Днес, Никулден, ще посветим тази статия на Николай Райнов и ще ви разкажем няколко показателни моменти от неговия живот. Когато преди 2 години правихме книжката с изгубените (но намерени и съхранени) архиви на Петър Димков, попаднахме на записки на именитият лечител от срещите му с Николай Райнов, когато са говорили основно за богомилите.
Като част от българската интелигенция, която включва по онова време западни и източни окултисти, теософи, антропософи и т.н., които вървят по своя път и отричат Учението на Учителя, се оказва така, че в края на своя живот съзнанието на някои от тях се пробужда, отварят им се очите и съзират кой всъщност е Беинса Дуно (Петър Дънов). Но различаването е дълъг процес, понякога траещ много години. Такъв пример дава и писателя Николай Райнов, който в края на живота си отива в село Мърчаево при Учителя и иска среща с него. Учителят се съгласява, а при срещата си с Него Николай Райнов пада на колене и Му казва:
„Винаги, когато съм се молил на Бога, винаги пред мен излиза Вашето лице”.
Учителят е строг, защото Николай Райнов десетилетия е воювал срещу Него. Учителят накрая го запитва:
„Е, рекох позна ли ме?” – „Познах те. Ти винаги си бил мой Учител от край века, та до край века”. – „Да винаги съм бил твой Учител, но не винаги ти си бил мой ученик”. – „Учител мой, Бог мой…!” – извиква Николай Райнов. Тогава Учителя му подава десницата си и той я целува. А присъстващите на срещата стоят, гледат и не вярват на очите си.
Когато говорим за Николай Райнов е хубаво да се изясни, че не той запознава Петър Димков с Учителя (има такава широко разпространена информация), а Никола Наков, който е един от най-вътрешните ученици в Братството. Това е категорично потвърдено пред Портал12 от страна на Лили Димкова.
Николай Райнов е роден в село Кесарево, Великотърновска област на 01.01.1889 година. Той е автор на изключителните разкази “Богомилски легенди” (1912), които са вдъхновени от посещението и повереният му достъп до изключително строго пазеното хранилище на библиотеката в Малта, където са съхранявани оригинални Богомилски книги и произведения.
Автор с също така на етнографията “Източно и западно изкуство” (1920), “История на пластичните изкуства” (12 тома, 1931-1939), на 30 сборника с преразказани български и чуждестранни народни приказки и много други. Заради “Между пустинята и живота” (1919), посветен на живота на Христос, е анатемосан и отлъчен от Православната църква, тъй като романът не отговарял на постулатите и канона, въпреки че е художествено произведение. Николай Райнов е бил и председател на Съюза на българските художници, съосновател и първи директор на Института за литература на БАН.
Архивни записки от среща между народния лечител Петър Димков и проф.Николай Райнов:
Кой човек е светия?
На който духовния подвиг дава прозрение и дар да вижда в душите на хората.
Защо богомилите бяха беззаветно предани на Боян Мага и на свещеника Иеремия, зван Богомил?
Защото те проповядваха Божественото учение на Господа Исуса и на апостолите, което църквата бе забравила в своята суетна грижа за власт и наслади, да Дух Божи го възвести в България чрез два архангела, приели плът: Княз Вениамин и свещеник Иеремия, зван Богомил.
Какво са искали богомилите?
Да се премахне робството, да се пуснат крепостните, да се отнеме земята на патриарха, владиците и велможите, та да се раздаде на народа, който я обработва.
Кой е пътя на посветения?
Посветения минава най-напред през Тайна и Смърт. После влиза в Кръвопролитие и Жертва. Сетне живее в Самота и Мълчание. След това поема кървавия друм на Любовта. Подир него минава от Слава в Слава, от Сила в Сила, от Детинство в Целомъдрие. И накрай стига Венец и Царство.
Що е съдбата?
Една е сила вечна жива и действена: Орис се зове. Нейните три дъщери са: Любов, Слепота и Смърт.
Защо религията западна навсякъде?
Измори се вече народния дух от богословски хитрословия, наследство на средновековието, тежат му вече надменни литургии, пълни с гордост и суета, та всеки непорочен ум подири отвод към небесни неща и пътека към спазен дух.
Има ли си всеки народ ангели?
Всеки народ си има по два ангели: един – да го води, а друг – да го пази.
Каква ще бъде съдбата на България?
България като Огнена Птица ще се възражда из собствената пепел, та до край на векове ще пребъде.
***
Елеазар Хараш за Николай Райнов:
Както знаете: един от Богомилите – изключително предано същество. Николай Райнов е една много богата Душа. Това е вглъбен в себе си Дух, живеещ повече в невидимата Реалност. Той се опива от древни ръкописи и от забравени книги. Той е един много стар търсач на Истината. Голямо творчество: около 137 книги. Голям търсач – във всякакви области. Търсач с много широко съзнание. Завършва Духовна семинария и рисуване.
Казва: „Учих философия, а свърших декоративно и графично изкуство. Исках да стана монах, а се ожених. Обичах хората, а те ме намразиха. Смятах, че моето призвание е четенето, а се принудих да пиша. Най-голяма благодарност дължа на Семинарията, гдето ме научиха да мълча, да почитам, да съзерцавам, да търся нещо по-голямо и по-горно от човека. Много неволя и бедност изживях, за които се радвам – и оттогава започнах да търся опората навътре в себе си. Не се продадох никога никому. Ходих много из България и чужбина. Срещнах скъпи хора, за които не смея да говоря, за които нямам перо. (Той е имал една среща с Учителя във влака, като веднага е разбрал, че става въпрос за нещо огромно.) Видях неща, за които нямам перо. Много езици изучих“.
Николай Райнов е нещо уникално в нашата история: духовник, професор, поет, белетрист, драматург, есеист, художник, литературен критик, голям учен, изкуствовед, преводач, моралист, неизтощим разказвач на приказки, вдъхновен фолклорист, декоратор и график, майстор на илюстрацията, теософ и мистик.
Роден в село Кесарево, Търновско, през 1889 г. Прероден Богомил и поради това тясно свързан с Богомилското Учение. Когато издава Богомилски легенди, това е смутило много хора – рядка книга, много специална, трудна за възприемане: 29 легенди на Боян Мага. Допуснат е в архивите на Малта при богомилските книги първия път, втория път не е допуснат – има си причини.
За него Богомилското Учение е нещо специално – това са истински Апостоли на Древна Божествена Школа. Както казах, получил достъп до строго пазеното хранилище на тайната богомилска библиотека в Малта, в която има много стари и старопечатни богомилски книги. Отлъчен е от Църквата най-вече заради един роман.
И така, Николай Райнов:
Мистиката означава да откриеш Тайния Път към самия себе си.
Безкрайната Радост свети във Вечността.
(Девизът му:) Няма религия, по-висока от Истината. (Това е стара източна мъдрост.)
Мистикът намира Бога чрез своя пряк и стръмен възход.
Който казва Дух, той казва Безсмъртие.
Религията е път, по който човешката Душа търси Бога – а Мистиката е път, по който човешката Душа намира Бога.
Постоянството в добрата мисъл я прави исполинска сила.
Великата саможертва е само за избрани Същества. Светът не разбира големите Истини – той не ги търпи, защото не може да отиде до тях.
Духовността не е спасение – тя е Свобода. Духовният човек няма нужда да чака спасител – той е свободен човек.
Ако злото е влязло в сърцето на човека, то не може да бъде прогонено оттам с тамян. (Наистина, много смешно е да искаш да изгониш Дявола с тамян. Тук само ще ви кажа, че в момента Дяволът е много съвременен: той вече не само че не бяга от тамян – той го пали и го размахва. Променили са се нещата.)
Който е видял благодатната усмивка на Бога, не е живял напразно. (И Учителя казва подобно нещо: „Целият живот си струва всичките усилия само за един миг: Бог да ти се усмихне“. Само една малка усмивка, нищо повече. Тя разказва Древни неща.)
Щом знаеш нещата, не можеш да се гневиш. Просто търпиш – и си над нещата. Когато търпиш, душата все повече се очиства. Най-напред свикни да устояваш на дразнежа и да го разтапяш, докато не се е превърнал в гняв.
Грях е лицемерният човек да търси Бога и даже да говори за Него.
Дори и по сатанински път Бог може да води човека към Себе Си – и Той никога не е сбъркал. (Значи, ако Бог е решил да те мъчи по сатанинския път, Той ще те измъчи много хубаво, по всички правила – и чак после ще ти позволи да вървиш в Правия Път. Ще бъдеш измъчен до дъно и наистина ще кажеш от цялата си Душа: „Господи, тръгвам в този Път истински, но този път истински“ – понеже си стигнал до дъното.От дъното по-надолу няма. Ето защо Бог мъчи много съществата – за да може да ги спаси.)
Дори и вътре в Мрака има водещи ръце – защото Бог е Царят на Мрака, а не Сатана.
Изменил ли си на Бога, няма да намериш утеха нито в дворец, нито в пустиня.
Аз трябва да разбия нещо в себе си, да си отворя Път към себе си. (Така трябва да направи всеки човек – да разбие собствената си тъмнина.) Голяма е Тайната на Вечното дирене, на Вечното търсене. Аз много търсих Бога, Който сам бях погребал. Огнено е кръщението на страшната Тайна. През Бездна и подвиг се върви към Върховно постигане.
Вече не познавам звездите и техния устрем, нито света. Аз ослепях от друго Сияние, от неговото видение. Аз пробих грамадни врати в себе си, в Душата си – и Слънцето влезе в мен; защото, който види Бога, той умира.
Източник: портал12
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
