На вниманието на Къдринка Къдринова и историка Иван Тренев: Че Гевара
Белким някой го прочете. И двамата са геварофили. Че Гевара е масов убиец! Голяма червена точка по въпроса!
Един журналист трябва добре да знае история. А пък един историк да не знае история е позорно!
Питай кубиниците да ти кажат истината за Че Гевара!
Че Гевара и ЦРУ в планините на Боливия
Вашингтон, 9 октомври 2020 г. – Преди петдесет и три години, в 13:15 ч. на 9 октомври 1967 г. роденият в Аржентина революционер Ернесто „Че” Гевара е екзекутиран при хълмовете на Боливия, след като е заловен от боливийски военен батальон, обучен в САЩ. Присъства агента от ЦРУ Феликс Родригес. Американски служители следят местонахождението на Гевара откакто той изчезна от публичното пространство в Куба през 1965 г. Най-висшите служители на Белия дом бяха силно заинтересовани да потвърдят смъртта му, след което я използваха, за да подкопаят левите революционни движения в Латинска Америка, така както една извадка документи на Белия дом и на ЦРУ, публикувани днес от Националния архив за сигурност, описват.
Разобличаване на истинския Че Гевара
Че Гевара е съосновател на режим, посветен на премахването на почти всичко, което днешните милениали (родените около 2000) считат за скъпо. Повечето жертви на кланетата от неговия разстрел са били кубински младежи на около двайсет години. Много от тях на 16 години. Някои дори по-млади.
Карлос Мачадо е на 15 години през 1963 г., когато куршумите от командван от Че наказателен отряд разстрелват тялото му. Неговият брат близнак и баща се строполиха до Карлос от същия залп. Всички се бяха съпротивили на кражбата на скромната им семейна ферма от Кастро и Че, всички отказаха превръзки на очите и всички умряха, присмивайки се на своите комунистически убийци, както направиха хиляди техни доблестни сънародници.
В навечерието на Коледа през 1961 г. млада кубинка на име Хуана Диас Фигероа се изплюла в лицето на палачите, които я връзвали и запушвали устата. Бяха я намерили за виновна в това, че е хранила и укривала „бандити“ (терминът на Че Гевара за кубински селяни като Карлос Мачадо, които са взели оръжие, за да се борят с неговата кражба на земята им, за да създадат сталинистки колхози.) Когато взривът от този взвод за разстрели унищожи лицето й и торс Хуана беше бременна в шестия месец.
Комунистическият режим на Куба винаги е бил по-непримирим враг на хилядолетното поведение, отколкото повечето режими на Желязната завеса. Първо, забележете възрастта на типичния полумъртъв кубински рафтър, който почти всеки ден се измива на плажовете на Южна Флорида, често използвайки последните си запаси от енергия, за да целуне пясъка в знак на благодарност. Рядко се вижда човек над 30. Братята Кастро и Че Гевара често надминаваха съветските си покровители в забраняването и наказването на типичното поведение на хилядолетието.
Докато Ролинг Стоунс свирят пред огромна тълпа полски деца във Варшава през 1967 г., например, кубинските деца са хвърлени в принудителни трудови лагери за престъплението (тайно) слушане на рок музика, или отглеждане на дълги коси, или носене на сини дънки. „Младите трябва да се въздържат от неблагодарно поставяне под въпрос на правителствените мандати“, заповяда Че Гевара. „Вместо това те трябва да се посветят на учене, работа и военна служба.“ „Младежта“, пише Гевара, „трябва да се научи да мисли и действа като маса!“ „Онези, които избират собствения си път“ (като в отглеждането на дълги коси и слушането на „янки-империалистически“ рокендрол) бяха заклеймени от братята Кастро и Че Гевара като безполезни „рокерос“, „лумпени“ и „престъпници“. В известната си реч Че Гевара дори се зарече „да направи така, че индивидуализмът да изчезне от Куба! Престъпно е да се мисли за отделни лица!“
Образът на Че Лъвското сърце все още е вездесъщ в университетските кампуси. Но на грешните места. Работи в отделите по маркетинг, ПиАр, реклама и особено психология. Неговите уроци и история са завладяващи и ценни, но само в светлината на Зигмунд Фройд или П.Т. Барнъм. Всяка минута се ражда по един, г-н Барнъм? Само ако бяхте живели да видите феномена Че. Всъщност 10 се раждат всяка секунда. Ето един „партизански герой“, който в реалния живот никога не се е бил в партизанска война. Когато най-накрая се сблъска с един, той беше унизен и победен. Ето един хладнокръвен убиец, който екзекутира хиляди без съдебен процес, който твърди, че съдебните доказателства са „ненужна буржоазна подробност“, който подчертава, че „революционерите трябва да станат машини за хладно убийство, мотивирани от чиста омраза“, който остава буден до зори месеци наред време за подписване на смъртни присъди за невинни и почтени мъже, чийто офис в La Cabana имаше прозорец, откъдето можеше да наблюдава екзекуциите – и днес тениските му красят хора, които се противопоставят на смъртното наказание!
Ето го първия „министър на индустрията“ на комунистическа Куба, чийто основен лозунг през 1960 г. беше „Ускорена индустриализация!“ Чиято мечта беше да превърне Куба (всъщност полукълбото) в огромна бюрократично-индустриална ферма за мравки – и той е момчето от плаката за зелените и анархистите, които крещят и злословят срещу индустриализацията!
Ето един хъркащ малък гадняр, любимец на учителя и момченце на мама, който беше постоянната гордост на своите учители и родители (най-неприятния вид болшевики-лимузини) – и той е идолизиран от престъпници-милионери като Омраза срещу Машината! Ето ви един безчувствен трезвен човек, неуморен бутач на хартия, прословут убиецохолик и всеобщ глупак – и вие виждате тениската му на празнуващите през пролетната ваканция на MTV!
Че превъзхождаше в едно нещо: масово убийство на беззащитни мъже. Той беше сталинист до мозъка на костите си, неподвижен бюрократ и спокоен, хладнокръвен – но никога в реална битка – убиец. Неговото жалко хленчене, докато захвърляше напълно заредените си оръжия, когато двама боливийски войници го приближаваха на 8 октомври 1967 г. („Не стреляй! Аз съм Че! За теб струвам повече жив, отколкото мъртъв!“) доказва че този страхлив, убиец, тромав глупак и свиня, негоден да носи кофите с помия на жертвите си. (Помогнете за разпространението на истината за Че Гевара от автора на международно признатата „Разобличаване на истинския Че Гевара и полезните идиоти, които го идолизират“. Издаването на тази книга в Бразилия доведе до демонстрации, при които тениските на Че Гевара бяха изгорени! Това е крайно време за подобни реакции в университетите в САЩ. )
Че Гевара: разобличаване на митовете за един убиец
От време на време виждам студент да се разхожда из кампуса, гордо носейки тениска със снимката на Че Гевара.
За тези, които не са запознати с известната снимка на Гевара, тя има зелен фон с Гевара, който наднича отдясно и носи барета. Виждал съм това изображение върху чанти, плакати в общежития и гоблени, висящи в студентските апартаменти. Холивуд го прослави с филма „Дневниците на мотоциклета“, а известни личности често се занимават с имиджа му. За мнозина Гевара се възприема като смел борец за свобода, отдаден на каузата да служи на своя народ. За хората, които действително са изпитали влиянието на Гевара в Куба, той се възприема като безмилостен убиец и жаден за власт потисник.
Поддръжниците обичат да гледат на Гевара като на човек, който е страдал с народа си, човек, който е твърде идиличен, за да се занимава с въпроси като пари и материални притежания. Неудобно за последователите на Гевара обаче, той не показа толкова голяма дискретност, когато става дума за избора на собствения му начин на живот. Умберто Фонтова, кубински бежанец, описва имението, в което Гевара е живял само седмица след като е влязъл в Хавана, Куба, в книгата си „Разобличаване на истинския Че Гевара“. Собственикът на имението е бил принуден да избяга от Хавана със семейството си, за да избяга от разстрел. Ограбеното от Гевара включва пристанище за яхти, огромен плувен басейн, седем бани, сауна, салон за масажи и пет телевизора. Това наистина ли квалифицира Гевара като „човек от народа“?
Много хора смятат Гевара за образован човек, който разбира стойността на образованието и изкуството. Нашите вестници и биографии за така наречения „любител на литературата“ все още съдържат тези теми. Все пак е добре, че тези писатели работят в Америка, защото под ръководството на Гевара в Куба те вероятно щяха да бъдат извадени от бизнес или дори убити. Първият разумен акт на Гевара беше да ръководи изгарянето на 3000 откраднати книги и да подпише смъртните присъди за много кубински автори.
Същият аржентинец, който империалистически се опита да наложи своите политически възгледи на кубинския народ, често е възхваляван като човек, който „най-накрая се изправи срещу империалистическа Америка“. През 1964 г. Гевара беше посрещнат като герой в Ню Йорк, когато говори пред Обединените нации и изрева: „Екзекуции? Разбира се, екзекутираме! И ще продължим да екзекутираме, докато е необходимо!“ Докато беше пренасян от едно светско парти на друго онази вечер, нюйоркчани избликнаха с него. Едва след като напуска Америка, полицейското управление на Ню Йорк открива неговия заговор с Черната освободителна армия да взриви Статуята на свободата, Камбаната на свободата и Паметника на Вашингтон.
Това беше напълно логично за Гевара, който каза: „Никога не трябва да му даваме нито минута мир или спокойствие. Това е тотална война до смърт… империалистическият враг трябва да се чувства като преследвано животно, където и да се движи.“ Може би нюйоркчани щяха да са малко по-колебливи да му задават меки медийни въпроси, ако знаеха смъртоносните му планове за техния град.
По ирония на съдбата, същите непокорни младежи, които носят тениски на Че Гевара, най-вероятно биха били мишена на Гевара, ако бяха израснали в Куба. Гевара смята всеки, който слуша рокендрол музика, който носи дълга коса или говори против него, за престъпник. Самата му цел беше да „накара индивидуализма да изчезне от нацията!“ Той смяташе, че е „престъпно да се мисли за индивиди!“ Може би тези млади американски индивидуалисти трябва да помислят два пъти, преди да размахат образа на човек, който преследва „хипита, хомосексуалисти, свободомислещи и поети“ и който прилага постоянно наблюдение, контрол и репресии.
За някои тези действия могат да бъдат защитени като необходими за Гевара, за да постигне крайната си цел за подобряване на хората в Куба. Но се обзалагам, че привържениците ще имат по-трудна работа, защитавайки позицията на Гевара като главен екзекутор на Фидел. В пасаж от прочутите си „Дневници на мотоциклета“ той цитира думите си: „Ноздрите ми се разширяват, докато усещам тръпчивата миризма на барут и кръв“. В същото време той пише писмо до баща си, в което описва новооткритото си хоби: „Бих искал да призная, татко, в този момент открих, че наистина обичам да убивам“.
Фидел Кастро разпозна тази безпощадност по отношение на Гевара и го постави начело на затвора Ла Кабана в Куба, където той беше съдия, съдебни заседатели и палач. Въпреки че е невъзможно да се намерят точни числа, като се има предвид случайното им прилагане, смята се, че Гевара е осъдил над 500 души на екзекуция в затвора Ла Кабана без подходящи процеси.
Може би студентите и знаменитостите биха били малко по-малко склонни да подкрепят Гевара, ако присъстваха на една особено ужасяваща екзекуция.
Няколко мъже, оцелели от затвора Ла Кабана, си спомнят една нощ, когато 14-годишно момче е било натикано в килията им. Когато го попитали какво е направил, той ахнал, че се е опитал да защити баща си от разстрела, но не успял.
Миг по-късно пазачите измъкнаха момчето от килията, а самият Че Гевара нареди на момчето да коленичи.
Затворените крещяха „убийци!“ и наблюдаваха през прозореца на килията си как Гевара извади пистолета си, опря дулото на тила на момчето и стреля.
Може би Карлос Сантана трябва да използва малко повече дискретност, когато защитава Гевара като „всичко свързано с любов и състрадание“, а учениците трябва по подобен начин да проучат малко повече, преди да се впуснат в рекламата за човек, отговорен за разкъсването на семействата и живота на толкова много невинни кубинци.
Демистифициране на Че Гевара, хладнокръвен комунист
Тази седмица преди 94 години се ражда Че Гевара. И за много американци неговият рожден ден е годишна причина за празнуване.
В университетските кампуси лицето му е по-честа гледка от Роналд Рейгън или дори Джон Ф. Кенеди. Още по-често срещани са почитанията на предполагаемия алтруизъм и състрадание към Че, написани от онези, които споделят неговите комунистически симпатии. Както наскоро написа един британски профсъюзен служител в базираното в Обединеното кралство списание Tribune, „[Той] посвети живота си на каузата на потиснатите – и в процеса се превърна в една от най-влиятелните фигури на двадесети век.“ Писанията на Че, според неговите синдикални съюзници, разкриват „чар и нежност, както и абсолютен политически ангажимент да открием как можем да спечелим и запазим свят, управляван от и за хората“.
Това е един от начините да го кажем. Но истинският Че е далеч, далеч от фигурата, романтизирана от радикалната левица. Роден съм в същия град като Че – Росарио, Аржентина, също родното място на Лионел Меси – и неговият мироглед едва ли е мит за хората от Росарио. Имаме чувството, че познаваме Че лично, така че е лесно да демистифицираме неговите политически възгледи. Лесно е да разобличиш мита, превърнал се в Че Гевара.
Преди всичко Че Гевара беше хладнокръвен комунист, намерил съюзник в лицето на кубинския революционер Фидел Кастро. През 1955 г. той се среща с Кастро в Мексико Сити, присъединява се към неговото „Движение 26 юли“ и в крайна сметка става високопоставен държавен служител в новия режим. Че беше едновременно президент на националната банка и по-късно министър на индустрията на страната, затягайки хватката на Кастро върху цялата икономика на Куба.
В различните роли на Че за комунистическото правителство, Че упражнява влиянието си безмилостно, хвърляйки в затвора или убивайки хиляди кубинци. Често забравян (или пренебрегван) от симпатизантите на Че, той ръководи прословутия затвор Ла Кабаня – разстрел, превърнат в център за задържане на политическите врагове на Кастро. И ето как той го представи: „Няколко мъже, оцелели от затвора La Cabaña, си спомнят една нощ, когато 14-годишно момче беше набутано в килията им. Когато го попитаха какво е направил, той ахна, че се е опитал да защити баща си от взвода за разстрел, но не успял. Миг по-късно пазачите измъкнаха момчето от килията, а самият Че Гевара нареди на момчето да коленичи. Затворените мъже крещяха „убийци!“ и наблюдаваха през прозореца на килията си как Гевара извади пистолета си, опря дулото на тила на момчето и стреля.“
Това едва ли е „очарователно“ или „нежно“. Потиснатите страдаха най-много при Че.
Според перуанския автор Алваро Варгас Льоса, Че много се е наслаждавал да убива враговете си – реални или въображаеми. Той лично извърши много екзекуции. За да цитирам директно Че: „Прекратих проблема с пистолет калибър .32, в дясната страна на мозъка му… Неговите вещи сега бяха мои.“
Говори като истински комунист. Тези, които изучават Че и Латинска Америка, не трябва да разчитат на разкази от втора ръка, за да разберат човека; той беше твърде склонен да обясни методите си лично. Както каза пред Генералната асамблея на ООН през 1964 г., „Ние стреляхме, стреляхме, ще стреляме и ще продължим да стреляме, докато е необходимо“.
Почти един век от раждането на Че, сега зависи от добросъвестните, честни латиноамериканци да кажат истината за неговите убийствени постъпки. Дори и особено когато радикалната левица празнува хладнокръвната марка на комунизма на Че, любопитните хора са длъжни да отделят фактите от измислицата.
Спокойната, романтична гледна точка на Че е просто измислица. Фактите са смърт, разрушение и отчаяние, които все още могат да се усетят в репресивната Куба, която той изостави.
Че Гевара и Ърнест Хемингуей
След публикуването на книгата си The Longest Romance: The Mainstream Media and Fidel Castro, Умберто Фонтова даде интервю за The Daily Caller, което беше превърнато в отлична статия, публикувана на 4 септември 2013 г. Статията предизвика значително внимание, превръщайки се в отваряне на очите, истинско изобличение на неудобните пикантии, които излязоха наяве за странното поведение на Ърнест Хемингуей след Кубинската революция. Репутацията на Хемингуей трябва да бъде окончателно опетнена, поне сред независимите мислители и консерваторите. Статията привлече вниманието на уважавания редактор на RealClearHistory, покойния Самуел Чи, който беше достатъчно любезен да ми изпрати връзката, за да мога да прегледам статията. Позволете ми да цитирам от The Daily Caller:
„Докато Фонтова пише за влиятелни кубински агенти в Съединените щати и как мейнстрийм медиите продължават да се поддават на братята Кастро в новата му книга, може би най-шокиращо зловещият му анекдот е за писателя Ърнест Хемингуей, който е живял в Куба по времето на кубинската революция. Хемингуей приветства революцията на Кастро като „много чиста и красива“, каза Фонтова. „Той беше и почетен гост на много от кланетата на Че Гевара с разстрел. Хемингуей обичаше да гледа как разстрелящите отряди на Че убиват стотици кубинци. Хемингуей щеше да наблюдава кланетата от стол за пикник, докато отпиваше дайкирита.“
Източникът на Фонтова е бивш журналист, който е работил за покойния редактор на Paris Review Джордж Плимптън, чийто шеф е бил поканен и почитан заедно с Хемингуей на едно такова клане с разстрел и свидетел на кръвопролитното тържество.
Това се случи скоро след Кубинската революция в крепостта Форталеза де ла Кабана, която беше превърната в затвор (снимка по-долу) за враговете на революцията, където огромните й зидани стени от времената на испанската колония се превърнаха в стените на разстрела, а дворът стана убийствено поле за отмъстителните революционери.
„Няколко мъже, оцелели в затвора La Cabana, си спомнят една нощ, когато 14-годишно момче е било натикано в килията им. Когато го попитали какво е направил, той ахнал, че се е опитал да защити баща си от разстрела, но не успял. Миг по-късно пазачите измъкнаха момчето от килията, а самият Че Гевара нареди на момчето да коленичи. Затворените крещяха „убийци!“ и гледаха през прозореца на килията си как Гевара извади пистолета си, опря дулото в тила на момчето и стреля. Това е извлечено от „Ernesto Guevara: Butcher of La Cabana.“
Това наистина е смущаваща статия, но цитираните в нея факти са в съответствие с това, което знам, че е истина. Хемингуей се наслаждаваше на своите мохито и дайкири, докато имаше приятелски срещи с революционери в райския остров, който Кубинската революция оттогава превърна в пустош. Хемингуей обичаше Фидел Кастро, както и всички леви революции, а местата, които посещаваше в Куба, днес са комунистически светилища.
Пародия е, че един интелигентен човек и велик автор като Хемингуей си пада по тирани като братята Кастро и техния помощник Че Гевара. Но за съжаление е истина. Хемингуей се влюби във Фидел, напълно измамемен от него точно както колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес през годините.
Хемингуей подкрепяше комунистическата страна в Гражданската война в Испания, където загинаха 500 000 души. Той направи всичко възможно, за да съобщи погрешно за войната и посъветва Джон Дос Пасос да направи същото. Хемингуей съветва колегата си кореспондент, че ако Дос Пасос иска неговата журналистическа и романистична работа да бъде популяризирана от печатните медии и издателската институция, по-добре да следва комунистическата линия! Дос Пасос отказа.
И така, докато и двамата първоначално бяха хора от левицата, Хемингуей просперира, докато Дос Пасос закъса! Някои от другите пикантини идват от собствената уста на Хемингуей или по-скоро от неговата писалка. В книгата си „Петата колона: и четири истории от испанската гражданска война“ Хемингуей дори признава за престъпления, като например предаването на бивши приятели на републиканската (комунистическа) тайна полиция. Всъщност реалността на гражданската война в Испания и комунистическото предателство отклониха Дос Пасос – и много други, както и Джордж Оруел – от социализма и комунизма.
По време на Гражданската война в Испания имаше систематични убийства на колеги републиканци, мъже от левицата, като приятеля на Дос Пасос, Хосе Роблес и много други, включително Андрес Нин, които бяха обвинени, че са троцкисти от бандитския отряд на Сталин от НКВД в Испания и екзекутирани. Подобни престъпления на лоялистите (испанските комунисти на власт), подкрепяни от НКВД, отвърнаха Дос Пасос от социализма и комунизма.
Екзекуцията на Роблес, вероятно по заповед на Сталиновия генерал от НКВД Александър Орлов, предизвиква пълен разрив между Хемингуей и Дос Пасос, които са били дългогодишни приятели и спътници. Хемингуей одобри убийството като „необходимо по време на война“, докато Дос Пасос, огорчен от смъртта на своя приятел, се откъсна от комунизма и започна своята забележителна одисея към политическата десница. Дос Пасос се премести в Американската републиканска партия и подкрепи Бари Голдуотър на президентските избори в САЩ през 1964 г.
В предишни статии и коментари засегнах темата за предателството и убийството на „идеологически уклончици” от комунисти по време на граждански войни и революции. Комунистите използват убийства и чистки на колеги революционери в стремежа си към идеологическа чистота, следвайки линията, очертана от Владимир Ленин още през 1917 г. (*)
Връщайки се към статията в The Daily Caller, проницателен коментатор, който изобщо не беше доволен от това, че Хемингуей отпива дайкирита и се забавлява от Че, докато гледаше кубинските разстрели, написа сардонично, но ясно:
„Хемингуей като всички левичари беше безкрайно саморекламен страхлив нарцистичен самохвалко със скромен талант, който тормозеше всички около себе си. Не е чудно, че когато времето на крайния му упадък беше пред него, той използва пушка, за да избегне болката и унижението на смъртта. Такъв човек не би се интересувал от страданието на другите, защото да си близо до силата на живота и смъртта, а не да бъдеш заплашен от това поради своя международен статут, е най-добрият левичарски афродизиак (нещо стимулиращо сексуалността), който го кара да изглежда наистина жив.
Той има право!
Междувременно, нека се върнем тук и сега (октомври 2020), докато размишляваме върху може би най-важните избори през последните 150 години, които се очертават след няколко дни на политическия хоризонт. Помислете за уроците от историята – например какво се случи по време на Френската и Руската революция, да не говорим за Ваймарската република, където демократичен процес проправи пътя към властта за Хитлер и Националсоциалистическата партия (нацистите) през 1933 г. Не заслужава ли си да помислим какво може да се случи в собствените ни САЩ, ако Тръмп и партията на свободата, GOP, загубят изборите този ноември? Ще бъдем ли ние „непреклонните“ консерватори също съдени от новите революционери на Демократическата партия, подбуждани от хора като Робърт де Ниро и Кати Грифин, по същия начин, по който Че Гевара и Ърнест Хемингуей съдиха другите? Помислете и гласувайте.
(*) – Спомнете си че Георги Димитров, героят от Лайпциг, подписваше веднага, без да се запъне, присъдите на хиляди българи, емигрирали в Русия да помагат на комунистите. Подмамени от фалшиви обещания за светло бъдеще, те в един момент откриваха че служат на дявола (т.е., на руската хазарска мафия), и затова биваха разстрелвани!
Точка по въпроса за Че
Предишен доклад: Че Гевара е масов убиец! Забравете „героят на революцията“!
Също така вж „Путин пак е пил водка: Откри паметник на Фидел Кастро в Москва“
