният субстрат на тракийското наследство е напълно възможно да се намира в Странджа. Има податки от етруския език, които смайват с логичната си връзка с името. Освен това „тра” означава на Изток, а „джет” е известният митичен източник на сътворението в египетския език, а също и окото „уаджет”. В речниковия запас от думи в етруския език се открива забележително сходство между името на планината Странджа и думата „srancza”, която от своя страна удивително подхожда по значение за обозначаване на ороним. „Srancza” на етруски език означава горна част – Горен Египет, а „penza” долна част (съответно hampha – дясна страна и laiva – лява страна). Не само „srancza” има аналог в българската топонимика, но но и laiva е съвсем ясен аналог с българското „ляво“. Ако само това бяха изключенията в езиковите връзки между българския и етруския език, ние можехме да отдадем тези прилики със случайни фонетични сходства.
Имаме и митологично тълкуване на името „Странджа”. Тя била красива млада жена от знатен род, която по неспоменати причини никой не е посмял да поиска за жена. Митичната девойка напуснала семейството си и с близки хора се заселила далеч от родният си дом. Не след дълго около нея започнали да се събират голям брой хора, които тя покровителствала и закриляла. По примера на амазонките, Странджа ходела с мъжки дрехи, обичала да язди дълго и да плува в морето.
В периода VІІІ-VІ век пр. Хр. в района на Странджа е обитавало тракийското племе асти, което съвременниците са свързвали с планината. Те се споменават в различни древногръцки и римски източници. Според тези именно писмени източници, планината Странджа се е наричала Астей или Астика (по-ранното, тракийското име в древногръцки запис), или Хемимонт (по-късното, древноримско име).
Племето асти било твърде многобройно и в този смисъл било забележимо сред околните. Едва през ІІІ-ІІ век пр. Хр., когато мощта на Одриското царство отслабнала, в Югоизточна Тракия се откроила като относително по-стабилна държавната формация тази на астите, чиито главен град бил в сърцето на Странджанския масив – в Бизие. Според някои автори това е град Виза в Европейска Турция. Но наше мнение селището се намира на българска територия и най-вероятно е град Урдовиза или Бизоне.
В „Забранената египтология” на Ердоган Ерчиван авторът прави много интересно предположение, което се основава на сериозни проучвания на британския професор по египтология Ърнест Алфред Уолис Бъдж, който твърди, че праобраз на Озирис, свързан с Орион, е друг бог, наречен Ас Ар, като женският вариант на Изида се нарича Ас-т. Това е много интересно свидетелство, което може са обясни смятаните за недостоверни твърдения на българската пророчица Ванга, че в околностите на Малко Търново в Странджа е погребана египетска принцеса. Тази фараонка обаче ще се окаже тракийска или прототракийска, по определението за древното население на региона, дадено от Кръстю Мутафчиев в книгата му „Homo sapiens за произхода на homo sapiens”.
В историческата наука е познато името на владетеля Садалас, при чието управление Астейското княжество бележи най-голям възход. Тогава територията, подвластна на Садалас, се простирала покрай морето от Южна Странджа чак до Одесос на север.
Астея е едно много интересно име, което също така е духовна степен на посвещение, известна ни от Ведите. По съдържание това е целомъдрие в мисъл, слово и действие, или степен на усъвършенстване по скалите на духовността.
Но да се върнем по-напред във времето и да видим къде се споменават тракийски племена и кога. Първото ни по-известно позоваване е в Илиадата на Омир, където съвсем ясно се говори за митичен цар Резос в Тракия, който бил велик пълководец, предвождащ войската си на колесница от злато и сребро, по-скоро бог, слизащ от планината Олимп, отколкото обикновен смъртен. Не може с лека ръка да се пренебрегва и връзката на топонимите с името на река Резовска в приблизителния на описвания ареал от древността.
Първите най-ранни податки за тракийското население са още от 35-40 в. пр. Хр., тъй като имаме артефакти, показващи изящни ювелирни образци, мегалитни съоръжения, които би трябвало да се датират по-прецизно, и селища с оформена градска структура още от неолита. Следователно не е необичайно да се твърди въз основа на факти от различен характер, че траките са един от най-старите народи на света.
Че цивилизация от Странджа създава Горен Египет е смело, но не без основание твърдение.
Има геологически, антропологически, топографски, археологически и дори писмени източници, които показват изключителна близост на културата от нашите земи и тези в Шумер, Акад и Египет. Самата египетска култура сякаш се появява от нищото, защото въпреки усилените търсения на археолозите това, което откриват преди първата династия, е значително по-ниска в цивилизационно отношение култура.
Според някои учени в геологическо отношение Странджа е много стара планина, която сякаш е оцелявала при сериозни катаклизми. В тази връзка те изказват предположения, че възникването на странджанската система започва след разкъсването на свръхконтинента Пангея преди около 200 млн. години – периодът на образуване на океанската кора и планините. Други учени я определят като млада планинска верига, част от голямата Алпо-Хималайска система, в която тя се намира. В изграждането й най-съществено участие имат старите мезозойски наслаги от Триас, Юра и Горна креда.
Антропологично и геоложко изследване показа в последните години, че планината е била обитавана от преди 50 000 млн. години, което потвърждава версията за архаичния произход. Необикновената флора в региона няма аналог на Земята и обрича на неуспех опитите да бъде присадена в парникови условия, където и да било другаде.
Но какво свързва планината Странджа с тайната на пирамидите?
Трудно за възприемане, но ето, че дойде време да се разбият някои културно-исторически стереотипи и да се разбули малко от мистерията като се погледне движението на човешката цивилизация напред не като на единичен и граничен процес, а като на съвкупност от твърде много и разнородни по научен приоритет надградени знания.
За за се постигне разкриването на нещо необикновено не са достатъчни обикновените научни методи. Антропологическа експедиция отпреди няколко години в региона на планината датира чрез радио-въглероден анализ човешка активност отпреди 50 000 млн. години. Освен находки на отдавна изчезнали видове от флората и фауната, са открити следи от човешка дейност с такава давност, която разбива представата за зараждането на човешката цивилизация. Странджа е останала сякаш встрани от тежки климатични или геологични трансформации и е била населена от homo sapiens много преди предполагаемото. Това би означавало началото на нов подход към всички исторически обекти в планината, които са частично датирани с неясни тези.
В региона има над 10 мегалита и долмена, приписвани досега на траките, някои от които напълно непроучени. Напълно възможно е да са дело на прототракийско население, което е обитавало планината преди повече от 8000 г. пр. Хр. В тази статия ще предоставим нови доказателства за различен исторически интердисциплинарен подход.
В последно време не само чуждите, но и нашите учени започнаха да търсят по-задълбочено произхода на тракийската култура. Според астронома проф. д-р Владимир Дерменджиев от Астрономическата обсерватория към БАН, има доказателства, че населението на нашите земи е притежавало ценна за човечеството астрономическа информация, интерпретирана върху каменните стражи, мегалитните строежи и могилните комплекси. Дерменджиев е забелязал, че могилният комплекс в Сборяново в близост до Исперих наподобява прецизна астрономическа карта отпреди повече от 7000 г. Разположението на могилите отговаря на някои групи звезди от видимата небесна сфера на нашата географска ширина и по-точно на съзвездията Малка мечка, Жираф, Колар, Персей, Касиопея, Гущер, Цефей и Дракон, като големината на могилите съответства на яркостта на съответните звезди. Още по-далеч стига бившият директор на музея в Исперих Йордан Стефанов, който твърди, че звездната карта в Лудогорието е огледален образ на звездното небе отпреди повече от 7500 г. Хелиографското струпване на 17-те струпвания от стомогилния археологически комплекс отстоят на определени разстояния, като пет пъти се повтаря дължината 1900 м, с които са означени в началото и края на могилните некрополи, както и отстоянието от Свещарската могила до култовия комплекс Демир баба теке, който в миналото е бил централно светилище на траките. Според Стефанов гетите са притежавали завидна астрономическа култура, като жреците им са познавали поименно повече от 500 звезди. От картотекираните над 280 могили, групирани в 19 некропола, както и останките на 57 антични селища, както и т.нар. „загадъчен камък” става видно, че резерватът Сборяново е освен всичко друго и астрономическа обсерватория.
Няма логика да смятаме, че астите от Странджа или техните предци са изостанали в своето развитие. Един от известните археологически обекти в планината Мишкова нива е датиран неправилно заради по-късните гръцки текстове, както и заради намиращата в близост все още неразкопана римска вила. При внимателен оглед на обекта се вижда, че той е част от цял ритуален комплекс в разширяваща се навън спирала. Поради факта, че намерените на Мишкова нива находки никога не виждат бял свят, цялостното проучване стига до тезата на Александър Фол, че това е некропол на херой или храм на Аполон. Запазени са част от подовата настилка, гробната камера и дромоса (коридор), както и двете крепиди (огради). Гробницата е построена според него от мрамор. Входът е увенчан с триъгълен фронтон с изобразен на него щит и копие между две човешки длани. До храма, датиран от IV век преди Христа, са открити крепост на връх Голямо Градище, рудници, могилен некропол и укрепена римска вила рустика. Гробницата е използвана като хероон (светилище на митично или реално съществуващ цар, жрец или герой). Там са намерени мраморни жертвеници на Аполон Аулариос с надписи, посвещение на Херакъл и оброчни плочки с изображения на тракийския конник, съхранявани в историческия музей.
Разполагайки с нови факти, днес можем да предложим по-различно тълкуване. Единствената стела с гръцки надпис, въз основа на която се прави датирането, не е ясно дали е намерена в близост или на обекта. Напротив – при изследването на вътрешния кръг на мегалита, който представлява вписани един в друг кръгове с лабиринтни проходи, отвеждащи до малък купол, се оказва, че е напълно възможно обектът да е значително по-стар. Самата конструкция на паметника не показва директно сходство с тракийски некрополи от късния период, открити в Родопите или в Северна България. Обектът много повече прилича на новооткрит наскоро подобен храм в Гьобекли тепе, днешна Турция, датиран от Джулио Мали на около 11 000 г. пр. Хр., или дори на гробницата на Атрея в Микена, която има куполообразна част от безхоросанно свързани блокове. Храмът в Гьобекли тепе, според археолозите, е посветен на Сириус или на Кучешката звезда, наречена така защото се намира в съзвездието на Голямото куче. Освен Египет, Халдея, Вавилон и Шумер, очевидно и по българските земи се е почитал мистичният Сириус.
Ключ към разкодирането на обекта на Мишкова нива са двата триъгълни напълно уникални фронтона на външния и вътрешния кръг, които са отделени от паметника, съхранявани пред Археологическия музей в Малко Търново. Според някои от версиите, култовото съоръжение в Мишкова нива е място за верско преклонение, което еволюира от мегалитен паметник (долмен) с ограда (крепида) към свещено пространство (теменос). Не е изяснено наличието на правоъгълно помещение зад коничния купол на централната част на светилището, който също не се вписва в тезата за създаването на обекта през гръко-римска епоха.
Няма логика обектът и на Мишкова нива да се разглежда откъснато от значението на цялата местност Градище. Поради тези факти, специалното внимание към двата фронтона са възможност за правилно тълкуване на посланията на древните, както и за създаването на цялостната по-разгърната концепция за мястото на Странджа за развитието на световната цивилизация. Те са в пряко указание, че става дума за древна религия, почитаща Сириус. На по-големия от тях са „фотографски – негативно” изобразени малки (женски) човешки длани (вж. фиг. 1), които са разположени около издатина, отново под формата на космическа спирала, и с една стрела насочена вдясно над едната длан. Сякаш създателите на храма са призовали вярващия да допре ръцете си до камъка и да почувства другия, паралелен и неразбран за очите свят. Не е без значение, че стрелата сочи към Градище или най-високия връх на Странджа. Освен тази особеност на изображението на ръцете, което предполага добро познаване на човешката физика, издатината под формата на кръг досега е тълкувана като щит и копие към него. Изображението би останало неразгадано напълно, ако не се обърне внимание на по-малкия фронтон, който е бил поставен на външния кръг и съвсем ясно изобразява единствената планета с пръстени в Слънчевата система – Сатурн. След малкия, посветен на Сатурн, следва големият фронтон, чийто символи нямат аналог в историята. Дълбокото астрономическо знание, което свързва Сатурн с мистичното и с духовното развитие на човека и със Сириус, е присъщо на изключително напреднала цивилизация. За да се разбере какво представляват всичките взаимосвързани обекти до Малко Търново, те трябва да се разгледат в комплекс.
Древният човек е разбирал мястото, където е домът му, като цялост, като свещено пространство на космогонична хармония, където няма граница между духовното и материалното. Ние често забравяме, че древният човек не е познавал начертаните географски граници между държавите, а истинската същност на космогоничните сили не е била такава загадка.
Но откъде древен народ отпреди повече от 8000 г. пр. хр. е имал планетарни знания?
За да си отговорим на този въпрос е необходимо да преразгледаме редица световни артефакти. В Египет трите пирамиди от известния ни Хеопсов комплекс са ориентирани по посока на Сириус, а Хелиакалният изгрев на звездата е по време на т.нар. в България горещници от 17 до 23 юли, когато е бил и разливът на р. Нил, който е почитан като свещен период. Интересно е, че звездната система на Сириус включва четири звезди, което в момента на създаване на египетската цивилизация според предходна датировка, не е било тяхно знание. Хелиакалният изгрев означава, че Земята, Слънцето и Сириус се подрежда в една редица. Древногръцкият историк Диодор Сицилийски пише: „Разположението на звездите и тяхното движение винаги са били за египтяните обект на внимателно наблюдение, те са съхранили и до днес записи за всяка от звездите за невероятен брой години, а това изследване прилежно се превеждало от тях от древни времена.“
Британският писател и журналист Греъм Хенкок в книгата си „Мистерията на Сфинкса” е нарекъл космическите монументи в Гиза „каменна книга, слязла от небесата”, тъй като трите Велики пирамиди в Гиза са земен аналог на трите звезди от пояса на Орион, а Сфинксът – земно изображение на съзвездието Лъв. В книгата на Робърт Бовал и Ейдриън Гилбърт „Тайните на пирамидите” се излага хипотезата за съответствието на планирането на комплекса пирамиди в Гиза с разположението на звездите в съзвездие Орион, на принципа „на земята – като на небето”. При представяне на филма „Забравената цивилизация” в България през 2015 г., той направи изненадващо съобщение, че сфинксът е женски и носи името Родопе.
Древните египтяни приписват произхода на Озирис – бог на производителните сили на природата и владетел на подземното царство на Орион. А Сириус, разположен под съзвездието Орион е „кармичната” звезда на Изида – Аст, съпруга и родна сестра на Озирис. Тя е богиня на любовта, майчинството и плодородието. На нея се приписва раждането на земеделието и писмеността. Тя е майка на Хор – бог на мъдростта и тайнствата. Интересно е, че Изида има четири божествени деца, едно от които се предполага, че е Бастет. В книгата на Кръстю Мутафчиев се прави връзка между появата на четирите раси и намесата на извънземен разум, но от различни планетарни системи. Колкото и фантастично да ни изглежда това, вече не може да пренебрегнем многобройните факти, потвърждаващи, че на планетата е имало предходни цивилизации, напълно непознати на нашата ограничена в своя отрязък от време историческа наука. Несъмнено е, че не би имало никаква логика египетска прицеса да бъде погребана в Странджа, освен ако тази територия не е била органически свързана с древноегипетския свят. Още повече това да става с цената на големи жертви и очевидно баснословни за онези времена средства.
Но да се върнем на връзката между Орион и Сириус на база на фактическото им значение за развитието на Земята. Сириус е заемала важно място в астрономията, митологията и окултизма. Някои тайни школи я смятат за „слънце зад слънцето“ и оттам за истинският източник на мощта на нашето слънце. Ако слънчевата топлина поддържа жизнеността на физическия свят, то се вярва, че Сириус дава живот на духовния свят. Това е „истинската светлина“ от изток, духовният лъч, чрез който слънцето осветява материалния свят, който пък е считан за най-голямата илюзия. Системата на египетския календар е базирана на хелиакалния изгрев на Сириус, който настъпвал точно преди годишния разлив на Нил през лятото. Движението на звездата по небосклона също било наблюдавано и почитано от древните гърци, шумери, вавилонци и безброй други цивилизации. Следователно, звездата се смятала за свещена, а нейното появяване на небето било чествано с празненства. Кучешката звезда известявала настъпването на горещите и сухи дни на юли и август, откъдето са известни като „летните кучешки дни“. „Тези древни хора (египтяните) са знаели, че веднъж годишно Слънцето е в една линия с Кучешката звезда.
Следователно, Великата пирамида била така конструирана, че в този свещен момент светлината на Сириус да пада върху „Камъка на Бога“ в горния край на Голямата галерия, огрявайки главата на главния жрец, който получавал „супер слънчева“ сила и претърсвал собственото си „слънчево тяло“, за да предаде на останалите посветени тази искра, която помагала за превръщането им в богове. Това била функцията на този „Камък на Бога, в който Озирис дарявал посветения с Атеф – Бялата корона на небесната светлина.“ „На север и на юг от тази корона е любовта“, се казва в египетска песен. „И така, в цялото учение на Египет, видимата светлина не бе сянка на невидимата светлина; и в мъдростта на древната страна, мерители за Истината бяха годините на най-великия“ .
Поясът на Орион от своя страна се състои от три звезди, а сирусианската система също се смята, че е съставена от Сириус А, Сириус В и Сириус С. Орион е митичен герой, който излиза на лов с Голямото и Малкото куче, съзвездия от познатия ни небесен купол. Очевидно е, че древните народи са знаели, че Земата е зависима от три зведни системи – Орион, Сириус от Голямото куче и звездите от Цефей.
За да се датира един археологически комплекс, който е ориентиран по звездното небе и посоките на света, е достатъчно да се изчисли прецесията или изместването спрямо Сириус. Прецесията е открита от Хипарх от Никея през II в. пр. Хр. Същността на това явление е в бавното завъртане на оста на въртене на Земята по кръгов конус под действието на Слънцето, Луната и други планети за период от около 26 хиляди години. Оста на този конус е перпендикулярна на плоскостта на земната орбита. Прецесията води до това, че точката на пролетното равноденствие се премества по всички знаци на Зодиака в направление, обратно на движението на Слънцето. Целият кръг на това движение бил наречен „Велика година“.
Друго следствие от прецесията е преместването на положението на полюсите. Северният небесен полюс се премества по окръжност с център в съзвездието Дракон. Дългопериодичната нутация е изменението на ъгъла на наклона към еклиптиката на Земната ос на въртене от около 22,1 градуса до 24,5 градуса за период от 41000 години. (бил е: 24,049° през 3 300 пр. н.е., 23,443° през 1973 г., 23,439° през 2000 г.). Най-същественото влияние върху небесните светила е, че се променя височината на издигането на Слънцето над хоризонта, както и точките на изгрев и залез.
С измерване на ориентацията на светилища и храмове, спрямо зимното или лятното слънцестоене може да се направи датировка. Н. Локьор и Дж. Хокинс са проучили на този принцип ориентацията на Карнакския комплекс. Интересното в случая е, че комплексът е ориентиран точно по посока на пирамидите в Гиза и тези в Босна, открити през 2006 г. ,което означава, че е в един й същи прецесионен период. С други думи полюсът се е намирал на друго място, а не както е в съвременността.
Възможно ли е културата от Странджа да предхожда тази от Египет?
И дали преди потопът от преди около 7800 години, тази територия да е имала сухоземна връзка с Африка?
Част от отговора дава племето догони в Африка, съхранило непокътнати точни астрономически знания. През 1940 двама френски антрополози получават смайващи данни за звездната система на Сириус тридесет години преди откриването на втората звезда Сириус. През 1863 г. Сириус А е наблюдаван с телескоп, но много по-късно се разбира за по-плътната Сириус В – бяло джудже, а една наскоро в двойката беше включен и Сириус С с вероятност да орбитира около Сириус А. Отново имаме тройка и в колана на съзвездието Орион.
В почти всички човешки култури числото три е смятано за магично. В християнството олицетворява Светата Троица – Баща, Син и Светия дух. Възкресението става на третия ден, а Спасителят се явява три пъти пред учениците си. Трима са царете-влъхви, които отиват във Витлеем. Има три основни християнски празника – Коледа, Великден и Петдесятница. Три символизира майката, бащата и детето, а също рая, земята и въздуха като три духовни области. Триединна е структурата на човека – дух, душа и тяло. От триъгълни форми е и приамидата. В Египет също имаме свещена троица – Изида, Озирис и Хор. Връзката със Сириус и нашата Слънчева система би останала загадка, ако мита на догоните не се споменава Сатурн. Учените предполагат , че преданието подсказва извънземно посещение от съзвездието Голямо куче, където са трите Сириус звезди. Трите пирамиди в Гиза имат свои три по-малки близнаци, което показва, че несъмнено тези съоръжения имат освен всяко друго и астрономическо значение. Те са земна астрономическа карта, която ни показва връзката между живота на Земята и космическия ред. Сатурн е една от петте планети почитани и от българите.
Според останали следи в културите на други древни народи вавилонският воден бог Енки идва от Сириус, шумерският еквивалент е Еа, а египетската триада Изида, Озирис и Хор са несъмнено сирусуански слънчеви богове. Догоните твърдят,че „земята на боговете”, идващи от водна планета, била третата звезда, невидима за наблюдение т.е. Сириус С. Той се нарича още скритото земно слънце. Известно, е че пирамидите в Гиза са ориентирани по посока на Сириус, почти еднаквата строителна конструкция показва наличието на единна култура по-стара от познатите по-нови, на които се приписват тези съоръжения.
Изследователят Дейвид Куан обяснява мегалитните строежи като коректори на магнитната решетка, поради способността на камъка да задържа енергиите на земята. Той твърди, че изумителните каменни комплекси по цял свят са свързани с познание за природата, което съвременният човек не познава. Той проучва камъка като специален строителен материал, способен да резонира при обработка, на практика запазвайки информацията. Ако осъзнаем това откритие, ще стане ясно защо древните са оставяли своите послания на камък. В техните очи това древният, но по-съвършен компютър, който запазва знанието за дълъг период от време.
Еквивалент в български условия е Голямото Градище в Странджа, чието име ясно показва укрепено селище или свещено пространство. Голямо Градище по подобие на пирамидите е ориентирано в посока полярната звезда или Сириус. Най-интересното в случая е, че всички проучени мегалити в България по доказателствата на техните изследователи показват ориентация към Сириус и по посока на пирамиди или мистични планински върхове – най-често с имена свързани с нещо съградено. Топоними „Градище” има на следните места в България – Област Плевен, Габрово, Търговище, Земен, Източни Родопи, Ямболско и Странджа. В близост до комплексите има каменни глави или стражи, интересни антропологични черти – от митични човекоподобни същества до негърски глави. Както и при пирамидите има камък на Бога и митични същества пазители. И тогава не е странно и защо на една от ритуалните фиали на Панагюрското съкровище като слънчеви лъчи са изваяни негърски глави. По южното българското черноморско крайбрежие има изсечена огромна статуя на чернокожа фигура в близост до свещената планина – Странджа.
Височината на планината 710 м показва, че мястото не е случайно избрано. Седемстотин и десет е особено число в бинарните системи. То показва, че е възможно под върха да се крие пирамидален комплекс. Без претенцията за изчерпателност в това отношение само ще посоча, че в числото Пи 3,14 след десетичния знак се среща три пъти 710. Следвайки теорията на Лагранж за сумата на четирите квадрата, можем да представим числото като 710 = 92 + 102 + 232 . Не случайно кодовата система на мобилните телефони следват серията 710.
Но не бихме могли да обясним каква е връзката с Мишкова нива, Градище и Египет, без да разгледаме внимателно фронтона с изображението на Сатурн с пръстените, много преди той да е наблюдаван с телескоп. Връзката между Сириус и Сатурн е, че от 17 до 23 юли всяка година те се подреждат по особен за Земята начин. Почитанието им е отдавна известно, но и това не би било достатъчно, ако не направим анализ на това какво се чества и до днес на 17 юли в България – деня на Света Марина, покровителка на плодородието, жътвата и семейството. Тя е от най-почитаните местни светици в региона на Странджа. Тя е в особена връзка с огъня и слънцето, както и с езическия си родов произход. Три местности в околността носят нейното име – в бърчината на Сливарово се намира пещерата на светицата. Още една местност я обвързва с аязмо в Граматиково. Със С. Маринката, както я отнася към култа на нестинарите, привидно посветени на Свети Константин и Елена. Света Марина се почита на 17 юли, когато е хелиакалния изгрев на Сириус в най-голяма близост със Сатурн. Самата Света Марина е много особена светица. Тя укротява огъня на горещниците, но в същото време е свързана и с водата. Много подобен е култът към Изида и праобраза й Аст. Тя е слънчева богиня, но в същото време е свързана с водата и водния разлив на Нил. Следователно в народната памет е съхранено, че датите на подреждане на Сириус и Сатурн в една линия, изобразен на малкия фронтон на комплекса от Мишкова нива, показва значимото и неизследвано напълно място на артефактите.
Така другият обект в българската планина – гробницата на Бастет, тълкувана също като свързана със звездното знание от Кръстю Мутафчиев вече не е отделно от комплекса от Мишкова нива, а придобива нов смисъл. Народ, по нашите земи, пренебрегван досега с древните си знания е имал отношение, както към строителството, така и към древното знание на тайната за предназначението на пирамидите, ориентирани към тройната звезда Сириус и хелиакалния изгрев в контакт със Сатурн. В тази диспозиция сякаш „окото” на Сириус поглежда към Земата.
Едно интересно позоваване 9 века преди Хр. обаче твърди, че българските канове са владеели мистичната тайна за строителство на пирамидите и са пазили съкровено истинското им предназначение. Като се има предвид това и множество други исторически факти, разглеждани фрагментарно, става по-ясно какво прави митът за Бастет по българските земи. И по-стари и по-нови изследвания потвърждават, че около преди 8000 г. пр. Хр. по нашите земи е имало потоп. Дори Балканският полуостров да не е имал сухоземна граница с Африка, знаем от изворите, че траките са строели кораби. Не е трудно да се предположи, че великата култура, сътворила най-старото златно съкровище (Варненското неолитно съкровище), което представлява сложна система за навигация и ориентация по звездите и има общо и с артефактите в Странджа. Правени са какви ли не датирания на вероятното транспортиране на тялото на египетската принцеса по нашите земи. Възможно е това да е станало преди около 3000 г. пр. Хр., когато разцъфтява култа й. Но е възможно и да е от много по-ранна епоха, както показва комплекса Мишкова нива. Това е много по-логично, от която и да е друга теза, която не може да обясни, защо египетска принцеса, обожествена или пък свързана с култа към Бастет, ще бъде погребана в Странджа.
За култа свидетелстват мистиката на нестинарските танци, очевидно древно поклонение пред силата на огъня и слънцето, става много по-ясна. А многобройните соларни кръгове в региона, както и светилището в местността Камъка, потвърждават връзката на тайното сирисуанско слънце с египетските божества Изида, Озирис и Бастет. Има и писмени доказателства за връзката на народа по нашите земи и културите на Шумер, Акад и Египет.
Връзката на траките със средноазиатските народи и по-специално с Иран се тълкува погрешно. Посоката на влияние се обръща на 180 градуса. Премълчава се сведението на Херодот, че медите са повлияли персите; скрива се свидетелството на Плиний, че сарматите са потомци на медите; а Прокопий, който определя сарматите като тракийски народ, бива охулван несправедливо.
Истината е, че в дълбока древност тракийски племена са напуснали земите си и са се заселили дори и в далечната Централна Азия. Доказателства за това получаваме от древните автори, от археологически находки, а и от тракийските топоними в земите на Иран и Индия. Напълно естествено е, че там те са се смесили с местното население и поради тази причина част от хората, обитаващи Иран и Индия, притежават гени близки до нашите. Известно е, че сред много етноси на Централна Азия е разпространен генетичният маркер Р1 а1, но това, което не се споменава е, че най-старият вариант на този маркер е от Балканите.
Мегалитите и менхирите в България, въпреки, че са били системно унищожавани, също пазят тайната за българския произход. Както в местността Камъка в Странджа, така и на Белингташ край Асеновград и на Беглик таш край Приморско, има ясно издълбани символи на Луната и Земята, но досега не е обърнато внимание на факта, че Луната е изобразена в определена фаза спрямо Земята. Още по-интересно е, че между Земята и Луната има друго небесно тяло, неслучайно негативно издълбано в противоположност на изпъкналите образи на другите две небесни тела – като обекта при с. Мелница. Сякаш древните са знаели за скритата планета в Слънчевата система, чието съществуване едва наскоро беше признато. Възможно да става дума за негативната планета Нибиру, която има странна орбита, но силно въздействие върху Земята.
Според египетската митология Слънцето и Луната са двете очи на небесния ястреб, олицетворяван от бог Сокар. Лявото е деня – слънцето, а дясното – луната или нощта. Тъй като едното от тези очи „расте” и „намалява” в течение на лунния цикъл, древните египтяни използвали числени части от единицата за обозначаване на символа на Уаджет (Окото). Събирането му означавало завръщането на пълната Луна като символ на хармония, и че космическият порядък Маат е непокътнат. Значи цивилизацията по нашите земи указва времето, приемащо този порядък.
Има теории, че първите хора, населявали Земята, били хората-лъвове според древните египтяни, т. е. хората-богове, които се появили на тази планета в периода на зодиакалния знак „Лъв” преди около 11 хиляди г. пр. Хр. Лъвът не е животно, което е обитавало тези земи. Явно причината е друга. Лъвът изразява физическа сила, но и духовна мощ и още древните траки са го изобразявали на стели и керамични съдове. Лъвът присъства и в националния ни герб, като далечен отглас за славното ни и значимо минало.
Странджа не просто пази паметта за това кои сме, но е от изключителна важност да бъде внимателно съхранявана и пазена, поради глобалното си наследство.
Елица Димова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
• Херодот. История, част I и II, ДИ “Наука и изкуство”, София, 1986-90 г.
• История на България в 14 тома, Том 1, изд. на БАН, С 1979.
• Д. Попов, Ал. Николов, “История на Стария свят”, изд. на БАН, С 2001.
• Г. Д. Баласчев. Старо-тракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и други градове и тяхното значение, печ. П. Глушков, София, 1933 г.
• Д. Дечев. Очерк на религията на древните траки, Българска историческа библиотека, т. III, редактори – проф. д-р В. Н. Златарски и проф. д-р П. Ников, уредник – стопанин Страшимир Славчев, София, 1928 г.
• Боно Шкодров. Писмените знаци на българите. Ретроспекция на цивилизацията. 2006 г.
• Иван Маразов. Митология на траките, ИК “Секор”, София, 1994 г.
• Христо Данов. Траки, изд. “Народна просвета”, София, 1982 г.
• Христо Данов. Тракийско изворознание, изд. “Витал”, В. Търново, 1998 г.
• Александър Фол. Тракийската култура. Казано и премълчано, изд. “Рива”, София, 1998 г.
• Гергана Цанова; Людмил Гетов, Тракийската гробница при Казанлък, изд. “Български художник”, София, 1983 г.
• Павел Серафимов. Българският характер на тракийските топоними. http://sparotok.blog.bg/politika/2010/06/20/bylgarskiiat-harakter-na-trakiiskite-toponimi-i.564906
• Димитър Попов. Тракология, изд. “Лик”, София, 1999 г.
• Иван Венедиков. Митове на българската земя. Раждането на боговете, изд. “Идея”, гр. Стара Загора, 1997 г.
• Франсоаз Бонардел. Херметизмът, изд. “Панорама”, София, 1997 г.
• Marshall Adams, The Book of the Master of hidden places,1980.
• Малвина Русева. Тракийска гробнична архитектура в българските земи през V-III в. пр. н.е., изд. “Я”, Ямбол, 2002 г.
• Карел Шкорпил. “Описание на старините в черноморската област – Част ІІ: Светилища и паметници с изображение на конници”, С 1926.
• Ердоган Ерчиван. Забранената египтология, София, 2011 г.
• Robert Bauval, Adrian G. Gilbert The Orion Mystery: Unlocking the Secrets of the Pyramids. 1995 г.
• Георги Китов. Траколожка експедиция за могилни проучвания “Темп” (календар), София, 2002 г.
• Едуар Шуре. Велики посветени, книга I и II. Орфей, Питагор, Рама, Кришна, Хермес, Мойсей. Изд. “Евразия-Абагар”, София/Плевен, 1991 г.
• Николай Гочев. Античния херметизъм, изд. “Сонм” и Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 1999 г.
• сп. “Орфей”, бр. 1, ИК “Егрегор”, София, 1951 г.
• Роман Томов. Императорите орфици, Орфизъм и ранно християнство, IV-VI век, ИК “Прозорец” и Акад. издателство “Проф. Марин Дринов”, София, 1998 г.
• Георги Китов, Даниела Агре. Въведение в тракийската археология, ИК “Авалон”, София, 2002 г.
• Киряк Цонев. Мирослава Цонева. Шифърът на древните българи. 2014 г.
• Георгиев-Даков, http://etruskisch.de/pgs/vc.htm
