Hавсякъде Божия Промисъл…

Вие се безпокоите колко време ще трае вселената. Учените хора, като децата, се опасяват, че някога въглищата ще се свършат. Има въглища за милиарди векове. Ако е въпрос за горене, няма защо да се плашим. Вселената е пълна с въглища – с разумни въглища, които не образуват дим. С един тон такива въглища може да прекарате хиляда години.¹

* * *

Знанието, което съвременните хора придобиват, не ги ползва много. То е дреха, която скоро остарява. Един ден тя ще остарее и като парцал ще се захвърли. След това ще си направят нови дрехи. Ако днес си виден биолог и заминеш в другия свят, каква биология ще преподаваш на хората? Тогава и децата ще знаят повече от тебе. Ако си астроном, какво ще оснане след сто години от твоята астрономия? Хората ще се смеят на тази астрономия. Всички искат да бъдат учени, да имат знания.

В природата съществува едно знание, което никога не се изменя.²

* * *

Думите крият мощ в себе си. Понякога те помагат на човека повече, отколкото парите. Всяка дума, казана на място, дава плод.³

* * *

Ако парите не бяха полезни, природата не би ги създала. Природата създаде парите и ги тури като ценност в живота. Някой не обича да работи. Как ще го накараш да работи? – Ще го натовариш с пари, ще му дадеш една златна монета. Очите му ще се отворят и той ще почне да работи – ако е музикант, ще свири; ако е певец, ще пее. В това отношение златото върши добра работа. Стимул е златото.⁴

* * *

Кой хляб е по-хранителен – ечемиченият, ръженият или житният?

Житният хляб е за предпочитане. Когато няма жито или ръж, ще ядете ечемик. Когато няма ечемик и ръж, ще ядете жито. Който иска да се угои, да яде ечемик. […] Хлябът прави човек пълен.⁵

* * *

Казвате: «Толкова години следваме Школата – нищо ли не сме придобили?» – Ако сте пясъчно зърно, не само че нищо няма да придобиете, но ще изгубите и това, което имате. Ако сте житно зърно, ще растете и ще се развивате. Законът е такъв.⁶

* * *

Добродетел, придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита на старини. Друг човек е онзи, който носи доброто в себе си още от младини, а друг е онзи, който носи доброто, което е придобил на старини.⁷

* * *

Казвам:

Окултният ученик трябва да вижда навсякъде Божия Промисъл,

тоест проявите на Любовта. Тя се проявява както в големите, така и в малките неща.⁸

* * *

Любов, в която влиза лъжата, не е истинска. Това е забава.⁹

* * *

Не питай дали те обичат хората. Не се самозаблуждавай в това, че един те обича повече, а друг – по-малко. Да мислиш, че един те обича повече, а друг по-малко, е субективно схващане. Ако шишето ти е малко, по-малко ще приемаш от хората. Някой те обича повече, отколкото очакваш, но шишето ти е малко – не може да побере всичката любов. Причината е в тебе, а не в него. […] Закон е: Колкото приемаш, толкова трябва да дадеш.¹⁰

* * *

Кое е онова, което нас ни занимава? За пример, вие се интересувате, какви са новините. Съвременният свят яде такъв бой, дето не се е учил. В целия свят бой има. Тия учители бият хората, че не се учили добре. Кому крак счупен, кому главата пукната. Милиони хора се бият, дето не са знаели, как да пеят, как да постъпват.

На какво се дължи това? На ония хора, които отхвърлиха Божията Любов и туриха своя закон. Те създадоха сегашната война.

Това са човешки закони, това е човешки личен егоизъм. Мислим, че светът е създаден само за нас, нас да ни е добре. Светът е едно училище, в което човек има право да употреби нещата, които са в света, но няма право да бъдат негова собственост. Слънцето не може да бъде собственост, да имаш тапия за него. За звездите не можеш да имаш тапия. За реките, които текат, не може да имаш тапия, че са твои. За морета, за океаните, не може да имаш тапия. Те са общи неща, които трябва да се употребят.¹¹

* * *

Със заповед хората не могат да се обичат. Единственото нещо, което не се подчинява на закона, е Любовта. – Защо? – Защото тя сама е закон. Ако Любовта би повярвала в закона, тя ще направи престъпление. Законът е подчинен на Любовта. Тя сама е закон на себе си – няма нужда от други закони. Това, което прави, е закон.¹²

https://www.otizvora.com/2024/01/15902/suvremenniyat-svyat-yade-takuv-boy-zasthoto-ne-se-e-uchil/

Бележки:

1. Заветът на Любовта, Беседи от Учителя (1944), том II, София 1944, с. 201 [^]
2. Ibid., с. 186-197 [^]
3. Ibid., с. 188 [^]
4. Ibid., с. 183-184 [^]
5. Ibid., с. 240 [^]
6. Ibid., с. 250 [^]
7. Събуждане, лекции пред ООК, год. XI (1931-32), т. 1, София, 1944, с. 73 [^]
8. Ibid., с. 253 [^]
9. Работа на природата, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 2, София 1948, с. 107 [^]
10. Новото начало, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 272-273 [^]
11. Зовът на новото, извънредни беседи, с. Мърчаево, 24.09.1944 г. [^]
12. Новото начало, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 245 [^]