В началото на 80-те години на миналия век в ръцете на бившата Държавна сигурност попада таен иманярски дневник. В него подробно е описано мястото, което е смятано за светая светих на търсачите на съкровища от страната и чужбина. Към ръкописа са прикрепени и няколко доста подробни карти, които показват точното местонахождение на голямо имане. Според тях в района между великотърновските села Пушево и Ветринци се крият несметни съкровища.
А стане ли въпрос за тайнствения тефтер, възрастните жители от този край веднага го свързват със смъртта на Цветан Тенекеджията. Макар че навремето случаят е потулен, той продължава да е неизменна тема на всички златотърсачески сбирки. Според разказите на запознатите местният иманярски гуру загинал при мистериозни обстоятелства и след множество разпити от органите на реда. В тайния иманярски дневник било посочено, че между селата Пушево и Ветринци има верига пещери, използвани от Вълчан войвода за съкровищници. Прочутият хайдутин е известен с огромното си имане, натрупано от многобройни обири на турската хазна. Вълчан използвал като трезори различни пещерни и скални образувания. В ръкописа било отбелязано, че най-важна от всички е пещерата Матеица. Посочено е, че в нея има даже и подземна църква.
В манускрипта е записана информация, натрупана в продължение на стотици години, като са използвани множеството бележки на различни иманяри и любители изследователи. Всички са категорични, че пещерата Матеица се намира в местността Райски дол. Мястото е известно и като Дрянков баир. Районът е изключително живописен – в близост река Янтра прави голям завой.
Смята се, че теренът е подбран нарочно – там характерната извивка на Янтра била красноречив белег, който да насочва посветените. Централният вход към Матеица е разположен между два зъбера, които се виждат от най-стръмната поляна в местността Райски дол до реката. В тайния иманярски дневник, който е проучван и от милицията, е записано, че входът към подземните пещери е заприщен с огромна метална плоча. Тя препречвала дупка към подземие, дълбоко цели 74 метра. В ръкописа входът на пещерата е описан в детайли –там стояло въже, което било намаслено грижливо, за да не гние?!? В записките е отбелязано също, че като се слезе в подземието, трябва да се върви само наляво тъй като имало заложени капани, през които човек може да пропадне.
В тайния манускрипт е обяснено, че вътре в пещерите се пази Книгата на Вълчан войвода. В нея били посочени точните местонахождения на над 7000 съкровища. Според легендите прочутият комита е плячкосвал де-що намери, за да събира средства. С парите искал да финансира Руската империя за провеждането на война за освобождението на България от османското робство. Вълчан имал и доста сведения за римски гробници, върху чиито ценности също сложил ръка. В подземието край Пушево се намирала и една от най-древните лечителски книги. В нея имало над 40 000 рецепти срещу различни болести и описание за мумифициране. Тук била разположена и църквата, в която също се пазели съкровища, сочел иманярският дневник?!?
Карта на проходи към пещерните съкровища
Смята се, че при създаването на тайния иманярски тефтер основните сведения са почерпани от работния бележник на Кръстьо Пулев от Ямбол. Той успял да проникне в Матеица през 1921 г. и описва с детайлни подробности експедицията си. Според ямболлията подземната църква е с размери 163 на 105 метра и има олтар, висок 25 метра. В интериора й били използвани елементи от архитектурата на Рим и Египет, което е доста странно за християнски храм. На 10 юли 1921 година Кръстьо Пулев се спуска в пещерите. С него е и един турчин на име Али. Ямболлията разкрива, че със спътника си се запознали в Анкара, където двамата работели в турския архив. Именно оттам получили и доста сведения за района около Пушево. Тъй като ги дострашава да изследват по-подробно тесните като кладенец галерии, година по-късно двамата се връщат на мястото, за да осъществят идеята си за нова експедиция. Този път са по-добре подготвени и пускат пред себе си кучета. В eдна от галериите малджиите се натъкват на скелети.
Край тях били пръснати скъпоценности. След като проникнали веднъж, двамата са се връщали многократно, за да изнасят злато. В тайния дневник е отбелязано също, че съществува още един ръкопис, в който пък било посочено, че и други двама златотърсачи са ходили на същото място. Според техните записки, които също намират място в конфискувания от службите иманярски бележник, това е станало доста по-късно – на 21 септември 1953 г. Този път обаче точните имена на малджиите не са посочени, отбелязани са само инициалите им – О.Д. и К.П. Последните напълно съвпадат с името Кръсто Пулев. Двамата иманяри са записали, че подземията са пълни със змии и плъхове.
Там те откриват и няколко сандъка с книги, грижливо опаковани в насмолени платна и парафин. Единият от авантюристите прибрал част от намерената литература и в записките си разказва, че я е заровил в лозето си. Точно преди да свърши земният му път, той за последно записва в дневника си, че мястото било „прокълнато” и на него смъртта си са намерили доста хора. Съществуват и други сведения, според които именно този човек е заровил на различни места скъпоценности от пещерата Матеица. Цели три гърнета имало скрити в къщата на някоя си баба Велика от Пушево. Местните си спомнят, че в миналото в района са живели две жени с такова име, но и двете били починали отдавна. В бележките си Кръстьо Пулев разказва: „На три места зарових злато, затова на тази милиметрова хартия оставям плана. Внимавай, когато вадиш, защото хората не спят и може да ти коства живота.
Първо зарових делва от Матеица, цялата пълна със златни монети. Намазана е със смола, за да не гние”. Записките му попадат у тетевенския иманяр Иван Кофара, който ги завещава на някой си Емо Доктора от Велико Търново. Той пък бил близък на Цветан Тенекеджията. Двамата правят опит да проникнат в пещерата, но това им начинание е осуетено от тогавашната милиция. Така тайният иманярски бележник и картите от Матеица попадат във вездесъщата Държавна сигурност, където са били пазени години наред. Притежателите им обаче отрано си направили копия, които останали извън секретните архиви и по този начин продължили да обикалят иманярските сбирки.
Автор: Марина ШИВАРОВА
Източник: bgnow.eu
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
