Проф. д-р инж. Добрин Денев пред Ирина Кирилова
– Проф. Денев, можело ли е Левски да не бъде заловен?
– Дякона напуснал Ловеч „на връх Коледа“. Залавянето му било очаквано от властите. То без съмнение било добре планирано, което не изключва появата на случайни обстоятелства, пък и „не е било изпипано до край” как това да стане. Срещата на Левски и придружаващия го по пътя Никола Цвятков със заптиета в местността „Пази мост“, разговорът със случаен, а може и не случаен посетител в Къкринското ханче, а и поведението на ханджията Христо Цонев Латинеца дават основания за много догадки. Съвременните историци, които се занимават с темата, допускат най-различни възможности. Можем обаче да се доверим на самия Левски, който така и не обвинил никого за своето залавяне. Може и да се е съмнявал в някого. Особено, когато е знаел, че Къкринският хан съвсем отскоро е станал „конспиративна квартира“ и това не е било широко известно в Ловчанския комитет. Може наистина да се е съмнявал, когато съвсем необяснимо на съда в София очна ставка фактически само с Поплуканов и Пъшков не му е била направена. А съдът е имало какво най-много да научи именно от такъв разпит. Няма обяснение защо не са ги направили един до друг.
– Пребит, Левски е закаран в София, но това не му пречи да не издаде нищо и никой. В организирания съдебен процес участва и българинът Иванчо Хаджипенчович, завършил право в Париж. Някои изследователи твърдят, че в протоколите от разпитите и присъдата на Васил Левски няма подписа на Хаджипенчович. Вие добрали ли сте до този протокол?
– Левски не е бил бит и пребиван в София. Нямало е защо. Неговото физическо състояние след престрелката и получената рана при Къкрина било доста тежко. На някои от разпитите едва се е държал на краката си. Независимо от това, той наистина не направил никакви разкрития, но пък рязко променил поведението си, когато целият архив на БРЦК, който би трябвало да се пази при Каравелов в Букурещ, е бил изсипан на съдийската маса в София. Левски е нямало какво повече да увърта относно целите и задачите на създадената от него организация. Нямало и как да знае, че междувременно Каравелов е забягнал за Сърбия, а цялата документация попаднала в ръцете на някакъв роднина на Каравеловата съпруга и продадена на турците. Всичко било донесено в София. Това бил истински удар. И тогава Дяконът казал пред съда неща, включително и относно българския народ, които не ни карат да бъдем горди.
– А Иванчо Хаджипенчович, който след Освобождението е депутат, член на Държавния съвет и на Върховния съд на княжество България как попада в състава на съда?
– Що се отнася до Иванчо Хаджипенчович, Левски го е познавал отдавна. Дори веднъж му гостувал в Истанбул – в дома на хаджи Иванчо на остров Халки – Мраморно море. И още нещо – получил от него пари „за народната работа“. Участието на Иванчо Хаджипенчович на съда в София е резултат от това, че бил изпратен там заради делото на Димитър Общи. Залавянето на Левски станало практически по същото време и това обяснява защо той отново се оказал между съдиите. А относно вашия предишен въпрос – в публикациите от процеса в София, с които съм се запознал, подписът на Иванчо Хаджипенчович под присъдата на Левски не стои. Дори се знае, че мълчал по време на разпитите на Апостола. Това нищо не значи. Дали от гузна съвест или не, но хаджи Иванчо след Освобождението „се бръкнал“ и дал пари за паметника на Левски в София. Казват, че на него принадлежат думите: „Ние не знаехме, че сме обесили най-великия българин“.
– Сега бих ви помолила да кажете своето мнение и да докажете, ако твърдите, че Левски е бил масон!
– Дали Левски е бил масон, е въпрос, по който се заговори в последните години. Аз лично не познавам документ, който да свидетелства пряко или косвено за това. Такова нещо, следователно, никога не съм писал или твърдял. Но пък това не означава, че такава възможност следва напълно да се изключи. Раковски, например, е бил. А Левски? Неговият стил на революционер е допускал компромиси. Да вземем например Устава – в него формулата „за чиста и свята република“ е била заменена със „свобода и всекиму своето“ – не за друго, а за да не се предизвика отрицателната реакция на европейските монархии относно подготвяното въстание. Същото се отнася и за масонството – Левски най-вероятно не е бил масон, но още по-вероятно е, че не се е обявявал срещу масонството.
– Защо Българската православна църква не иска да направи Васил Левски светец? Наистина ли Левски е убил „калфата“, за да защити живота си, или в мазето е имало друг човек?
– Истина е, че Българската православна църква не признава Левски за светец. В случая обикновено се изтъква, че той е извършил непредизвикано убийство, пробождайки с нож „невинното момче“ – калфата на чорбаджията Денчо Халача от Ловеч. Ето как станало това: Чорбаджи Денчо обещал да даде пари на организацията. Но, както и други чорбаджии са казвали:„Няма да ти ги дам на ръка. Влез и си ги вземи.“ За мен случаят е аналогичен. Денчо Халача отишъл, уж случайно, на някакъв събор, когато Левски и придружителя му Вутю Ветов влезли, облечени в турски униформи, в къщата му. Левски успял да отвори един сандък, където имало оставени малко пари, докато Ветов пазел отвън. В един момент дотърчал слугата Стоянчо, същият калфа, за когото питате, и крещейки: „Крадци!“ се нахвърлил върху Вутю Ветов. Това станало в двора на къщата. Заради шума, заради виковете, на улицата скоро се събрало множество от минувачи. Левски се намесил, като се опитал да разтърве двамата, но тогава слугата се вкопчил в него, започвайки да го души. В своята изповед Левски (по памет възпроизвеждам) казал: „Опитах се да се освободя, но не можех. Тогава го боднах леко с камата, за да спре, но той започна да стиска още по-здраво. И тогава, когато почти не можех да дишам, го ударих с камата силно…“ После пред очите на слисаните хора двамата с Вутю, настръхнали и окървавени, си пробили път между тях и избягали извън Ловеч. Това е “официалният“ повод Васил Левски да не бъде канонизиран за български светец. „Неофициалният“ е, че той е захвърлил расото и се е размонашил, което по каноните на църквата е неприемливо.
– Изповядал ли се е Левски, преди да го обесят, или не е имал възможност, тъй като е бил в ужасяващо здравословно състояние?
– Малко преди изпълнението на смъртната присъда турците разрешили на български свещеник – отец Тодор Митов да изповяда Левски. Неговите думи, независимо от тежкото състояние, в което се намирал, били ясни. Те са предадени и записани така: „Отче, наричай ме в молитвите си Игнатий и моли Господа да ми прости за момчето. Сичкото, което сторих, за отечеството го сторих“. Това е част от изповедта. Нямало е героична поза, нямало е сърцераздирателни вопли и високопарни слова. Другото е ясно. Левски висял на бесилката до пладне, когато е бил снет оттам и погребан на място, за което все още се спори.
– Проф. Денев, къде са отишли комитетските пари?
– Комитетските пари са били извадени от поп Лукан от скривалището им и заровени под пода на някаква „съборетина“ извън неговия двор. Това, смятам, старият поп е направил по заръка на сина си Марин по време на ареста им в София. Както е известно, поп Лукан е бил освободен, понеже на очната ставка Димитър Общи казал: „Не е този поп.“ На Коледа, след пристигането си в Ловеч Левски се срещнал с поп Лукан и дъщеря му Величка Хашнова и на тази среща се разбрало, че не е имало подхвърлени писма в двора и, нещо, с което според мен тя е направила опит да го привлече в Ловеч. Вероятно от страх, че могат да открият архива, който се пазел в нейния дом. Констатирали също, че парите ги няма в тайника. Само Левски и Марин Поплуканов са знаели къде са били скрити. Левски е нямало как да разбере, че поп Лукан ги е преместил на друго място и вероятно по заръката на сина си не казал къде са. На другия ден Апостола тръгнал към Къкрина с архива, който с Никола Цвятков зашили в самара на коня му, но без комитетските пари, защото е известно, че при залавянето Апостола е носел само дребна сума – около три хиляди гроша комитетски пари. Те му били предадени от Никола Сирков. Оставени били при него преди време от поп Кръстьо. Това е документирано от спомените на Никола Цвятков, същия с когото Левски стигнал до Къкрина, а впоследствие били оковани в „едно желязо“ при пътуването им към София.
– И как са ги открили?
– Комитетските пари са били открити около 100 години след въпросните събития от един най-обикновен човек – ловчански общински служител на име Радой Добрев. Неговият некролог и до сега стои на вратата му, точно срещу музея на Левски в Ловеч – непосредствено до някогашния двор на Поплуканови. Откривайки парите при изкопни работи, Добрев съобщил на МВР и те съответно са били иззети, описани, оценени. В момента се съхраняват в Българската народна банка. Интересното е, че общото им тегло е около четири килограма – най-различни златни и сребърни монети, включително турски, руски, австрийски – все от онова време. Поп Лукан скрил тези пари, но не е доживял края на робството. През 1877 г. градът Ловеч е бил превзет от преден руски отряд, но много скоро отстъпен на прииждащите аскери на Осман паша. От тях в Ловеч са били извършени масови екзекуции. Периодът е наречен „Страшното“. Между убитите е бил и поп Лукан. По тази причина той не е могъл да съобщи на сина си или на друг къде е заровил комитетските пари. Известно е обаче, че докато Марин е бил на заточение в Диарбекир, баща му е изпращал „лири“, което станало причина за обвинения и сбивания между затворниците още тогава. Защо? Защото „другарите на Марин” смятали, че те, лирите, са от комитетските.
След Освобождението Марин Поплуканов със сигурност е търсил трескаво изчезналите „народни пари”. Не е знаел къде баща му ги е пренесъл. Дори в качеството си на градоначалник на Ловеч наредил да съборят Сирковата къща, уж заради прекарването на нова улица, а всъщност защото е допускал, че Дяконът все пак е успял да ги вземе от баща му и ги е скрил там. Така къщата, където Левски се е укривал най-редовно, и от която тръгнал за Къкринското ханче, не е запазена.
– Левски искаше всички да живеем мирно, независимо от расата и религиозната ни принадлежност. Затова ви питам: ако той беше жив, как ли щеше да реагира на твърдението, че македонците не искат да чуят за българите, наричат ни татари и се провъзгласяват за чеда на Александър Македонски?
– Левски е написал, че всички в бъдеща България, независимо от вяра и род, ще живеят „мирно и под едни светли закони“. Не зная как би се произнесъл за днешните македонски българи, не зная дали би ги оправдал или не, но си мисля, че би ни запитал нас: „Как допуснахте те да се отчуждят? Как допуснахте те да забравят собствения си род, да се отрекат от майчиния език и да се обявят за такива, каквито не са? Защо направихте така, че България не е притегателна и не е пример за тях? Как и защо направихте така, че името българин там да заменят с бугарин и да го произнасят с омраза?”
– Проф. Денев, разказахте много интересни факти и ни накарахте да се размислим дълбоко за една личност, която стои горе във висините и гледа нашите грешки. Дали ни прощава, след като неговият живот беше отдаден за свободата ни, а ние всеки ден я съсипваме, това трябва да мислим пред светлия образ на Апостола Васил Левски. Благодаря Ви!
Ирина Кирилова за „Тракийски Свят“
Цялото интервю е поместено в книгата „Закъснели срещи“ на Ирина Кирилова, която ще излезе скоро.
