*За да разберем своята история, ние трябва да разполагаме с достоверни източници. Най-достоверните исторически извори не са тези, които са създадени от нашите врагове, а летописите на дедите ни. В документа познат като “Именник” е казано съвсем ясно, че 515 г. пр. Аспарух, хората от неговия род управляват княжество на север от Дунава. С други думи – дедите ни локализират сами своята стара държава в Дакия (земите на Румъния), а и сами посочват от кога може да се говори за българско княжество – някъде към 170 г. сл. Хр.
*Този извор се подкрепя от още един старобългарски документ, а именно превода на Флавиевата история, в който има отъждествяване на българи с даки. На територията на Дакия е и Онгъла, за чието име патриарх Никифор обяснява, че принадлежи на езика на българите. За да може името на тази местност да е обяснимо на български, това означава, че то е било обитавано от българи.
*Онгълът не е едиственият топоним от Дакия, чието название е обяснимо на български език. Името на Карпатите се обяснява с българската дума карпа – скала. Друвета е название на дакийски град, обяснимо с блг. диал. дръвета – дървета. Името на дакийското селище Суро бара е изтълкувано от професионалисти с помощта на блг. сур – светъл и бара – бара, рекичка.
Лингвистите тълкуват името на дакийското селище Берзовис със стблг. брѣза – бреза и вьсь – селище. Дори и имената на дакийските царе биват тълкувани с помощта на българския. За името на Орол се предлага орьль – орел, за Скорило се предлага скоръ – бърз, а за Декебал, за частицата -бал се предлага тълкуване със стблг. болии-по-голям.
*Това означава, че дакийския, или както пишат лингвистите дако-мизийския език е древна форма на нашата реч.
*Дакийското Царство е разорено от император Траян през 105 г. сл. Хр., а в българския фолклор са запазени спомени за този владетел, който е наричан и цар Латин. По този въпрос са писали както историци, така и етнолози.
*В случай, че както историческите извори, така също нашия фолклор, а и дакийската ономастика доказват, че още през Античността Дакия е обитавана от наши предци, ние спокойно можем да приемем, че ранното българско княжество е основано през 170 г. сл. Хр. на територията на днешна Румъния – старата Дакия.
* Тракийското антиримско въстание от 170 г. белязва началото на българската държавност. До 105 г. дедите ни мизите, наречени по-късно българи населяват Дакийското Царство, но аристокрацията е представена от даки, или дако-гети, както пишат някои историци. По време на последната дако-римска война, цар Декебал се самоубива, загиват и много от неговите благородници. Бивайки от рода на мизите, дедите ни показват забележителна почтеност и ползват само титлата княз. Чак векове по-късно, когато вече мизите наречени още българи заслужават сами нова слава със своите подвизи, вече се приема и по-високата титла цар.
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
