„Днес Земята се управлява от камарата на ада, но хората вече се приготовляват за нови избори – време е да дойде на власт камарата на Небето. Камарата на ада се отличава от камарата на Небето по това, че в камарата на ада злото е и вътре, и вън, а в камарата на Небето доброто е и вътре, и вън.“
Желанията и мислите, които възникват у нас, се оползотворяват отгоре, защото Господ работи с тях. Каквито са нашите мисли и желания, такива ще бъдат и духовете, които Господ ще изпрати на работа с нас и около нас. Когато става повдигане, налага се изменение на мислите и желанията, защото само тогава ще дойдат съответните духове, които ще помогнат да стане обновлението на „стария човек“.
Старият човек е у нас от милиони години и е много консервативен. И ако не може да се извърши промяната, тъй както Господ иска, произлиза борба между стария и новия човек – произлиза така наречената борба между доброто и злото. Това значи, че злото е само един преходен период, в който нашите лоши мисли добиват активно състояние. Когато човек сгреши, той изгубва мира си и пада. А когато у него възникне някоя добра мисъл, тогава той се издига, докато дойде до една сфера, в която няма ограничения.1
* * *
По какво се отличава Божественият Живот, по какво ангелският и по какво земният?
В човешкия живот има два полюса: полюс на доброто и полюс на злото. Когато злото е отвътре и надделява, а доброто е отвън, тогава има зло на Земята – значи адът господства на Земята. Когато пък доброто надделява и е отвътре, а злото е отвън, тогава Небето управлява. Тъй че на Земята постоянно се сменят две камари – камарата на Небето и камарата на ада; ту едната камара се разтуря, ту другата. Днес Земята се управлява от камарата на ада, но хората вече се приготовляват за нови избори – време е да дойде на власт камарата на Небето. Камарата на ада се отличава от камарата на Небето по това, че в камарата на ада злото е и вътре, и вън, а в камарата на Небето доброто е и вътре, и вън.
Какво представлява адът – място, дето и вътре е зло, и вън е зло. Какво представлява Небето – място, дето и вътре е добро, и вън е добро. Какво представлява човешкият живот – място, дето понякога отвътре е добро, а отвън зло, а понякога отвътре е зло, а отвън добро.2
* * *
Ако злото надделява у хората, тяхното разбиране, техните критерии и за живота, и за науката ще бъдат съобразни с разбирането на злото.
…Ако пък доброто надделява, хората ще имат тогава други разбирания, други критерии за нещата.3
* * *
Силният човек се познава по това, че при възможността да направи зло, се въздържа. Злото и доброто са допуснати от Невидимия свят само за да се покаже кои са силните хора и кои са слабите. Онзи, който може при злото да се въздържа, е силен човек; онзи, който при доброто отстъпва, е силен човек. Онзи, който при доброто не отстъпва, е слаб човек; онзи, който при злото отстъпва, е слаб човек.
Да се въздържаш, когато в тебе бушува злото, бурята, и тогава да искаш да извършиш добро, тогава ти си силен, ти си благороден човек. От тебе всичко може да стане. Когато при най-малкия зов ти си готов да помогнеш някому, ти си готов да напуснеш положението си, хубавото си разположение, тогава ти си благороден човек. Това е практическата страна на доброто и злото в света.4
* * *
Има светове, където няма противоречия. В Писанието се казва, че и ангелите се интересуват от големите противоречия, които човек прекарва на Земята. Те се интересуват от човешкия живот, в който доброто и злото взаимно се преплитат. В ангелския живот злото е съвършено изключено.5
* * *
Какво ще схванете от това с вашето съзнание?
Защо трябваше Земята да се смали толкова много, да стане такава малка топка, каквато я виждаме днес? Защо трябваше да се явим и ние на Земята, да разглеждаме редица социални и научни въпроси, като например въпросите: защо е създадена Земята, защо сме дошли да живеем върху нея и т.н.?
Ако човек може да си отговори ясно, положително, защо е дошъл на Земята, той е разрешил един кардинален въпрос. Това, което Бог е разрешил в себе си, и ние трябва да разрешим. Щом разрешим въпроса защо е създаден светът, ние ще станем като Бога и едно с Него. Искате ли да разрешите тази велика задача извън Бога, като се индивидуализирате, или като личност, или като божество, отделно от Бога, и цялата вечност не ще бъде в състояние да ви достави нужното време за това.6
* * *
Христос дойде на Земята, за да се справи със злото. Той пое отровата на злото и го смекчи. Затова Христос проля своята кръв. Тя е квасът на Живота. С Неговата кръв се инжектираха всички хора, за да придобият нов живот, т.е. да се обновят. Този процес е бавен, но сигурен. Който казва, че без Христос може да се спаси, той не разбира закона.7
Бележки:
- Протоколи от Годишните срещи на Веригата 1906-1915, Берлин 1994, с. 250, 17 (30) VIII 1912 г. [^]
- Вехтото премина, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 183 [^]
- Вехтото премина, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 184 [^]
- Думи на правда, Неделни беседи ХVI серия (1932-1933), том 1, Бургас 1996, с. 37 [^]
- За съдба дойдох, Неделни беседи ХI серия (1927-28), София 1928-29 [^]
- За съдба дойдох, Неделни беседи ХI серия (1927-28), София 1928-29 [^]
- Петимата братя, Неделни беседи (1917-38), София 1949, с. 269 [^]
