От дълбока древност хората са запазили спомена за природни катастрофи като последния ледников период и мн. др. Неумението да се обяснят природните сили е довело до тяхното обожествяване. Живителната сила на светлината и топлината побеждаваща мрака и студа е била най-висшето божество – Слънцето. Смяната на лятото със зимата им е напомняла непрекъснато за ужасните студове в дълбока древност.
Хората отдавна са започнали да наблюдават систематично времето и забелязали, че сянката на забития на равно стожер изменя своята максимална дължина. Онзи ден, в който тя започва да расте (интересно, това е 24. декември, денят с който започва българската нова година), е бил най-големият празник за тях, празник ознаменуващ идващата топлина и светлина и победата ѝ над мрака и студа. Това е празникът на Слънцето. По-късно природните явления се персонифицират и получават човешки имена. И наистина, Слънцето се нарича от траките с различни имена – Зевскип, Зевс, Ян, Бан и др. Празникът на който се ражда Ян се нарича Рождество Яново, Яновден, Еньовден. Първият месец на годината е посветен на Ян – Яну-арий. Мъжките имена на българите завършват на ян или ан. Интересно – арии според Херодот е старото име на тракийците.
На този ден се отсича голямо дърво и пъна му се слага в огнището, за да се поддържа вечния огън. Този пън се нарича Бъдник, оттам и вечерта се нарича Бъдни вечер. Защо пък Бъдник? Тракийската богиня на бъдещето е Бендида. Тя се изобразява винаги с прасе до нея. Тъкмо тази вечер е посветена и на тракийската богиня Бендида и се нарича Бъдни вечер. А прасето? Сега разбираме защо на този ден се коли прасето, жертва на богинята Бендида! Един безкрайно древен тракийски обичай, продиктуван от необходимостта да се запаси семейството с калорична храна за идващите сурови месеци „децата на Ян, Голям и Малък Сечко“). Защо Сечко – защото се отсича дървото Бъдник, за да има винаги огън в идните студени месеци Голям и Малък Сечко.
До Бъдника на огнището се поставя керамична конусообразна фигурка, която се нарича поп, попец, която да бди за огъня. Интересно, е че в римските обичаи девица от знатно семейство се назначава да подържа ежедневно огъня, а онзи служител, който бди за него се нарича поп. Тази девица се нарича Веста. Сега разбираме, защо току що омъжено момиче се нарича от нашия народ не-веста.
Отсеченото дърво според географския район може и да е елха. Оттам идва и обичая да се внася в дома елха по това време. Нейните смолисти клони служат през идните вечерите за факли, както за осветление в къщи, така и при шествията през селото.
А Коледа, откъде пък идва това име? Съгласно легендите за произхода на българите записани от Спиридон Габровски, когато на тирана Болг се родил син Колад, той наредил да се чества Рождество Коладово. А кой ден би бил по-подходящ за това от Рождество Яново! И така Еньвден, става Коледа. Но хората си наричат първия месец Ян-у-арий и си запазват спомена за раждането на Ян. От този ден насетне обаче, хората наричат и всеки първи ден на месеца коленди (календи, а системата на отброяване на дните – календар).
Ами какво става когато траките възприемат християнството и неговия най-висш празник, Рождество Христово? Кой ден би бил най-подходящ за това без да се изправи народът срещу управляващите? И така Рождество Яново, което вече е станало Рождество Коладово или Коледа, става Рождество Христово, на което се коли свиня в чест на Бендида, което няма нищо общо с Христос, на което се докарва пън в огнището наречен Бъдник, което няма нищо общо с Христос, и т.н. Свещениците на тази религия се наричат попове.
Каква удивителна приемственост на народните вярвания и обичаи от хилядолетия!
Паметта на нашия народ е запазила всичко това в нашите народни песни и приказки, виж:
Миладиновци, Димитър и Константин: Български народни песни, събрани от Братя Миладиновци. Издадени от Константина в Загребъ въ книгопечатницата на А. Акича. 1861.
Автор: Николай Колев (Nikolay Kolev)
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
