За да можем да проумеем случващото се в настоящето, е необходимо да се върнем назад и да се запознаем с различните форми на управление в миналото.
Единствено чрез опознаването на човешката история и икономическите взаимоотношения в различните строеве през вековете бихме могли да започнем да забелязваме механизмите на подчинение, които се използват, за да се поддържа статуквото на управляващия елит. В днешния капиталистически свят е успешно подменено значението на думата „демокрация“, която в основата на своята същност дълго време е била синоним на думата „равноправие“. В същото време справедливостта бива постепенно унищожавана, като на „принципа на сварената жаба“ биват постоянно и поетапно налагани различни системи от правила, които уж целят да подобрят света и би трябвало да работят за общото благо, а на практика затвърждават един видимо неработещ модел за обикновения човек, пребиваващ в условията на модерните икономически режими. В настоящата статия ще поговорим за модерната система на подчинение и механизмите, по които тя задушава свободата на хората, превръщайки ги с времето в роби, които самоинициативно и доброволно се отказват от единственото, което ги прави човеци и отнема свободата им – продавайки своята душа и обричайки духа си на бавна и сигурна смърт.
За да можем да проумеем случващото се в настоящето, е необходимо да се върнем назад и да се запознаем с различните форми на управление в миналото – започвайки от праисторията, преминавайки през древността и Античността, навлизайки в Средновековието и последващия преход на Ренесанса към новото време, като завършим в епохата на съвремието.
Счита се, че най-ранната форма на управление в древността е била матриархатът, в който майката, и по-точно най-възрастната жена в социалната общност, е имала ключова роля за осигуряването на възможността за оцеляване и развитие на племето. Постепенно формата на управление е преминала през патриархата, в който мъжът става глава на семейството, като в племенните структури тази роля се е поемала от вожда на племето – тъй като все пак мъжката сила и смелост играят ключова роля за осигуряване на нужната защита и възможността за оцеляване на потомството. С времето се появяват монархиите като модел на управление, при който властта е принадлежала на отделни индивиди, а едва на по-късен етап се преминава и към съвременните републикански форми на управление.
Социалните групи, които първоначално са били в рамките на племена от не повече от 100-150 души, впоследствие постепенно преминават към изграждането на малките населени места – подобни на съвременните села, и с времето достигат до разрастването на по-големите градове, които най-често са възникнали като ключово средище за извършване на търговия и обмен на стоки. С времето съществуващите общности са започнали да се оформят в държавни структури, тъй като са споделяли общ бит и култура, които помагат за оформянето на груповата принадлежност на отделния човек. А за постигането на по-голяма сила и мощ тези отделни държави се обединяват в съюзи – било то насила, както са създавани различните империи или са развивани колониалните територии, или пък на „доброволен“ принцип подобно на съвременните съюзи – като тези на Съединените американски щати или Европейския съюз.
Още по времето на древните философи се развива идеята за различните възможни форми на управление. Древногръцкият философ Платон – ученик на Сократ, въвежда термина „идеалната държава“, който въплъщава концепцията за божествената идея за държава, в която управлението се извършва от мъдрите хора, а справедливостта заема почетно място в нейното функциониране. На практика в хилядолетната история на човечеството могат да бъдат наблюдавани последствията от различните управленски модели – били те олигархични, тиранични или демократични.
Интересно е и да се наблюдават различните форми на потисничество и подчинение на масите, като една от най-дълго просъществувалите социално-икономически системи – известни още от дълбока древност, в които хората са разглеждани като собственост на други хора – е именно робството. В древността един човек е можел да попадне в робство заради дългове или престъпления, както и поради пленяването му от вражеска общност. Още с раждането си децата на робите са били приемани за роби, бивайки обречени да служат на своите господари през целия си живот. Българската държава също е била под османско иго цели 5 века.
Идеята за човешките права бива развита едва през последните няколко столетия, като по този начин постепенно се ограничава възможността за „официалното“ съществуване на робството. По този начин се дава възможност за създаването на доста по-модерни и работещи механизми за експлоатиране и управление на хората. И докато в древността робството е приемано за естествено състояние, т.е. за нещо нормално, то в модерния свят робството съществува под нова и различна форма – преминавайки през феодализма към зависимостите и потисничеството на модерните социалистически и капиталистически общества.
В модерния свят е взело популярност схващането за това, че хората сами се заробват, като по този начин стават напълно подчинени на своите пороци, на погрешните си вярвания, както и на множество други най-различни самозаблуди – водещи до пълна загуба на тяхната душевност – логичен резултат от преследването на парите или властта, или на живот, който е насочен към консуматорство и егоцентризъм.
В книгата „Да прецакаш дявола“ на Наполеон Хил – един от най-големите изследователи на възможностите за постигане на благополучие и просперитет от обикновения човек – по думите на самия автор, се дава ключът от затвора, в който сам човек се е поставил. Според Ейбрахам Маслоу в йерархията на човешките потребности на най-ниското ниво стоят възможността за подсигуряване на основните физиологични нужди, служещи за оцеляване и получаването на сигурност и защита. Едва на по-късен етап – след преминаването на тези базови нива, идва мисълта за общността и потребността от личностното и духовно израстване.
Както вероятно можем да се досетим – именно липсата на ясна цел и посока при обикновения човек поражда естествени обстоятелства, даващи възможност на другите хора да ни „заробват“ чрез съществуващите социално-икономически системи. Съвсем естествена и разбираема е жаждата за власт и потисничество, които да предоставят възможност на едни хора да се възползват от енергията и живота на други хора, така както е било и през цялото съществуване на заобикалящия ни свят.
Понастоящем можем да наблюдаваме тези процеси с всяка последваща законово регулирана промяна, която бива наложена – започвайки от законите покрай антитерористичните мерки и мерките против изпиране на пари, в които е нужно да се проследяват средствата на обикновения човек, и постепенно достигайки до предстоящото въвеждане на електронните пари – така наречените CDBC, навлизането на които предстои да видим в съвсем скоро време, благодарение на което ще бъдат ограничени допълнително нашите права и възможностите ни да управляваме сами живота си ще бъдат ограничени. От началото на 2025 г. в България предстои въвеждането на още по-строги банкови регулации – Базел III, които ще доведат до още по-сериозно затруднение на бизнеса и кредитирането, ще повиши допълнително лихвите и ще създаде значително по-голяма зависимост на хората – правещо почти невъзможно излизането на обикновения човек от този омагьосан кръг.
Попадането на един човек в общност, в която се работи за общото благо, водеща се от принципите на справедливостта и полезността, предоставя възможност за пробуждане на съзнанието на индивида поради наличието на работеща алтернатива на съществуващата система на потисничество и заблуждение. Разбира се, самото съществуване на подобна система е трудно смилаемо и не може да бъде посрещнато с бурни овации от масите, тъй като все пак най-трудното нещо за всеки човек е да бъде честен със себе си – давайки си сметка, че животът му е безсмислен и независимо от всичко, което той е предприел и прави – системата ще продължи да се самоподдържа и самоизхранва за сметка на 95% от хората – водеща човечеството към неговата гибел, така както много цивилизации преди днешната са изчезнали преди време.
Съществува един научен социален експеримент върху колония от мишки – проведен от Джон Б. Калхун, който е наречен с наименованието „Вселена-25“, където още преди половин век са установени причините за упадъка и последствията от него, на които вече сме свидетели и можем масово да наблюдаваме около нас в днешното общество.
Единственият възможен начин да продължим своето безкрайно развитие на създатели, каквито Бог ни е отредил да бъдем, е да се присъединяваме и да участваме активно към общности – работещи в посока, насочена към общото благо, и имащи способност за постоянно израстване и разширение. По този начин можем да намерим своето житейско предназначение и да възприемем ролята на допринасящи към общото.
Исторически парк до село Неофит Рилски в община Ветрино е единственият лъч светлина, озаряващ нашия забързан живот чрез духа на сътвореното от хиляди обединени българи. Общността в Земята на свободните хора предоставя шанс за нов живот на всеки, който има очи да види и уши да чуе. В нашите ръце е възможността да върнем величието на България и да изпълним Божия промисъл за пораждането на райско кътче на земята.
Все по-често се наблюдава невъзможността на обикновения човек да продължи своето съществуване в обречената на гибел икономическа система. Намирането на нов път, който да подсигури на човечеството възможност за безкрайно развитие, е наш дълг и отговорност. Нека всеки един от нас да се превърне в част от смелите хора, които вдъхват вяра на останалите чрез своите действия – така резултатът на сътвореното от нас да пребъде през вековете за поколенията и да просъществува човешкият род.
Източник: krasivovetrino.bg
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
